ЕК с песимистична прогноза за икономиката на България

ЕК с песимистична прогноза за икономиката на България

Реалният ръст на брутния вътрешен продукт тази година ще е 2,9%, при 3,7% през 2019 г.

Реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) в България се очаква да се забави значително през 2020 г. Това се посочва в зимната икономическа прогноза на Европейската комисия, публикувана в четвъртък. Според оценката ускорението ще се забави до 2,9% през тази година от 3%, представени в есенната икономическа прогноза. В същото време за 2019 г. се прогнозира 3,7% ръст на икономиката, което означава, че ЕК залага на значително забавяне на темпа на растеж в България през тази година. За 2021 г. прогнозите са за ускорение до 3,1%. Песимистичната прогноза се дължи основно на слабия растеж на вътрешното търсене. „Въпреки че частното потребление се очаква да остане ключов двигател на растежа, приносът му за икономическия растеж ще намалее на основата на слаб растеж на заетостта“, се посочва в доклада. Според ЕК е малко вероятно инвестициите да успеят да компенсират по-слабия ръст на потреблението през тази година, като им предстои само леко ускорение през 2021 г. за сметка обаче на по-силен растеж при износа. В доклада се отбелязва също и скорошното възстановяване на потребителските настроения у нас, които могат да доведат до по-добро от очакваното частно потребление. Колкото до представянето през 2019 г., реалният ръст на БВП се ускорява в сравнение с 3,1% през 2018 г. въпреки относително слабото външно търсене и цялостната несигурност в световен план. Потреблението остава основната причина за растежа, най-вече през първата половина на годината. Благоприятните условия на пазара на труда и ръстът на реалния разполагаем доход подчертават положителната динамика. Не толкова положителна обаче е ситуацията при инвестициите. Въпреки „благоприятните“ финансови условия и високото усвояване на капацитета в промишления сектор инвестициите допринасят „незначително“ за растежа на БВП, посочват от ЕК. По отношение на износа глобалната тенденция продължава да е налице и у нас – експортът е засегнат от отслабеното търсене в чужбина и става по-волатилен. В същото време в реално изражение вносът стагнира заради намалените запаси и по-малко динамичните инвестиции в производствено оборудване. През изминалата година основната инфлация у нас е била в размер от 2,5%, повлияна основно от външни фактори като Африканската чума по свинете, която оскъпи непреработените храни, както и колебанията в цените на горивата. Тези два фактора се очаква да задържат повишението на цените у нас на ниво от около 2,3% през тази година, като тенденцията според ЕК е за продължаващо забавяне до 1,9% през 2021 г. Инфлацията е един от основните параметри за оценка на шансовете за влизане на страната в ERM II, като повишаването на потребителските цени може да застраши перспективите за влизане на страната ни във валутния механизъм.