Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

София °C
Варна °C
Пловдив °C
В. Търново °C
Русе °C
   
Вестник Земя - първа страница

Нед25062017

Брой 118, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.75112 BGN1 GBP = 2.2183 BGN1 CHF = 1.79979 BGN
Back Вие сте тук:Начало България (2) България отбеляза 141 години от Априлското въстание

България отбеляза 141 години от Априлското въстание

В редица градове бяха организирани възстановки на събитията от 1876 г., които напомниха на цял свят, че българите знаем, помним и никога няма да забравим историята си

На 1-ви май,понеделник, България отбеляза 141 години от Априлското въстание, превърнало се в трагичен апотеоз на българската борба за свобода и останало с кървави букви в историята ни. Основите на Априлското въстание се полагат в град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година започва да заседава Гюргевският революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат още личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други. За много кратък период е изготвен и планът за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга — Търновски ( с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов). Предвиденият пети, Софийски окръг, остава само в сферата на приказките. Заседаващите се обединяват около три дати за избухване на въстанието — 11 април, 1 май и 11 май. Най-широка и активна е подготовката в ІV революционен окръг с главен апостол Панайот Волов, заменен по-късно от Георги Бенковски. За център е избрано Панагюрище. На 14.04.1876 г. в местността Оборище се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски, а за дата на въстанието е избран първи май 1876 г. Въстанието е предадено от Ненко Терзийски и започват арести. Неджиб ага пристига в Копривщица от Пловдив на 19-ти април начело на конна полицейска група за да започне арестите на ръководителите на местния революционен комитет. Тодор Каблешков заедно със своите съратници напада конака, където се е установила турската част. Каблешков изпраща веднага след нападението бързо писмо до Панагюрище — Кървавото писмо, където са разположени ръководителите на IV революционен окръг. С писмото, което изпраща и на други места, той призовава всички българи към повсеместен бунт. Георги Бенковски обявява въстанието в Панагюрище веднага след получаването на писмото. Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др. Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района. Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май Батак е покосен, жестоко са избити жените и децата в църквата. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства. В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети — Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село. В Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов. Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност. Във въстанието се включва и Ботевата чета от кораба „Радецки“ и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет-революционер — воеводата Христо Ботев. На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово. Въстанието е потушено с жестоки кланета, издевателства и грабежи. За около един месец от 20 април до 20 май 1876 г. бунтът е смазан навсякъде по Българско. Съгласно източници срещу въстанниците е била противопостваена армия от 20 000 редовен аскер и над 100 000 добре въоръжен башибузук. Опожарени са 80 селища, 200 са ограбени. Загиват и изчезват около 30 000 души, 3000 деца остават сираци. Създадените след потушаване на въстанието анкетни комисии не са регистрирали нито една турска жена и дете убити. Голяма част от водачите на въстанието са избесени, малка част от тях доживяват до Освобождението.

Целта и резултатът от въстанието най-добре е оценена от Георги Бенковски, който на 2 май 1876 г. при изгрев Слънце вижда горящото Панагюрище от връх Лесичец и е категоричен: „Моята цел е постигната. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога не ще заздравее; вече никой няма да може да спре Русия да освободи България-нека тя да заповяда!“. Пламналите пожари и кървавите реки в България предизвикват справедливо възмущение в Европа и Америка, а в Цариград е свикана международна анкетна комисия. Велики личности като Виктор Юго и Достоевски издигат глас в защита на българите. Светът обръща внимание на тяхната саможертва и отдава своето уважение към България. Създават се чуждестранни анкетни комисии с цел да разследват на място изтъпленията на османските турци. Всички чуждестранни анкетни комисии потвърждават съобщенията и разкриват нови факти, свързани с извършените кланета, опожарявания, обири, отвличания на млади жени, девойки и деца.

Известният кореспондент на вестник “Дейли експрес“ Макгахан започнал да публикува резултатите от разследванията на международната анкетна комисия при цялостната му обиколка в Българско, заедно с управляващия руското послство в Одрин княз А. Церетелев и Юджин Скайлер — генерален консул на американското посолство в Цариград, кореспондента на немски вестник К.Шнайдер и българския преводач П. Димитров. Потресен от видяното Макгахан пише: „Има неща твърде ужасни, за да позволят каквото и да е спокойно разследване; неща толкова позорни, че окото отказва да ги гледа, умът да ги обсъжда“. Страшна и покъртителна е била гледката, която те са видяли в Батак и много други места; „Навред ужаси, ужаси и само ужаси“- заключава очевидецът Макгахан.

Повече от 500 резолюции в подкрепа на българския народ били гласувани в Англия, събирали се помощи. Протестни движения имало и във Франция. Гениалният френски писател Виктор Юго с прозорлив далечен поглед в бъдещето заявява; „ Диваците, които вършат злодеяния са страшни, а цивилизациите, които ги оставят да вършат тия злодеяния са грозни.… Трябва да се тури край на империите, които убиват, да обуздаем фанатизма и деспотизма. Стига войни, убийства и кланета“. Италианската прогресивна общественост на митинги в защита на изстрадалия български народ също е изразила своето съчувствие. Националният водач и герой на Италия Джузепе Гарибалди в писмо от 10 октомври 1876 г. до българските емигранти в Букуре пише: “Италиянският народ има към вашия народ симпатии, заслужени поради неговите злощастия и неговия героизъм. Аз скърбя, че не мога лично да участвам във ващите боеве. Пожелавам Ви постоянство в светата ваша мисия“. Априлското въстание има отзвук и в Германия, САЩ, Белгия, Швейцария, Испания, Полша, дори и в Австро-Унгария, раздирана от остри вътрешни и външни проблеми, където са осъдени позорните действия на Великата порта. Голям интерес в Австроунгария предизвикали действията на Ботевата чета използвала кораба “Радецки“ при техния въоръжен поход в Българско.

Едни от най-великите хора в тази епоха като Чарлз Дарвин, Достоевски, Толстой, Оскар Уайлд и други изразят защитата си за българската кауза. Тази световна реакция дава повод на Русия да се активизира за решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. тя обявява война на турската империя.

Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.

Само една година след жестокото потушаване на бунта Русия обявява война на Османската империя, а на 3-ти март 1878 г. се подписва Санстефанския мирен договор и на картата на Европа вече съществува държавата България.

В чест на годишнината от може би най-големия подвиг на българския народ в много градове в цялата страна, като Панагюрище, Клисура, Батак, Перущица, бяха организирани възстановки на събитията от преди 141 години, които напомниха на цял свят, че българите знаем, помним и никога няма да забравим историята си.

България

Икономика

Депутатите премахват табелите за камери на КАТ по магистралите

Депутатите подхванаха Закона за движение по пътищата, с който се премахват предупредителните табели за видеонаблюдение по аутобаните. Основн…

Прочети още:

Loading...

Култура

Спорт

Стамен Белчев: Победата над Зенит не трябва да ни заблуждава

Стамен Белчев: Победата над Зенит не трябва да ни заблуждава

Роберто Манчини с втора загуба от “червените“ за една година

Треньорът на ЦСКА Стамен Белчев обяви, че успехът с 2:1 над руския гранд Зен…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие