Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет22062018

Брой 122, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.68926 BGN1 GBP = 2.22562 BGN1 CHF = 1.69527 BGN
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Култ има. А има ли личност?

Култ има. А има ли личност?

Култ има. А има ли личност?

Или как Бойко Борисов изпусна историческия шанс да оползотвори високото обществено доверие, което имаше

В средата на 50-та години, когато в СССР водеща политическа линия е раз­вен­чаването на култа към Йосиф Сталин, писателят и нобелов лауреат за литература, членът на ЦК на КПСС и депутат във Вър­хов­ния съвет Михаил Шолохов бил повикан да дава обяс­нения за хвалеб­с­т­вията, отп­равяни от него към покой­ния лидер. В отговор писателят казал: „Култ имаше, но имаше и лич­ност”. Дали това е анкедот или историческо събитие, днес е трудно да се каже. Но оцен­ката съдържа голяма доза историческа обек­тив­ност – и най-големият злодей не би оставил своя диря в историята, ако няма силни лич­нос­тни качес­тва, ако не е доп­ринесъл в криза за съд­бата на своята родина. И обрат­ното – и най-умният и добър по душа политик е неефек­тивен, ако в решителна ситуация покаже малодушие и липса на визия, или пък голо самох­вал­с­тво и празни обещания.

Как стои ситуацията у нас – в преходна Бъл­гария?!

След 10 ноем­ври 1989 г. у нас кон­сен­сусно бе осъдена всяка форма на тоталитаризъм, авторитаризъм и култ. И този кон­сен­сус бе спаз­ван с две важни изк­лючения – изг­раж­дането на политически, медиен и инс­титуционален култ към фигурата на премиерите Иван Кос­тов и Бойко Борисов.

Кос­тов бе титулован като „Коман­дира”, „бащата на Синята пар­тия”, „Рефор­матора” и т.н. Към него лично инс­титуционално бяха под­чинени (по силата на близостта си до СДС) президент, пар­ламент, съдебна власт, админис­т­рация. Но лидер­с­ката му харизма прик­лючи без­с­лавно и той неиз­менно е сред най-одиозните политици: икономичес­ките му реформи бяха с най-тежката социална цена, приватизацията бе раз­руха и ограб­ване на цели отрасли и региони. Демок­рацията при СДС бе меко казано спорна: висши тъм­носини фун­к­ционери ароган­тно заявяваха, че „в Бъл­гария всички сме братов­чеди”, че „жур­налис­тите трябва да бъдат нах­ранени”, че „В изборите се печелят с бой”, както и обоб­щаващото: „В Бъл­гария имат бъдеще само тези, които приемат идеите на СДС”.

Ситуацията при Кос­тов е същата тази при Бойко Борисов и ГЕРБ.

И при трите правител­с­тва на нас­тоящия премиер стремежът е ГЕРБ да владее всички инс­титуции, и да се раз­порежда в тях по чисто пар­тиен критерии. Борисов (уж от спор­тна злоба) иска от ГЕРБ да са президен­тът, админис­т­рацията (130 000 човека по пос­ледни статис­тики), мес­т­ните власти, спец­с­луж­бите… В мит­ниците ръководи с телефонни обаж­дания, а във ВСС – нап­раво с есемес-и. В час­т­ния биз­нес отдавна си знаят… Нес­лучайно третият кабинет „Борисов” прати приватизацията в историята — големите пари са в европейс­ките фон­дове и общес­т­вените поръчки. Колко пари потъват в черни каси не се знае, а и едва ли някой ще раз­бере. Но важно, че лен­тите се режат успешно…

Бойко отговаря за успехите, за провалите виновни са всички други.

Това е отдав­нашна управ­лен­ска тех­нология, започ­нала още с прос­ловутото „Аз ги хващам, те ги пус­кат” от ман­дата като главен сек­ретар на МВР. В Столична община оправ­данието бе с лошото правител­с­тво на трой­ната коалиция, а в правител­с­т­вото – с лошото нас­лед­с­тво и с агресив­ната опозиция. Над­п­риказ­ването на опонента и самох­вал­ното изтък­ване на всяка що годе свър­шена работа, станаха елемент от новия култ към Б. Б.

Когато се изчер­п­ваше един образ на Борисов, се раж­даше друг. Бойко – отмъс­тителят катас­т­рофира в провала на гръм­ките арести и пос­лед­валите присъди срещу дър­жавата в Страс­бург. Бойко строителят се пропука като нас­тил­ката на магис­т­рала и протече като нас­коро саниран блок…А Бойко – обединителят (мода от началото на втория ман­дат, когато „коалиция” извед­нъж прес­тана да е мръсна дума), се оказа от ден до пладне – като всяко решение на властта по негово време. Кул­тов­щината от пър­вия ман­дат бе най-потресаваща – пос­луш­ните медии (често хранени с европари) се над­п­ревар­ваха да прев­ръщат във водещо събитие всяка квар­тална игра на фут­бол с Неговото лично учас­тие, да ни го пред­с­тавят като гениален тенисист и каратист, като док­тор на науките и даже като…почетен член на Съюза на художниците…Надпреварваха се да снимат маг­нолията и китарата Му в Банкя, да цитират дос­ловно всички казани от Него „шменти-капели”. Тогава минис­т­рите на ГЕРБ бяха съг­ласни да ги под­с­луш­ват и увол­няват, величаеха го като новия Стам­болов, а чуж­дите лидери редяха един след друг „кон­г­рачулей­шъни”. И най-важното – никога никой (освен опозицион­ната БСП) не му зададе критичен въп­рос, а даже и да му задаваха – той не отговаряше!

Днес на ред е „Бойко – мирот­ворецът”.

В началото на третия си ман­дат Борисов иска да над­с­кочи род­ните хоризонти и да се изживява като политик от меж­дународен мащаб. Нищо, че квин­тесен­ция на политиката му през пър­вите 15 години на кариерата му по високите етажи бе снишаването пред „начал­с­т­вата”. В МВР Борисов се радва най-много на наг­ради от пар­т­ньор­с­ките спец­с­лужби. Дяс­ната му ръка в правител­с­т­вото и в ГЕРБ Румяна Бъч­варова е горда, че като премиер той по съвети отвъд Океана е лик­видирал стратегичес­ките енер­гийни проекти. Той страс­тно иска да е любимият ученик на Мер­кел, и пак той с радост бламира кан­дидатурата на Ирина Бокова за ООН, защото смяташе че така помага на ЕНП, или поне Сорос.

Но днес Бойко Борисов желае да се въз­п­риема като мост между Бер­лин и Анкара, може би не док­рай осъз­навайки, че между миротворец-посредник и пощен­ска кутия има същес­т­вени разлики…Най-малкото, защото за да си мирот­ворец, трябва сам да имаш съот­вет­ните знания и опит и да си равен в меж­дународ­ните отношения.

Дали пък Борисов е способен на самос­тоятелни дейс­т­вия и решения във вън­ш­ната политика, на ефек­тивен баланс в днеш­ния многополюсен свят, както го изис­к­ват не начал­с­т­вата, а бъл­гар­с­кият народ и национал­ния ни интерес?! Може ли Борисов да бъде мост и с Мос­ква, както желаят над 80% от бъл­гарите, както го изис­к­ват специал­ните ни отношения с Русия?

Той не се оказа спасителят, никога няма и да бъде

Няма лошо само по себе си, че Борисов има имидж на силов политик, за когото хората таят надежди да въведе ред в дър­жавата. Такъв шанс в раз­лични етапи на получиха Владимир Путин в Русия, Реджеп Ердоган в Тур­ция и Вик­тор Орбан в Унгария. Четири дър­жави в криза, четирима лидери с висок стар­тов общес­т­вен рей­тинг. От тях един­с­т­вено Бойко Борисов пропиля този шанс. Пропиля го не само, защото пос­лед­ваха (за раз­лика от другите посочени примери) само кам­панийни, а не реални дейс­т­вия, а и защото нямаше реална дъл­гос­рочна визия за раз­витието на Бъл­гария, или по-скоро защото пол­з­ваше назаем визии, изработ­вани във Вашин­г­тон и Брюк­сел, където далеч не е задъл­жително да ни мис­лят доб­рото, нали?!

От друга страна, в актива на Орбан (Унгария също като нас е член на ЕС и НАТО) е алтер­натив­ната визия за нелиберал­ната дър­жава, редица реално социални мерки (въп­реки, че Орбан е десен) – срещу монополите и бан­ките, за стимулиране на раж­даемостта, бит­ката с чуж­дото влияние на НПО-тата и други.

И още един факт – 70% от бъл­гарите одоб­ряват политиката на рус­кия президент Владимир Путин – много повече, откол­кото харес­ват Тръмп, Мер­кел или…самия Бойко Борисов. Не е ли това още едно доказател­с­тво за лидер­с­кия дефицит и визионер­с­ката немощ на нашия соб­с­т­вен премиер?

Пиар имаше в изобилие, резул­татите са кът. Но днес вече е късно. Всеки лидер има своя „срок на год­ност”. Борисов, макар отново да спечели изборите, неминуемо върви по пътя от билото надолу, хората все по-малко му вяр­ват, все повече го припис­ват към статук­вото, чиито изхабяващ се крепител се оказа, въп­реки уверенията в обрат­ното.

Или нак­ратко – у нас култ има, но лич­ността я няма!

Теофан Гер­манов

България

Икономика

Култура

Спорт

Сеп Блатер прис­тигна в Мос­ква

Бив­шият президент на ФИФАСеп Блатер прис­тигна в Мос­ква, за да наб­людава мачовете от Мон­диал 2018. Oчак­ванията са Блатер да остане няколко дн…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Проектът на ЕК е за 81 250 евро максимален таван на плащанията

Проек­тът на ЕК е за 81 250 евро мак­симален таван на плащанията

Предвижда се междинни нива за намаляване на субсидиите в диапазона между 60 000 и 100 000 евро

Проек­тът на Европейс­ката комисия (ЕК) за пониж…

Прочети още:

Loading...