Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет22062018

Брой 122, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.68926 BGN1 GBP = 2.22562 BGN1 CHF = 1.69527 BGN
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Лявата спирала на живота

Лявата спирала на живота

Лявата спирала на живота

Решаването на глобалните проблеми е възможно единственно чрез обединяване на усилията, енергията и волята на всички, които са жертва на съвременната порочна цивилизация, чието име е капитализъм

Доказано е, че молекулата на ДНК е завита в лява спирала. Наляво излитат всички птички. Живот­ните на манежа винаги тръг­ват не по посока на часов­никовата стрелка. Лекарите препоръч­ват при писане и четене свет­лината да идва отляво. Движението по лявата спирала на живота се оказва закон на еволюцията! Оттук произ­тича истината, че днес, когато светът е изп­равен пред нов екзис­тен­циален тест за духовно-идеологическа еволюция, разумът все по-властно изис­ква да се осъз­нае, че от всички заб­луж­дения с трагични пос­ледици за човека, за днеш­ното тежко със­тояние на Планетата, както и за ней­ния утрешен ден, най-опасно се оказва под­ценяването на могъщата сила на човеш­кия дух. Обладалата човека раз­рушителна енер­гия трябва да се тран­с­фор­мира в съзидателна сила. Тази тран­с­фор­мация пред­полага ново съз­нание за отговор­ност пред човеш­кото битие. В това се изразява и великото пред­наз­начение на лявата идея в наши дни. Тази духовна обнова означава замяна на пороч­ността с доб­родетел­ност и благоразумие. Тази повеля се основава на идеята за въз­ходящата и морално оправ­даната линия на раз­витието, която определя съдър­жанието на прог­реса като „необ­ратима положителна промяна“ въп­реки своя зиг­загооб­разен харак­тер и неиз­беж­ните спадове и отк­лонения, които съпът­с­т­ват всяко раз­витие.

Глав­ната цел на лявата идея остава социал­ната справед­ливост и хар­монич­ното взаимодейс­т­вие на човека с природата. Тази цел се прев­ръща в активна твор­ческа енер­гия, от която започва и фор­мирането на новата хуманис­тична цивилизация. Само такава цивилизация е способна да обяви човеш­кото раз­витие за цел, към която човечес­т­вото да насочи своите обединени и вър­ховни усилия. Изобщо, същ­ността на пов­диг­натия тук въп­рос се отнася до посоката, в която се движи сега човечес­т­вото. Тя е пог­решна.

Ето защо осъз­наването на истината, че сега в светов­ната история завър­шва една епоха и започва друга, че този преход е свър­зан със защита на човечес­т­вото има огромно светог­ледно и морално значение. Всичко това налага необ­ходимостта от пос­тоян­ното задъл­бочаване и ускоряване на революцията на духа, под­дър­жайки в същото време и духа на революцията като двигател на историята. Прак­тичес­кото решаване на тази историческа задача е въз­можно само чрез обединяване на усилията, енер­гията и волята на всички, които са жер­тва на съв­ремен­ната порочна цивилизация, чието име е капитализъм, а неговата социална и идеологическа опора нав­сякъде са дес­ните сили, издигащи неолиберализма в ранг на основна политическа док­т­рина.

Тази идея води до появата на радикални проекти за бъдещето на човечес­т­вото. Общо-взето те въз­ник­ват в лоното на леви политически, идеологически и кул­турни движения. Това е основ­ното пос­лание на лявата идея с нарас­т­ващ цен­т­рос­т­ремителен потен­циал.

Всичко това пред­с­тав­лява обек­тивна пред­пос­тавка за пред­паз­ване на младите поколения от въз­дейс­т­вието на дес­ните сили. Неиз­беж­ният резул­тат от дейс­т­вията им е мар­гинализирането на младите хора. По този начин те ги обричат на без­верие и чув­с­тво за без­надеж­д­ност, съпът­с­т­ващи упадъка, падението и отчаянието, на социален и цен­нос­тен нихилизъм. Така ги лишават от идеали и от пер­с­пек­тива за дос­тойно бъдеще.

Противно на това една от основ­ните цели на левите сили е не само да пред­пазят младите хора от раз­ложител­ното въз­дейс­т­вие на дяс­ната пропаганда, но и да ги въоръжат с вяра и воля за съп­ротива срещу нея. Специално внимание зас­лужава лявата идеология като алтер­натива на неолиберал­ната демок­рация и основаната на нея евроат­лан­тическа аксиологическа парадигма.

Съв­ремен­ната левица в цяла Европа изразява тревога за бъдещето на човечес­т­вото, за опас­ността от раз­падането на семейс­т­вото, нацията, традициите и цен­нос­тите, свър­зани със справед­ливостта, равен­с­т­вото и глобал­ната солидар­ност. Поради това същес­т­вено значение придобива критиката на отрицател­ните тен­ден­ции на неолиберал­ната цивилизация, раз­вен­чаването на тех­нок­ратичес­кия детер­минизъм като панацея.

В съот­вет­с­т­вие с новите реал­ности в света с особена ост­рота се отк­роява въп­росът за прев­ръщането на хуманизма в научна док­т­рина, което пред­полага издигането на хуманис­тич­ните идеали на кул­турата в ранг на глобална етика.

В съв­ремен­ното наукоз­нание тази истина е фор­мулирана като приоб­щаване на естес­т­воз­нанието към науките за духа. Маркс говори за „натурализъм“ на човека и хуманизъм на природата“. Той обос­новава тезата си за същ­нос­т­ното един­с­тво на човека и природата, чието раз­к­риване ще доведе до един фун­дамен­тален резул­тат: по-късно природоз­нанието ще включи в себе си също така науката за човека, както науката за човека ще включи природоз­нанието; това ще бъде една наука.

Няма никакво съм­нение, че се задава глобално движение срещу глобал­ната олигар­хия, заин­тересована един­с­т­вено от укреп­ването на пороч­ната цивилизация в лицето на капитализма. Събитията пот­вър­ж­дават, че само обединението на силите с лява ориен­тация в световен мащаб е способно да обедини хората за решителна борба срещу тотал­ното нас­тъп­ление на насилието и нес­п­равед­ливостта. Апологетите на капитализма обаче обичат да внушават, че съв­ремен­ният капитализъм не е бил този от времето на Маркс и Енгелс, че днес той се бил „очовечил“, станал „народен капитализъм“ и поради това срав­ненията за тази област са неумес­тни. Но фак­тите опровер­гават подобни опити. През 1848 г., т.е. когато излиза „Комунис­тичес­кият манифест“, в света е имало 7 милиона крайно бедни хора. Днес те са 700 милиона. Дори нещо повече. Кон­цен­т­рацията на капитала, следователно и на богат­с­т­вото е дос­тиг­нала раз­мери, неиз­вес­тни в досегаш­ната история на човечес­т­вото. 1% от населението на света раз­полага с 50% от общите блага. В същото време 1,2 милиард души живеят с по-малко от един долар на ден. 100 мул­тимилиар­дери имат лично богат­с­тво по-голямо от БВП на много дър­жави, чието население в огром­ната си част гладува. 500 най-големи тран­с­национални ком­пании притежават (1/4) от основ­ните фон­дове на света. Това е класата на 1% най-богатите. Тя противос­тои на класата на останалата част от човечес­т­вото. Това е и фор­мулата на класовата борба в съв­ремен­ния свят.

Същес­т­вен аспект на лявата идея в наши дни е раз­бирането, че съв­ремен­ният свят се намира в зависимост не само от това, дали се изменят условията на неговото същес­т­вуване, но и от посоката на тези изменения. Въз­мож­нос­тите не само „разум­ният“, но и „хуман­ният“ човек (Homo Sapiens et Humanus) да осъщес­т­вява стадия на „завър­шения хуманизъм“ (според тер­мина на Маркс) пред­полага, както е извес­тно, цялата пъл­нота на знанията, изработени в продъл­жение на човеш­ката история. Тъкмо това налага по-задълбочено да се изучават идеалът за лич­ността и въз­мож­ните модели за лич­ността.

Днес се ражда нов хуманис­тичен патос за нов световен ред, за справед­ливо общес­тво, за хуманис­тична цивилизация с универ­сална приложимост. Раз­лични са фор­мулите, които се пред­лагат за пос­тигането на тази идея: устой­чиво раз­витие, комунитаризъм, социализъм, социална демок­рация, граж­дан­ско общес­тво, нов екуменизъм, мун­диализъм, Рай на Земята (или модел на „Фин­д­рон“) и т.н.

В основата на всички тези социални проекти стои лявата идея. Тя е насочена към строител­с­т­вото на общес­т­вото, харак­терът на соб­с­т­веността, трудът, произ­вод­с­т­вото, струк­турата на властта, закон­ността, отношението между половете, въз­питанието.

Основ­ните харак­терис­тики на левия цивилизационен проект могат да бъдат обоб­щени, както следва:

трудова соб­с­т­веност; балан­сиран икономически рас­теж;

екологически фун­к­циониращо общес­тво; трудът и животът като изкус­тво и твор­чес­тво;

лич­ност с общес­т­вени реф­лекси; хар­монично съчетаване на духов­ните и материал­ните цен­ности;

социална интег­рация, един­с­тво в раз­нооб­разието, равен­с­тво и стимулиращо взаимодейс­т­вие и взаимна отговор­ност; силно раз­вито чув­с­тво за национално дос­тойн­с­тво, широка отвореност към другите, всемирно единение и брат­с­тво между народите;

* благоразумие, пред­вид­ливост, вяра и грижа за бъдещето, самоналожена зад­ръжка и т.н.

Следователно, въп­росът за съд­бата на съв­ремен­ната цивилизация не се изчер­пва с обявяването й за „свят на Сатаната“, за „империя на злото“, за „тотална нес­полука“. Необ­ходимо е да се раз­к­рият корените на злото, да се посочат причините, които прев­ръщат кул­турата на съзиданието в кул­тура на раз­рушението. Това раз­биране лежи в основата на лявата стратегия.

За тази цел се налага да се търси отговор на въп­роса: Има ли алтер­натива хуманис­тич­ната цивилизация? В тър­сене на алтер­нативи на новата цивилизация апологетите на съв­ремен­ния порочен и обречен „световен ред“ пред­лагат един след друг „модели“ за „нов световен ред“ — все насочени към „запаз­ване“, „съх­раняване“ на вече установеното цивилизационно статукво в световен мащаб.

Край­ната цел на левицата е справед­ливото общес­тво, основано върху хуманис­тич­ната цивилизация като алтер­натива на онази цивилизация, която от няколко столетия се опитва да налага пороч­ността като един­с­т­вено въз­можен модел на историчес­кия прог­рес. Капитализ­мът и неговият идеологически еквивалент в лицето на либерал­ната демок­рация носят най-голяма отговор­ност за тази порочна цивилизация в световен мащаб и за неговото налагане по насил­с­т­вен път и чрез силата на духов­ната дег­радация и милитаризма напос­ледък и на страните, в които социализ­мът правеше пър­вите си крачки. Именно по вина на светов­ната дес­ница в началото на ХХІ век социалис­тичес­ката идея се оказа в клещите на отх­вър­лен от всички светли умове през пос­лед­ните няколко стотин години общес­т­вен строй, извес­тен като капитализъм.

Обратът в този циничен преход е въз­можен един­с­т­вено чрез една нова политическа философия, която се основава на пов­семес­тна хуманизация. Става все по-очевидно, че бор­бата за тър­жес­т­вото на хуманизма и социал­ната справед­ливост се въз­п­риема като прак­тически израз на въж­деленията към човеш­кото дос­тойн­с­тво. Тази борба черпи своите основания от обек­тив­ната логика на лявата спирала на живота.

Проф. Орлин Загоров

България

Икономика

Култура

Спорт

Сеп Блатер прис­тигна в Мос­ква

Бив­шият президент на ФИФАСеп Блатер прис­тигна в Мос­ква, за да наб­людава мачовете от Мон­диал 2018. Oчак­ванията са Блатер да остане няколко дн…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Проектът на ЕК е за 81 250 евро максимален таван на плащанията

Проек­тът на ЕК е за 81 250 евро мак­симален таван на плащанията

Предвижда се междинни нива за намаляване на субсидиите в диапазона между 60 000 и 100 000 евро

Проек­тът на Европейс­ката комисия (ЕК) за пониж…

Прочети още:

Loading...