Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Вт31032020

Брой 61, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.77255 BGN ↓ 1 GBP = 2.20003 BGN ↑ 1 CHF = 1.85018 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Бойна слава (2) ДЕЙСТВИТЕЛНИ ПАЗИТЕЛИ НА НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА ЗЕМЯТА НИ

ДЕЙСТВИТЕЛНИ ПАЗИТЕЛИ НА НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА ЗЕМЯТА НИ

На 27 август 1946 г. са създадени българските Гранични войски. За периода на своето съществуване (1946-1997 г.) те се утвърждават като доблестни охранители на свещената българска граница. От името на своята многобройна читателска аудитория, редакционният състав на вестник “Земя“ поздравява всички родолюбци - мъже и жени, които са служили и работили в състава на Гранични войски, във връзка със 70-годишния юбилей. Честит празник, славни български граничари!

Непосредствено след завършването на Отечествената война организационната структура и дислокацията на Граничната стража се запазват, както са през предишния период. Тогава границите на България се охраняват от 6 гранични сектора към съответните дивизионни области, 25 участъка, 75 подучастъка и 463 поста, от които 33 морски и 12 контролно-пропускателни.

След приключването на военните действия всеки войник е въоръжен с пушка “Манлихер“ или с карабина “Маузер“ и с по две гранати ДВФ (бухалки), от които една нападателна и една отбранителна, а всеки пост - с по един автомат “Шмайзер“ и с една картечница “Брен“ или МГ-34.

На 10 август 1946 г. е утвърден от Народното събрание Закон за създаването на Граничната милиция. Законът се публикува на 27 август същата година. Съгласно него Министерството на войната се освобождава от грижите по охраната на границата и “При Министерството на вътрешните работи се учредява управление на Граничната милиция, на която се възлага пазенето на границата... Служителите на Граничната милиция имат права на служителите на сегашната войска.“ На 8 октомври 1946 г. с постановление на Министерския съвет Граничната милиция се преименува в Гранични войски. Непосредствено след това правителството приема специална Наредба за организацията, задачите, попълването и обучението на Гранични войски. Според нея последователното деление на границите е сектори, участъци, подучастъци и постове.

През 1950 г. се провежда първият общограничен сбор на отличниците в Гранични войски. Първата образцова гранична застава е обявена през 1954 г., а първата образцова гранична комендатура - през 1960 г. След 1962 г. думата “образцова“ е заменена с “отлична“.

Първата значка с образите на граничар и куче е учредена в началото на 1948 г., през 1951 г. се изработва първата значка “Отличник“, през 1959 г. - значката “Отличник граничар“, през 1974 г. - нагръдният знак “Отличник на Гранични войски“ в две степени, а през 1976 г. по решение на Държавния съвет се въвежда и специалният медал “За заслуги по охраната на границата“.

В процеса на изграждането на Гранични войски се утвърждават и военните ритуали, които допринасят за войнското, естетическото и нравственото възпитание не само на граничарите, но и на техните близки, на граничното население. Сред тях се открояват полагането на военната клетва, връчването на бойното и на други знамена и отличия (с Указ на Президиума на Народното събрание през 1956 г. се взема решение да се връчват бойни знамена и на отрядите на Гранични войски), издигането сутрин и снемането вечер на националния трибагреник, посрещането на младите войници, изпращането на уволняващите се граничари, вечерите на талантите и други.

Граничната застава е основно войсково подразделение, което в системата на Гранични войски съществува от 1948 г. и се счита като център за охрана на държавната граница. Тя има различен числен състав и въоръжение. Разполага се на известно разстояние от линията на държавната граница, близо до населено място и в район, свързан с пътна мрежа. Охранява непрекъснато определен участък от държавната граница, като изпраща различни по вид и състав гранични наряди.

Граничната комендатура се създава като общовойсково гранично подразделение и се разкрива в райони, където са затруднени непосредственото ръководство и управлението на граничните застави от граничния отряд. Обикновено в състава на комендатурата влизат няколко гранични застави, резерв и обслужващи подразделения.

Граничният отряд е основна войскова единица (част) в Гранични войски. Тя се създава като военно формирование на базата на граничните сектори в 1950 г. В състава на всеки граничен отряд в зависимост от характера и от големината на охранявания участък влизат съответен брой гранични комендатура, гранични застави, щабни, обслужващи и осигуряващи подразделения, щаб, тил и различни по назначение отделения и служби. В отряда са съсредоточени цялата служебно-оперативна дейност, обучението на личния състав, а така също и административно-домакинската работа.

В средата на миналия век обстановката на държавната граница е усложнена. Само за периода 1947 г. - 1950 г. броят на въоръжените стълкновения е 1446. А през следващите две години граничните наряди “се срещат“ с още 218 въоръжени нарушители.

През втората половина на миналия век най-популярен в страната ни граничар е младши сержант Вергил Ваклинов, станали заедно със служебното си куче Вихър емблематични фигури в историята на Гранични войски от това време (и двамата останали верни един на друг до смъртта си при Римския мост на Доспат дере при ликвидирането на бандитска група през 1953 г.).

Десетки са тези, които отдадоха живота си в защита на родните граници - лейтенантите Младен Калеев и Иван Батов, младши сержантите Асен Илиев и Иван Миладинов, ефрейтор Илия Русев, редниците Георги Пирдопски, Георги Стоименов, Стоил Косовски, Дончо Ганев...

Стотици са проявилите себеотрицание и героизъм по време на граничарската си служба - при изпълнение на бойни задачи се изявяват младши сержант Боньо Бонев, редниците Иван Цонков, Петър Диреков, Любен Ванчев...

На 6 януари 1996 г. - Богоявление, край Елхово се скъсва въжен мост над Тунджа и в ледените й води падат десетки беззащитни хора. Тогава войниците граничари първи повеждат самоотвержената битка за живота на изпадналите в беда. Те, рискувайки себе си във водната стихия на придошлата река, спасяват над 30 човешки живота. Пръв във водния ад се хвърля младши сержант Бойко Георгиев.

Граничният наряд се счита за най-малката бойна единица в състава на Гранични войски. Той се състои от един, двама и повече въоръжени граничари, които са длъжни да изпълняват бойната заповед по охраната на държавната граница на България мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадят силите си, дори и живота си. Видовете гранични наряди за един продължителен период от време са часови на границата, пост за наблюдение, оглеждач, секрет, засада, патрул, заслон, ловна група. Те може да бъдат подвижни, неподвижни и усилени. Всеки граничен наряд се оглавява от назначен старши.

От 1948 г. до 1957 г. функционира Гранична школа за подготовка на кандидат-подофицери (сержанти), която носи името на легендарния български войвода Хаджи Димитър, а от 1950 г. до 1955 г. - Народно военно гранично училище, което подготвя млади офицери за нуждите на Гранични и Вътрешни войски. През 1948 г. се създава Централен развъдно-дресировъчен пункт, в който се подготвят и квалифицирани водачи на служебни кучета. По-късно пунктът се реорганизира в школа.

През периода голямо внимание се отделя на инженерно-техническото оборудване на границата. През 1958 г. започва изграждането, а от пролетта на 1959 г. в експлоатация са електронните съоръжения, които през следващите няколко десетилетия се налагат като основно средство в охранителната дейност. Ефикасно контролиращо средство е контролно-следовата полоса (КСП).

Важен дял от силите и средствата на Гранични войски са и военноинженерните, сигнализиращите, контролиращите и възпрепятстващите съоръжения, сигналните средства, автомобилната техника... Чрез тях се охраняват значително по-големи участъци от границата.

През периода се полагат грижи, за да се подобрят отглеждането и дресировката на служебните кучета и да се осигури тяхното по-широко използване в борбата с престъпността и в защитата на родните граници. Като съставна част от силите и средствата на Гранични войски те се използват в граничните наряди. Добре подготвените служебни кучета със своето поведение своевременно предупреждават нарядите за приближаването на нарушителите и оказват голяма помощ при претърсване на местността за издирването и задържането им. Както и по времето на граничната стража, служебното куче си остава верен помощник на граничаря.

Преди снабдяването на Гранични войски с моторни превозни средства ездитните коне са единственото средство за бързо придвижване между подразделенията и населените места. По-късно те се използват за патрулиране на граничните наряди и за бързо изнасяне на резервите.

През 1947 г. на Гранични войски се предават първите морски единици - два катера тип МО-4, а през 1949 г. граничното морско подразделение се попълва с корабна техника. На 9 и 10 октомври 1950 г. моряците граничари старши лейтенантите Стефан Славков и Никола Димитров - командири на стражеви катери № 301 и 304, задържат седем души с моторна лодка, извършили тежки престъпления.

Преломен момент, както в историята, така и в дейността на морската гранична охрана, става датата 21 септември 1976 г. На този ден са вдигнати граничният военноморски флаг и вимпел на първия граничен стражеви катер проект “1400 МЭ“ с бордови номер 511. Мечтата на поколения моряци-граничари - да изпълняват задачите си с нови, бързоходни и добре въоръжени, предназначени специално за охрана на морската граница, кораби се сбъдва.

Охраната на речните участъци от държавната граница се носи от гранични подразделения, снабдени с модерни за времето си речни плавателни и други средства.

От 1 януари 1948 г. с решение на правителството паспортните бюра се преименуват в гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП - сухоземни, пристанищни и на аерогарите) и организационно се подчиняват на Управление Гранични войски. В края на 50-те години на миналия век преминаването на границата и проверките представляват продължителен процес - процедурата за проверка на четирима души продължава 40-50 минути. В началото на 60-те години е взето решение на ГКПП да се сформират обособени звена за граничен паспортен контрол. В рамките на Гранични войски започва подмяната на войнишкия състав на ГКПП с офицери и сержанти.

През 1962 г., когато Гранични войски преминават към Министерството на народната отбрана, ГКПП остават към Министерството на вътрешните работи. От 1997 г. органите за граничен паспортен контрол на ГКПП са към Национална служба “Гранични войски“ (впоследствие - “Гранична полиция“). В борбата с контрабандата, като едно от задълженията на бойците и командирите от ГКПП, през различните години се проявяват майор Никола Тошев, капитан Кольо Колев, ефрейтор Иван Спасов, редник Илия Мутафов...

Взаимоотношенията с граничните органи на съседните страни през периода се влияят от политическата конюнктура на Балканите. Първите подписани документи са: с Румъния - Конвенция за възстановяване, опазване и поддържане на граничните пирамиди, както и на други гранични знаци (1950 г.); с Югославия - Споразумение за начина на проучване и разрешаване на граничните нарушения (1955 г.); с Гърция - Спогодба за предотвратяване и уреждане на граничните инциденти и нарушения и Спогодба за контрол, поддържане и възстановяване на граничната линия по българо-гръцката граница (1955 г.); с Турция - Спогодба за предотвратяване на граничните инциденти и за тяхното решаване, както и за поддържане на държавните гранични знаци (1967 г.).

Международното гранично сътрудничество е насочено към създаване на доверие и добросъседство със съседните държави. Смесените гранични комисии решават възникналите въпроси, организират и провеждат прочистването на границата и поддържането на държавните гранични знаци между нашата и съответната съседна държава, съставят описания на границите и други документи, които посочват къде преминава граничната линия на местността.

Осъществява се организирано включване на местните жители в помощ на Гранични войски. През 1947 г. се създават групи за съдействие, които се попълват от граничното население. През 1960 г. те се преобразуват в доброволни отряди на трудещите се (ДОТ). От по-късен етап са специализираните пионерски отряди “Млад граничар“.

Благотворно влияние върху граничарската душа оказва съществуващият по това време “Културен поход на границата“ - едно високоблагородно движение на дейците на българската наука, култура и изкуство. На граничарите гостуват стотици творци - писатели, поети, художници, композитори, режисьори, артисти, самодейци... Родоначалник на това движение е артистът Константин Кисимов. Негови последователи стават Апостол Карамитев, Иван Чипев и много други.

За времето от 20 юли 1962 г. (с разпореждане № 1057 на Министерския съвет) до 23 юни 1972 г. (със заповед № 072 на Министерството на вътрешните работи и Министерството на народната отбрана) Гранични войски са към МНО, а през останалия период от съществуване си - в системата на МВР.

През 1955 г., както и за периода от 1989 г. до 1991 г. Гранични войски са обединени с Вътрешни войски под общо командване и общо наименование - Войски на МВР.

От 1950 г. до 1997 г. излиза вестник “Граничар“, като седмичен печатен орган на Гранични войски. В сложно и динамично време със своите близо 2500 броя той изпълни професионално целите си и спомогна за успешното решаване на задачите по охраната на държавната граница. Всяка седмица пристига при граничарите, информира ги за успехите и проблемите на граничарската служба и другите области от живота.

През 51-годишния период на своя боен път Гранични войски са ръководени от девет командващи - генерал-майор Йонко Панов (1946-1951), от 1954 г. до 1957 г. е заместник-министър на народната отбрана, повишен в звание генерал-лейтенант; полковник Тодор Ванков (1951-1953); генерал-майор Слави Чакъров (1953-1962); генерал-лейтенант Ангел Пенков (1962-1971); генерал-майор Минко Минков (1971-1972), впоследствие (1972-1990) е заместник-министър на вътрешните работи, повишен в звание генерал-лейтенант и генерал-полковник; генерал-лейтенант Стефан Цанов (1972-1989); генерал-майор Стефан Ангелов (1989-1992); полковник Георги Тетереков (1992-1994 и през 1997) и полковник Георги Димитров (1994-1997).

Честит юбилей, скъпи бойни другари - славни охранители на свещената българска държавна граница!

От първо лице

С ГРАНИЦАТА В СЪРЦАТА - ЗАВИНАГИ!

Полковник от запаса Найден Найденов:

Службата в Гранични войски ме научи на любов към хората и професията

Полковник от запаса Дечо Дечев:

На границата човек израства по-бързо

Полковник от запаса Драган Иванов:

Службата ми в Гранични войски - школа за родолюбие и мъжество, за физическо и нравствено укрепване

Полковник от запаса Александър Груев:

Всяка нощ сънувам границата

Полковник от запаса Димитър Станчев:

Незабравими мигове от моето напрегнато граничарско ежедневие

Полковник от запаса Иван Тодоров:

Гордея се, че оставих частица от себе си на граничната бразда!

Полковник от запаса Никола Диновски:

Обичах военната граничарска служба в целия й спектър

Полковник от запаса Павел Станев:

Граничарите заслужават уважение

Полковник от запаса Александър Карамитев:

Гранични войски - моя съдба и мой живот!

Полковник от запаса Николай Владимиров:

Поклон пред нашите съпруги - те бяха истински героини!

Полковник от запаса Емил Петров:

От началото на пътя до граничната бразда и Управлението на Войските - завинаги в сърцето!

Полковник от запаса Славей Каменов:

Тук всяка минута е скъпа

Подполковник от запаса Тодор Радев:

Сега живея с хубавите спомени от службата ни на границата

Старшина от запаса Матей Пеев:

Благодаря ти, Българийо, за доверието, което ми гласува - да охранявам твоите граници!

Старшина от запаса Валентин Борисов:

Започнах граничарската си служба на шега, завърших я с гордост!

Катя Радева, съпруга на граничар:

Четвърт век бях на границата, защото й бях нужна!

Полковник от запаса

Киро Киров