Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет16112018

Брой 221, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.73144 BGN1 GBP = 2.24684 BGN1 CHF = 1.71639 BGN
Back Вие сте тук:Начало Интервю Историята се политизира грубо

Историята се политизира грубо

Историята се политизира грубо

Живеем в епохата на глобализацията, която разгражда националното самосъзнание. Дългът и на историците, и на политиците е да съхраним корените ни за младите поколения

Академик Георги Марков — Историк

- Академик Марков, все по-често историята — и българската и световната — станаха обект на изкривяване и посегателство с чисто конюнктурни цели. Защо е така и как можем да предпазим нейната обективност като наука, да я опазим от политизиране?

- За жалост, политизирането на историята се оказа твърде дълготрайно. Ние историците се надявахме, че след 1989 година политиката ще спре да влияе върху историческата наука, но това влияние продължава и то не само у нас, но и в световен мащаб. Трудно е за историците да разберат политиците защо правят това, защо искат да използват историята, след като фактически тяхната задача днес е да правят история. Историците сме по-скромни — просто се стремим да я опишем, като се стремим тя да бъде обективна. Отбелязването на Втората световна война също се политизира, с оглед на събитията в Украйна. Дори в Аушвиц на 27 януари тази година, когато се отбелязаха 70 години от освобождението на концлагеристите, полският външен министър каза, че видите ли не бил поканил руския президент, тъй като Първи украински фронт, сиреч украинците били освободили концлагеристите. Това също е едно грубо политизиране, но за съжаление то продължава и аз не знам кога ще свърши.

- Има ли опасност, ако не днешните млади хора, то поне техните деца да приемат за абсолютна истина, че Левски и Ботев са терористи, че не Русия, а протестите в САЩ са ни освободили от османското присъствие, а в Хирошима са загинали хиляди американци? Все пак това са примери от българските учебници по история.

- Истината е, че по-младите колеги се поддават на влиянието на разни фондации, разбира се всичко това е и финансово обосновано, но в крайна сметка историкът трябва не само да разказва историята, но и да обяснява защо. Тези случаи от учебниците ги знам, защото миналата година бях на една пресконференция в БТА, след което посетихме тогавашния служебен министър на образованието Румяна Коларова и аз обърнах внимание тогава, че според автора на учебниците за трети клас Левски бил заловен от полицията и законно обесен. Но трябва да се обясни, че Левски се е борил за премахването на Османската империя, че е бил душманин за империята и за султана може да е терорист, но за нас е национален герой. Същото е и с Ботев. Той превзема със силата на оръжието си един пътнически кораб и за австро-унгарския император Франц Йосиф естествено той е нарушил международното право. За Франц Йосиф Ботев може и да е терорист, но за нас е също национален герой. Затова трябва да се обяснява, това е моя съвет към по-младите колеги.

- Как може да се поправи хаоса в учебниците по история?

- Крайно време е този ешелон от чиновници в Министерството на образованието и науката, който за мен е вечен, защото се сменя политическият кабинет, а те си стоят там в министерството едни и същи, да зададат най-накрая едни нормални критерии. Трябва да бъде ясно какво се иска от авторите на учебниците. Трябва да бъдат изготвени и обсъдени от останалите научни звена по история, като нашия Исторически институт, БАН, Историческите факултети на СУ и ВТУ и др. По този начин учените ще зададат критериите, а учителите ще напишат учебниците. Аз съм абсолютно против това професори да пишат учебници. Те трябва да формират критериите и да пишат рецензии, но учителите работят всеки ден с децата, а учебниците трябва да се напишат достъпно и разбираемо. Това е интернет поколение и когато започне да чете един учебник, който е недостатъчно разбираем, го хвърлят и започват да четат от интернет. Така че, учителите и учените трябва да обединят усилията си, а чиновниците трябва да вършат само административната работа — да посредничат.

- Какво може да се направи в областта на патриотичното възпитание на младите? Ето — в САЩ всяка сутрин и вечер в училището се издига знамето и се пее химна. В Русия младите носеха портретите на загинали през войната техни прадеди. А у нас сякаш не се възпитава даже този базисен патриотизъм? Какво може и какво трябва да се направи?

- Ние живеем в епохата на глобализацията, която разгражда националното самосъзнание. Има съвсем реална опасност за него. Според мен именно тук е дългът и на историците, и на политиците — да съхраним корените ни в тези български млади поколения. Те да знаят и разбират историята си, а защо не и да се гордеят с нея. Имаме си и национални герои, и вековна история. Аз участвах като член на научно жури на една проява, която се организира и спонсорира от фирма „Геотехмин“, и обиколихме много училища в Етрополе, Златица, Копривщица и др. Там видях, че децата проявяват голям интерес, тъй като темата беше „Родният край в моите очи“ или с други думи казано с какво се гордея от моя роден край. Децата пишат есета, рисуват, а ние ги оценяваме. Целта на тази инициатива е да се заздрави връзката род — роден край — родина. Надявам се и други фирми да помогнат за това, защото децата са петимни, особено когато видят историята пред себе си. Примерно, в Копривщица се гордеят и с Георги Бенковски, и с Тодор Каблешков, и с Димчо Дебелянов, и с кой ли не. Когато децата виждат къщите на тези големи българи все едно историята оживява пред тях. Не трябва да забравяме, че ние първо сме българи и после европейци, а не да ни насаждат разни фондации някаква европейска идентичност. Едното не пречи на другото. Това, че сме добри българи не значи, че сме лоши европейци. Ние не можем да бъдем Европейски съединени щати, защото е Европа живеят народи с вековна история и те са различни — историята е ДНК.

- Много се говори за евроатлантическите ценности, но кои са изконните български ценности, които трябва да пазим и развиваме?

- От 25 години, казвам го защото аз съм потърпевш като историк, се прави един експеримент с писането на историята. Особено през 90-те години, когато кърваво се разпадаше Югославия, а и сега, идват от различни европейски фондации и започват да ни четат лекции как да се помирят Балканите. Те ни казват да спрем с тия революции, въстания и кланета и да обърнем внимание на микроисторията, всекидневната история — какви къщи са строили вашите прадеди, какви черги са тъкали вашите прабаби и други такива. Но това е етнология. А, според мен, микроисторията не може да замести историята, а само да я подпомогне и допълни. В същия момент президентът на Франция Оланд обикаля бойните полета и обяснява, че това е най-великата война в историята. Добре де, след като те си отбелязват бойните полета, защо ние да не отбелязваме славата на българската армия. Има едно огромно противоречие. И аз бях много впечатлен преди няколко години, когато един млад колега се върна от Франция и ми каза, че вече не бил български историк. Бил само историк, защото го научили, че националната принадлежност само пречела да изследва обективно историята. Това е пример как се облъчват нашите млади колеги. Естествено всеки историк има своята национална принадлежност и това се отразява. Не може да си някъде от Луната. Тази тенденция е много притеснителна за мен.

- Защо и ние не можем като цивилизованите европейски държави да заживеем в мир с миналото си и да признаем, че наред с тъмните страници на всеки исторически период и неговите позитивни страни, защото отново сме свидетели на отричане по политически причини на антифашистката борба. Отричат се и положителните страни на периода 19441989 година, каквито безсъмнено имаше, наред с грешките и изкривяванията.

- В историята е като в живота — има добро, има и лошо и не е добре да отчитаме само едното. Трябва да подхождаме обективно не само от днешна гледна точка, но и от тази на историческата действителност на разглежданото време. Трябва да се пренесем в реалните условия. Имаше една дискусия наскоро за спасяването на евреите и някои европейски държави казват, че сме се спасили евреите от старите предели на Царство България и питат защо не сме спасили 11 300 от Вардарска Македония и Беломерието. Лесно е 70 години по-късно да бъдем максималисти — всичко или нищо, но при онези условия, тези земи се знае, че са били под властта на германската армия, въпреки че са ужким под българско управление. Това трябва да се обясни, а не да си мълчим и да приемаме този „приятелски огън“. Ние трябва да си отстояваме историческата действителност, но отпреди 70 години, а не да я нагласяме към днешната политическа действителност. Относно антифашистката съпротива, аз съм бил във Виена, има една централа на антифашистката съпротива. Тя е призната официално за част от антихитлеристката коалиция. Впрочем в България е имало гражданска война и ние знаем, че е имало много жертви и от двете страни на барикадата, но това не значи, че ние трябва да отричаме приноса на българската антифашистка съпротива, като част от европейската.

- Каква е вашата оценка за зачестилите осквернявания на исторически паметници? Съдът счете, че това е свободно политическо волеизявление, но не крие ли това големи опасности?

- Не трябва да се посяга на паметниците. За паметника на Червената армия искам да уточня, че до 1946 година няма Съветска армия. От време на време се повдига въпросът за този паметник и пак стават разправии. Август 1992 година покойният президент Жельо Желев подписа с президента на Русия Борис Елцин един договор за взаимоотношенията между република България и Руската федерация. Там пише, че трябва да се съхранят и опазят паметниците на руската армия. Същото е и в Берлин, където има два подобни паметника, и във Виена също. Не е нужно да се оскверняват паметниците, независимо на коя армия са. Ние можем да спорим за статута на България през 1947 година, но не е редно това. Ние също сме потърпевши, когато в Република Македония се оскверняват наши паметници още от управлението на Тито. В Източна Тракия и Одрин също.Когато говорим за млади паметници, аз винаги давам примера с паметника в Тутракан. 8500 души са погребани там, а следващата година ще отбележим 100 годишнината от Тутраканската епопея. Там е написано: „На всички паднали за отечеството“. Има погребани и българи, и румънци, и германци. До Добрич пък са погребани и турци, защото е имало по това време две турски дивизии. Това е европейското поведение — да не се посяга на войнишките паметници.

Интервюто взе Иван Гайдаров

България

Икономика

Култура

Представят новата книга на Тодор Коруев

Представят новата книга на Тодор Коруев

Новата книга на Тодор Коруев „Още животописи“ (Издателство „Захарий Стоянов“) ще бъде представена на 19 ноември (понеделник) от 17.30 ч. в л…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Димитър Бербатов: Още не съм готов да ръководя българския футбол

Димитър Бербатов: Още не съм готов да ръководя българския футбол

Бербо сподели какво мисли за това - дали е готов за ново предизвикателство

“Аз имам много амбиции, свързани с различни неща. Да ръководиш цел…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие