Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пон24022020

Брой 290, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.81079 BGN ↓ 1 GBP = 2.34203 BGN ↑ 1 CHF = 1.84338 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Интервю Къде изчезнаха милиард и половина лева от парите за здраве?

Къде изчезнаха милиард и половина лева от парите за здраве?

Къде изчезнаха милиард и половина лева от парите за здраве?

Д-р. Мими Виткова – бивш министър на здравеопазването, Д-р. Григор Димитров – Българска стопанска камара, Д-р. Александър Заимов – Български лекарски съюз

У нас за здраве отиват около 8% от брутния вътрешен продукт. Това е средноевропейският разход. Проблемът е, че брутният ни продукт е малък и дава много по-малко разходи за здравеопазване.

- Миналата седмица Лекарският съюз сезира главния прокурор Сотир Цацаров за кризата в здравеопазването и това стана, след като Надзорният съвет на здравната каса реши да не актуализира бюджета. Болниците ще получат по-малко пари за следващите месеци, а разликата ще им бъде възстановена от парите за догодина. По този начин се очаква да се избегне опасността пациентите да доплащат за лечението си, дори в случаите, когато не са здравноосигурени. Има ли изход от тежката криза в здравеопазването и съществува ли опасност пациентите да останат без адекватна лекарска помощ в следващите месеци?

- Александър Заимов (А.З.): Това, което виждаме в момента, е поредната криза, която е закономерно явление, предизвикано от тежкото състояние на системата на здравеопазване изобщо. И тази криза по някакъв начин ще се преодолее. Пациентите няма да останат на улицата, да не бъдат лекувани. По някакъв начин болниците ще бъдат финансирани и ще има напрежения. Но, ако не се вземат адекватни мерки, тази криза ще се повтаря.

- С вашите колеги ние го говорим това всеки ден почти в нашето студио. И става дума, че от 10 години само се говори за това да се прави нещо и нищо не се прави.

- А.З. Дванадесет! 1999 година започна реформата в здравеопазването, която имаше за цел да смени бюджетното финансиране със здравноосигурителен модел. 2001 година нещата спряха и оттам досега само се кърпят дупки, никой не прави нищо. Понеже проблемите не възникват веднага, а са отложени във времето, всеки, който управлява, казва: вижте какво, ние сега ще позакърпим нещата, ще прехвърлим горещия картоф на следващите, да се оправят те. И така нещата стигнаха дотук. Основните проблеми в системата са няколко. Първият е, че здравноосигурителният солидарен модел е провален. Излишно е сега да изреждам факти, но най-важното може би е това, че държавата не изпълнява ангажимента си към социалните групи, която тя е длъжна да осигурява. Тя дава, държавата дава лошия пример. Вторият много сериозен проблем е липсата на контрол при изразходването на средствата. И третият изключително важен проблем, може би най-основният, е липсата на каквато и да било комуникация между органите, които са натоварени да решават проблемите, и гражданското общество. И аз трябва да ви кажа, че имам чувството, че информацията е по-секретна, отколкото информацията за ЦРУ. Изключително трудно е да разбереш как се събират пари, кой не плаща, защо не плаща, как се изразходват, как се създават т.нар. делегирани бюджети и лимити.

- Доктор Виткова, има някакво едва ли не съглашение на политическо ниво за това, че няма да се прави нищо и толкова, защото на никой не му е изгодно. Така ли е? Вие сте била министър, знаете по-добре от всички.

- Мими Виткова (М.В.): Вижте, аз мисля, че колегите от бранша присъстват във всички политически партии. В един момент те са част от бранша, в другия момент те са политици. Така че, ако браншът наистина знае какво трябва да се направи, би трябвало чрез своите представители в политическите партии във властта да реагира. Вижте, когато се смени моделът на финансиране от данъчен с осигурителен, надеждите бяха, че с една магическа пръчка ще се решат всички проблеми. Вместо това да се случи, днес се озоваваме пред все нови и нови мултиплициращи се проблеми, без да търсим буквално решение на който и да е от тях. Би трябвало браншът да погледне малко по-глобално на нещата, които се случват в системата. От смяната на модела на финансиране до сега разходите за здравеопазване са нараснали девет пъти. Те многократно изпреварват ръста на брутния продукт. Тоест ние това произвеждаме и трябва да се съобразяваме каква част от него можем да харчим за здравеопазване. След като това се случва, виждаме, говорим за проценти от брутния продукт. Много често се злоупотребява, като се говори за онзи процент от брутния продукт, които са публичните разходи за здравеопазване и се говори, че той е 3,9 или 4% и нашето общество е отделило много малко пари за здравеопазване. Ако съберем обаче и частните разходи, личните разходи на гражданите за здравеопазване, ние правим някъде около 8% от брутния продукт. Това е средноевропейският разход. Да, има европейски държави, които харчат и 10, и 12%. При нас проблемът е, че брутният ни продукт е малък и този същият европейски процент върху малкия брутен продукт на глава от население дава много по-малко разходи за здравеопазване. И оттук възниква истинският проблем, за който колегата говори – това е как разходваме тези средства. Те се разходват наистина, бих казала, безконтролно.

- Пилеят ли се?

- М. В.: Да, пилеят се. Да, краде се от системата и ваши колеги го доказват. Не можем да си обясним защо на фона на недостатъчните средства за здравеопазване, така е, ръстът на хоспитализациите, на броя пациенти, които са приети в болниците, нараства два пъти от въвеждането на осигурителната система. Асе решат няколко проблема, ако ние се съгласим, че здравната карта ще определи за кои болници ще се дават публични средства. Не могат всеки ден да се откриват болници в големите градове, да се закриват в малките населени места и да лишаваме цели територии на страната от болнична помощ, и да смятаме, че това не е сериозен проблем. Не може да се пилее от касата и ние да смятаме, че това е на парче. Ако се запушат няколко пробойни, ще видим как парите ще бъдат по-достатъчни. Абсолютна истина е, че държавата е най-некоректния участник в осигурителната система. Тя се е наела да финансира здравните вноски на 4,5 милиона, тоест на две трети от населението, и внася една трета от парите. Това са аномалии, които държавата няма как да не се справи с тях, ако желае да има ред в системата. И виждаме – най-важното, което е за мен – че пазарът не може да регулира тези процеси. Тъй като има и такова направление на мислене – че пазарът ще сложи ред в системата. Това е най-силно деформираният пазар. Икономистите го казват, не ние, медиците. Затова той трябва да бъде и най-силно регулиран, това е квазипазар. Но регулацията я няма. Държавата абдикира, буквално абдикира в тези години от здравната система. Тя остави касата да се занимава с финансирането, лекарите да се занимават Бог знае с какви други регулации, но държавата я няма. Докато така се гледа на нещата, няма да има ред.

- А къде са парите всъщност?

- Григор Димитров (Г. Д.): Касата се управлява от държавата, която не дава пари. Тоест управлението на касата е силно одържавено. Държавата дава 37% от парите, които постъпват в здравната каса. Другите две трети дава бизнесът. Тоест осигурените лица и работодателите. Те не участват в управлението.

- А. З.: Вижте, бавно през годините касата се одържави. Първоначално тя беше замислена като публична структура, която да се управлява от обществото, а не от държавата. Държавата да участва в управлението и да контролира касата да няма злоупотреби. Така постепенно касата стана държавна структура.

- Ама, ако тази система е провалена окончателно и безвъзвратно, не е ли по-добре да се мисли за нейната смяна? Защото до този момент всичко, което говорите и вие, и всички, които са минали през това студио, казват, че тази система…

- А. З.: Извинявайте, има три системи на здравеопазване в света – здравноосигурителна, застрахователна и бюджетна. С каква да я сменим? Аз съм привърженик на здравноосигурителната система. Смятам, че тя трябва да бъде рестартирана. И това, което каза колегата – тези средства трябва да бъдат управлявани публично, а не държавно.

- Г.Д.: Вижте, контрол ще има тогава, когато този, който дава парите, се грижи как се изразходват тези пари. Няма такова общество, в което някой да дава някакви пари, друг да ги харчи и трети да не отговаря за тях. Тоест ние имаме конкретни предложения. Първо, да се смени моделът на управление на здравната каса.

- Как? С какво да се смени?

- Значи, имаме три страни, които внасят пари в касата. Те да участват паритетно с дела си, с който участват. Държавата участва 30 на сто, да си участва с 30 на сто в управлението; бизнесът, тоест осигурени лица и работодатели, да участват с останалия процент. Това е едното. Второто нещо – защо трябва ръководителят на здравната каса да се назначава от Народното събрание. То изпълнява политическата воля на тази партия, която е на власт.

Той няма да се противи, както и сега се случва, против големия недостиг и недофинансирането на системата. Управителят на здравната каса трябва да бъде избиран на базата на публичен конкурс, явен публичен конкурс. Този конкурс да бъде прозрачен отвсякъде. И тези, които го избират, тоест трите страни да контролират неговото действие. Това е едното. Второто нещо – защо председателят на Надзорния съвет трябва да се определя от Министерски съвет? Защо тези хора, които дават парите, не се съберат и да определят кой ще ръководи тази система?

- Кажете за този прословут резерв от милиард и половина, който изчезна по времето на Дянков?

- А. З.: Този резерв не беше оперативен резерв. Той беше предназначен за стартиране на втори стълб на здравното осигуряване. Ако той беше в резерва на касата, то щеше да бъде много сложно да се деблокира и да се ползва. Това че парите са взети, разбира се, че е престъпление. Но това, че непрекъснато говорим, че ако те бяха там щяхме да ги ползваме, не е истина. Вероятно е така, но това не отменя факта, че ги няма. И въпросите са къде са и за какво са изхарчени? Това е престъпление.

- Г. Д.: Проблемът е в системата на управление на касата, на бюджетното управление на касата. Касата е част от консолидирания бюджет на държавата. Всяко нещо, което до края на годината не се усвои, т.е. не се заплати, отива във фискалния резерв. Значи ние имаме 1 милиард и 400 хиляди, които са от вноски, които са отишли във фискалния резерв, освен това ние сме дали няколко пъти на прокурор да провери, първо 340 милиона бяха отклонени от касата и отидоха в здравното министерство и никой не знае къде са изхарчени. И второ, още следващата година още 100 милиона, за щастие Конституционният съд…

- Как всеки, който го питаме къде са парите, той казва никой не знае къде са изхарчени? Как е възможно?

- М. В.: Това не е вярно, че не се знае. Парите са във фискалния резерв и са изхарчени за редица други нужди, за които…

- Не е имало за здравни вноски тези пари, нали затова сме плащали?

- М. В.: В нормалния свят обикновено социалните системи са на дефицит. Тогава Републиканският бюджет дофинансира социалните системи. Ние сме единствената страна в света, в това съм сигурна в която е обратното – от здравни вноски финансира Републиканския бюджет. За всички други неща – за пътища да строим, за ленти да режем, за разни други неща, но не и за здравеопазване. Ако този резерв беше в наличност, на един път няма как да се похарчи, но той пък беше буферът, който можеше да позволи системата да не закъсва в такава степен, в каквато закъса сега.

- Кой ги изхарчи? Има разлика, защото се смениха правителствата. Кой ги изхарчи - сегашното или предишното? Сегашното правителство ги изхарчи тези пари?

- Г. Д.: Изхарчи ги ръководството на касата, което управляваше до влизането на власт.

- Пламен Цеков ли имате предвид?

- Г. Д.: Да, Пламен Цеков е отговорен.

България

Икономика

Властта да направи публичен доклад за ползите и рисковете от Еврозоната

Властта да направи публичен доклад за ползите и рисковете от Еврозоната

Това, което не се знае, е колко време България ще престои в чакалнята, а оттам идва и голяма несигурност, казва финансистът Димитър Чобанов

З...

Прочети още:

Loading...

Култура

„Вуйчо Ваньо или не искам да си спомням нищо“ ни зарежда със страст, любов и още живот

„Вуйчо Ваньо или не искам да си спомням нищо“ ни зарежда със страст, любов и още живот

Емблематичната пиеса на световноизвестния руски писател и драматург А П Чехов оживея на Камерна сцена на Нардния театър „Ив. Вазов” в премие...

Прочети още:

Loading...

Спорт

Свят

Земеделие

Рентите на собствениците на бели петна се пазят до 10 години

Рентите на собствениците на бели петна се пазят до 10 години

Няма решение къде да отиват непотърсените 100 милиона лева по неофициални данни

Собствениците на земи, които са служебно разпределени за обра...

Прочети още:

Loading...