Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет20092019

Брой 182, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.76726 BGN ↓ 1 GBP = 2.20412 BGN ↓ 1 CHF = 1.78289 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) Девети септември няма да бъде забравен!

Девети септември няма да бъде забравен!

Девети септември няма да бъде забравен!

Слово на антифашиста и социалист със 75 годишен партиен стаж Крум Василев, посветено на историческата дата

Висока чест е да застанеш на трибуната на това юбилейно събрание. Питам се: защо тази чест се падна на мен? Сам си отговарям: защото най-достойните не доживяха до наши дни. На мое място можеха да бъдат хиляди. Можеше да бъде, например, Митко Палаузов. Можеше да бъде и ястребинчето Стойне, ако не беше пръснал главичката му онзи изверг, чието име е записано върху черния поменник на немуподобните пред НДК.

Разполагам с броени минути. От многото въпроси, свързани със 75-годишнината на Девети септември, ще засегна само няколко.

ПЪРВО: КАКВО Е ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944 Г.

Ако потърсим отговор във всезнаещия интернет услужливата Уикипедия ще отговори: Най-обикновен преврат. Извършили го няколко офицери кариеристи, а в суматохата коварните комунисти успели да заграбят властта за цели 45 години. Такъв е и отговорът, който повечето днешни средства за масова информация набиват в главите на млади и стари читатели, слушатели, зрители.

Лъжлив отговор. Той скрива голямата истина, че Девети септември 1944 г.е победния венец на една многолетна война срещу фашизма в България.  борба започнала още през 1923 г. с въстание което не успя, но вдъхна на поколения борци геомилевската вяра, че септември ще бъде май.

Борбата срещу фашизма в България достигна своя апогей в годините на Втората световна война.Фалшификаторите на историята лъжат, че “терористи и други продажни елементи“ се вдигнали “срещу българската държава в интерес на една чужда държава“ - цитирам изрази от учебници по история. Вече трето десетилетие тези учебници, написани съгласно програмите, наложени от правителствата на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов заблуждават младото поколение. Сега се издават нови учебници. Непримиримата Велиана Христова и други авторитетни специалисти бият тревога, че в новите учебници “историята е още по-скопена“, но ГЕРБ слуша само чуждоземните си наставници и туземните соросоиди.

Понеже познавам нещата не от учебниците, а такива, каквито са, твърдя: воювахме не срещу България, а за България.Не срещу държавата, а срещу нейните фашистки управници, които я присъединиха към хитлеристкия тристранен пакт през пролетта на 1941 г. Няма да забравя как един посредствен трубадур каканиже от сутрин до вечер по радио София: “Рим, Берлин и Токио, верни във борбата, скоро ще наложат нов ред на земята“. Какъв ще бъде този ред не беше тайна. Ние тогавашните ремсисти, разпространявахме извадки от писанията на Мусолини и Хитлер. Мусолини обявяваше славяните за “нисши и варварски народи“, а Хитлер направо ги наричаше “тор за арийската раса“. Жълтите звезди с които бяха дамгосани нашите съграждани евреи и започналият масов геноцид свидетелстваха, че фашистката теория и фашистката практика не се разминават.

Не може да има по несъстоятелна клевета от клеветата, че участниците в съпротивата били родоотстъпници. Безброй са доказателствата, които “счупват зъба“ на тази клевета, употребявам Вазов израз.

Най-елементарно доказателство за патриотичната нагласа на партизаните са трикольорните знамена под които те воюваха. В музея на революционното движение - имаше такъв музей в София! - редом с традиционните за всяка революция червени знамена бяха изложени и 23 знамена с националния ни трицвет, с обозначение кое на кой отряд е принадлежало. Имената на отрядите говореха за българската природа на Съпротивата, защото най-често бяха имена на видни борци родолюбци. В различните краища на България четири партизански отряди са носили името Васил Левски, а три - името Георги Бенковски.

За какво са се борили антифашистите говорят най-ясно техните предсмъртни писма. Ще ви  прочета извадки от писмото на Иван Владков, редник в Народоосвободителната въстаническа армия. Заловен, осъден на смърт, разстрелян на 22 ноември 1943 г. Чуйте трогателните редове, които е написал часове преди разстрела:

“Нещо те задушава... Килията като че ли е без въздух. А толкова голямо желание за живот!

Детето! Сладкият мил син... Развълнуван съм от думите му: „Татко, когато си дойдеш нали ще ми купиш трамвайче“... И когато му отговорих, че не ме пускат, детето ми каза: „Не ме ли обичаш, татенце, че не искаш да си дойдеш?“...

Родината обичах чисто, прямо... Има ли кой да обича България повече от мен? Едва ли. Искам тя да бъде силна, да се живее в нея добре, да няма гладни и боси. Мизерията да бъде изгонена.

Скъпи синко, обичай Родината. Обичай я и за свои облаги не я използвай. Тя е за всички, на всички българи принадлежи тя.“

И друг път съм цитирал това писмо на един редник от “Безсмъртния полк“ и колкото пъти го чета все се вълнувам. То казва цялата истина за Съпротивата.

Въоръжената антифашистка борба в България не се разгърна със силата, която достигна например в Югославия. Но хитлеристите влязоха в България не като завоеватели, а като съюзници. Нашата въстаническа армия трябваше да се бори срещу неразрушена държавна машина. Въпреки хилядите жертви, които даде, НОВА не отслабваше, а ставаше все по-силна и по-силна, защото имаше широка народна подкрепа. Според списъци, правени след 9 септември 1944 г. партизаните в Българи са били около 9 600. Но те бяха острието на НОВА, към нея се числяха и хиляди ятаци, хиляди политзатворници и концлагеристи, които по същество бяха пленени войници на НОВА.

Участниците в Съпротивата застанаха на вярната, прогресивната страна на историята

, на която се бореха свободолюбивите сили в света. Днешната българска държава, членка на Европейския съюз, вместо да се гордее, че в годините на Втората световна война на страната на обединените народи са се борили хиляди българи и българки, им отне статута на участници във войната. Но заслепените от злоба наследници на победения хитлерофашизъм не са в състояние да зачертаят от страниците на историята истината, че НОВА съществуваше и действаше, че към нейния Главен щаб Великобритания изпрати три свои военни мисии и с това фактически я призна.

Още по-категорично е признаването от страна на СССР, който удостои българските партизани с медала “За победу над Германией“ - прочутият медал с черно-оранжевата лента, с образа на Сталин и с надписа: “Наше дело правое, мы победили“. След 9 май 1945 г. и аз получих този медал, придружен с удостоверение с подписа на маршал Толбухин, че като български партизанин съм участник във войната. Не крия - този медал ми е особено скъп.

Ролята на НОВА за победата на 9 септември 1944 г. е голяма, но не бива да се преувеличава. Историческата истина е: СССР и неговата Червена армия спасиха и света, и Европа, и България от хитлеристката чума. За да унищожи силите на Вермахта на Балканите Съветската армия трябваше да премине Дунава. Това не можеше да стане без да се обяви война на България, съюзницата на Третия райх. На 5 септември 1944 г. тази война беше обявена. Тя се оказа необикновена война. В нея

съветската армия не даде нито един изстрел, а българският народ обсипа червеноармейците с цветя.

Но тази несъстояла се война парализира фашистката власт в България. И неизмеримо улесни деветосептемврийската победа на Отечествения фронт. Точна е формулировката на Г. Димитров: “Девети септември победи с решаващата помощ на Съветската армия“. Тази истина и днес подхранва нашата, българската признателност към братята руси. Тук не мога да се въздържа да не изразя възмущението си, а зная, че то е на милиони българи, от вчерашната кощунствена декларация на Министерството на външните работи. Тя е не само антируска, тя е и антибългарска!

И ето, дойде ден да честваме 75-годишнината на 9 септември. За 75 години важни дати се забравят. 9 септември 1944 г. няма да бъде забравен, защото е не само венец на многолетна епична борба, а е и начало на друга, също многолетна и също епична борба - за изграждане на социализъм в България.

Минутите ми свършват, за 45-те социалистически години и за 30-те години на “прехода“ няма да говоря. Но на вас ли другарки и другари с побелели коси, да разказвам “лошотиите“ на социализма и за “прелестите“ на капитализма! Та нали след няколко дена, като получите поредната пенсийка, ще се чудите как да разпределите левчетата, че да свържете двата края до следващото 7-мо число. А като отидете утре на пазар нали ще се двоумите дали да дадете два лева за едно кило вносни “найлонови“ домати, или да си купите за цели два лева един  единствен едър български домат. И може би с въздишка ще си спомните времето, когато за два лева купувахте цяла щайга нашенски домати. Недай си Боже пък да ви се наложи в болница да влезете... Или да сключвате заем от банка... Но “млъкни сърце“, е казал поетът.

В заключение ще се опитам да дам макар и най-схематичния отговор на въпроса какво означава да следваме днес завета на 9 септември. И понеже Съпротивата се ръководеше от партията на българските комунисти, а неин наследник е българската социалистическа партия, ще се докосна до въпроси, актуални за БСП. Без да забравям, че не съм на партийно събрание.

Да следваме завета на 9 септември означава да не подценяваме нито фашизма, нито расизма, нито ксенофобията. Те са живи и действат!

Нима не е 100% фашизъм несекващия вой за премахване на паметника на Съветската армия!

Да следваме завета на Девети означава да бъдем патриоти на дело, да милеем за България, за бъдещето на нашата нация. Днес това е от всякога по-важно, защото от всякога по реална е опасността България да се превърне в географско понятие. Звучи зловещо, но не е измислица. В резултат на 30-годишния “преход“ нашата държава затъна в кризи: В индустрията, в селското стопанство, в здравеопазването, в образованието, в отбраната - от тежки по-тежки кризи и сривове навсякъде. В областта на демографията обаче понятията криза и срив са слаби, за да характеризират случилото се. Да се стопим като народ за 2 - 3 десетилетия с два милиона и този процес да продължава с нестихващ темп - такова нещо и през турско, и през чумавите времена не се е случвало. Но някой да е чул премиерът Борисов да бие тревога за това? Не, той се тупа във гърдите, че под негово ръководство България цъфти и върже. Впрочем, това установи и уважаемата г-жа Урсула фон дер Лайен, новоизбраната председателка на Европейската комисия, която след едва няколкочасово пребиваване на българска земя заяви: “Виждам една държава, която просперира и е готова за бъдещето“. Само, че г-жа Лайен не обясни за кое бъдеще е готова тази държава - за бъдещето, когато няма да я има като държава ли?

БСП е национално отговорна партия. Върху нея ляга историческата задача да възглави борбата срещу надвисналата над Родината опасност. Изключително трудна задача. Тук идва на помощ опитът на Девети септември, събран в една дума: единство. Единство на онези сили, които виждат опасността и са готови да противодействат. Обединението срещу фашистката опасност се наричаше Отечествен фронт.

Ще се постигне ли общ фронт, единение на партии, на обществени организации, на национално отговорни сили

срещу престъпното безхаберие и късогледото, опасно за България управление на ГЕРБ? Трябва.

Думата единство е светая светих и за самата партия. Разбира се единство не означава единодушие на всички по всички въпроси. Стара истина е - истината се ражда в споровете. Дискусиите са жизнено необходими за нашата партия. но тя губи, ако една сериозна дискусия започне да прераства в кавга. подобна опасност, мисля, з0аплашва дискусията “За идейните и програмните основи на БСП в съвременното общество“, която се разгъна по решение на тазгодишния юнски конгрес. След по-малко от два месеца предстоят важни избори. Разумно е сега да концентрираме вниманието и силите си срещу противника, който се заел да ни унищожава като партия.

Самодържавецът Бойко Борисов отряза законните държавни субсидии с явната цел БСП да изсъхне на корена си - без организационен апарат, без в. ДУМА, без новородената свободна телевизия. Колкото и да е трудно БСП ще прескочи и тази вълча яма, която противниците й копаят.

Вече 128 години създадената от Димитър Благоев партия изважда от равновесие реакционерите. Хулеха я, забраняваха я, плащаха по 50 хиляди лева за главата на неин член - а тя все е жива. “Не потъва Титаникът“ - беше написал проницателния мъдрец Валери Петров. В самото име на БСП ясно е закодирано каква партия е тя: социалистическа. Нейната сила е в идейността. загуби ли идейния си характер тя е обречена вегетиране.

И в устава, и в програмата на БСП е записано, че социализмът е нейния идеал. Този идеал окриляше участниците в Съпротивата. Да бъдем верни на заветите на Девети септември означава да бъдем верни на социалистическия идеал. Но с ясното съзнание, че социализмът днес не може да бъде такъв, какъвто е бил през миналия век. Всичко “тече“, развива се. Визията за социализма също се развива, тя не е вкаменелост.

Да се даде точен отговор на въпроса “що е социализъм на 21 век и какви са пътищата към него“ е свръх трудна задача. Няма го Маркс, няма го Благоев. Но самата днешна действителност в света показва, че социализмът съвсем не е погребан.

94 години живея на този свят. Точно 75 години съм член на партията. Като един от редовите партийци ветерани, макар че не съм упълномощен от тях, казвам: радостите и болките на партията са и наши радости и болки. И не поради някакъв фанатизъм, а поради дълбока идейна убеденост ние, венчаните от най-ранна младост със социалистическата идея не губим вяра, че социализмът на бъдещето е бъдещето на нашата планета.

*Словото е произнесено на тържественото събрание, посветено на 75-тата годишнина от 9 септември 1944 г., проведено в София на 4 септември