Задължаваме веригите да предлагат български плод, зеленчук и месо!

По последни обявени данни над 200 000 души, които са работили основно в селското стопанство в страни-членки на ЕС, отново се завърнаха в България

Десислава Танева, министър на земеделието, горите и храните

- Министър Танева, през последните години значителна част от пазара на плодове и зеленчуци се съсредоточава във веригите (вкл. и сега в условията на Коронавируса - много от пазарите не работят, ресторантите и хотелите също). Има ли законов механизъм в условията на извънредното положение, чрез който българските хранителни стоки и суровини да достигат приоритетно до големите хранителни вериги, тъй като в тази ситуация най-ощетени остават по-малките производства?

- Да, пазарите са най-голямото предизвикателство пред нас! Взети заедно, мултинационалните хранителни вериги са монополисти на пазара в търговията с храни и в момента остават единствена точка, заедно с фермерските пазари, които отново отваряме, за потреблението на храни в България. Безспорно трябва да отчетем усилието на целия персонал при тях, който е на първа линия в тези извънредни условия. 

Но моите призиви за промяна на логистичните канали и каналите за доставка, по които оперират тези вериги, независимо, че капиталът им не е български, не срещнаха никакво разбиране.

Още нещо - дори информация, която съм помолила да ми бъде предоставена в качеството ми на министър, за да се свържем с техни доставчици, които да убедим да влязат при нашия производител чрез мерки за стимулиране, не срещнаха разбиране.

Времето си тече, а ситуация за нашите производители, най-вече дребните, се усложнява. Ето защо аз считам, че в условията на извънредно законодателство, съвсем резонни - за съжаление - са законови регулации за тези оператори. Министерство на земеделието е подготвило текст за такава регулация - търговските вериги да се задължат да предоставят площи за асортимент плод, зеленчук и месо от регионални производители!

Това е практика, която вериги във Франция, Германия и др. наложиха по разбиране към проблемите на местната общност. Без никой да ги задължава.

За нас е важно да запазим най-малките стопанства. Ето защо пускаме този текст днес (6 април - бел.авт.)  за съгласуване със заинтересованите страни и ако срещнем достатъчна подкрепа, ще го инициираме по законовия ред.

- Най-вероятно ще се срещне сериозна съпротива от страна на търговските вериги?

- Естествено, че ще срещне сериозна съпротива. Аз съм търсила комуникация с тях, за да постигнем консенсус. Но от тяхна страна има абсолютна незаинтересованост към проблема на българската държава в момента как да запазим поминъка на хората.

Ето защо ние трябва да реагираме на това с извънредни мерки.

Ние имаме създаден оперативен щаб за кризата за всички храни. Колегите с ресорните браншови организации ще направят съответната комуникация, заедно с Министерство на икономиката. Целта на предложението ни е осигуряване на достъп на българските плодове, зеленчуци, месо, млечни продукти до българския потребител.

Например за агнешкото месо, България произвежда обем, който задоволява на 100% вътрешното потребление. Предвид на това, че два сектора са затворени, ние очакваме намаление на това потребление.

- Агнешкото - да. Но при плодовете и зеленчуците България не може да задоволи търсенето…

- Да, при плодовете и зеленчуците в момента излиза българското оранжерийно производство. И в зимния сезон на практика, България основно потребява вносни плодове и зеленчуци, както такива, които се произвеждат в България, така и цитрусови плодове  и др., които не се произвеждат у нас. Затова осигуряване с продукция, има решение на ЕК, осигурени “зелени коридори” и всички доставки се осъществяват, макар и някои от тях със закъснения. Там, където има закъснения - да не забравяме третите страни, където има мерки със затваряне на граници, рефлектира върху цените, но няма как това да се регулира.

- Какво е мнението Ви относно предложението да се търси механизъм (напр. чрез държавна поръчка) българските преработвателни предприятия да бъдат задължени да изкупят всичката суровина, произведена от българските фермери?

- Ние не можем да задължим българския преработвател. Но можем да го стимулираме да купи българска суровина. И в тази посока работим. 

Взехме решение да се отпускат по 7 лв./глава агне в полза на кланица, която изкупи агнета от български земеделски стопани, по списък, по области, регистрирани, които са бенефициенти по обвързана подкрепа. Това подпомагане ще го дадем на кланицата като междинно звено на доставка до крайния потребител при условия, че агнешкото е платено на фермера на цена не по-ниска от 5 лв./кг без ДДС живо тегло. Направихме това, за да провокираме не да се внесе от друга страна, макар и това да е вътрешнообщностно, а да се направят допълнителни логистични разходи, за да се осигури българско агнешко месо. Това е важно за българските фермери, които са малки, неорганизирани, без административно укрепени организации на производители.

- А за плодовете и зеленчуците може ли да се приложи подобно решение?

- Утре (7 април – бел. ред.) планираме да проведем УС на ДФЗ, надявам се да съберем кворум, защото заседаваме видеоконферентно. Темата, която идва на дневен ред, са оранжерийните зеленчуци, след тях са полските и плодовете.

Правим съответните анализи и смятаме да гласуваме подобна подкрепа. Става въпрос за подкрепа на локални и местни обекти за търговия с храни, които имат повече от 3 обекта в областта - да получат определено плащане на килограм изкупена продукция от местна оранжерия - от областта и от съседни области.

Другото, което предстои да вземем като решение, по предложение на две браншови организации, е по отношение на приема по държавната инвестиционна помощ от растениевъдството - да платим авансово до 80% от субсидията или общо около 12 млн.лева.

Другата помощ, която все още обмисляме, е нисколихвено кредитиране по обвързаната подкрепа за сектор плодове, зеленчуци и оранжерийно производство.

- Чрез търговските банки ли или чрез Фонд Земеделие ще се отпускат нисколихвени кредити?

- Чрез Фонд Земеделие. Отново казвам, че Министерството на земеделието оперира само и единствено с обхвата на бюджета, приет с Държавния бюджет 2020, гласуван в края на миналата година. 

Очаквам на заседанието на УС на ДФЗ да се изчисти в детайли и да се обяви. Едно от условията е  стопанствата да имат история. Не трябва да се допускат “схеми” за злоупотреби, защото залогът ще е само обвързаната подкрепа, която се плаща следващата година. Целта е да обезпечим производството за тази година. Ние се надяваме на оптимистичен вариант, но всичко може да се случи.

- Следи ли МЗХГ за обезпечеността със съпътстващи материали за производството (торове, ПРЗ, семена и др.) и има ли основание за притеснение, че земеделците може да останат необезпечени в това отношение?

- В момента се доказва държавната помощ за препаратите за растителна защита. От нито една браншова организация няма сигнал, че има недошли препарати. В ситуация, в която всеки ден различни държави вземат различни ограничителни решения, ние не можем да очакваме, че всички доставки биха били толкова гладки, колкото ако не сме в извънредно положение.

Трябва да говорим реално - ЕК има решение за зелени коридори. Те работят. Да, понякога има изкривявания, но не до такава степен, че да са фатални за производството. 

- В каква посока се работи за подсигуряване на работна ръка и безопасни условия на труд за сезонните работници? На Съвета по овощарство обявихте, че  се търси механизъм, чрез който безработни да бъдат насочени към дейности по прибиране на реколтата, както и други такива в сектор „Земеделие“.

- Що се отнася до работната ръка, това е притеснение за всяка кампания. Тази кампания не е по-различна по отношение на необходимостта от персонал колкото и миналогодишната. За разлика от всяка друга година, обаче - казвам - за съжаление - този сезон по прибиране на реколтата ще се случи във време с рекордна безработица. Ако темпът на регистриране на безработни продължи с нивата от днешния и вчерашния работен ден. Извън това, по последни обявени данни над 200 000 души, които са работили основно в селското стопанство в страни-членки на ЕС, отново се завърнаха в България.

Работна ръка ще има - въпросът е тя да отиде в градините на земеделските стопани, за да се прибере реколтата.

- Как може да се мотивират тези хора да работят като сезонни работници?

- Мотивацията е чисто икономическа. Затова всеки човек, който остане без работа, може да стои на резерви, които е формирал докато работи и доколко може да разчита на тези резерви и доколко неприемлива му изглежда земеделската работа. 

Факт е обаче, че никога досега земеделските производители не са разполагали с толкова регистрирани безработни в бюрата по труда. Бих повторила думите на социалния министър Деница Сачева, с която разговарях преди малко, за изключителна активност на земеделските стопани към Бюрата по труда, където да се заявят необходимите бройки работници за необходимото време.

Включително, по неофициална информация от Бюрата по труда, много хора имат готовност да започнат работа в земеделието.  

И ако извънредното положение продължи още дълго време - мислите ли, че няма да отидат да берат ранните череши и ягодите..

- Както и на розобера, който също наближава…

Да, включително и за розобера. 

- Предприети ли са конкретни законодателни мерки?

За стимулиране на това взаимоотношение, в рамките на изменението на Закона за извънредното положение, е в процедура по приемане промяна, която ще даде по-голяма гъвкавост на стопаните, а именно - лицата, които получават обезщетения за безработица, да бъдат наемани не само на еднодневни трудови договори, а и на временни договори за периода на прибиране на реколтата без това да прекратява правата им за получаване на обезщетения за безработица. Втората промяна, която сме предложили и предстои да съгласуваме със заинтересованите страни, включително със Социалното министерство, е за тази категория лица, които са трайно безработни, в обществено полезните дейности да се включи и работата в земеделието. Това е една по-сериозна мярка, която ще се опитаме да защитим. Така смятам, че земеделските производители ще могат да наберат необходимата им работна ръка. 

Интервю на София Белчева, от „Агроклуб.БГ”