Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Вт07072020

Брой 126, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.727 BGN ↓ 1 GBP = 2.16102 BGN ↓ 1 CHF = 1.83784 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало България (2) Пенчо Милков: Обичам Русе, бих дал всичко за доброто на града ни

Пенчо Милков: Обичам Русе, бих дал всичко за доброто на града ни

Пенчо Милков: Обичам Русе, бих дал всичко за доброто на града ни

Кандидатът за кмет на Дунавската ни столица, подкрепен от БСП и още пет леви и центристки партии разказва за себе си, семейството си и мотивацията да се занимава с право и политика

Роден съм през 1978 година в Бенгази, Либия. Родителите ми са русенци. Животът ми в Русе започва когато съм бил на пет месеца. Израснах като много активно дете, опознавайки улиците, парковете и всички скъпи за всички ни места в Русе. Бях само на 11 години, когато настъпиха промените от 1989 г. в България. Това е възраст, която е достатъчна, за да съприживееш и оцениш в годините напред, какво ставаше с града и държавата ни. Гледах, слушах, бях много любознателен и търсех отговорите на много въпроси. Не приемах несправедливостите. Не можех да свикна със загубата на много мои съученици и приятели, които напуснаха Русе със семействата си от 1990 година до сега.

Имах невероятното щастие родителите ми да ме подкрепят в образованието ми и в това да се занимавам с различни неща, всяко от които са ме обогатили неимоверно. По-голямата ми сестра също винаги е заставала до мен като най-доверен приятел. Това е моя привилегия – имам семейство, което ме обича.

Основното си образование завърших в училище „Любен Каравелов“, като там се научих на родолюбие, отговорност и честност. Завърших гимназия „Христо Ботев“ през 1997 година, като участник във випуска с най-висок успех, и то в училище, което се родее с началото на светското образование в Русе през 1838 година и е в сградата, в която се помещава от 1898 година. В училище „Христо Ботев“ изучавах засилено история, български и английски. Не съм бил отличен ученик, защото отделях много време за нещата извън училище, които ме правеха щастлив – свирех много години на пиано, спортувах, пеех в Хора на русенските момчета с диригент Антоний Николов, а в последствие – Димчо Рубчев, скачах с парашут в русенския аероклуб, четях много художествена литература, рисувах. Всяко нещо, което захващах, правех с невероятна страст.

Научих, че знанието и волята са гаранти на свободата.

Научих се да помагам на приятелите си, на съседите си. 

В един момент разбрах, че да давам всичко от себе си и да не приемам несправедливостта са същностни мои белези. Осъзнах, че начинът да се направи наистина добро не само на един човек, а на много, е да се действа колективно.

След завършването на средното ми образование и до влизането ми в казармата – период от 8-9 месеца, поради лошата икономическа обстановка в България през 1997 година и ниските доходи на родителите ми, се наложи да работя като общ работник в строителството. Попаднах в среда на отрудени дългогодишни строители, които посрещнаха едно 19-годишно момче. Досегът с тях ми помогна много бързо да израсна, осъзнах начина им на живот, осъзнах значението на труда, мога да кажа, че ги обикнах.

Постепено осъзнах, че юридическата професия би ми осигурила знания и начин да отстоявам нещата, в които вярвах – да защитавам хората, да се боря за справедливостта. След много добра подготовка бях приет с отлични оценки в университетите на Русе и Велико Търново, избрах Русе. Всеки един мой ден като студент бе разпределен по график, който включваше часове четене, спорт, а нощите – работа като нощен пазач във фабрика. Завърших следването си с пълно отличие, което беше прецедент до този момент в нашия факултет. Мога да кажа сега, от разстоянието на времето, че това стана, защото бях подложен на трудност и защото бях формулирал главна основна цел – да бъда добър юрист. Досегът с шивашките работници ме промени много. Гледах ги, как се трудят денонощно, често пъти много повече от осем часа, а и нощем. Много от тях не бяха учили за шивачки, а бяха учителки, инженери и работещи от фалирали вече в Русе предприятия. В моите очи всички те бяха изтощително и безкомпромисно използвани. Те бяха работници, които не можеха да защитят правата си, осъзнах, че дори не ги знаят.

Повече от година ми отне, за да бъда приет през януари 2004 г. от една от най-добрите адвокатски кантори в нашия град – тази на адвокат Ралица Барашка.

Като адвокат се развих в областта на гражданското, търговското и административното право, като никога не съм работил наказателно право. Това е личен мой избор. В работата си на адвокат съм защитавал много, много граждани, търговски дружества, сдружения, институции.

Любовта ми към правото и желанието да се усъвършенствам като специалист ме накара да кандидатствам и след няколко месечна подготовка да успея през 2010 г. да стана докторант. Автор съм на книгата „Договорна система в строителството“, 2014 г., издадена от издателство „Труд и право“, както и на много статии в правни списания и доклади на научни конференции. 

Несправедливостта в живота е реалност, но всеки път, когато я видех, се борих срещу нея. Строители, шивачки, напускащи града и страната приятели – това бе години наред част от моето обкръжение. Постепенно научих много за света, разбрах, че

хората са всичко, което има значение.

Помагах всеки ден на отделни хора, но осъзнах, че има начин да се бориш с несправедливостта, като помагаш на много повече от на един. Имах свои виждания за по-добро устройство на града, на държавата, което за мен означаваше – по-справедливо. Така, през 2011 година приех и се кандидатирах за общински съветник. Скоро, обаче, разбрах, че гражданинът, който е решил да се занимава с политика и е станал съветник от опозицията, няма ресурса да прави добро. Виждах, как не успявам да правя в общинския съвет в Русе града ни по-добър и справедлив. Друг вземаше решенията. 

През този период осъзнах, че само правните ми познания не могат да ми дадат отговори на всички въпроси и започнах да уча през 2015 година във Военна академия „Г.С. Раковски“, София. Там, повече от сто години са се създавали държавници, защитници на родината и личности. Осъзнах, че, за да я има България, всяко поколение българи води битката на своя живот. Някои са я освобождавали, други са се борили за Съединението, за Независимостта, за обединението на всички българи, други са воювали против фашизма, но днес, нашето поколение няма лукса противникът да е явен, да стои „в отсрещния окоп“. Днес над България е легнал октопод, който изсмуква живителните й сили. Този октопод трябва да пребори нашето поколение.

Два пъти съм отказвал да съм в листа за народни представители, държах да съм свързан с Русе и работата си като адвокат в града. В един момент осъзнах, че участието в Народното събрание на Република България на обикновени хора като мен, на живи хора, които живеят в панелен апартамент, карат 14-годишна кола, изграждали са се без чужда помощ, родители са и които ги боли за България, може да промени системата. Съгласих се да бъда в листата за народни представители през 2017 година и бях избран преференциално от своите съграждани. Те ме мотивираха да бъда един от най-активните народни представители по брой изказвания и заявени позиции - над 120, въпроси до министри - над 80, законопроекти - 25 и стотици приемни и срещи с хора. Работата ми две години и половина в Народното събрание ме изгради много. Макар и отново в опозиция, приемайки с болка всеки път, че часовете подготовка, изказванията и доводите ми не променят мълчаливото в повечето случаи гласуване на управляващите, с което отхвърляха всеки законопроект и предложение на нашата група, аз вярвах, че се боря за справедливостта.

Чувството ми за дълг, обичта и решителността ми ме движеха напред.

Постепенно, независимо от партийна принадлежност, много хора започнаха да поставят пред мен въпроса за състоянието, в което се намира нашият град и община. Много представители на социалистическата партия и на други партии и организации дойдоха при мен и казаха, че хора вече от нашето поколение трябва да поемат инициативата на място и, колкото и да е трудно, да допринесат за спиране западането на Русе и възвръщането му като пример на силен и преуспяващ град. Зная, че ние имаме дълг към нашия град и към Родината си, а това чувство на дълг ме кара да не стоя, а да действам.

Семейството, което аз създадох, се състои от съпругата ми Боряна и трите ни момчета – Преслав – на 11 години, Борис – на 7 години и Калоян – на 6 години. Със съпругата си се запознах по време на висшето ни образование. За нея мога да кажа, че е невероятен събирателен образ на отличен адвокат, но същевременно тя е най-добрата майка, която някое малко момче може да има.

Това е всичко, което съм аз. Бих дал енергия, познания и цялата си същност за доброто на нашия град!

Обичам Русе – улиците, хората, сградите, духът и красотата, преплитането на история и бъдеще в него. Вярвам, че Русе може да бъде управляван на основата на единство, компетентност, прозрачност и почтенност. 

От Фейсбук

(със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ)

България

Икономика

Култура

Спорт

16 играчи на Черно море с коронавирус!

16 футболисти на Черно море са с положителни проби за COVID-19. Всички футболисти с положителен тест са карантинирани.

Ето какво гласи официа...

Прочети още:

Loading...

Свят

Новият френски премиер ще търси решения за кризата в икономиката

55-годишният Жан Кастекс, висш бюрократ и провинциален кмет, е напълно непознат за широката общественост

Новият министър-председател на Франц...

Прочети още:

Loading...

Земеделие