Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Вт12112019

Брой 219, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.77142 BGN ↓ 1 GBP = 2.28104 BGN ↑ 1 CHF = 1.78256 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Бойна слава (2) ПОКЛОН ПРЕД ВАС, ЗАЩИТНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ!

ПОКЛОН ПРЕД ВАС, ЗАЩИТНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ!

На 18 юли се навършват 83 години от създаването на българската Гражданска отбрана (защита).

Като честитим предстоящия празник, днес в рубриката “Бойна слава“ решихме да представим част от споделеното от полковник от запаса Христан Михайлов през 2016 г. в книга четвърта на издаваната от Издателска къща “Земя“ поредица “Българи завинаги“.

Няколко дни след като навърши 93-годишна възраст доблестният служител на Гражданска отбрана прекрачи границата между нашия и отвъдния свят. Но неговите прочувствени спомени и размисли ще останат в нашите сърца. Почивайте в мир, полковник Михайлов!

Полковник Христан Михайлов: Огромна беше мисията на Гражданската отбрана в интерес на населението и народното стопанство

Полковник от запаса Христан Игнатов Михайлов е роден на 29.04.1926 г. в село Петокладенци, Свищовско, днес община Белене - Плевенско, в крайно бедно селско семейство от 13 члена.

В селото завършва прогимназия като отличник, но не може да продължи обучението си в гимназия, поради липса на средства.

В съседното село Стежерово записва допълнително земеделско училище - 2-годишен курс. Завършва първата година като отличник, но това не го задоволява. През 1941 г. постъпва в Държавната търговска гимназия “Димитър Хадживасилев“, носеща името на дарителя за построяването през 1885 г. на първата търговска гимназия в България.

След като през 1946 г. завършва гимназията, започва обучението си в Търговската академия “Димитър А. Ценов“, именувана също на голям български дарител.

По решение на околийския комитет на БКП през 1948 г. е върнат за счетоводител на ТКЗС в родното си село, като едновременно с това продължава образованието си в академията. През май 1949 г. е назначен на работа в ОК на БКП - Свищов, в помощ за окончателното масовизиране на ТКЗС в околията.

През септември 1950 г. постъпва в първа стрелкова рота на Школата за запасни офицери - Велико Търново. Една година по-късно (септември 1951 г.) по разпределение започва офицерската си служба като младши лейтенант във Вътрешни войски на МВР - София. Следва по желание ново разпределение - в полка на Вътрешни войски в Плевен. След това - в новосформирания батальон в Горна Оряховица като командир на стрелкова рота.

Предсрочно е произведен в звание лейтенант през май 1952 г. От 1953 г. е заместник-командир на батальон в Мездра към жп бригадата, охраняващ тунелите и мостовете от Червен бряг до Кумарица и затвора във Враца.

От ноември 1954 г. служи в София като заместник-командир по снабдяването на самостоятелен батальон - жп охрана за цялата страна.

След подаден рапорт за уволнение, през септември 1955 г. се среща с министъра на вътрешните работи Георги Цанков - не е уволнен, а е преназначен за заместник-командир по снабдяването на самостоятелния батальон на МВР във Враня, носещ правителствената охрана - Политбюро, ЦК на БКП, централния затвор, резиденция “Бояна“, Министерския съвет и Народната банка.

По нареждане на министъра е изпратен на обучение във Военна академия “Г. С. Раковски“. От 1 септември 1956 г. е слушател във Военнотехническата академия - тилов профил, като старши лейтенант - най-младият и най-младшият офицер в академията. През 1957 г. е произведен в звание капитан.

След като завършва академията през 1959 г., е предвиден за командир на батальон в град Белене, охраняващ острова и затвора. С много настояване от страна на щаба на Гражданска отбрана пред МВР е отменено това разпределение.

От ноември 1959 г. е на длъжност заместник-началник тил в щаба на Гражданската отбрана на страната. А от 1962 г. като майор е заместник-началник щаб по снабдяването на столичния щаб на ГО.

През периода 1962-1967 г. учи задочно икономика на външната търговия в Стопанския университет - София.

След негов рапорт през 1972 г. по собствено желание е уволнен, без оставане шест месеца в разпореждане. Заповедта за уволнение е от 30 септември, а още от следващия ден (01 октомври 1972 г.) започва работа в Министерството на външната търговия като директор на дирекция, тъй като заповедта за това на министъра на външната търговия е издадена няколко месеца предварително - на 30 юни същата година.

През 1974 г. започва работа в Комитета за наука, технически прогрес и висше образование (при Начо Папазов). Там е директор на дирекцията за пропаганда на науката и техническия прогрес у нас и в чужбина.

От 1982 г. е началник на отдел “Вътрешно-финансов контрол“ в Държавно стопанско обединение “Машинно-тракторни станции и мелиорация“ към Министерството на земеделието.

През 1991 г. създава собствена фирма за финансова и счетоводна помощ, чиято дейност прекратява през 1997 г. поради заболяване.

От 1997 г. до дълбока старост е финансов ревизор на граждански договори.

През 2018 г. Издателска къща “Земя“ отпечатва книгата му “Моята фамилия“. В своите встъпителни думи към книгата големият приятел на ветерана от Гражданска отбрана полковник професор д-р Марин Калонкин подчертава: “Това е той! Надарен от природата с най-прекрасните човешки качества като любознателност, трудолюбие, упоритост и находчивост, доброта, неспокоен търсещ новаторски дух, с разум и всеотдайност той работи за България и за народа български.“

Времето минава незабелязано бързо. Минават години, десетилетия, дори столетия. Раждат се поколения и умират. Други се раждат и пак умират. И други се раждат... И при своето съществуване оставят добри и лоши следи и спомени. Но всичко се забравя, ако не се запише някъде. Както сполучливо се е изразил мъдрецът - казаното отлита, написаното остава!

Но има неща, които не бива да се забравят. Те трябва да се знаят и помнят от поколенията и обществото. Защото хубавите спомени ще служат за пример, самочувствие и гордост, лошите - за размисъл, поука и предпазване от непочтени постъпки.

Нашите прадядовци, дядовци и бащи са ни оставили интересни спомени за техния живот.

Защо не направя и аз това за поколенията ми относно моя живот?!

Моят 90-годишен живот не мина гладко. Безброй бяха страданията, несгодите, премеждията. Но с много труд, воля и упоритост, граничещи понякога с инат, аз оцелявах до днес.

Роден съм на 29 април 1926 г. - пред Великден, преди великия християнски празник “Възкресение Христово“. И понеже съм момче, баба ми е предложила да бъда кръстен Христан, вместо Христос. Но по-късно като ученик много хазяйки в Свищов ме наричаха Христос.

Семейството ми беше многолюдно, състоеше се от 13 члена, и беше крайно бедно. Бяхме много деца, само аз бях момче и първия внук.

Бих желал да споделя спомени и размисли от моя живот като офицер в българската Гражданска отбрана (1959 г. - 1972 г.).

През това време Гражданска отбрана ускорено се изграждаше като съвременна, необходима и полезна за Родината структура.

Основната нейна и на българското правителство задача тогава беше: защита на населението и неговите материални ценности от въздушни и химически удари.

След Втората световна война се откри атомното оръжие. Неговото изпробване над Япония през 1945 г. беше причина правителствата да разберат колко е важна задачата да има такава организация, която да подготвя населението за ликвидиране последствията от такива нападения.

Започна периодът на Студената война в света и надпреварата във въоръжаването на държавите. Но паралелно с това се взеха и усилени мерки за защита на населението от атомно, химическо и биологическо оръжие.

България също трябваше да вземе изключителни мерки по този въпрос за защита на населението и националното стопанство от съвременните оръжия за масово поразяване...

В такова динамично и напрегнато време, след като завърших през 1959 г. Военната академия, бях назначен за заместник-началник тил в щаба на Гражданска отбрана. Това стана с много настояване от страна на началника на тила на ГО пред отдел “Кадри“ на МВР да им бъде изпратен подготвен офицер за заместник-началник по тила, който бил проучен още в Академията (това бях аз).

В този момент попаднах в съвсем нова ситуация, която не беше практикувана в поделенията на МВР, нито изучавана във Военнотехническата академия.

Когато поех новата си длъжност, началник на тила в щаба на ГО беше майор Сава Танчев, също дошъл от Вътрешни войски. Действително аз му станах дясната ръка.

След като се запознах със състоянието на тила в щаба, по мое предложение беше изготвен план за форсиране на окомплектоването на военизираните поделения за страната, а те бяха 30 батальона, с всичко необходимо за изпълнение на предназначението им - ликвидиране на последствията от въздушни, химически и биологични нападения. А това означаваше - нова инженерна и противохимическа техника и облекла. Трябваше да се намерят подходящи места и да се изградят бази и складове за снаряжението и техниката.

До този момент това беше само на книга. Всичко беше пръснато по поделения на Министерството на народната отбрана и разни стопански сгради. А това много затрудняваше извършването на мобилизацията и окомплектоването на поделенията. Тази дейност трябваше да се извърши за часове, а на практика ставаше за дни.

В интерес на истината съм длъжен да подчертая, че по това време правителството осигуряваше необходимите финансови средства (изразяващи се в милиони лева). Необходимо беше да има подготвени хора да ги оползотворяват рационално. И наистина в щаба вече имаше подготвени инженери, химици, тактици. Но тилът беше още неокомплектован - бяхме само трима офицери.

След подготовката по планирането и организацията на работата в щаба, беше необходимо да се обърне много сериозно внимание и на отчетността на милионите средства, които се изразходваха. А тя, в интерес на истината, беше слаба. Предложих на началника на тила и на началника на щаба - полковник Петров, прекрасен ръководител, интербригадист в Испания, да се изготви правилник за отчета и отчетността за щаба на Гражданската отбрана.

Тази задача беше възложена на мен. Аз, като финансист и завършил Военнотехническата академия, имах необходимите знания и опит за изпълнение на тази много отговорна задача. Това ми костваше много труд и безсънни нощи. За два месеца се справих със задачата. Проектът за правилник беше съгласуван с финансовите органи на МВР, Министерството на финансите и Българската народна банка. И отпечатан. Но още по-трудно беше създаването на организация по внедряването му за стриктно изпълнение в окръжните щабове на страната. И тази задача безспорно трябваше да изпълнявам аз.

Отпечатани бяха всички посочени в правилника формуляри и книги. Организиран беше в щаба 3-дневен сбор с всички материално-отговорни лица от окръзите по детайлното им запознаване с правилника и с формулярите. Проведени бяха практически занятия за работа с тях. На третия ден раздадох необходимите формуляри и с пожелание за добра работа изпратих материално-отговорните лица по окръзите.

Но и това не беше достатъчно. Необходимо беше впоследствие да се правят проверки и контрол по места. За тази огромна и отговорна дейност бях награден със заповед на началник-щаба.

През 1962 г. получих заповед за заместник-началник по тила на Софийския градски щаб по Гражданска отбрана.

Какво означаваше за мен Гражданската отбрана? Основната й задача беше - подготовка на населението на страната за защита при въздушно, атомно, химическо и биологическо нападение, запазване материалните ценности и народното стопанство и ликвидиране последствията от нападенията.

Няма в страната подобна институция, като Гражданската отбрана - с такава огромна мисия (задача).

Ако помисли човек по-задълбочено и реалистично какво значат тези думи с всеобхватно значение за защита населението и народното стопанство от такива нападения с такова оръжие и какви биха били последствията и жертвите от това, ако се случеше, вероятно косата му би се изправила или за 24 часа би побеляла.

Всички тези мащабни и особено отговорни задачи, за изпълнението на които се иска висок морал, страшна отговорност, голяма воля и сериозна компетентност, бяха възложени на шепа хора: офицери, цивилни специалисти и волнонаемни служители с почти мизерни за времето си заплати.

В централното управление на Гражданска отбрана и окръжните щабове работеха по 3-4 офицери, за столицата и районните щабове - по трима. Тези хора не жалеха сили и средства за изпълнение на задачите, произтичащи от думите “подготовка и защита на населението и народното стопанство на страната“. Тези офицери за мен бяха истински герои. Това мое твърдение те много пъти са го доказвали.

Но властимащите нерядко са ги подценявали. Например, в МВР и МНО понякога, когато трябваше да се отърват от някого или ако той не отговаряше на службата, го изпращаха в Гражданска отбрана или Пожарната. Като не преценяваха каква е тежестта и отговорността на тези офицери, а това пречеше на работата и на останалите.

Въпреки, че периодът беше много сложен, в света имаше Студена война, и всеки се готвеше за осигуряване колкото се може по-добре в това отношение.

При идването ми в градския щаб на столицата стъпих почти на голо. Дотогава нямаше заместник по тила, трябваше всичко да се започне от а и б.

Първо трябваше да се изготвят необходимите планове и разчети за софийския щаб и районните щабове - а те бяха 7 на брой, като Кремиковци се обособи като район с районен щаб.

Трябваше да се запозная с цялата материална част на градския и районните щабове. Както и с отчета и отчетността по новия правилник, който вече бях внедрил. Софийският щаб разполагаше с много оборудване, пръснато из столицата и по периферията й. Нямаше подходящи складове и по районите.

Към столичния щаб мобилизационно имаше 6 военизирани батальона, за които нямаше нито една база. Те бяха разпределени мобилизационно по един батальон към всеки район.

Положението беше повече от ужасно. Оборудването, техниката и вещевото имущество бяха пръснати по разни складове, а оръжието и техниката - към поделенията на МНО. Всичко оставено без особени грижи, каквито са необходими.

Още от първите дни за мен беше като неотложна първостепенна задача - намиране на бази и тяхното документално уреждане. След много проучване установих, че откритият рудник за въглища над село Алдомировци е закрит. Установих веднага връзка с ресорния заместник-министър на енергетиката и минералните ресурси - Занчев, и започнах преговори, които вървяха трудно. Оказа се, че има и други кандидати. Трябваше политика, тактика и настойчивост, а такива на мен не ми липсваха.

Вербувах секретарката на заместник-министъра за нашата кауза. И през ден, когато той беше в Министерството, тя ми съобщаваше и аз след десетина минути бях пред вратата му и настоявах за решаване на въпроса. Така осигурих и него като защитник на моя страна. Необходимо беше той да осигури подписването на заповед от министъра, че бившата мина Алдомировци - 440 декара площ, заедно със съществуващите постройки се прехвърлят безвъзмездно на столичния щаб на Гражданска отбрана.

Но министърът - ту в отпуска, ту в командировка в чужбина... В един удобен момент заместник-министърът ми съобщи, че министърът е на работното си място и след час заминава за Германия. При тази дългоочаквана вест, моя милост изхвърча като стрела и след 10 минути бях пред кабинета на министъра. Заповедта беше предварително подготвена от заместник-министъра и заедно я поднесохме, с кратко обяснение от моя страна, подкрепено от заместник-министъра. Заповедта беше подписана.

Излизайки от кабинета на министъра, се срещнахме с един генерал и двама полковници от МВР. Те чакаха да влязат при министъра по същия въпрос. Бяха сериозните претенденти за мината. Аз ги поздравих и им показах заповедта, при което им стана ясно, че няма защо да влизат при министъра.

Не можете да си представите конфузното положение на генерала, който наруга полковниците с думите: “Вие, двамата, не заслужавате колкото един майор от Гражданска отбрана!“ Така осигурих мобилизационна база за три батальона - 440 декара площ и постройки.

Това за мен беше голям успех, за което бях награден от началник-щаба.

Наредих веднага подготовка на базата - освобождаването й от наематели, замислих ограда с телена мрежа, бодлива тел и циментови стълбове - 3 километра. Не ми липсваше организаторски опит, като партиен секретар. Организирах мероприятия на всички служители от градския и районните щабове, бригади за ограждането. Платих само на външни лица от селото за опъване на телта. Направих портал, назначихме и охрана.

Същата година имахме мобилизационен сбор на трети батальон. Той беше мобилизиран на новата база. С помощта на командването на батальона използвах наличната техника и организирах извозването на 1200 кубически метра чакъл за направа на пътищата и площадките за техниката в базата. С помощта на колектива и на партийната организация, заедно с началника на инженерното отделение към щаба построихме гаражи за техниката, складове за оръжието и другото имущество.

Дислоцирахме имуществото и техниката на трите батальона.

Задачата за осигуряване на бази за останалите три батальона продължи.

Моите проучвания също продължиха. Чрез столичната община успях да издействам предаване на 5 декара общинска земя в село Горна малина, непосредствено до военното поделение, където построихме помещение и складове за още два батальона. Това също беше оценено положително от началството.

Но беше ни необходима още една база за шестия батальон. Тя трябваше да бъде в югоизточно направление. Моите проучвания продължиха. Познавайки района в това направление, аз се ориентирах към Горското стопанство. Открих подходящо място - площадка между селата Железница и Плана.

С много настояване относно необходимостта за Гражданска отбрана на това място, успях да убедя съответните инстанции да предадат 5 декара от горския фонд за база на столичния щаб. Всичко беше уредено, по същия начин мястото беше оградено, водоснабдено и електрифицирано. Изготвихме планове за изграждане на съответните сгради, складове и гаражи за шести батальон.

Но построяването се извърши от моя заместник. Аз подадох рапорт за пенсиониране по собствено желание. И през септември 1972 г. се пенсионирах.

Аз изпълних моето офицерско задължение да допринеса за осигуряване на защитата на страната чрез обезпечаване боеспособността на батальоните, които бяха основната сила на градския щаб на Гражданска отбрана.

Дойде време да кажа няколко думи и относно материално-техническото и мобилизационното осигуряване на щабовете по райони, формированията и населението при различните операции и поражения.

Наред с работата по осигуряването на батальоните, стоеше задачата по подготовката и обезпечаването и на формированията и населението при различните обстановки.

В столицата и по районите бяха изградени на базата на държавните учреждения, заводите, търговските предприятия, училищата, детските градини - спасителни отряди, звена по организиране на евакуацията им, както и на личния състав и населението по райони и направления до местата за настаняването.

Изградени бяха 28 продоволствени отряда за осигуряване топла храна при евакуация на населението и формированията.

Активно работеха и формированията за защита и евакуация на материалните ценности.

За изпълнение на всички мероприятия се изискваше голяма подготовка, стриктно планиране и много трениране. Необходима беше висока организация на офицерите от столичния и районните щабове при постоянен контакт и взаимодействие с администрацията, ръководствата на предприятията и общинските съвети. Без това щабовете не можеха да изпълняват задачите си.

Взаимодействието много зависеше от подготовката, тактиката и уменията на офицерите за работа с цивилните. Те бяха главният изпълнител на заповедите на централния щаб. До офицерите нарежданията стигаха по военному, а те трябваше да ги приведат в действие в зависимост от подготовката и желанието на цивилния началник.

Много често се случваше да ни отговарят: “Не ме занимавай сега с вашите въпроси, имам работа!“ И разговорът приключваше. Или: “Ела другия месец!“ А по заповедта ни се даваше срок за изпълнението - обикновено два дни или седмица. При такива условия работеха офицерите в Гражданска отбрана - включително и аз.

За сложността и трудностите при провеждане на занятия по подготовка на населението ще разкажа един спомен при провеждане учение в град Варна през 1963 г.

Учението се проведе по плана на Републиканския щаб. Мобилизираха се всички офицери (специалисти) на щаба. Аз бях привлечен като посредник специалист от градския щаб на София.

Заданието беше: проверка изпълнението на плана за подготовка на окръжния щаб на град Варна при усложнена обстановка в страната и вероятно нападение на града с нанасяне ядрен удар от противника.

Ръководството на окръжния щаб се събра, запозна се с обстановката по заданието и започна планирането на мероприятията.

Всички посредници участвахме в учението и следяхме изпълнението на мероприятията по заданието. Аз наблюдавах планирането и изпълнението на мероприятията по материално-техническото осигуряване от групата в окръжния щаб.

Посредниците подадоха нова обстановка, която се усложняваше и вероятността от нападение се увеличаваше. Времето беше към края на декември. Студено. Ръководството взе решение за извеждане на личния състав на щаба и формированията към него на запасния команден пункт и оттам да ръководи мероприятията.

Запасният пункт на щаба беше в района на село Ветрен на 25 километра от града в сградите на Държавното земеделско стопанство (ДЗС) - на 2 километра от селото. Времето като че ли се движеше в синхрон с усложняване на военната обстановка.

Посредниците (ръководителят на занятието) подадоха нова обстановка: разузнаването донася, че готовността на противника се увеличава.

Ръководството на окръжния щаб взе решение за провеждане на евакуация на един район от града. Това беше най-уязвимият район - с пристанището, корабостроителния завод и моста. Евакуация на 10-15 хиляди души.

Но метеорологичната обстановка реално ни изпревари. Още при изнасянето на окръжния щаб около 14,00 часа започна да вали сняг. Когато пристигнахме снегът се усилваше и продължаваше да вали силно. През нощта снежната покривка стигна над 50-60 сантиметра. Натрупаха се преспи.

Решението беше: евакуацията да започне в 04,00 часа сутринта в неделя. Всички разпореждаха по телефона. Ръководството в района трябваше да осигури евакуацията.

Сутринта аз и още четирима офицери-посредници трябваше да заминем за района и да наблюдаваме евакуацията. Аз трябваше да наблюдавам материално-техническото осигуряване на евакуацията и работата на продоволствените отряди при евакуация на много хора.

В 03,00 часа с придадения ни джип от Военноморските сили едва стигнахме до портала на ДЗС и колата затъна в пряспа. На помощ ни изкараха трактор, той ни придвижи 20 метра и също закъса. Преспите бяха големи.

Заповедите следваха, но изпълнението им беше невъзможно.

Прекъсна се и телефонната и радио връзката с града, която се осъществяваше от войници на Военноморските сили. Щабът и посредниците останахме на място.

Съмна се. Виелицата още бушуваше. Във Варненски окръг всички пътища бяха затрупани с преспи.

Наред с евакуацията на района и работата на окръжния щаб при атомно нападение, се проверяваше и защитата на селското стопанство от химическо и биологическо оръжие. Това означаваше проверка относно защитата от радиация по селата на животновъдните ферми, отглеждащи крави, овце, свине, птици... В тази връзка по селата бяха изпратени посредници (специалисти, агрономи, ветеринарни лекари).

Имаше и един професор ветеринарен лекар. Какво се беше случило с него? Той вечерта тръгна за едно село със собствената си кола за проверка защитата на фермите. Виелицата го възпрепятствала, затънал в преспа, снегът затрупал колата. Той успял да излезе от нея. Погледнал по карта - на километър-два имало постройки. След няколко часа борба с преспите стигнал до някаква изоставена сграда от летен тип. Укрил се там.

При нас в щаба на окръга в село Ветрен настъпи паника - три денонощия не можехме да го открием.

Връзката беше възстановена и ние разбрахме как е извършена евакуацията на хората от района. От предвидените 10-15 хиляди души едва успели да принудят да излязат около 1 000 души. Извели колоната на километър, повече било невъзможно при тая природна обстановка. Хората премръзнали, наредило се да се върнат. А на другия ден, понеделник, и през вторник поликлиниките - пълни от болни хора.

Но ние във Ветрен останахме в капан. Бурята намаля, но беше невъзможно да се отиде до селото, никакво превозно средство не можеше да дойде до него, нито до ДЗС. Във вторник решихме да направим опит да се придвижим до Ветрен. Вървяхме в колона. С нас беше и свързочната рота, мобилизирана за учението, около 100 души - мъже и жени.

Наближихме селото. Вървяхме по една преспа като хребет. Когато стигнахме до нейния край, тя беше като пресечена, се оказа, че ние се намираме на покрива на едноетажна къща, затрупана от едната страна от преспата.

И така, пристигнахме в селото. Но то също беше изолирано от Варна, всички пътища бяха затрупани. Настаниха ни в училищния салон и вечерта останахме да нощуваме край печката в салона, а жените бяха заведени в детската градина.

Но усложнената обстановка продължаваше. В селото маята свърши и фурнаджията не можеше да приготви хляб. Няма за селото, няма и за нас! Наложи се фурнаджията да ни направи по две мекици.

Магистралата (пътят) Варна-София до летището беше затрупан с 4-метрови преспи. С нищо не можеше да излезем от Ветрен. Опитаха се да пробият пътя от Провадия с тежка техника, но и това беше невъзможно.

На третия ден, сряда, пристигнаха до селото два танка, които правеха път, а след тях се движеха два рейса. Те ни откараха до гарата в Провадия и заминахме за Варна да си приберем багажа.

Така приключи занятието в морската ни столица. Обстановката беше толкова действителна, създадена от природата, че оставаше само да падне атомна бомба. Жертвите щяха да бъдат поне 90 на сто от населението. Защото щабът не можеше да противодейства на природната обстановка, а още повече на последствията от атомното нападение.

Това учение беше голямо изпитание за офицерите от щабовете и цивилното ръководство на Гражданска отбрана във Варна и служеше като сериозен нагледен пример какво може да се случи и как трябва да се действа в такава обстановка. Това беше истинска война, но минахме без жертви, само 200 души болни. И голям опит за Гражданската отбрана.

Разбира се, имало е и негативни моменти. Те обаче не могат да замърсят чистото ми чувство на уважение и преклонение към славната българска Гражданска отбрана. Към всички нейни доблестни ръководители и към самоотвержения й редови състав. Защото, както вече имах възможност да споделя по-напред - огромна беше мисията на Гражданската отбрана в интерес на населението и народното стопанство. В този смисъл считам, че и аз изпълних с чест и достойнство моето офицерско задължение към Родината.

Рубриката “Бойна слава“ подготви полковник от запаса Киро Киров