Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед18112018

Брой 221, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.73006 BGN1 GBP = 2.21323 BGN1 CHF = 1.72092 BGN
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) ЛЕГЕНДАРЕН БОРЕЦ ЗА МИР И СПРАВЕДЛИВОСТ

ЛЕГЕНДАРЕН БОРЕЦ ЗА МИР И СПРАВЕДЛИВОСТ

ЛЕГЕНДАРЕН БОРЕЦ ЗА МИР И СПРАВЕДЛИВОСТ

Нелсън Мандела: Аз обожавам идеала на демократичното и свободно общество, в което всички хора живеят в хармония и с равни възможности. Това е идеалът, за който искам да живея и който се надявам да постигна. Ако се наложи, за него съм готов да умра

Тазгодишната 73 сесия на Общото събрание на ООН бе предшествана от едно забележително събитие — Конференцията на високо равнище, посветена на 100-годишнината от рождението на Нелсън Мандела, посветил целия си живот на борбата против апартеида. Преди това през м. юни, по инициатива на неправителствената организация Международен фонд за устойчив мир и развитие, тази годишнина беше отбелязана на международна конференция в Белград. За съжаление, нашите медии отминаха без внимание тези събития, както и цялата дейност на ООН, от която бяха отразени единствено ръкуването на ръководителя на делегацията и неговото интервю, в което той мимоходом отбеляза събитието.

Името на Нелсън Мандела стана синонимна победата над апартейда — жестоката южноафрикански система на легализирана расова дискриманация.

Наред с Махатма Ганди, от когото Мандела се вдъхновяваше, той стана известен като маяк на ненасилието

и мирния преход, макар да не изключваше въоръженото съпротивление като крайна мярка. Не одобрявайки революционните и насилствени действия, той постигна по същество революционни резултати — замяна на зловещия режим на апартейда с демократична форма на управление.

Привържеността на Мандела към делото беше легендарна. Той имаше възможност да напусне Южна Африка и да се бори зад граница, но не тръгна по този път. В интервю за пресата в 1961 г. той обясни своето решение да продължи нелегалната дейност вътре в страната заявявайки: „Аз не ще напусна Южна Африка и няма да се предам. Борбата — това е моя живот“. Изправен пред опасността от смъртно наказание по време на съдебния процес в Риваний в 1962 г., той завърши своето изказване с думи, които станаха известни в цял свят: „Аз обожавам идеала на демократичното и свободно общество, в което всички хора живеят в хармония и с равни възможности. Това е идеалът, за който искам да живея и който се надявам да постигна. Ако се наложи, за него съм готов да умра“.

По време на последвалия затвор в течение на почти три десетилетия,

Мандела стана лице на движението против апартейда, както вътре в страната, така и в международен мащаб.

Това му донесе безпрецедентна обществена подкрепа. Той получи любов и уважение от хора и организации в целия свят. В затвора при ужасни условия той съумява да учи право и да получи диплом на юрист, използвайки знанията си да поощрява своите другари — затворници за по-добро отношение чрез ненасилствена съпротива. На протежение на неговото затворничество той получава от властите три пъти предложение за освобождаване при определени , неприемливи за него условия, които отхвърля. В 2015 г. ООН приема, по негови предложения, минимални стандартни правила за отношение към затворниците, известни като „Правила на Нелсън Мандела“. По този повод той заявява: „Никой не може да опознае дадена нация докато не се озове в нейните затвори. Нацията не трябва да се оценява по това как тя се отнася към своите високопоставени граждани, а как третира обикновените граждани“.

Освободен в 1990 г. по заповед на президента Фредерик де Клерк, Мадела възглавява Африканския национален конгрес и започва преговори с управляващата Народна партия за прекратяване на апартейда и създаване на многорасово правителство. На първите в страната многорасови избори АНК печели с огромно мозинство. Мандела става първия черен президент на Южна африка , а де Клерк заема поста първи негов заместник. Учредява се Комисия по уставовяване на истината по спазването на правата на човека и извършени политически нарушения, както от привърженици на апартейда , така и от негови противници в периода 19601994 г. Това бе възприето като иновационен модел за установяване на мир и справедливост и за привличане към отговорност на виновниците в нарушаване на човешкине права. С това Мандела заложи основа за примирение между всички южноафриканци като същевременно предлага многочислени социални и икономически програми, насочени към повишаване на равнището на живота на черното население. За всичко това съвсем справедливо

Мадела и де Клерк получиха Нобеловата награда за мир през м.декември 1993 г.

През 1996 г. бе приета новата конституция на Южна Африка, според която държавата се управлява от силно централизирано правителство, основано на мажоритарен принцип и забрана на дискриминацията на малцинствата, в това число и на бялото население. По такъв начин президентът спомогна страната да се приближи до идеала за равенство пред закона. Според него това „означава право на участие в приемането на законите, които управляват страната и спазването на Конституцията, която гарантира демократичните права на всички слоеве на населението“. Същевременно той си дава сметка, че равенството е невъзможно без да се изкорени нищетата и че пътят за преодоляването на бедността не е благотворителността. Тя,както робството и апартейда, е резултат от човешка дейност и нейното премахване е първо задължение на управляващите.

Мандела имаше поглед и към бъдещето. Той предупреждаваше за подводните камъни на демокрацията, които могат да възникнат, включително и сред тези които са били угнетени. След излизането му от политикат в 1999 г. той призовава за бдителност към враговете на развитието и демокрацията, „дори ако те произлизат от нашите редове“.

Обединените нации изразиха своето признание за неговия принос в борбата против колониализма, за демокрация и мирен начин на живот като обявиха неговия рожден ден 28 юли за „Международен ден Нелсън Мандела“. Освен това, с резолюция на ООН бе учредена „Награда Нелсън Мандела“, която специален комитет присъжда на всеки пет години на един мъж и на една жена, посветили живота си на принципите, от които Мандела се ръководеше в своя изключителен живот.

Димитър Костов

*Авторът е български посланик, почетен председател на Българско дипломатическо дружество и дългогодишен постоянен представител в ООН в Женева и Ню Йорк