Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Чет22082019

Брой 161, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.76137 BGN ↓ 1 GBP = 2.13647 BGN ↑ 1 CHF = 1.79846 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Глас народен На гуде в Елешница

На гуде в Елешница

На гуде в Елешница

В разложкото село вече започнаха свинските сватби, на таваните съхнат суджуци и кървавици, хората чакат празниците, за да подхванат мръвката

Петър ХАДЖИЕВ

Не само в Елешница, но и в цяло Разложко от незапомнени времена на прасето казват гуде. От къде точно е дошла и как се е появила тази дума, никой не знае. Останали са обаче старите обачаи, свързани с коленето на прасето, както и с приготвянето на супер вкусните суджуци и прочути старци и бабички. В днешния ни малко нетрадиционен репортаж ще ви разкажем как тръшнаха гудето на дребния земеделски стопанин от това село Величка Попова, гледала с любов своето животно почти половин година.

По всички европейски стандарти Величка Попова, набор 33-ти, която е майка на моята съпруга се води дребен стопанин. Обработва около декар земя, която сади с малко картофи, царевица и боб. През лятото за поливане на нивата й помагат внуците - трима отракани мъжкарляци, прекарващи лятната си ваканция на село. Разложката земя е бедна и се искат много усилия и грижи, за да роди нещо. Картофите тази година обаче не станаха както трябва, защото заради влагата маната много рано порази растенията и те не можаха да вържат добри грудки. Прочутият в Елешница баболев боб, който по вкусови качества превъзхожда стократно смилянския боб, обаче даде отлична реколта. Бобът, особено когато цъфти и връзва, обича дъжда, а той това лято валя в изобилие. Царевица също се роди, както казват тук, да има за едно прасе. Е , човек задължително трябва да купи някой и друг чувал брашно, ако не иска на прасето му да се броят ребрата,разчита ли само на царевицата. Освен гуде, баба Величка гледа и три кози, една от които в ранната есен стана на пастърма. Преди около десетина дни възрастната жена събра нас -зетьове, сватове, внуци и близки, за да ударим ножа на вече натежалия от мръвка прасок.

От няколко години тя купува със скромната си пенсия животно от една лицензирана ферма край град Гоце Делчев. Породата е много добра, защото дава много малко сланина, около 3-4 сантиметра е мазното, всичко останало е превъзходна крещина, както казват на мръвката в Елешница, пък и в цяло Разложко. Елешничани са особен чешит хора. Държат всичко да се направи рано и както трябва, а не да се претупа оле-мале и да се влачиш цял ден, колкото да речеш, че си свършил работа. Още в 6,15 часа сутринта в съботния ден, когато навън е рог тъмница, дойде колачът. Николай Дивизиев е младо момче, син на наши приятели. От две-три години, от немай-къде, се е научил да върти вече добре ножа. Защото коленето на гуде също е майсторлък. Трябва да знаеш така да го боднеш, че хем прасето да не се мъчи много, пък и колкото се може повече кръв да изтече от него, защото ако остане в тялото, не е никак добре, казват възрастните хора. Тази година животното се случи много мирно, а не като миналогодишния звяр, който до последно скачаше като гиманстик, отгоре на всичко изяде и кочината, та тази пролет трябваше да сковем нова. Натиснахме го мъжете, то изквича почти без глас и след броени минути вече лежеше на дървената скара. Баче Георги Кирицов, който ни е дошъл на помощ бърза да извади от джоба си конец и да мери обиколката на прасчовата глава. После по своя си формула, която само той знае, отсича: “Браво, това гуде има най-малко 220 кила!“. От тези думи най - доволна разбира се остана дребният земеделски стопанин, отгледат тежката мръвка. Баба Величка обаче побърза да напълни казана с вода и да запали дървата под него. Коленето на прасе изисква много топла вода, защото пада доста миене на черва, стомаси и разни други неща. Пък и елешничани са всеизвестни маниаци на тема чистота в цяло Разложко и навярно имат право да държат толкова много на хигиената, защото червата за суджуците трябва да са отлично измити и остъргани. Докато в моето село, което е само на десет километра от Елешница, много -много хората не си правят труда червата да са тънки и чисти като най-фината коприна, както правят елешничани. Там просто ги измиват, обръщат и почват пълненето на суджука. И докато баба Величка се суетеше около казана, в тъмното блеснаха огнените езици на бензиновите лампи. В Разложко от петдесетина години гудето задължително се пърли с лампа. Моят баща казва, че преди това са използвали ръжена слама, за да обгорят четината. В още по-далечните времена са попарвали прасето, за да му смъкнат козината, след което одирали кожата, от която правели цървули. И сега някои таабетлии в котловината не са се отказали от попарването, особено ако обичат да ядат кожата и държат тя да е супер чиста.

Скоро от огнения полъх на лампите прасето заприлича на негър. Вече на развиделяване, към 7,30 часа машинките изведнъж замлъкнаха. Последва кратка почивка със задължителната за случая лека загрявка с греяна домашна ракия, която да прогони студа от раменете, след което мъжете запретнахме ръкави, взехме по един нож в ръцете и се нахвърлихме... яростно върху гудето. И се започна едно яко стържене, докато кожата му стана отново снежно бяла. “Нема да сме като банскалии, да се хвалят пред целия свят, че ядат от черно гуде бяла дропка/ така на сланината казват хората в Разложко/. Ние, като елешничани си държим гудето да е бяло“, шегува се баче Георги Кирицов, наш семеен приятел и основната движеща фигура в цялата тази история около прасето. Заедно със сетра му - кака Янка Шаркова, която също е дошла на помощ, те са от така наречените в селото “направечи“. Тяхната нелека задача е да разпорят прасето, да извадят осменката, червата и карантията, да разцепят животното на две части, след което да обрежат мръвката. За броени минути с тази задача те се справят блестящо и някъде към девет часа сутринта част от прасето вече е внесено в зимника, а с другата започва най-приятната работа - пълненето на суджука и старците. Внуците на баба Величка обаче първи бързат да хвърлят някоя и друга мръвка на разпалената с дъбови въглища скара, с правото, че и те имат известни заслуги за гледането на прасето. Синът ми Лазар е категоричен в оценката си, че няма нищо по-хубаво на света от това да опиташ прясно опечена крещина, пък ако ще и европейците да ни наричат с какви ли не думи. Неговата младежка философия е: “Да на Европата, да и на гудето. Това за мен е истинската глобализация!“. Но да продължа разказа си...

С карантията по нашия край хората правят дробев суджук и кървавица. В първия суджук се слага черния дроб на прасето и хубава мръвка и той пръв се яде, защото не е много траен. Белият дроб, сърцето, бъбреците и отново мръвка са за кървавицата. Без нея не става прочутата разложка капама, което е най - точното име на тази превъзходна задушена зимна гозба. За пълненето на старците и бабичките пък се използва най - финото месо. Слагат се и определен вид подправки. Истинското изкуство при правенето на старците е не толкова тяхното пълнене, при което не трябва да се оставя въздух в търбусите, колкото само съхнене, така че те да могат да траят чак до прибирането на царевицата. От старо време тогава в Елешница се нарязват старците. И тъй като е работно време, човек не може да замези много, защото полето чака. Разбира се, остава време и за тежко замезване с мелнишко вино, но то е едва тогава, когато се свърши работа. Всеки стопанин по Разложко си има свой таен начин на приготвяне на тези прочути деликатеси, които кой знае защо бяха наречени бански старец и много- много не обича да говори за майсторлъка.

Докъм обяд,както и традицията в Елешница, половината гуде увисна на тавана, където под формата на суджук и кървавица ще съхне заедно с прибраната наесен царевица. Сланината и едната част от бута/другата погълнаха старците/ пък потънаха в дървената каца в дебел слой сол. Те ще се ядат напролет и лятото, най-вече на планина и край реката, където не можеж да печеш на дървен шиш пиперки, без да си боднал на пръчката задължителното парче домашна сланина. На обяд майката на моята съпруга сложи за всичките гости тежка трапеза с типичните за Елешница чекане и специално приговен за случая пресен суджук. Така де, ако ще е сватба, па макар и тя свинска, да е според старите обичаи, които за радост продължават да битуват по нашия край. От цялата тази история с прасето най-доволна остана баба Величка, дребната земеделска стопанка, намерила своя начин за оцеляване по пътя ни към Европа. Колко пъти обаче още ще ходим на гуде в Елешница е трудно да се каже, защото годините на тази трудолюбива жена се трупат една след друга. Пък и не се знае къде ще отвее след време нейните внуци вятърът на глобализацията. “Остане ли човек сам да кукува в къщата, не му е вече до гуде, защото просто няма с кой да го изяде“, казва моят баща. И е напълно прав, погледнато през призмата на неговите 84 години!

Декември 2006 г., България

Вече и българска свиня не остана за мираз

Тази история написах преди 13 години, в един декемврийски ден, след като сложихме ножа на домашното прасе, отгледано от майката на моята съпруга. Тогава е обичайното време, когато селските дворове оживяват от нетърпеливи люде, дошли да помогнат на заколването на прасето, за да опитат от вкусната му мръвка. Така е било от памтивека. Но днес, в „демократичната” ни България писък на заклани прасета сега се чува посред лято навред из държавата ни, а не на Коледа, както повелява традицията.Същата тази държава, която проспа чумата, както сама призна агроминистър Танева, заповяда селските прасета като най-големите виновници за заразата да отидат незабавно под ножа, а който не стори това, то властта ще дойде да убие животинчето му. А прасето за селянина е като козата, вечната божа кравичка, която го спасява в трудни времена. На село открай време битува приказката, че който няма прасе в двора си, и сланина в кацата си, то той е повече от сиромах. Но държавата на Бойко Борисов не се поколеба да убие здравите животни и така да постави под въпрос оцеляването на българина, който едвам връзва двата края, въпреки щедрите приказки на властимащите, че всичко у нас е по мед и масло. Безхаберието на властта, плюс коварната болест със сигурност ще оставят дълбок белег в душата на българина, който ще нарече тези юлски и августовски дни на 2019 г.- „Чума по Борисово време”. А прасета в селските дворове скоро няма да квичат, защото задълго време властта ще забрани да се гледат прасета в страх да не се повтори заразата и затова домашна мръква няма да виси по таваните, а за времето, когато се правеха свински сватба само ще си спомняме и ще четем с носталгия. Такава е днешната ни България, управлявана от безродници, в която не остана нищо, ама нищо българско в земеделието ни, а и не само там. Дотам я докарахме, че вече и българска свиня не остана за мираз!

Петър ХАДЖИЕВ, август 2019 г., България