Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед24092017

Брой 183, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.62891 BGN1 GBP = 2.20549 BGN1 CHF = 1.696 BGN
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Рицарят на Заедността

Рицарят на Заедността

Рицарят на Заедността

За пореден път Ахмед Доган се доказа като политик, който мисли не за следващия мандат, а за следващото поколение

Писмото на почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган – както е модерно днес да се казва – „взриви” публичното пространство у нас. Със сигурност то ще има резонанс и в съседна Турция, а и в затъналата в кризи Европа, разкрачена между проваления неолиберализъм и т.нар. десен популизъм. 

В писмото си визионерът в българската политика през последните три десетилетия се позовава на Апостола на Свободата Васил Левски. Някой ще каже, че всички политици го правят, и е вярно. Но Доган разбира какво реално ни е завещал Апостолът!

В посланието си философът-политик прави това, в което е бил добър винаги – дава точни диагнози на проблемите, оценява с поглед далеч напред рисковете пред страната ни в сложната регионална и геополитическа обстановка. Говори за нуждата от работещо национално самосъзнание, основано върху „Заедността на различията”! Същите тези различия, които векове наред мирно и съвместно съжителстват — едно от големите достижения на българския народ и държавност. Заедност, която днес е в криза, защото отвътре ни тежи Преходът, а отвън ни заобикалят агресивни чужди национализми, намиращи хранителна среда в нашата слабост или в дребните сметки на нашия разделен елит.

Отново – за разлика от останалите политически лидери, затънали в партийно-предизборното говорене – Доган се доказва като политик, който мисли не за следващия мандат, а за следващото поколение. Дефинира важните аспекти на българския модерен патриотизъм, които са специфични и се различават от тези в Европа. Формулирането и отстояването на българските национални специфики, с които да се съобразяват партньорите ни, бе „ахилесовата пета” на елитите както в Царство България, така и в Първата и Втората българска република.

Ще успеем ли най-после днес ясно да кажем в ЕС и в НАТО, че България има своите традиции, исторически сложени обстоятелства и специални отношения, национален характер, които никой не бива (а и не може) да променя. Мнозина в Европа вече го правят!

И нещо особено важно – посланието на Ахмед Доган припомня, че след осъществяването на целите за членство в ЕС и НАТО, България няма голяма, водеща, консенсусна Национална цел. Той формулира тази цел като Патриотизъм и Национално съзнание, основани на Заедността. Нека и другите да предложат своето виждане за водеща национална цел…

Ахмед Доган не пропуска да се спре върху актуалния и наболял български, балкански, а както се оказа, и европейски проблем – опитът в съседна Турция на вълната на популисткия порив да бъде подменена историческата Кемалистка светска държава с авторитарно управление. От това със сигурност България ще е една от най-потърпевшите, и отново Доган е първият, който го формулира в прав текст. Докато институциите и партиите са заети с ежедневни и конюнктурни задачи, докато се задоволяват с витиевати и загладени фрази или обратното – с ураджийски прездизборни лозунги.

Въпросът е в това България ясно да каже, че е модерна държава – член на ЕС, че претенциите към нас като към „бивша територия” са неприемливи. Доган пръв измежду българските политици формулира това! Доказа, че е защитник на светския, демократичен характер на държавата, че отстоява този принцип като политически говорител на турския етнос у нас вече близо 30 години. И, че винаги е правил това, колкото и да е бил демонизиран от останалите…

За съжаление вече имаме базата за сравнение – какво би било ако други сили и течения (ДОСТ?!) влияеха в трудните преходни години на етническия мир у нас. Изборът днес е много ясен, а играта, както казва Доган е „ва банк“ – другата „алтернатива” за българските турци, ерго – и за страната като цяло, е в слугинажа на чужди интереси, разделението и агресията на Лютви Местан и неговите Кириак Стефчовци…

Всеки от нас трябва да се определи, да направи вътрешен избор”, напомня Ахмед Доган. Нима днес пред лицето на толкова външни и вътрешни заплахи отново ще жертваме шанса на Заедността пред конюнктурата на разделението – на партии, етноси, личностни симпатии и антипатии? Нима и сега институциите ще позволят риска на 27 март да се събудим с партия проводник на неоосманизма в парламента? Нима ще продължим да вегетираме като държава и нация още без минимума национално обединение, без обща национална цел?

Нима ще позволим отново като държава да следваме събитията, при това – през призмата на наложени ни отвън, от неинформираните и необразовани за Балканските реалности „началства” (както в съседна Македония) „решения”? Нима ще засилваме омразата, вместо да просперираме заедно като нация, имащи и различия, но единна?

България доскоро бе в политическа дупка – с президент и управляващи, безропотно рецитиращи чужди опорни точки, с хитрувания и увъртания на властта, доброволно превърнала се в пощенска кутия между Ердоган и Европа, във все по-тежка социална, икономическа, духовна и демографска криза. С кухите фрази на елита, живеещ в паралелна реалност и с надигащ се гняв на масите. България започна промяната, избирайки патриот президент, имаме шанс промяната да продължи, но как?! Въпросът днес е в обединението, в поемането на предизвикателствата, които времето ни налага.

Отвътре – разделение, омраза, куха реторика, мислене за личния интерес. Отвън – кризи, пред които поне този път няма как да се снишим, че да отминат…

Поводи за песимизъм – много, за оптимизъм — …може би. От нас зависи. 

Зависи от това дали имаме Визия за бъдещето, дали имаме Национална цел, дали можем да се обединим около нещо стойностно, дали можем да пренебрегнем лични и партийни интереси?

В най-тежките и критични моменти в историята на България, тя е оцелявала, защото националната енергия е раждала нужните лидери и визионери, които да начертаят Пътя, да се противопоставят на Великите сили – ако трябва.

Можем да споменем имена-авторитети, имена-светини на националния ни небосклон. Може така да се получи, че визионерът на днешния ден, турчинът Ахмед Доган, е по-българин от много българи… Ще се вслушаме ли в думите му, или ще ги отхвърлим на базата на лични емоции?!

И нека завършим с финала на писмото, че „Една Земя ни е родила, една Земя ни храни, утешава и развива. Една Земя ни създава проблеми, ако не я обгрижваме Заедно. Нека да й се доверим! Земята ни е по-древна и по-мъдра от всички нас, които използваме благата й. И точно в това е жилавостта на Националното самосъзнание във времето. 

Съзнавайки, че времето е в Нас, нека да покажем на света, че и Ние сме във Времето!” 

Има ли какво да добави човек?! 

Проф. Светлана Шаренкова

България

Икономика

Култура

Спорт

Лестър изхвърли Ливърпул от Купата на Лигата

Лестър изхвърли Ливърпул от Купата на Лигата

Ливърпул отпадна още в третия кръг на турнира за Купата на Лигата, след като загуби с 0:2 при визитата си на Лестър и за четвърта поредн…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Гърци търсят у нас магарешко мляко, дават €300 за литър

Гърци търсят у нас магарешко мляко, дават €300 за литър

Гърци търсят от наши фермери в Източните Родопи магарешко мляко, като предлагат по 300 евро за литър. Предлагане обаче почти няма. „Животнов…

Прочети още:

Loading...