Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пон17122018

Брой 243, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.72002 BGN1 GBP = 2.17682 BGN1 CHF = 1.73282 BGN
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) „Вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец… „

„Вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец… „

„Вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец… „

Това казва на 13 март 1913 г. генерал Георги Вазов на своите офицери, подофицери и войници, които само за 30 часа успяха да превземат Одринската крепост, смятана за една от най-силните в света

Петър ХАДЖИЕВ

В историята на българския народ има много величави дати, но връх на войнската слава си остава Одринската епопея. След ожесточени и кръвопролитни боеве, увенчани с разгрома на турската армия при Гечкенли, Селиолу и Петра, край Лозенград, Бунархисар, Чаталджа и Булаир, пред българската армия се поставя една от най-тежките задачи — превземането на Одрин. След петмесечна обсада, на 10 март 1913 година командващият Втора българска армия генерал-лейтенант Никола Иванов, дава заповед за последна и решаваща атака на Одринската крепост. По това време превземането на крепостта с директен пристъп неслучайно се смята от почти всички експерти за невъзможно. Фортовият пояс около града, природно защитен от течението на Марица, Арда и Тунджа, е разделен на три позиции — предна (на 9 до 11 км. от Одрин), главна (от 500 метра до 3 км.) и тилна (непосредствено преди градските покрайнини). По тези линии са разположени 26 форта, всеки от които с капацитет от 300 защитници, и 74 дълговременни батареи. Гарнизонът, състоящ се от около 75 000 души и разполагащ с 210 крепостни и 450 полеви оръдия, е командван от Шукри паша, потушил преди близо 10 години Илинденско-Преображенското въстание в района на Странджа.

Щурмът започва на 11 март в 13 часа, когато нашите артилерийски батареи откриват унищожителен огън по 26-те форта. Атаката на българската пехота започва в три часа на Източния сектор, последван скоро и от войските на Южния сектор. Към 7 часа сутринта генералите Никола Иванов и Георги Вазов докладват, че предните позиции на врага са превзети. Единствено атаките на сръбските части са отблъснати от турците в Западния и Северозападния сектор.

На 13 март в 3,20 ч. започва последният щурм на главната фортова линия. Ударът е нанесен в Източния сектор от нашата пехота. На разсъмване 10-и родопски форт превзема форта Аджийолу, а шипченци – Айвазбаба. Това е краят. Фортовете започват да падат един след друг. Преди обяд Шукри паша изпраща последна телеграма: “Всичко е свършено! Българските войски нахълтват вече в самия град” и тръгва под конвоя на генерал Георги Вазов към форта Каик, за да предаде сабята си в плен на генерал Никола Иванов, чиято Втора армия тържествува победоносно в Одрин. Комендантът на крепостта Шукри паша, предавайки сабята си, прошепва горчивото признание: “Храбростта на българската армия е безподобна. Аз сега се уверих, че на вашата армия никаква крепост не може да противостои.» Кандидат-подофицерът Михо Стоянов Георгиев от с. Добрич, Елховско пък забива българското знаме на Султан Селим джамия. В резултат от превземането на Одрин в плен попадат 14 паши, 2000 офицери и към 60 000 подофицери и войници. Турците дават 11 600 убити.Като трофеи са взети близо 420 оръдия, което представлява повече от 10% от цялата турска артилерия през 19121913 г. По време на щурма българите губят 1298 убити и 6655 ранени войници и офицери. Сърбите — 274 убити и 1173 ранени войници и офицери. В щурма на Одрин участват 120 000 български войници и офицери с над 400 оръдия. Сърбия изпраща 40 000 и 100 оръдия.

На 11 март е атакувана и укрепената линия при Чаталджа, където 1-ва шопска и 9-а плевенска дивизия, без да знаят, че щурмът им е замислен само като демонстративен, помитат една конна и две пехотни дивизии. Турците изоставят укрепения град и се юрват към Проливите. Пътят към Цариград е открит. Най-куриозното се случва на третия фронт- Галиполския. Там българското командване не предвижда дори демонстративни действия. Вестта за падането на Одрин предизвиква мощно “ура” в българските позиции. Сметнали бойния вик за начало на атака, турските войски панически напускат предните си позиции и побягват към фортовете.

За Одринската епопея, в своята документална повест “Полетът на самарянката”, писателят Любен Овчаров пише: “Две денонощия, ден и нощ битката за Одрин кърви. Бойното поле дими обарутено между две стихии. Войната за Одрин се води в ръкопашен бой, гърди срещу гърди, щик срещу щик. Вода и кръв заливат околностите. Над хиляда турски оръдия отвръщат на огъня с огън. Одрин и небето над него се тресат от залпове.” По случай превземането на Одрин, в поздравителната заповед от 13 март 1913 г. до командваните от него войски на източния сектор, генерал Георги Вазов заявява: “Офицери, подофицери и войници … вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин.” А в спомените си, командващият Втора българска армия генерал Никола Иванов ще напише: “Така се извърши превземането с открита атака Одринската крепост, че учуди военните среди, издигна името на България и прослави българското войнство по всички части на света.”

Чуждестранните кореспонденти и военни аташета се надпреварват да предават новини от битката за Одрин,както и своите оценки за военните умения на българите. „Най-модерните фортове Айвазбаба, Таштабия и Айджиолу са съвършено разрушени. Като гледа развалините, човек не може освен да се чуди на българската артилерийска стрелба“,пише в.„Морнинг стар“ за действията на артилерията при Одрин „Най-голяма слава за българите…Този толкова хубав успех беше постигнат за 32 часа битки за чест на българите, които действаха прекрасно“,отбелязва за Одринската операция майор Камий Луи дьо Матарел, френски военен аташе в България. „Превземането на една съвременна голяма крепост след двудневен щурм се явява случай съвършено неизвестен в историята на войните от последното столетие… Несъмнено и истинско военно изкуство показаха българите при Одрин. Истините на военното дело са известни на всички, но да ги прокарат на дело могат само надарени хора“,категоричен е К. Шумский, кореспондент на в-к „Русская молва“ „Заповеди къси, точни и своевременни, абсолютна тайна в приготовлението, величествена дисциплина и търпение в чакането, тясна свръзка между всички родове войски, изненада и енергия в изпълнението, такива са характерните черти на командването и неговите подчинени в славния подвиг, с който може да се гордее обсадната армия“. „Превземането на Одрин стои наред с най-славните военни подвизи във военната история на всички народи“,пише полковник Пиер де Мондезир, комендант на Тулонската крепост „Българите не се придържаха никъде към шаблонни способи за атакуване. Те се приспособяваха към обстановката и използваха много умело всички възможни начини за движение напред“, е оценка на Генералния щаб на германската армия. “Атаката е в кръвта на българите, техният боен дух и техният устрем са достойни за възхищение“,четем в донесение до Генералния щаб на австро-унгарската армия. „Одрин е непревземаема крепост, но за българите — кой знае”, това изрича германският генерал Фог още преди атаката на крепостта, след като вижда как нашите войски превземат Лозенград. „Внезапността на артилерийската буря и бесният устрем на пехотата лишиха гарнизона от сила. Те създадоха у защитниците паника, каквато вече изпитаха техните събратя по оръжие в Лозенград и Люлебургаз”,отбелязва кореспондентът на френското сп. “Журнал” Людовик Надо. „Как българите успяха да преминат през препятствията от телени мрежи? Това е мистерия!”, възкликва пратеникът на италианския в. “Кориере дела сера” Барцини. -Защото телените заграждения са с дълбочина 69 м, отделно има няколко пръстени стени – укрепления от камъни и пръст с ширина 57 м и високи 3 м. И ровове, пълни с вода.” В Източна Европа се яви нова военна сила, която даже великите сили не ще могат да удържат”, коментира английския в. “Таймс”. И докато българските и сръбските офицери вдигат наздравици за съкрушителната победа, в окупираните от съюзниците части на Македония самото споменаване на славното българско оръжие започва да се наказва със смърт.

Победите при Одрин и Чаталджа принуждават Османската империя да иска мир. Тези военни успехи довеждат до подновяването на прекъснатите преговори за мир и на 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор. Според него Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линията Мидия-Енос в Източна Тракия. Договорът отбелязва края на Османската империя в Европа и освобождаването на обширни територии с многобройно християнско население. „Три месеца по-късно, на 16 юни 1913 г., е може би най-фаталната дата в новата история на България. Тогава приключва славното време на Българското възраждане и краткият възход на Третата българска държава. Причина за това е заповедта на българския цар Фердинанд Сакскобургготски армията ни да започне военни действия срещу довчерашните си съюзници в Балканската война — Гърция и Сърбия-четем в книгата „Българска военна история”.- В разпалената Междусъюзническа война България се оказва сама срещу всичките си съседи, а с последвалото поражение буквално за дни е изпепелен националният идеал. Само половин година по-рано той изглежда почти осъществен след внушителните победи на българската армия, освободила територия приблизително равна на границите на Санстефанска България. Тогава, едва три седмици след началото на Балканската война, Турция предлага примирие, но Фердинанд го отхвърля, обладан от фикс идеята си да влезе като победител в града на градовете — Цариград.

След поражението антимонархическите настроения в страната са заглушени, за да се стигне само две години по-късно до още по-страшна катастрофа — предопределения разгром на България в Първата световна война. Вследствие на болните амбиции на Фердинанд само за период от три години България губи почти половината от своите етнически територии, стратегическия излаз на Бяло море и понася тежки икономически санкции от победителите. Заедно със смъртта на 150 000 български синове на бойните полета умира завинаги и надеждата за националното ни обединение.“