Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пон28052018

Брой 103, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.67051 BGN1 GBP = 2.22372 BGN1 CHF = 1.68635 BGN
Back Вие сте тук:Начало Интервю (2) От 140 години Самарското знаме създава емоция на всеки българин

От 140 години Самарското знаме създава емоция на всеки българин

От 140 години Самарското знаме създава емоция на всеки българин

Бойното му кръщение е в кръвопролитните боеве при Стара Загора, където загиват един след друг няколко от знаменосците му

Доц. Соня Пен­кова, Дирек­тор на Национал­ния военно-исторически музей

- Доц. Пен­кова, на 18 май 1877 г. на официална церемония край град Плоещ Самар­с­кото знаме е връчено на Трета дружина от Бъл­гар­с­кото опъл­чение, раз­кажете ни за нея?

- Преди тол­кова много години едно знаме наис­тина влиза в аналите на историята по много трогателен начин. Може би трогател­ността на неговите първи стъпки в историята в голяма степен във времето съз­дават онази голяма емоция, която и до днес владее всички, когато става дума за Самар­с­кото знаме. Въп­росът за Самар­с­кото знаме, за неговото даване и освещаване е пряко свър­зан с Бъл­гар­с­кото опъл­чение и със статута на бъл­гар­с­ката част в рам­ките на Рус­ката дейс­т­ваща армия, затова искам да кажа няколко думи за това. Пър­воначал­ното решение за Бъл­гар­с­кото опъл­чение е то да бъде военна част, която да изпъл­нява охранителни, разуз­навателни фун­к­ции, да защитава населението от тур­с­ките набеди след като Рус­ката армия нав­лезе отвъд Дунава. Това виж­дане в пър­воначал­ните руски планове, впос­лед­с­т­вие е променено. По-нататък самият ход на историчес­ките събития и учас­тието на Бъл­гар­с­кото опъл­чение му дава правото да се нарече съв­сем спокойно военна част, която успява да изг­ради свое лице, да завоюва победи и да докаже, че бъл­гарите наис­тина са дос­тойни за свободата си и учас­т­ват активно в ней­ното осъщес­т­вяване. Темата за Самар­с­кото знаме е част от темата за другите под­гот­вени знамена за учас­тие в Руско-турската война, чието даване и изпол­з­ване не е било раз­решено от коман­д­ването на Рус­ката Дунав­ска армия. Тя приема да бъде връчено само едно знаме и то изработено в Русия от Самар­с­ката общин­ска управа с граж­дан­ско учас­тие. Осветено е вед­нъж на място, след което знамето минава през Мос­ква и дос­тига до лагера на Бъл­гар­с­кото опъл­чение, намиращ се на няколко км от Плоещ. Богос­лужението е извър­шено в лагера в Плоещ пред строените бъл­гар­ски и руски части в присъс­т­вието на коман­д­ващия Рус­ката Дунав­ска армия – великият княз Николай Николаевич. На самата церемония присъс­т­ват кметът на Самара, който донася знамето и Пьотр Алабин, член на Град­с­кия съвет. Богос­лужението е извър­шено от бъл­гар­с­кият архиман­д­рит от Сливен Амфилохий Михай­лов и от свещеника от Тър­ново Петър Драганов. Традицията на освещаване на знамето и на даването му на воен­ната част е такава, как­вато е същес­т­вувала в Рус­ката Дунав­ска армия. Тя е била близка като традиция и ритуал и до европейс­ките армии, но много по-типична за рус­ката. В бъдеще тя нав­лиза в Бъл­гар­с­ката армия и самият начин, по който се освещават знамената ни е този, по който е осветено Самар­с­кото знаме. На тър­жес­т­вената церемония, платът на знамето се приковава церемониално към дръж­ката. Пър­вият гвоз­дей забива глав­нокоман­д­ващият, след­ван от ген. Нейко Кой­чев­ски, който е начал­ник щаб и от ген. Столетов. След това специално изработените гвоз­деи се предос­тавят на бъл­гар­с­кият побор­ник Цеко Пет­ков. Приковавайки гвоз­деите, той произ­нася реч. Чрез тогаваш­ните сред­с­тва за инфор­мация, тя става популярна. Всъщ­ност ние чер­пим инфор­мация за нея от една дописка на Николай Каразин, худож­ник и корес­пон­дент на вес­т­ник „Новое Время“. Той раз­казва тази прочув­с­т­вена церемония и предава трогател­ните думи на Цеко Пет­ков. Той казва, че това знаме трябва да премине отк­рай док­рай по бъл­гар­с­ката земя, да изт­рие съл­зите от скър­бящите очи на май­ките, жените и децата на Бъл­гария, да изт­рие всичко лошо и след него да нас­тане траен мир. Това е една сериозно замис­лена церемония, която е имало своята пропаган­дна стой­ност. Глав­нокоман­д­ващият дейс­т­ващата армия връчва знамето на коман­дира на Трета дружина на Опъл­чението под­пол­ков­ник Павел Калитин. Той от своя страна го връчва на неговия първи знаменосец и това е унтерофицерът Антон Мар­чин от 54-ти пехотен Бдин­ски полк. Той зас­тава при връч­ването заедно с асис­тента си. Това е опъл­ченецът Боянич, който в кръвоп­ролит­ните боеве, в които тече сагата за спасяването на знамето, е един от времен­ните знаменосци.

–Каква е историята на съз­даване на Самар­с­кото знаме?

- Историята е типична за онова време и за начина, по който се съз­дават тези знамена. Самар­с­кото знаме е изработено от монахините на Девичес­кия манас­тир при Самара със сред­с­тва на жителите на града. Неговият оригинал се пази във Воен­ния музей, а неговото копие е част от пос­тоян­ната му екс­позиция. Знамето е двукатно със славян­с­ките цветове: чер­вено, бяло и синьо, раз­положени хоризон­тално. В средата има черен рав­нораменен кръст. От едната му страна е иконата на светите братя Кирил и Методий, а от другата страна е иконата на Ивер­с­ката света Богородица. Иконите са рисувани на оригинал­ното знаме от рус­кия худож­ник Николай Симаков.

- При коя битка се прочува Самар­с­кото знаме и каква е причината то да стане част от национал­ните светини на Бъл­гария? 

- Неговото бойно кръщение е в кръвоп­ролит­ните боеве при Стара Загора, където загиват един след друг няколко от знаменос­ците му. За кратко знаменосци са бъл­гар­с­кият опъл­ченец ефрей­тор Мин­ков, след това Тома Тимофеев, по-късно ред­ник Хрис­тов. Много са опъл­чен­ците, които се опит­ват да спасят знамето, предавайки го от ръка на ръка и които загиват под неговите дипли. Знамето учас­тва и в боеве при Шипка, на връх Свети Никола и Шей­ново. То изминава един труден път. Раз­бира се, когато говорим за знамена в Бъл­гар­с­кото опъл­чение, учас­т­вали в бойно дейс­т­вие, като историк и музеен човек няма да пропусна да кажа, че това не е един­с­т­веното знаме, с което опъл­чението учас­тва по своя боен път. Има още едно, което е работено в Бъл­гария и правено за Април­с­кото въс­тание, но не учас­т­вало в него. Това е знамето на Чет­върта опъл­чен­ска дружина. То е връчено при влизането на ген. Гурко в Тър­ново. Дружината учас­тва с него до края на вой­ната. След Руско-турската война, Трета опъл­чен­ска дружина става дружина на Бъл­гар­с­ката зем­ска войска. Тя носи това знаме в периода до 30 август 1881 г. , когато княз Алек­сан­дър I дава знамена на час­тите на бъл­гар­с­ката войска. Тогава дружината получава своето знаме, след което Самар­с­кото е приб­рано в Двореца. След ремонта и преоб­разованията в Двореца е съз­дадена специална знаменна зала, в която са започ­нали да се събират всички знамена, свър­зани с национал­ноос­вободител­ните борби и този тип нефор­мени, как­вото е Самар­с­кото. То излиза един един­с­т­вен път от знамен­ната зала за тър­жес­тво по повод 25-ата годиш­нина от Освобож­дението през 1902 г. В тази зала знамето се съх­ранява до 19451946 г., когато знамената са предадени на тогаваш­ния Главен военен музей, а днес Национален воен­ноис­торически музей. 

- Какъв е интересът към Самар­с­кото знаме през пос­лед­ните години?

-  Интересът към него винаги е бил голям. Дните на отворени врати, в които пред­с­тавяме един­с­т­вено и само Самар­с­кото знаме, събират повече от 30 хил. души. Те преминават само в рам­ките на един ден.

Интер­вюто е на „Фокус”

Със сък­ращения, заг­лавието е на ЗЕМЯ

България

Икономика

Култура

„Върви, народе възродени!

„Върви, народе въз­родени!

Българинът се обръща с носталгия към миналото си, защото се нуждае от Възраждане на духа

„В началото бе Слово“, и ако Божес­т­веното слово е На…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Loading...

Свят

Земеделие

Нова тревога за родните фермери

Нова тревога за род­ните фер­мери

Германия дава рамо на украинските земеделци за търговия в ЕС

Гер­мания преговаря за съз­даването на екс­пор­тна аген­ция за сел­с­кос­топан­с­ките прод…

Прочети още:

Loading...