Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет19012018

Брой 13, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.59855 BGN1 GBP = 2.21729 BGN1 CHF = 1.66482 BGN
Back Вие сте тук:Начало Глас народен Най-великият син на България

Най-великият син на България

Най-великият син на България

Васил Левски е идеолог, организатор и ръководител на нашата национална революция

Много български историци, писатели, историографи са изучавали живота и революционната дейност на Левски и са писали за Левски. Независимо от това, ние българите сме още задължени към паметта на Апостола. Много въпроси не са изяснени. Необходимо е да се съберат всички документи за живота и революционната дейност на Левски от Цариград, от турското правителство, от частни лица, протоколите от процеса в София и тогава може би ще можем да отговорим на въпроса, който най — много ни вълнува: Кой предаде Левски?

Днес ние сме щастливи, че притежаваме Джобния бележник на Левски. Това е едно съкровище, което разкрива мислите, чувствата, вълненията на един изключителен човек, отдаден на великата цел на своя живот.

Наред с многото известни биографии на Левски, много сведения ни предоставя трудът на Димитър Страшимиров „Васил Левски, живот, дела, извори“ (том I извори). Тази книга е издадена през 1923г. по случай 50 години от смъртта на Левски. Тя съдържа изключително ценни и подробни сведения за организацията и подготовката на всенародното въоръжено въстание. Това са всичките писма на Левски до революционни комитети, революционери съратници на Левски, БРЦК в процеса на изграждане на Вътрешната революционна организация. В цялата тази дейност ярко се откроява личността на Левски, един титан с неповторим невероятен талант на организатор с изключителни способности. Друг такъв българин няма и едва ли ще се роди.

В тези писма (т. наречени от Д. Страшимиров „извори“), се съдържат много мъдри съждения и повели на Левски, с дълбоко философско съдържание, които се цитират в дежурните слова по време на чествания, но много пъти не съвсем точно или някои от тях се премълчават.

Подробен автентичен разказ за живота и революционната дейност на Левски съдържа книгата с автор Петър В. Караиванов „Васил Левски, по спомени на Васил Караиванов, първи братовчед на Апостола“.

Бащата на Васил Караиванов и майката на Левски Гина Караиванова — Кунчева са брат и сестра. Васил Караиванов е най — близък съратник на Левски, един от основателите на Карловския революционен комитет. Предоставя своя хан за нуждите на революционната дейност. Тук се провеждат събрания, често председателствани от Левски. След смъртта на Левски този хан се ползва от българските Апостоли, ръководители на Априлското въстание Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов и много други участници в подготовката на въстанието.

Васил Караиванов след Освобождението е първия демократично избран кмет на Карлово.

Авторът на книгата Петър Караиванов е записвал спомените на своя син Васил за организирането на въстанието.

Книгата съдържа разказ за рода на Левски, за родителите, сестрата и братята на Левски, потомци на най — великия син на България.

Левски получава основно образование във взаимното училище в Карлово, в което е учител Райно Попович.

През 1858 год. Левски приема монашество с името дякон Игнатий, по желание на вуйчо си архимандрит хаджи Василий, което прави без желание, но в това вижда възможност да се подготвя за участие в освободителната борба.

През април 1862г. Левски постъпва в Първата българска легия, създадена от Раковски в Белград. Още същата година, на 7-и септември по решение на Великите сили на конференция в Цариград легията е закрита.

След разтурянето на легията, през пролетта на 1863 год. Левски се завръща в Карлово, служи в църквата при вуйчо си, учи в Пловдив при Йоаким Груев, а от 1864г. до 1866г. е учител във Войнягово.

През 1864 год., след великденската църковна служба Левски хвърля расото и скъсва с монашеството.

През 1867 год. Левски отива с хайдушката чета на Панайот Хитов в Стара планина, става байрактар на четата, което описва в своето автобиографично стихотворение:

… в Сърбия ходих и по Влашкоскитах

от нийде помощ за наща

свобода

станах отидох в Стара

планина

с вярна дружина с

Панайот Войвода…“

През август 1867 год. се основава Втората легия на Раковски в Белград. Левски и Кършовски постъпват в легията.

Още като участник в първата легия,

Левски решава и си дава обещание да посвети всичките си сили на борбата за освобождение на Отечеството си.

Оттогава тази мисъл не го напуща и той се отдава изцяло на борбата за реализиране на обещанието си.

Като участник във втората легия, Левски окончателно се убеждава, че от сръбското правителство помощ за нас не може да се очаква, което се потвърждава и в автобиографичното стихотворение.

Втората легия се разтуря през април 1868 год. със заповед на сръбския военен министър и легионерите се разотиват. Някои остават и работят за да се прехранват. Левски е в Зайчар, където е затварян в тъмница, защото е проповядвал, че българите трябва да се борят за свободата на България. Там Левски заболява и претърпява коремна операция в болницата в Белград. Не е доволен от лечението и отива на частна квартира, подпомогнат от Панайот Хитов. От Белград Левски пише историческото си писмо до своя другар Панайот Хитов, с което му обявява своето решение за отхвърляне на четническата тактика и преминаване към подготовка на всеобща въоръжена революция. За това свое решение Левски заявява: „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си“. Това решение на Левски е твърдо и непоколебимо.

Панайот Хитов споделя решението на Левски, но не тръгва с него, не може да се откаже от четническите идеи и остава в Сърбия. Независимо от това, Левски го уважава като негов бивш войвода.

През 1868 год. Левски извършва две обиколки из България, създава връзки с родолюбиви българи, готови да отдадат своите сили и живот за освобождението на България.

В края на втората си обиколка Левски започва да създава революционни комитети по места. Първият частен революционен комитет е създаден в Плевен в началото на май 1869г., още преди БРЦК в Букурещ, вторият е в Карлово през първата половина на май, също през 1869г. в местността „Млати Шумка“ край Карлово и Васил Караиванов е избран за секретар. През август същата година е образуван третия частен революционен комитет в Ловеч.

Така започва изграждането на Вътрешната революционна организация и цяла България е осеяна с революционни комитети. Тази организационна дейност се извършва при много тежки робски условия. Тук Левски ярко се доказва с изключителен талант на организатор с необикновени способности.

Левски предвижда, че за успеха на националноосвободителното движение е необходимо да се работи при голяма революционна тайна. Създава оригинална, съвършена система за тази цел. Въвежда псевдоними на населени места, на частни революционни комитети, на отделни личности, понякога и по няколко псевдонима, някои от които и до днес не са разчетени. Оригинално, умно творение е лозинката на Левски, с помощта на което се разчитат съобщения и революционните дейци могат да познаят дали насреща стои свой другар или непознат.

С писмо от 10-и май 1871 год. Левски пише на Панайот Хитов „В България не чакат вече чужда помощ“. На думите на Панайот Хитов „да не бързаме“, че времето ни носи грешки, Левски отговаря със знаменитите мъдри думи: „Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме…“

За съжаление следващите думи на това философско съждение у нас не се цитират: „А колкото за извън Българско днес не даваме ухото си на никакви техни обещания (на сърбите), пък да ни уплашат да не им вадим очите (не ни влиза в работата). Войводо и брате Панайоте, не сме ли се лъгали колко пъти?“ Знаем за изгонването на легионерите през 62 и 67 год. „С тая тяхна и голяма дума на нас ни е урок, че трябва първо да си наредим работите отвътре и после да им се молим за по — голямото; и е така“.

Левски обвинява Панайот Хитов и му казва, че не може да съветва, когато живее навън. Чака го да се върне в България и да приеме вишегласието. Левски съветва и Филип Тотю, който е в Одеса, че трябва да се върне в България.

В писмо до Панайот Хитов Левски

отново настоява всички войводи да дойдат в Българско

и никой да не води преговори с никого без съгласието на революционната организация и „не трябва да вярваме на думи от българи, които живеят извън България, защото досега всичко тяхно е било лъжа“.

Много от мъдрите съвети на Левски са актуални и днес. Може да се замислим дали нашите сънародници, които живеят в чужбина познават добре живота и проблемите в България, за да знаят как да гласуват в нашите избори?

Освен като гениален организатор на ВРО, ние сме свидетели на изключителните морални ценностни, кристално чисти качества на Левски, които може да притежава само светец.

В писмо до Филип Тотю в Одеса от 23 март 1871г. четем: „Ние сме жадни да видим Отечеството си свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките,… Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко — а защо да не съм аз на еди кое си място, ами еди си кой наготово! Напротив, ако му сече главата повече трябва сам да го поканя на нястото си…“

Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв… не давам глас за себе си, това е презряно от човещината за глупаво и най — просто нещо.“

…трябва да обичаме оня, който ни покаже грешката: и нека той ни е наш приятел“

Какво искам повече като гледам Отечеството си, че ми е свободно?“

Българско ще гърми най — бляскаво като едничка държава в цяла Европа!“

Дано даде Бог тази мечта на Левски някога да стане действителност.

… и начесто трябва да се съветваме ние дейците щом кажем един другиму грешките си, защото всеки бърка… На драго сърце трябва да обичаме оня, който ни покаже грешката: и нека той ни е наш приятел.“

По повод недоразумения и обвинения един към друг между революционните дейци, Левски отговаря: „За Отечеството работим байо! Кажи ми моите кривици и аз твоите, па да се поправим и да си вървим заедно, ако ще бъдем хора.“

Постоянна задача в дейността на ВРО е била набавянето на средства за закупуване на оръжия, което е решаващо за успеха на делото.

С Окръжно от 10-и март 1871 год. се нарежда да се вземат пари от чорбаджии и се купи оръжие. Ако доброволно не дават, да се прилага и сила. Левски пише много писма до богати хора, чорбаджии да подпомогнат с пари, но и много пъти неуспешно.

В тези писма Левски описва какво ще бъде управлението в България след Освобождението. „Не ще бъде така в нашата България, както е в Турско. Всичките народи в нея ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина, за всички еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българина,… а днешните твърдоглави и изедници българи грозно ще се наказват!“

Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а царя и неговите закони и турското правителство, което варварски владее не само нас, но и турците.“

Левски пише:

В Българско не ще има цар, а „Народно управление“ и „секиму своето“. Всеки ще си служи по вярата, както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.“

Когато Левски взима съдбоносното решение за изоставяне на четническата тактика и преминаване към подготовка на всеобща въоръжена революция, което споделя с Панайот Хитов, пише писмо и на Найден Геров, който Левски уважава като учен, родолюбец и просветител. Найден Геров обаче не му отговаря. Найден Геров, както и Христо Георгиев, представител на Добродетелната дружина, са били на друго мнение. Те не са вярвали, че можем сами да извоюваме свободата си без чужда помощ, най — вече от Русия. На тяхното становище Левски отговаря: „От никого странного нищо не се надяваме и никому за нищо не се молиме. Всичко се състои в нашите задружни сили. Защото туй е дело на народното освобождение, дело българско“. Това Левски пише в писмо до Филип Тотю на 18. IV. 1871г. Левски заявява, че не се съмнява в желанието на Русия, че ще ни помогне, но твърдо отстоява становището си, че ние трябва да се подготвим, а след това винаги ще да приемем и чужда помощ.

Днес от наши управници в слова по време на чествания се приписват на Левски думи, които никога не е казвал, че който ни освободи, той ще ни пороби. Това са изстъпления на самозабравили се безумни русофоби.

По — късно, по време на Освободителната Руско- Турска война стана ясно колко прав е бил Левски, че трябва първо сами да сме подготвени.

Хиляди българи се биха заедно с руските войски като опълченци.

Не бяха ли те българските патриоти, членове на революционните комитети, организирани от Левски?

Разглеждайки днес, от далечината на годините Вътрешната революционна организация, създадена от Левски, все повече се убеждаваме, че

това е едно гениално дело на един титан, с изключителни способности на организатор, но и с морални ценности на светец.

Дали българската революция би успяла ако не беше предателството и пагубната роля на Димитър Общи или оръжието щеше да е решаващо?

След много необмислени, погрешни действия на Димитър Общи, които нанасят голяма вреда на делото, Левски предлага на БРЦК Д. Общи да бъде отстранен, но за съжаление вишегласието е надвило.

Родствениците на Левски са сигурни, че поп Кръстю е предал Левски. Братът на Левски, Петър, отива в Ловеч, за да убие поп Кръстю и отмъсти на предателя, обаче комитетските членове са решили да го оставят жив, та съвестта му да го накаже.

Втората част от книгата на Димитър Страшимиров (том II извори), съдържа всички писма и други документи, изпратени до Левски, които също са много ценни сведения за дейността на ВРО. От тях научаваме за вълнуващите събития в края на декември 1872г. в последните дни преди къкринската голгота.

За тези събития сведения имаме и от поп Минчо Кънчев, известен духовник, революционер, автор на книгата „Видрица“, която съдържа ценни извори за живота и борбите на българите през робството. „Полицията търси навсякъде Левски, обещава 50 000, който го предаде, Ловеч е заобиколен от войска. Левски се промъкнал в Ловеч в старото си скривалище у Величка. Тя подозирала поп Кръстю в измяна на делото и злоупотреба с комитетски пари. Левски поискал лична среща с поп Кръстю за да му предаде комитетски книжа и пари 35 000 гроша, за да се изяснят и разберат. Поп Кръстю му назначава среща в Къкринското ханче.“

Левски посреща Рождество Христово в къщата на Величка Хъшнова.

На 27 декември, Стефанов ден, Левски идва в Къкринското ханче. Съдържателят Христо Цонев, съратник на Левски, много развълнуван предупреждава Левски да бяга, всяка нощ ханчето се претърсва от ловчанската и севлиевската полиция, обещават 1000 гроша. Левски чака цяла нощ поп Кръстю. Той не се явява. Сутринта стотина турци, въоръжени от глава до петите ханчето заобиколиха, на вратата няколко пушки зяпнаха“

България потъва в скръб. Цяла България скърби за своя велик син.

Кой е предателят? Нашата държава е задължена в памет на Левски да притежава целия архив по процеса и да отговори.

Всяка година нашият народ, всички българи се покланяме и отрупваме с цветя паметника в София на мястото на „черното бесило“ и паметниците на Левски в цяла България.

С примера на титаничното си дело и философските си мъдри повели Левски винаги ще ни бъде нужен в бъдещето.

Всички българи навеки ще помним и пазим заветите на Васил Левски, най — великия син на България.

Доц. Христина Колева