Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Чет21062018

Брой 121, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.68926 BGN1 GBP = 2.22562 BGN1 CHF = 1.69527 BGN
Back Вие сте тук:Начало Интервю (2) България може да загуби правото да произвежда кисело мляко

България може да загуби правото да произвежда кисело мляко

България може да загуби правото да произвежда кисело мляко

Има световноизвестни продукти, с които България се свързва от векове – кисело мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал.

Мом­чил Неков,евродепутат от лис­тата на БСП

- Г-н Неков, какъв е казусът със защитата на бъл­гар­с­кото кисело мляко в ЕС и защо страната ни може да загуби права за произ­вод­с­т­вото му?

–До влизането на Бъл­гария в Европейс­кия съюз през 2007 г. традиционни продукти като бъл­гар­ско кисело мляко, бяло саламурено сирене, каш­кавал и други са били защитени по Лисабон­с­ката спогодба. Има европейски рег­ламент от 2012 г. обаче, който ни задъл­жава да защитим тези продукти по схемите за качес­тво. Това не е нап­равено и на прак­тика оттогава досега страната ни продъл­жава да под­държа тези продукти по Лисабон­с­ката спогодба, което нарушава европейс­кия рег­ламент. По тази причина Европейс­ката комисия започва процедура за налагане на глоби срещу Бъл­гария.

- Кога и от кого е тряб­вало да се подаде заяв­ление по европейс­ките схеми за качес­тво?

–Тряб­вало е вед­нага след присъединяването ни към ЕС през 2007 г. сдружения на произ­водители да подадат такова заяв­ление в земедел­с­кото минис­тер­с­тво. Трябва да са минимум трима произ­водители, които опис­ват в заяв­лението качес­т­вата на продукта, спецификите заради климатично-почвените условия, човеш­кия фак­тор, който ги свър­зва с даден регион. Това обаче не е нап­равено.

- В момента как е уреден юридически въп­росът у нас, чрез Патен­тно ведом­с­тво ли?

–Да, Патен­тно ведом­с­тво държи правата, а то е под­чинено на Минис­тер­с­т­вото на икономиката. Те събират такси от произ­водителите, за да защитават продукта, но на прак­тика нямат това право и са в нарушение на европейс­кото законодател­с­тво.

- Какви може да са пос­лед­с­т­вията за страната ни оттук нататък?

- Има три варианта – да продъл­жим да под­дър­жаме същия регис­тър по спогод­бата и да плащаме глоби. Имайте пред­вид, че тези глоби са еднок­ратно зап­лащане на солидна сума, а след това между 15 000 и 40 000 евро на ден.

Вторият вариант е да падне защитата – да кажем, че не под­дър­жаме тези хранителни продукти по спогод­бата и те да нямат защита. По този начин ще загубим правата за произ­вод­с­тво на тези светов­ноиз­вес­тни продукти, с които Бъл­гария се свър­зва от векове – кисело мляко, бяло саламурено сирене, каш­кавал. Върху тях стъпва кулинарията, туриз­мът, хранител­ната промиш­леност. Свър­зани са и с геог­раф­с­кия регион, с човеш­кия фак­тор за произ­вод­с­тво на продукт като задър­жане на работ­ната ръка.

Третият вариант, който е най-разумен, е тези продукти да бъдат по най-бързия начин защитени със съдейс­т­вието и под­к­репата на Минис­тер­с­т­вото на земеделието, храните и горите и Минис­тер­с­т­вото на икономиката. Целта е те да влязат в меж­дународ­ните тър­гов­ски споразумения за геог­раф­ски означения, както е с Китай.

- Как може да стане това?

- Тен­ден­цията в целия Европейски съюз е да се върви към сдружаване. Затова се иска най-малко трима произ­водители да защитят определен продукт като подадат заяв­ление, което показва автен­тич­ността на този продукт. Защитено наименование за произ­ход може да получи краен продукт, за който всички процеси на произ­вод­с­тво, преработка и пакетиране се осъщес­т­вяват в един геог­раф­ски регион.

При геог­раф­с­кото указание поне един от етапите се осъщес­т­вява на територията на съот­вет­ния регион. При една успешна регис­т­рация се получава защита на интелек­туална соб­с­т­веност, т. е. защита от злоупот­реба с името, това е и най-голямата полза от регис­т­рация от админис­т­ративна гледна точка.

Европейс­ката схема за качес­тво на продукти не е национална, а дава европейска защита. Всяка дър­жава следи дали не се фал­шифицира този продукт и пред­п­риема мерки при сиг­нал за злоупот­реби или имитации, подаден от пот­ребители и самите произ­водители на оригинал­ния продукт. Проверява се дали този продукт отговаря на условията да се назовава така, ако не, се налагат сан­к­ции. От друга страна самите геог­раф­ски наименования или защитени геог­раф­ски указания са гаран­ция за качес­тво. Това означава, че когато защитим бъл­гар­с­кото кисело мляко, бъл­гар­с­кият пот­ребител ще е сигурен, че това е автен­тичен продукт – без подоб­рители, кон­сер­ванти и изкус­т­вени добавки. Важно и за произ­водителите, тъй като само този, който защити продукта на цялата територия на Бъл­гария, само той ще има право да слага на етикета наименованието „бъл­гар­ско кисело мляко”. Всички останали трябва да пишат само „кисело мляко”.

- Ако Бъл­гария изгуби права за произ­вод­с­тво на тези продукти има ли опас­ност друга дър­жава да ги защити и да ги произ­вежда, нап­ример Гър­ция или Тур­ция, които също имат традиции в млекоп­реработ­вател­ната промиш­леност?

–Въз­можно е, но опас­ността не е голяма, защото имаме право на въз­ражения. По-опасно е, ако примерно гър­ците защитят иден­тично на бъл­гар­с­кото гръцко кисело мляко. Ако след това започ­нем да защитаваме бъл­гар­ско кисело мляко по схемите, ще получим отказ, защото никой няма право да наподобява вече защитения продукт.

- Взима ли мерки дър­жавата за решаване на този проб­лема с традицион­ните бъл­гар­ски продукти? Вече имахте срещи с минис­т­рите на земеделието Румен Порожанов и на икономиката Емил Караниколов. Срещ­нах се с тях, за да ги запоз­ная с казуса, да им кажа, че няма връщане назад и трябва да се дейс­тва. Имам дос­татъчно опит и в Брюк­сел, и в Бъл­гария – през 2015 г. стар­тирах кам­панията „Да защитим бъл­гар­с­кия вкус“, като част от нея бе работата по иден­тифициране на потен­циални бъл­гар­ски продукти за впис­ване в Европейс­кия регис­тър на схемите за качес­тво на сел­с­кос­топан­с­ките продукти и храни.

С екипа ми изминахме хиляди километри, за да се срещаме с произ­водители, да обяс­ним нуж­дите, да иден­тифицираме продук­тите. Затова каз­вам, че трябва да се изготви национална стратегия за сек­тора. На срещите с минис­т­рите Порожанов и Караниколов говорихме, че трябва час по-скоро да вър­вим към процедура на защита на основ­ните продукти, заради които може да се започне наказателна процедура. Те също са запоз­нати с проб­лемите.

Има и нещо друго. Целта е в Общата сел­с­кос­топан­ска политика за след­ващия прог­рамен период Бъл­гария да отвори мярка за финан­сиране на прог­рами за геог­раф­ски означения към своята Прог­рама за раз­витие на сел­с­ките райони. В момента 16 дър­жави имат Мярка 3 „Схеми за качес­тво на сел­с­кос­топан­ски продукти и храни“ в своите ПРСР и се въз­пол­з­ват от еврос­ред­с­т­вата, но Бъл­гария не е сред тях.

По данни на ЕК за популяризиране на защитените продукти в Италия са договорени над 90 млн. евро, във Фран­ция над 30 млн. евро, в Испания над 50 млн. евро, а в съседна Гър­ция над 40 млн. евро. Така всеки произ­водител, който има продукт с геог­раф­ско означение, може да промотира продукта си с европейско финан­сиране на национално, европейско ниво, а и с трети страни.

- Имахте срещи и с пред­с­тавители от бран­шовите организации на млекоп­реработ­вателите. Те на какво становище са?

–Те не бяха запоз­нати, затова нап­равихме няколко срещи. Основ­ният им довод е, че не могат да се сдружат. Отнесоха се с недоверие към европейс­ката схема за качес­тво и смятат, че решението на целия проб­лем е изцяло в ръцете на дър­жавата. Ние не можем да продъл­жаваме да раз­читаме на дър­жавна помощ при изпъл­нение на европейски норми и правила, биз­несът трябва да е моторът.

Някои произ­водители се дър­пат поради липса на инфор­мираност, други, защото искат да продъл­жат да произ­веж­дат по старому – със сухо мляко, подоб­рители, кон­сер­ванти и добавки.

- Пред­п­риела ли е Европейс­ката комисия наказателна процедура спрямо другите дър­жави членки на ЕС, които защитават своите продукти по Лисабон­с­ката спогодба?

–Изп­ратил съм през фев­руари два въп­роса до Европейс­ката комисия – дали ще започ­нат наказателна процедура срещу Бъл­гария, каква е фор­мулата, по която ще се изчисли глобата, има ли започ­нати други наказателни процедури срещу дър­жави, които под­дър­жат хранителни продукти по Лисабон­с­ката спогодба. До няколко сед­мици очак­вам отговор.

Интервю на Екатерина ТЕР­ЗИЕВА, Агроновините

Мом­чил Неков е роден на 13 май 1986 г. в Силис­тра. Магис­тър по „Политически мени­дж­мънт” в СУ „Св. Климент Охрид­ски” и магис­тър по „Меж­дународни икономически отношения” в УНСС. От 2013 година е док­торант във Философ­ски факул­тет на СУ „Св. Климент Охрид­ски”. Автор е на две книги с политологични изс­лед­вания. На 25 май 2014 г. е изб­ран за член на Европейс­кия пар­ламент от лис­тата на БСП. В ЕП Мом­чил Неков работи в комисиите по „Земеделие и раз­витие на сел­с­ките региони” и „Кул­тура и образование” . Той е член на делегациите на ЕП за връзки с Китай и с дър­жавите от Цен­т­рална Азия, както и на интер­пар­ламен­тар­ните работни групи за планин­с­ките региони, за биораз­нооб­разието и устой­чивото раз­витие, за климатич­ните промени, за раз­витие на туризма, кул­тур­ното нас­лед­с­тво и европейс­ките кул­турни мар­ш­рути, за спорта. Основен приоритет в работата му е отс­тояване на интересите на бъл­гар­с­ките земедел­ски произ­водители в Европейс­кия съюз.

«Европейс­ките схеми за качес­тво на сел­с­кос­топан­с­ките продукти и храни са една от политиките на ЕС за под­помагане на регионал­ното произ­вод­с­тво. В сила продъл­жава да бъде Лисабон­с­ката спогодба, по която Фран­ция, Чехия, Бъл­гария, Унгария, Пор­тугалия, Италия и Словакия са страни.На 2.2.2017 година ЕК инфор­мира бъл­гар­с­ката страна, че е недопус­тимо да се под­дър­жат паралелни регис­три за продукти с геог­раф­ски означения. Повод за това е защитата на продукти като бъл­гар­ско кисело мляко, бъл­гар­ско бяло саламурено сирене, каш­кавал и други, които са защитени в рам­ките на Лисабон­с­ката спогодба, но не са защитени по силата на съот­вет­ния европейски рег­ламент от 2012 г. Страната ни е зап­лашена от наказателна процедура и глоби.»

България

Икономика

Култура

Спорт

Сеп Блатер прис­тигна в Мос­ква

Бив­шият президент на ФИФАСеп Блатер прис­тигна в Мос­ква, за да наб­людава мачовете от Мон­диал 2018. Oчак­ванията са Блатер да остане няколко дн…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Проектът на ЕК е за 81 250 евро максимален таван на плащанията

Проек­тът на ЕК е за 81 250 евро мак­симален таван на плащанията

Предвижда се междинни нива за намаляване на субсидиите в диапазона между 60 000 и 100 000 евро

Проек­тът на Европейс­ката комисия (ЕК) за пониж…

Прочети още:

Loading...