Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пон06042020

Брой 65, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.81347 BGN ↑ 1 GBP = 2.22633 BGN ↓ 1 CHF = 1.85439 BGN ↑
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) Нашият Левски!

Нашият Левски!

Нашият Левски!

Историческата заслуга на Апостола с две думи: От покорните българи, поданици на падишаха, той направи съвременен народ, народ с претенции, който се бори за собствената държава

Левски е уникално историческо явление, истинско чудо на природата. Буди изумление способността му, подобно на същински магьосник, рязко да тласне и ускори българската освободителна кауза, която само за няколко години стига до възстановяване на българската държава. Подобно на Христос, Левски сякаш отново оживява след бесилото.

Това пише акад. Константин Косев в новата с книга “Васил Левски. Дълг и чест”.

Всеки смята, че познава Левски, даже по някой път си мисля, че всеки си е изградил собствен образ, собствена представа за него и ревниво я пази. Много от нещата, които се пишат и говорят, са плод на измислици и фантазии, тъй като личността на Дякона е изключително голяма в българската история, една крупна фигура.

Левски се радва на голяма любов от хората, защото това е един удивителен човек, неповторим.

И всеки е силно притеснен като вижда такава съвкупност от лични качества и достойнства, които не всеки може да притежава. Не само всеки, ами изобщо никой.

Необикновена, неповторима личност е Левски! Човек се смайва като научава все повече и повече за него като легендарна личност, като герой, като куп от безкрайно ценни човешки качества. Понеже не притежаваме тези качества, изпадаме малко в почуда що за личност е, каква е тази личност. Ако не беше в българската среда, той е от тия хора, които щяха да добият световна известност. Той и сега е световноизвестен, но щеше да бъде много популярен в глобален мащаб.

Ние главно го ценим за това, че си е наш исторически герой, обаче искам да обърна специално внимание, че тези легенди, които се говорят за него са често пъти плод на някаква фантазия. А, ние като историци придаваме главно значение за това да си отговорим на въпроса: Каква е историческата заслуга на Васил Левски за България?

Историческата му заслуга с две думи: От покорните българи, поданици на падишаха, той направи съвременен народ, народ с претенции, който се бори за собствената държава.

Въпросът е как го прави, защото и други борци през Възраждането също се стремят към възстановяване на българската държава, но не се получава? Левски обаче преживява една еволюция, едно израстване, което е просто смайващо!

Той започва през 1862 г. като участник в легията на Раковски, след това минава като знаменосец в четата на Панайот Хитов и лека-полека трупа опит и израства, и то смайващо бързо. Обесен е и загива през февруари 1873 г.

Само 5 години по-късно държавата България се появи на европейската карта. Пита се той има ли заслуга? Отговорът е: Най-голямата!

Защото, ако искаш да имаш държава, ако искаш да станеш политически субект, то не може само да си седиш и нищо да не правиш, трябва организация да има.

Левски е пробвал с четите вече и е много разочарован, защото четата си минава, османската власт е много силна, бързо ги ликвидира, към четата никой не се присъединява, защото ги е страх и защото не знаят какво да правят. Както казва един мисионер по това време, макар да звучи малко обидно – българите са кротки хора и си гледат търговийката и рахатлъка, само коментират международната политика, ама не се бъркат, така че от такива хора едва ли може да се очаква бунтове и въстания. Най-интересното е, че тези думи са казани точно когато Левски прави организацията, ама тя не се вижда. Мисионерът не знае какво става, а в това време Левски работи.

Той си дава ясна сметка, че срещу българската национална революция стои много силен противник. Османската империя може да се намира в процес на разложение и упадък, обаче тя притежава изключително големи ресурси, особено в сферата на силата. Има армия, добре въоръжена, освен това на нейна страна са Великите сили, които държат за нейното запазване, тъй като имат интерес. Противникът е много силен. Мислите ли, че Левски не е забелязал това?!.

Най-напред той разбира, че с чети не може, трябва промяна на тактиката и стратегията. Левски стигнал до убеждението, че трябва самият народ да се организира и там трябва да се създадат тайни общества. Тогава ги нарича така, а това са бъдещите комитети. Ама трябва някой да го направи, ама никой не се наема. Той смята, че това е изходът – трябва да се направи организация – вътрешна революционна организация.

Тогава Левски произнася тази прочута фраза, която съобщава на своя войвода Панайот Хитов:

Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само себе си!

След като срещнал неверие в Михаил Греков, заминава за Букурещ, Румъния, където е главното средище на българската емиграция. Среща се с различни видни личности, големи патриоти. Споделя си идеята и не може да намери у никой разбиране. Защо? Защото идеята е чудесна, ама някой трябва да я направи. От идея до реализация, има огромна разлика. И когато видял, че няма кой в Букурещ и в емиграцията да го подкрепи казал: аз ще го направя. Там се намерили родолюбиви българи, получил дребна сума и Левски преминава предприема първата си обиколка в страна.

Днес Васил Левски е знаме на всички, даже някой път ми идва на ум, че сякаш хората са го приватизирали. Всеки си е закачил портрета, даже по трамваите, вкъщи, навсякъде и това е: моят Левски. А пък политическите сили винаги, те на кого да се опрат – на Левски и Ботев.

Най-светлите личности и затова те ги експлоатират, просто ги приватизират и с тях напред, защото знаят, че така ще спечелят повече привърженици, всеки се надява на това. А те са добро знаме, хубаво знаме, велико знаме. Мисля, че до голяма степен е профаниран Левски, те го разглеждат като икона, не могат да проумеят що за човек е това, трудно се проумява.

Народът не се замисля, той го гледа като реликва и толкова. Политиците го използват като символ и като знаме.

Акад. Константин Косев

От „Епицентър”

*Авторът е историк, бил е вицепремиер, просветен министър и депутат, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, заместник-председател на БАН /1996-2007 г./. Автор е на 8 монографии, 15 студии и много научни статии. Научните му интереси са свързани с Възраждането, борбата за национална независимост и дейността на нашите революционери, Освобождението.