“Българска археология 2019“ - откритите артефакти през най-активната година

“Българска археология 2019“ - откритите артефакти през най-активната година

В изложбата са подредени над 300 експоната от 26 обекта и постери за проучвания от ранната Праистория до Средновековието. В Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките /НАИМ-БАН/ е вече факт тринадесетата национална археологическа изложба “Българска археология 2019“.

По традиция тя се прави в деня на празника на археолога - 14 февруари и представя най-интересните находки от теренната работа през предходната година.

„Изминалата 2019 г. беше една от най-натоварените с археологически проучвания години през последните две десетилетия”, каза директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов. Той отбеляза, че са проучени голям брой неизвестни до този момент обекти, основно по трасетата на пътища, газопроводи, железопътни линии.

Изложбата представя над 300 експоната от 26 обекта и постери за проучвания от ранната Праистория до Средновековието, разказа гл. ас. д-р Камен Бояджиев. Сред тях са пещерите Козарника и Бачо Киро, неолитното селище Слатина в София, праисторическите селищни могили Юнаците и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, гръцката колония Аполония - Созопол, средновековните градове Велико Търново, Калиакра и Перперикон.

Представени са и обекти от археологически разкопки по газопровода “Балкански поток“, интерконекторната връзка Стара Загора - Комотини и автомагистрала “Хемус“.

Сред акцентите са колективна находка на сребърни монети на Цар Иван Александър от Търново и златен пръстен-печат от Калиакра.

Има и антропоморфни фигурки и съдове от Стамболийски и Орлово, костена игла с глава на животно от Слатина. Сред другите впечатляващи артефакти са златна фалера от Алмус, бронзов колан от Големанци, кръст-реликварий от Перперикон. Впечатляваща е и бронзова статуетка на овен от античния гръцки полис Аполония.