Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пон28052018

Брой 103, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.67051 BGN1 GBP = 2.22372 BGN1 CHF = 1.68635 BGN
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) Какво стои зад страшните четири въпросителни на „Народе????“

Какво стои зад страшните четири въпросителни на „Народе????“

Какво стои зад страшните четири въпросителни на „Народе????“

Апос­тола добре съз­нава, че всяка неразумна, емоционална, неп­ремис­лена, екс­п­ресивна, неп­ремерена стъпка би могла да пов­реди фатално глав­ната кауза – национал­ното, а и социал­ното освобож­дение на Отечес­т­вото

Иван Гранит­ски

 

Няма друг бъл­гар­ски национал­революционер, деец на освободител­ната ни борба, който тол­кова дъл­боко, многос­т­ранно и проник­новено да раз­бира невидимите движещи пружини на соб­с­т­вената историческа съдба. Ето защо Лев­ски е така внимателен, деликатен и съоб­разителен, тол­кова често нас­тоява за разумен анализ, за задъл­бочено и цялос­тно обг­леж­дане на кон­к­рет­ната ситуация или на цели вериги от причинни зависимости. Именно тук трябва да тър­сим раз­гад­ката на почти магичес­ката натовареност на израза „Внимателно бър­зайте!“. Защото той добре съз­нава, че всяка неразумна, емоционална, неп­ремис­лена, екс­п­ресивна, неп­ремерена стъпка би могла да пов­реди фатално глав­ната кауза – национал­ното, а и социал­ното освобож­дение на Отечес­т­вото.

По тази причина тъкмо Лев­ски в своите писма ни под­нася невероятно точен анализ кога е най-подходящото (дори и в сезонен аспект – пролет или зима) време за всенарод­ното въс­тание за раз­лика от пиш­ман родолюб­ците и без­конеч­ните бър­бор­ковци от Доб­родетел­ната дружина и други лъжепат­риоти.

Свръх­задачата на живота за Апос­тола е освобож­дението на Отечес­т­вото. С метафорична яркост и кон­ден­зираност тази цел е фор­мулирана още в началото на неговия недовър­шен опит за автобиог­рафия в стихот­ворна форма:

 

Аз, Васил Лѣв­с­кий

в Кар­лово роден,

от бъл­гар­ска майка

юнак аз роден,

не щях да съм тур­с­кий

и никакъв роб,

същото да гледам

и на милия си род.

В Сър­бия ходих

и по Влашко скитах;

от нийде помощ

за наша свобода.

 

От мига, в който зах­върля свещеничес­кото расо, цялата му енер­гия, страст, воля, целеус­т­ременост са пос­ветени на бор­бата за национално освобож­дение на Отечес­т­вото. Той не може и не иска да се примири с „гнус­ното и невярно тиран­с­тво“. И тъкмо защото у него викат, крещят до въз­бог национал­ната гор­дост и самодос­тойн­с­т­вото, почти във всяко от пис­мата му диша вул­канична нетър­пимост към всекид­нев­ните „мъки и гнусоти, най-противни на човечес­т­вото и на свободата на съвестта“. Ключовите думи емб­леми за Лев­ски са Отечес­тво, Народ, Свобода, Репуб­лика, Независимост, Справед­ливост, Любов, Хар­мония, Милосър­дие…

В писмо до Иван Кър­шов­ски в евангелско-притчов изказ Апос­тола фор­мулира морала на дееца на революцията:

Припис­вате ми, какво в очите си гредата ни [не виж­дам], пък косъмът във вашите очи виж­дам по-лесно! Ти, ако иск­рено ми каз­ваш отгоре на пис­мото си: „Любез­ний ми брате“, то тогава не трябва так­воз бутане и за[о]бикалки, но кажи: „Това и това ти е грешка“, та да се поп­равя, ако съм чист човек, както и за вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа нераз­бории, не ги замъл­чавам. За отечество[то] работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поп­равиме и [в]се да си вър­вим наедно, ако ще бъдем хора!“. 

Няма сред бъл­гар­с­ките национал­революционери и побор­ници лич­ност, тол­кова лишена от суета, гор­дост и самом­нител­ност, самох­вал­с­тво, самоиз­тък­ване и самооб­лъщение. В отношението към самия себе си Лев­ски сякаш е изтъкан от смирение, кол­кото и инак да притежава желязна воля и вул­каничен харак­тер. Той неп­рекъс­нато пов­таря, че дори и в жес­токите условия на национал­ноос­вободител­ната борба са нужни милосър­дие, доб­рот­вор­с­тво, тър­пимост, толеран­т­ност, съг­ласие и любов.

А в пис­мото си до Панайот Хитов от 10 май 1871 г. специално акцен­тира:

Дай боже, съг­ласие и любов първо между народ­ните ни главатари! Пък име[то] бъл­гар­ско нека е вой­вода!“.

Нека пораз­съж­даваме върху удивител­ната жер­т­воготовна всеот­даденост на Лев­ски в името на Отечес­т­вото – в редица от своите писма Апос­тола посочва, че никакви жер­тви не са нап­разни, щом са пос­ветени на освобож­дението на Бъл­гария.

Той гледа на епохата като на своеоб­разен народен жер­т­веник.

Пред неговия олтар и в името на святата свобода се пред­с­тавят душите на побор­ниците и национал­революционерите. Но Лев­ски натоварва думата „жер­тва“ и с по-възвишени и многоп­лас­тови значения – доб­роволно и радос­тно пос­вещение в името на завет­ната кауза, цялос­тно прос­вет­ление, езотерично тъл­кувание на пред­наз­начението на отдел­ната човешка лич­ност. В март 1871 г. изригва:

Щял да до[й]де някой си по някакво вишег­ласие, право или криво да ми [в]земе онова, което съм зас­лужил. Да му е просто! Аз съм се обещал на отечес­т­вото си жер­тва за освобож­дението му, а не да бъда кой знай какъв. Там нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е през­ряно от човещината за глупаво и най-просто нещо. Какво искам повече, като гледам Отечес­т­вото си, че ми е свободно! Такова нали е пред­начер­танието ми днес за него, не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това тряб[в]а на [в]секи работ­ник бъл­гар­ски: да даваме так­воз пред­начер­тание и тогава работата ни ще свети и Бъл­гар­ско ще гърми най-бляскаво като едничка дър­жава в цяла Европа. И начесто тряб[в]а да се съветуваме ний, дей­ците, щом спазим един другиму пог­реш­ките си, защото [в]секи бърка, па немой да се съ[в]земе. На драго сърце тряб[в]а да обичаме оногова, който ни покаже пог­реш­ката, инък той не е наш приятел“. 

Но какво е все пак скритото пос­лание на този тъй ясен и драматичен акцент:

Внимателно бър­зайте!“

Като никой друг титанът на национал­ноос­вободител­ната и революционна мисъл и прак­тика осъз­нава, че пос­тигането на национал­ното и социал­ното освобож­дение изис­ква без­б­рой скъпи жер­тви – ако трябва, „брат брата да убие“; „син баща, баща сина си да убие!“. В същото време на него му е до болка поз­ната демагогията на Европа, която се втурва да „помага“, само когато има корис­тни интереси. Затова Лев­ски изгаря в неп­рекъс­натото желание да насочи младите бъл­гар­ски юнаци да преодолеят заб­лудите и да осъз­наят своите длъж­ности, да проумеят „що е свобода“. Ето защо тол­кова болез­нено той призовава, че на знамето на бъл­гар­с­ката национална революция трябва да бъдат изписани само три думи: „Свобода и всекиму своето“. Яростта, през­рението, омер­зението, пог­нусата на Апос­тола на бъл­гар­с­ката революция са еднакво силни и към веков­ните мъчители (а главно прог­нилата осман­ска инс­титуция), и към „предателите, чор­ба­джиите, изед­ниците и тур­с­ките под­лизурки“, които ще „да висят на едно дърво с нашите неп­риятели“. И в прак­тичес­ката дей­ност на Апос­тола, и в неговите писма и бележки в Джоб­ното теф­терче прозира раз­бирането, че за пос­тигане на глав­ната цел – национал­ното и социал­ното освобож­дение – „ний не отказ­ваме помощта и от дяволът“. Тук обаче следва винаги едно емб­лематично „НО“: „Но имаме си пред­начер­тание“. А от тук насетне следва и въп­росът: Какво се крие зад загадъч­ния вопъл „Народе????“. Според нас в този въз­к­лик Лев­ски е кон­ден­зирал цялата си непомерна и неиз­тощима любов към бъл­гар­с­кия народ, със­т­радател­ното си раз­биране и приемане на неговите кривици и исторически обременености, но в същото време и

възторжено-ликуващото предусещане за бляс­кавото му бъдеще.

Словес­ната мъл­ния „Народе????“ обяс­нява и драмата на национал­ноос­вободител­ната борба с всички зиг­заги, черни предател­с­тва, светли мъченичес­тва, пропадания и въз­земания. И философията на изк­лючител­ната веротър­пимост, която носи в корените си бъл­гар­с­кият етнос (по обяс­ними исторически причини). И мис­териите на няколко велики древни цивилизации, втъкали мощта и таланта на своите хилядолетни пос­лания във вените на историчес­ката бъл­гар­ска кръв. И безум­с­т­вото на храб­рите, за които няма власт над оная глава, решила да се отдели от плещите си в името на отечес­т­вената кауза. И мъд­рото съзер­цание, в което може би зрее мъж­дукащият пламък на съм­нението. А какво би станало, не дай Боже, ако уст­ремен към национал­ното си освобож­дение, нашият народ трагично и без­въз­в­ратно пропусне звез­д­ните си мигове?

Вероятно още много нюанси има скрити във вул­канич­ния поп­лак „Народе????“. Нашата задача и пред­начер­тание днес са да раз­гадаваме плас­товете на десет­ките свещени пос­лания, които са кодирани в думите на Лев­ски. И за да раз­берем още по-добре драматично важ­ното пос­лание на въз­к­лика „Народе????“, трябва да спрем да тъл­куваме повър­х­нос­тно и едноп­лас­тово и друга сак­рална фраза на Апос­тола: „Ако е за в Бъл­гар­ско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме“. Апос­тола говори не тол­кова за абс­т­рак­т­ната демиур­гична всесъз­даваща и всесът­воряваща сила на вселен­с­кото време, кол­кото за кон­к­рет­ното бъл­гар­ско историческо време в навечерието на Освобож­дението. Невероятно трудно е да се пос­тигне узряване на народ­ното съз­нание, за да се приб­лижи тъй жадуваната свобода. И затова душите на побор­ниците кипят и съз­дават времето, те го обръщат и то тях обръща. А в процеса на благород­ния кипеж народът трябва да се под­готви, за да пос­рещне изг­ряващото национално и социално освобож­дение. Само дос­той­ният е свободен, само вът­решно узрялото за хар­мония и независимост общес­тво е свободно!

 

*Тек­с­тът е част от уникал­ното издание на вес­т­ник „За Бук­вите – О, пис­менехь“ , пос­ветен на 180-ата годиш­нина от рож­дението на най-достойния син на бъл­гар­с­кия народ – Васил Лев­ски!