Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

София °C
Варна °C
Пловдив °C
В. Търново °C
Русе °C
   
Вестник Земя - първа страница

Вт23052017

Брой 96, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.7396 BGN1 GBP = 2.26492 BGN1 CHF = 1.79253 BGN
Back Вие сте тук:Начало България (2) България отбеляза 141 години от Априлското въстание

България отбеляза 141 години от Априлското въстание

В редица градове бяха организирани възстановки на събитията от 1876 г., които напомниха на цял свят, че българите знаем, помним и никога няма да забравим историята си

На 1-ви май,понеделник, България отбеляза 141 години от Априлското въстание, превърнало се в трагичен апотеоз на българската борба за свобода и останало с кървави букви в историята ни. Основите на Априлското въстание се полагат в град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година започва да заседава Гюргевският революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат още личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други. За много кратък период е изготвен и планът за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга — Търновски ( с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов). Предвиденият пети, Софийски окръг, остава само в сферата на приказките. Заседаващите се обединяват около три дати за избухване на въстанието — 11 април, 1 май и 11 май. Най-широка и активна е подготовката в ІV революционен окръг с главен апостол Панайот Волов, заменен по-късно от Георги Бенковски. За център е избрано Панагюрище. На 14.04.1876 г. в местността Оборище се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски, а за дата на въстанието е избран първи май 1876 г. Въстанието е предадено от Ненко Терзийски и започват арести. Неджиб ага пристига в Копривщица от Пловдив на 19-ти април начело на конна полицейска група за да започне арестите на ръководителите на местния революционен комитет. Тодор Каблешков заедно със своите съратници напада конака, където се е установила турската част. Каблешков изпраща веднага след нападението бързо писмо до Панагюрище — Кървавото писмо, където са разположени ръководителите на IV революционен окръг. С писмото, което изпраща и на други места, той призовава всички българи към повсеместен бунт. Георги Бенковски обявява въстанието в Панагюрище веднага след получаването на писмото. Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др. Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района. Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май Батак е покосен, жестоко са избити жените и децата в църквата. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства. В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети — Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село. В Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов. Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност. Във въстанието се включва и Ботевата чета от кораба „Радецки“ и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет-революционер — воеводата Христо Ботев. На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово. Въстанието е потушено с жестоки кланета, издевателства и грабежи. За около един месец от 20 април до 20 май 1876 г. бунтът е смазан навсякъде по Българско. Съгласно източници срещу въстанниците е била противопостваена армия от 20 000 редовен аскер и над 100 000 добре въоръжен башибузук. Опожарени са 80 селища, 200 са ограбени. Загиват и изчезват около 30 000 души, 3000 деца остават сираци. Създадените след потушаване на въстанието анкетни комисии не са регистрирали нито една турска жена и дете убити. Голяма част от водачите на въстанието са избесени, малка част от тях доживяват до Освобождението.

Целта и резултатът от въстанието най-добре е оценена от Георги Бенковски, който на 2 май 1876 г. при изгрев Слънце вижда горящото Панагюрище от връх Лесичец и е категоричен: „Моята цел е постигната. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога не ще заздравее; вече никой няма да може да спре Русия да освободи България-нека тя да заповяда!“. Пламналите пожари и кървавите реки в България предизвикват справедливо възмущение в Европа и Америка, а в Цариград е свикана международна анкетна комисия. Велики личности като Виктор Юго и Достоевски издигат глас в защита на българите. Светът обръща внимание на тяхната саможертва и отдава своето уважение към България. Създават се чуждестранни анкетни комисии с цел да разследват на място изтъпленията на османските турци. Всички чуждестранни анкетни комисии потвърждават съобщенията и разкриват нови факти, свързани с извършените кланета, опожарявания, обири, отвличания на млади жени, девойки и деца.

Известният кореспондент на вестник “Дейли експрес“ Макгахан започнал да публикува резултатите от разследванията на международната анкетна комисия при цялостната му обиколка в Българско, заедно с управляващия руското послство в Одрин княз А. Церетелев и Юджин Скайлер — генерален консул на американското посолство в Цариград, кореспондента на немски вестник К.Шнайдер и българския преводач П. Димитров. Потресен от видяното Макгахан пише: „Има неща твърде ужасни, за да позволят каквото и да е спокойно разследване; неща толкова позорни, че окото отказва да ги гледа, умът да ги обсъжда“. Страшна и покъртителна е била гледката, която те са видяли в Батак и много други места; „Навред ужаси, ужаси и само ужаси“- заключава очевидецът Макгахан.

Повече от 500 резолюции в подкрепа на българския народ били гласувани в Англия, събирали се помощи. Протестни движения имало и във Франция. Гениалният френски писател Виктор Юго с прозорлив далечен поглед в бъдещето заявява; „ Диваците, които вършат злодеяния са страшни, а цивилизациите, които ги оставят да вършат тия злодеяния са грозни.… Трябва да се тури край на империите, които убиват, да обуздаем фанатизма и деспотизма. Стига войни, убийства и кланета“. Италианската прогресивна общественост на митинги в защита на изстрадалия български народ също е изразила своето съчувствие. Националният водач и герой на Италия Джузепе Гарибалди в писмо от 10 октомври 1876 г. до българските емигранти в Букуре пише: “Италиянският народ има към вашия народ симпатии, заслужени поради неговите злощастия и неговия героизъм. Аз скърбя, че не мога лично да участвам във ващите боеве. Пожелавам Ви постоянство в светата ваша мисия“. Априлското въстание има отзвук и в Германия, САЩ, Белгия, Швейцария, Испания, Полша, дори и в Австро-Унгария, раздирана от остри вътрешни и външни проблеми, където са осъдени позорните действия на Великата порта. Голям интерес в Австроунгария предизвикали действията на Ботевата чета използвала кораба “Радецки“ при техния въоръжен поход в Българско.

Едни от най-великите хора в тази епоха като Чарлз Дарвин, Достоевски, Толстой, Оскар Уайлд и други изразят защитата си за българската кауза. Тази световна реакция дава повод на Русия да се активизира за решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. тя обявява война на турската империя.

Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.

Само една година след жестокото потушаване на бунта Русия обявява война на Османската империя, а на 3-ти март 1878 г. се подписва Санстефанския мирен договор и на картата на Европа вече съществува държавата България.

В чест на годишнината от може би най-големия подвиг на българския народ в много градове в цялата страна, като Панагюрище, Клисура, Батак, Перущица, бяха организирани възстановки на събитията от преди 141 години, които напомниха на цял свят, че българите знаем, помним и никога няма да забравим историята си.

България

Икономика

Социалният министър: Засега няма да вдигаме вноските за пенсия

Социалният министър: Засега няма да вдигаме вноските за пенсия

Необходима е промяна на процедурата и експертизата за инвалидите, заяви министър Бисер Петков

Не се предвижда засега допълнително увеличение …

Прочети още:

Loading...

Култура

Наши икони гостуват в Москва

Наши икони гостуват в Москва

Националният исторически музей ще гостува с изложба на икони в Третяковската галерия в Москва, организирана със съдействието на българския п…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Атанас Скатов за втори път покори Еверест

Атанас Скатов за втори път покори Еверест

Върхът погуби четирима за един ден

Българският алпинист Атанас Скатов изкачи Еверест (8848 м) вчера, съобщиха от екипа му. Скатов стъпва на н…

Прочети още:

Loading...

Свят

Изложба за император Петър I става повод за непланирана среща на Путин с Макрон

Изложба за император Петър I става повод за непланирана среща на Путин с Макрон

Президентът Дутерте ще бъде приет в Кремъл от своя “любим герой“

Владимир Путин и Еманюел Макрон откриха повод за среща; руският президент ще…

Прочети още:

Loading...

Земеделие