Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Чет15112018

Брой 221, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.73144 BGN1 GBP = 2.24684 BGN1 CHF = 1.71639 BGN
Back Вие сте тук:Начало Бойна слава (2) 65 ГОДИНИ ОТ БИТКАТА В РАЙОНА НА САРАБУРУН НА БЪЛГАРО-ГРЪЦКАТА ГРАНИЦА

65 ГОДИНИ ОТ БИТКАТА В РАЙОНА НА САРАБУРУН НА БЪЛГАРО-ГРЪЦКАТА ГРАНИЦА

На 31 март 1952 година, в изпълнение на своя отечествен дълг по охрана и отбрана на държавната граница на България, в тежък бой при разгромяването на бандитско-шпионска група, изпратена от чуждото разузнаване на наша територия, геройски загиват младши сержант Асен Георгиев Илиев и редниците Георги Атанасов Стоименов и Стоил Илиев Косовски — едни от най-популярните и най-обичаните български граничари от втората половина на миналия век

Границата. Българската граница!

Една сурова школа за родолюбие и доблест.

Родните предели, границите на България винаги са били сериозно изпитание — което проверява човека.

Нека в дните на изборни страсти, на обективни, но и на нелепи политически разединения, да си спомним за тези, които обединени са бранили държавните ни очертания, нашата — българската територия.

За милионите българи, които през многовековната българска държавност достолепно са изпълнили дълга си по опазване свещеността и неприкосновеността на родните предели (част от които отдадоха най-ценното — живота си, изпълнявайки задачи по охрана и защита на първите метри родна земя).

Едно от най-забележителните явления в Гранични войски (19461997 г.) е готовността на воините със зелени пагони за всеотдайна служба, верността им към военната клетва и граничарския дух, готовността им да отдадат живота си за защитата на границите на Родината. Те безстрашно водят борбата с дръзки и коварни нарушители, умело пресичат въоръжени провокации и безпощадно унищожават бандитски групи. В многобройни схватки с враговете и неприятелите, в тясно взаимодействие с другите сродни органи, поддържани от целия народ и преди всичко от местното население, бойците и командирите от Гранични войски показват образци на мъжество, доблест и героизъм. Боевете при островите на река Марица, при Сажденик, Доспатдере, край Кожаре, в подножието на Беласица планина, Сокинска кория, в Странджа и много други станаха не само граничарска, но и национална гордост.

На бойците и командирите от Гранични войски, на крайграничното население и останалите родолюбци от цялата страна е добре известен подвигът на граничарите в местността Сарабурун на южната ни граница, извършен през последните дни на март 1952 г.

На наша територия е разкрита бандитска група, прехвърлена от чуждото разузнаване със задача да извършва шпионска и разузнавателна дейност. Целият район е вдигнат по тревога. Независимо от дъждовното и мъгливо време търсенето продължава пет денонощия, но е безрезултатно. На мястото, където се очаква да преминат нарушителите, командването изпраща в нощен наряд командира на отделение от застава “Орел“ младши сержант Асен Илиев с редниците Боянов и Цочев. Въпреки шума на близката река старшият на наряда чува стъпки и незабавно подава уговорен сигнал. Когато тримата нарушители преминават край тях, Асен Илиев командва да се предадат, но те откриват огън и побягват.

Граничарите преследват нарушителите и водят огън по тях от движение. Бандитите наближават границата. Асен Илиев решава да им пресече пътя.

На помощ идват граничари и от съседната застава. Това са редниците Стоил Косовски, Георги Стоименов, Евтим Трендафилов и Милуш Гогов. Косовски и Стоименов напускат скалата, зад която са се укрили, и се промъкват във фланг на бандитите. Когато Косовски пълзи към нарушителите, те го раняват тежко. Въпреки това той върви край скалите и продължава да стреля, докато силите го напускат и пада… Само след минута вражески куршум пронизва и Георги Стоименов.

Нарушителите отново потеглят към граничната бразда. Тук ги посреща с огън младши сержант Асен Илиев. Боят е неравен — един срещу трима — но мъжественият граничар е неустрашим. Противников куршум попада върху пълнителя на автомата му и Илиев продължава боя с гранати. Само няколко минути преди да дойдат на помощ бойните му другари, бандитски куршум смъртно го пронизва.

Битката продължава. Нарушителите са посрещнати с огън от комсомолския секретар граничаря Григор Манчев. Патроните свършват. Манчев изчаква бандитите с празен автомат и им извиква да се предадат. Те залягат. Опитният граничар използва гранатите. Пада убит водачът на бандитско-шпионската група. След това младши сержант Митков ликвидира втория от бандитите, а третият се предава.

Безсмъртният подвиг на младши сержант Асен Илиев, на редниците Стоил Косовски и Георги Стоименов в боя при Сарабурун завинаги ще бъде героичен пример за вярна и беззаветна служба на родината.

Младши сержант Асен Илиев, редник Стоил Косовски и редник Георги Стоименов посмъртно са повишени в офицерско звание “младши лейтенант“.

Тримата бойци на дело показват, че точното и безупречно изпълнение на граничарския дълг е свързано с мъжествени и героични прояви, с дълбока и чиста обич към родината, към българския народ.

Младши сержант Асен Георгиев Илиев е роден през 1929 г. в село Караманово, Русенско. От малък слугува в чорбаджийски чифлик, след това става работник в ДЗС. На 15 години е член на РМС. В Гранични войски постъпва през есента на 1950 г. Завършва с отличие сержантската школа “Хаджи Димитър“ и заминава да служи на гранична застава край Сарабурун.

Българската застава на Сарабурун и съветската застава при село Сарпите — Грузинска ССР, дълги години носят неговото име.

Редник Георги Атанасов Стоименов е роден през 1929 г. в село Стефаново, Пернишко. Израства в бедно селско семейство. Още като малък проявява изключително трудолюбие, спечелва уважението и обичта на своите съученици, другари и съселяни. Става член на РМС. През 1950 г. постъпва в редовете на Гранични войски. Проявява се като отличен боец и доблестен боен другар.

Редник Стоил Илиев Косовски е роден през 1929 г. в село Сапарева баня, Кюстендилско. Почти три години той служи на Родината като отличен воин в охраната на нейните граници.

Десетилетия наред заставата край село Вълче поле, Хасковска област, носи неговото име.

Един от най-добрите бойни другари на Асен Илиев по време на наборната му граничарска служба е Никола Гаговски. Днес 88-годишният полковник от запаса Гаговски, един от най-активните членове на клуба на ветераните граничари от столицата — носещ името на първия командващ Гранични войски генерал-лейтенант Йонко Панов, с умиление разказва:

- Книгата си “Момъкът достигна върха“ написах за моя голям приятел Асен Илиев, който загина като истински герой на връх Сарабурун. И аз участвах в тази драматична битка и бях жив свидетел на неговия подвиг и загиването му. Много тежко преживях неговата смърт.

И двамата завършват с отличие сержантската школа “Хаджи Димитър“ в София. А по време на обучението са неразделни.

Документалната повест “Момъкът достигна върха“ излиза от печат през 1969 г. А от 1983 г. е второто й допълнено издание.

За нуждите на настоящата публикация ще си позволя да ползвам само два цитата от повестта.

Първият представлява кратка характеристика на героя-граничар, с която всъщност започва войнишкият дневник на бъдещия писател Гаговски от далечната 1950 г.:

“Асен е хубавец. Постоянната усмивка го прави симпатичен и обаятелен. Миловидните трапчинки придават на лицето му топлина и то става някак по-жизнено, по-привлекателно. Очите му са като че ли отражения на две малки слънца, които имат способността да сгряват и най-студените сърца. И гласът му е приятно звънък. Лиричен глас, с ярка обагреност. Дори когато е ядосан и гласът му звучи сурово, той пак излъчва покоряваща близост и сърдечност. Дързост се чете само в напетата му войнишка стойка. И в упоритостта му. Асен има плавни и естествени движения на ръцете, които придават на тялото особена грация. Макар че е доста темпераментен, той умее да се владее и да се приспособява към хората. Цени много бойния си другар, обожава приятеля си и ако се наложи, страстно защищава тяхното достойнство. Жизнен, умен, приятен момък. Щастлив съм, че вляво от мене диша той — Асен…“

А вторият цитат е от описанието на битката на Сарабурун, в която участва и наскоро произведеният като лейтенант Гаговски:

“Отдалеч забелязах Асен, познах го между храстите по дебнещата походка. Прикри се зад хвойната и стреляше от упор. И бандитът започна да стреля, прикрит в близките храсти. Дебнеха се упорито. Бързахме да помогнем на Асен. Той се намираше на няколко крачки от граничната бразда. Вече не се изтегляше назад. Нямаше място, зад него бяха последните педи българска земя. Бандитът изведнъж връхлетя със стрелба върху него. В същото време и Асен стреля в беглеца. Видях как двамата се превиха един срещу друг. Асен коленичи и клюмна глава, но не падна. Автоматът продължи да дими…

Заварихме и двамата убити. Спрях задъхан, изтръпнал. Краката ми се подкосиха и коленичих пред кървавото тяло на Асен. Автоматът му бе пробит от вражески куршум и той продължаваше да го стиска мъртъв с жилестите си ръце. От изтеклата кръв лицето му бе станало бледо. Вятърът развяваше буйната му коса. Трапчинката на брадичката му бе пълна с алена кръв. Целунах го по очите и заплаках от болка и мъка. Железният войник бе мъртъв. Моят приятел беше прострелян и бях безсилен да му помогна. В този миг аз не съзнавах, че се беше родил един безсмъртен подвиг. Това разбрах по-късно. Осъзнах този величав подвиг чрез силата на обичта си към героя. И обичта на народа към него.“

Много са монументите, издигнати на различни места в нашата страна, за да увековечат славната битка на Сарабурун.

Ето някои от тях:

Паметник на младши сержант Асен Илиев в центъра на село Караманово, община Ценово, област Русе, по проект на архитект Белчо Петров, открит на 02.07.1973 г.

Паметник на 200 метра северозападно от 372 гранична пирамида на младши сержант Асен Илиев и редниците Стоил Косовски и Георги Стоименов.

Паметник в центъра на село Вълче поле, община Любимец, на загиналите трима граничари.

Бюст-паметници на тримата герои-граничар, разположени пред входа и в алеята на граничното полицейско управление (ГПУ) в Ивайловград, доставени от 13 граничен отряд в Любимец и граничните застави в селата Генералово и Вълче поле.

Скулптурна композиция “Стена на загинали герои-граничари“, разположена в алеята на ГПУ-Ивайловград на Георги Стоименов, Стоил Косовски, Георги Пирдопски, Асен Илиев, Иван Панов, Иван Миладинов и Кирил Богданов, доставена от 13 граничен отряд — Любимец.

Паметна плоча в двора на ГПУ-Видин на героите-граничари Георги Филипов, Вергил Ваклинов, Асен Илиев, Младен Калеев, Георги Стоименов, Стоил Косовски и Иван Миладинов, изградена във връзка със създаването на граничния отряд във Видин с министерска заповед № 44/09.03.1950 г.

На връх Сарабурун е издигнат паметник, събрал подвига на тримата граничари.

На паметника има надпис:

“Загинаха за Родината

на 31 март 1952 година

младши лейтенантите:

Асен Георгиев Илиев,

Стоил Илиев Косовски,

Георги Атанасов Стоименов.

Слава на героите!“

Като журналист във вестник “Граничар“ имах големия шанс да посетя родното село на Асен Илиев, да разговарям с неговите земляци и усетя голямата им любов и преклонение към героя, да се запозная със сестра му и други родственици, да се поклоня и да поднеса цветя пред паметника, да общувам с неговия боен другар Григор Манчев (вече като полковник от Гранични войски)…

Може би на широката читателска аудитория на вестник “Земя“ е по-малко известен фактът, че една съветска гранична застава от Закавказкия граничен окръг дълги години носи името на българския герой граничар младши лейтенант Асен Илиев.

Ето автентичния текст на документа, узаконяващ това знаково явление от незабравимата и особено ползотворна българо-съветската бойна граничарска дружба:

“Постановление Совета Министров Грузинской ССР21 августа 1964 г. № 530.

О присвоений Сарпинской заставе имени Асена Георгиева Илиева.

Совет Министров Грузинской ССР постановляет:

Присвоит Сарпинской заставе имя болгарского герой-пограничника младшего лейтенанта Асена Георгиева Илиева.

Председател Совета Минисров Грузинской ССР — Г. Джавахишвили.

Управляющий делами Совета Министров Грузинской ССР — А. Чиракадзе.“

Десетилетия наред взаимоотношенията между граничарите от едноименните застави в двете братски (тогава) страни са сърдечни и топли.

През един продължителен период, когато отношенията между двете държави с право се охарактеризират като братски, за укрепване на бойната дружба и за обмяна на положителния опит особено много способства размяната на взаимни посещения на гранични делегации. Нееднократно български военно-гранични делегации, в чийто състав са и бойци и командири от българската застава “Асен Илиев“, посещават Съветския съюз, в това число и съветската застава “Асен Илиев“, за да се запознаят с опита на съветските граничари. Много често са посрещани и у нас, в това число и на българската застава “Асен Илиев,“ като скъпи гости делегации на съветските Гранични войски, водени от най-отговорни командири — в това число командира (лейтенант Мартенюк) и заместник-командира по политическата част (лейтенант Вячеслав Истягин) на съветската гранична застава, носеща името на българския герой граничар младши лейтенант Асен Илиев. В сърдечни разговори воините от побратимените застави разказват за успехите на своите колективи. Срещите се превръщат в творчески, делови разговори за обмяна на опит.

Поклон пред подвига и саможертвата на героите-граничари!

Поклон пред граничарите на България. Борили се героично, с достойнство и чест, за да защитят чистотата на граничната линия на Отечеството.

Те заслужават! Най-малко нашия дълбок поклон…

Защото една от най-скъпите бойни традиции в десетилетната история на българските Гранични войски е верността към военната клетва и воинския дълг, героизмът при охраната и защитата на родните граници. И защото в бойния летопис на българските граничари от това време се откроява кървавото събитие, съхранено в народната памет като “Битката на Сарабурун“.

Полковник от запаса

Киро Киров