Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Съб21072018

Брой 142, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.68781 BGN1 GBP = 2.19023 BGN1 CHF = 1.68287 BGN
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Защо България няма визия за следващите 20– 30 години?

Защо България няма визия за следващите 20– 30 години?

Защо България няма визия за следващите 20– 30 години?

Зачестилите научни изследвания и прогнози за бъдещото развитие на света биха могли да бъдат и симптом за тревожност

Все пак някои страни имат традиция в пред­лагането на стратегиески прог­нози – САЩ, Великоб­ритания, Холан­дия. Други страни като Гер­мания нап­ример дейс­т­вително за първи път правят някои кон­к­ретни изводи, а са се въз­дър­жали  досега поради опасения от съпът­с­т­ващи рис­кове.

Може би това е и причината появилата се нас­коро инфор­мация за раз­работ­ката на гер­ман­с­кия Бун­дес­вер „Стратегическа прог­ноза 2040” да остава засек­ретена. „Изтек­лите” данни за съдър­жанието обаче дават извес­тна пред­с­тава за насоките и изводите и поз­воляват да се правят срав­нения с пуб­ликуваната преди повече от месец раз­работка на ЦРУ на САЩ „Светът през 2035 г.”, както и на великоб­ритан­ска ком­пания от фев­руари т.г. „Светът през 2050” или гер­ман­с­ката – за бъдещето на европейс­ката отб­рана и други прог­нози в раз­лични сек­тори– икономика, климатични и демогаф­ски промени, отб­рана. Пос­лед­ните две – на ЦРУ и на гер­ман­с­кия Бун­дес­вер обаче, правят впечат­ление с това, че са един­с­т­вените по рода си.

ЦРУ е обединило усилията на 252–ма  независими екс­перти, обоб­щили виж­данията си на 318 страници, под­гот­вени очевидно за новия президент Доналд Тръмп.

Екипът на гер­ман­с­ките екс­перти, стоящ зад труда от 102 страници, е срав­нително малък– от един реферат в Плановия щаб  на Бун­дес­вера, започ­нал работа по този проект преди 2 години, който има досега и други интересни раз­работки, но в случая е закъс­нял поради дъл­гото съг­ласуване в минис­тер­с­т­вото.

С това се обяс­нява и недос­татъка, че не са взети под внимание промените след избирането  на президента Тръмп. Гер­ман­с­ката раз­рабoтка  е забележителна с това, че за първи път в официален документ се осмелява да допусне въз­можен провал на ЕС.

Раз­бира се, има раз­лика в под­ходите, а при гер­ман­с­кия документ има и пред­намерени субек­тивни оценки, обяс­ними вероятно с по–малкия и очевидно политизиран екип. Без­с­порно по–пълен прег­лед на тен­ден­циите и опас­нос­тите пред­лага док­ладът на ЦРУ.

И в двата документа обаче, и в американ­с­кия и в гер­ман­с­кия се забелязва извес­тна повър­х­нос­т­ност поради изпол­з­ването на поз­нати факти с пред­видими пос­лед­с­т­вия, пред­с­тавени понякога полит­корек­тно или дип­ломатично, което пък пречи да се раз­поз­нае истин­с­кия драматизъм на някои явления. Предим­с­т­вото на изс­лед­ването на ЦРУ е, че в отделни раз­дели  раз­г­лежда  региони и страни в кон­к­ретика и прог­нози, което го прави много по–интересно и полезно. Друго важно предим­с­тво на американ­с­ката раз­работка е показаната взаимов­ръзка между глобал­ните предиз­викател­с­тва, която влияе и ускорява отдел­ните тен­ден­ции.

Пропуски и пог­решни тъл­кувания  има и в двата документа.

Много добро допъл­нение към тях обаче, би пред­с­тав­лявало великоб­ритан­с­кото изс­лед­ване в частта си за промяната на глобал­ната икономика през 2050 г., защото то илюс­т­рира много кон­к­ретно мяс­тото на всяка една страна  днес, през 2030 и през 2050 г.

Същес­т­веното обаче е, че всички те  пораж­дат много раз­мисли, а и въп­роси за мяс­тото на Бъл­гария в динамично променящия се свят, както и въз­мож­ности за изв­личане на поуки за бъл­гар­с­ките усилия в областта на дър­жав­ността и сигур­ността. Особено в момент, когато на финал­ната права е актуализирането на Стратегията за национална сигур­ност на Репуб­лика Бъл­гария, чийто пуб­ликуван работен вариант е под всякаква критика.

Да питаш шефа на ЕК да ни каже откъде идват зап­лахите за Бъл­гария е обида за нашия суверенитет и дър­жав­ност.

Нем­ците каз­ват, че който иска да планира сигур­носта си, армията си в бъдеще, трябва да има приб­лизителна пред­с­тава, какви зап­лахи са въз­можни след две–три десетилетия. Нещо недос­тижимо  досега в мис­лов­ната дей­ност на бъл­гар­ски политик.

ЦРУ на САЩ ни пред­лага седем глобални тен­деции на чиято база са пред­с­тавени три въз­можни сценария на раз­витие на света до 2035–та година. Нак­ратко тен­ден­циите се зак­лючават в след­ното:

1. Зас­таряване в богатите страни и демогаф­ски бум в бед­ните. Намаляване на работос­пособ­ното население в Русия и Китай. 

2. Светов­ната икономика измес­тва геог­раф­ски своите цен­т­рове. Икономичес­кият ръст остава слаб. Сред­ната класа все повече е под­ложена на натиск. 

3. Скоростта на тех­нологич­ния нап­редък продъл­жава да се ускорява и предиз­виква сериозни раз­ломи. 

4. Религиоз­ните идеологии и връщане към нацинал­ната иден­тич­ност водят до вълна от раз­г­раничения и раз­деления. Популиз­мът още дълго няма да дос­тигне своята връхна точка. 

5. Управ­лението става все по–трудно. 

6. Рис­кът от кон­ф­ликти се увеличава, включитено и между дър­жави. 

7. Климатич­ните промени и по–нататъшно раз­п­рос­т­ранение на инфек­циоз­ните заболявания се прев­ръщат в сериозна и неов­ладяна досега зап­лаха.

 Трите сценария са раз­г­ледани на национално, регионално и тран­с­национално ниво, като преди това се отчитат вът­реш­ните и политически динамики. Как правител­с­т­вата и граж­даните договарят взаим­ните си очак­вания, как се раз­виват фор­мите на кон­курен­т­ност и съюзите между страните и ком­п­ромисите между дъл­гос­рочно и крат­кос­рочно мис­лене.

При пър­вият сценарий въз­никва въп­роса, какво да се прави, ако правител­с­т­вата не успеят да менажират промените на глобал­ните икономически условия, които доведоха до нарас­т­ване на неравен­с­т­вата, нисък икономически ръст, загуба на работни места и общес­т­вени раз­деления. Важно е богатите страни да се противопос­тавят на негатив­ните въз­дейс­т­вия на икономичес­ката политика от миналото и да се справят с въз­ник­ващото нап­режение между популизъм и интег­рация.

Най–много успехи биха имали правител­с­т­вата, които заложат на стимулиране на изс­лед­воател­с­ката дей­ност и иновациите, високо ниво на образование и прес­т­рук­туриране на дъл­говете. Дър­жавите, които решат да рег­ламен­тират дос­тъпа до инфор­мация, да не защитят правото на интелек­туална соб­с­т­веност  и дейс­т­ват срещу нав­лизането на високок­валифиирана работна сила, няма да спечелят от бъдещия тех­нологиен нап­редък. Сигур­ността ще бъде другата важна тема, пред­вид изпол­з­ването и на нови тех­нологични методи при терорис­тич­ните атаки.

 

Пос­лед­с­т­вията при вторият сценарий са след­ните: В условия на нарас­т­ваща геополитическа кон­курен­ция и риск от меж­дудър­жавни кон­ф­ликти и зас­т­рашаване на меж­дународ­ния правов ред е важно да не се внася несигур­ност в съюз­ниците и да се предот­в­ратяват кон­ф­ликти в т.н. „сива зона”, които биха могли да ескалират до война между великите сили. Раз­полагането на нови офан­зивни капацитети като свръх­з­вукови оръжия, автономни сис­теми и кибероперации увеличават рис­ковете. Рас­тящото геополитическо нап­режение , което предиз­виква дес­табилизация и увеличава опас­нос­тите за всички учас­т­ници, може да стимулира към тър­сене на общи инициативи за намаляване на риска.

Пос­лед­с­т­вията при третия сенарий: Във връзка с бъдещото политическо ръковод­с­тво правител­с­т­вата ще се нуж­даят от политически мерки и процеси, които да стимулират обществено–частното пар­т­ньор­с­тво с широк спек­тър учас­т­ници, НПО и граж­дан­ски общ­ности. По–специално мул­тинационал­ните кон­церни и фон­дации в общес­т­вена полза биха могли да отнемат част от работата на правител­с­т­вата в областта на изс­лед­ванията, образованието, здравеопаз­ването и предос­тавянето на инфор­мационни услуги. 

Дър­жавата ще остане обаче глав­ният отговор­ник за национал­ната сигур­ност и други аспекти на „твър­дата сила”, но качес­т­вото на „меката сила” ще нарас­тва или намалява паралелно на способ­ността на дър­жавата да ангажира вън­шни, мес­тни, час­тни или тран­с­г­ранични актьори. В други страни ще нарас­тва ще нарас­тва авторитариз­мът и отказът от фун­к­циониране на дър­жавата.

Това, което може да се изв­лече като поука от трите сценария е шанса за по–голяма гъв­кавост. Правител­с­тва, организации и лич­ности, които са в със­тояние най–добре да раз­поз­наят шан­совете си, ще са по–скоро успешни, но прозорецът за нови форми на сът­руд­ничес­тво ще става все по–малък. Крат­кос­р­ч­ните решения на дър­жави, организации и лица ще бъдат решаващи за това, дали ще се справят с кризата на управ­ление и сът­руд­ничес­тво или ще започне по–дълъг период на несигур­ност, който ще засили нап­реженията в и между дър­жавите.

По–голяма гъв­кавост на национално ниво би могла да ускори времето за реагиране при кризисни ситуации. Негатив­ните страни на глобализацията дават повод някои  страни да се ориен­тират към протек­ционис­тки и националис­тични политики, но те носят и шан­сове за усил­ване гъв­кавостта и иновациите на мес­тно ниво.

В раз­дела за Европа се прави прог­нозата, че кризата на ЕС през след­ващите години ще продължи вслед­с­т­вие на: зас­т­рашена периферия, демог­раф­ски натиск, отс­лабени национални правител­с­тва, несигурно един­с­тво /солидарност/, недемок­ратични импулси от страна на Тур­ция доп­ринасящи за цен­т­робежни течения в Европа и вреди за НАТО и ЕС

Брек­зит може да накара ЕС да дефинира по новому отношенията между страните–членки и европес­й­ките общес­тва, а страните да активизират стратегии, които водят към убедително сът­руд­ничес­тво и поз­воляват Великоб­ритания да запази тясно сът­руд­ничес­тво с кон­тинен­тал­ните си съседи. Въп­реки общес­т­веното недовол­с­тво, европейс­ките лидери все още могат да се обединят и фор­мулират обща стратегия. Те имат шанс да фор­мират един ефек­тивен съюз, който да държи сметка и за национал­ната иден­тич­ност и намиране на решения.

Регионите в ЕС ще се кон­курират с други най–напреднали икономически сили. Уяз­вимите  региони са в Южна и Източна Европа. Четири са предиз­викател­с­т­вата за стимулиране на рас­тежа в тях: стимулиране на иновацион­ния капацитет, увеличаване сът­руд­ничес­т­вото при инвес­тиране в иновации, по–нататъшни реформи на сис­темата за научни изс­лед­вания и иновации и опол­зот­воряване взаимодейс­т­вието между политика и инс­румен­тариум на ЕС.

Стратегичес­ката прог­ноза 2040 на Плановия щаб на Бун­дес­вера посочва 6 тен­ден­ции, чиято валид­ност в бъдеще гаран­тират изс­ледователите, на тази база раз­г­леж­дат 16 въз­можни кон­ф­лик­тни ситуации и от ком­бинирането на тен­ден­ции и ситуации изв­личат изводите си за 6 сценария на бъдещето. Тен­ден­циите са в 6 области:

1. В граж­дан­с­ката сфера: нарас­т­ващо социално неравен­с­тво, пораж­дащо по–голяма миг­рация. Намалява иден­тифицирането с национална дър­жава за сметка на иден­тифициране със социални, етнически или религиозни групи. Тук авторите приемат желаната неолиберална визия за дейс­т­вителна и се раз­минават с релаността. А социал­ното неравев­н­с­тво не е един­с­т­вената причина за миг­рация.

2. В политиката: Недър­жавни актьори и дър­жави извън запад­ните такива придобиват по–голямо значение. Бъдещият стратегически курс на Китай и Русия остава неясен. Набързо дск­лючени съюзи прави идходът на кон­ф­ликти неп­ред­с­казуем.

3. В икономиката: Намалява икономичес­ката  и финан­сова мощ и способ­ности на запад­ните дър­жави. Това носи пос­лед­с­т­вия за сигур­ността и отб­ранител­ната политика.

4. В тех­нологиите: Тех­ничес­кото общес­тво става по–уязвимо от кибератаки и манипулации.Опасността от енер­гийни оръжия или ята от дронове нарас­тва.

5. В окол­ната среда: Расте кон­курен­цията за придобиване на снел­с­кос­топан­ски площи. Природни и климатични събития водят до изос­т­ряне на кон­ф­ликти. Зап­лаш­ват ни епидемии и пан­демии.

 6. Във воен­ната област: Поради зас­таряване в запад­ните страни намалява готов­ността за поемане на рис­кове в защита на страната. Все повече хората биват заменяни с машини. Отново неточен извод: ком­п­лек­с­ните причини за намалената готов­ност за защита са други, а не само във въз­растта и те бяха фор­мулирани именно в Гер­мания при пред­ложението за ввръщане на набор­ната служба.

Преди да преминат към сценариите, авторите раз­г­леж­дат 16 въз­можни кон­к­ретни ситуации за да може по–лесно да бъдат раз­поз­нати своев­ременно въз­мож­ните опасни раз­вития. В едни от примерите се посочва миниатюризирането на оръжията за масово поразяване, а в друг– опас­ността от пират­ски набези върху риболов­ните съдове в отк­рито море.

От шестте сценария пър­вите два (”Глобален Запад” и „Мирни велики сили”) опис­ват света в „розова” свет­лина.

Третият сценарий се харак­теризира с многополюсна кон­курен­ция, увеличаване и раз­ширяване на екс­т­ремизма, тър­сенето от някои пар­т­ньори от ЕС на специфично сближаване с капиталис­тичес­кия дър­жавен модел Русия.

При чет­вър­тия сценарий показателите за икономически ръст се сриват, глобализирането бук­сува и страните се отдалечават една от друга. В този неясен световен ред САЩ продъл­жават да бъдат стабилизиращ фак­тор, но все повече това става непосилно за тях. Китай губи тежест поради бук­с­ващата глобализация, става нес­табилен и ком­пен­сира с агресивен курс навън. Русия се стабилизира вслед­с­т­вие на високите цени на природ­ните ресурси и се изявява кон­ф­рон­тационно навън. Типичен пред­намерен под­ход: Русия се стабилизира, но това е причина за агресив­ност навън, Китай става нес­табилен, но и той поема агресивен курс. Голяма „екс­пер­т­ност” демон­с­т­рират в Бер­лин.

В ЕС има сблъсъци по периферията, изг­лежда въз­можен „краят на европейс­ката илюзия”, появяват се сим­п­томи на отчуж­дение в тран­сат­лан­тичес­ките отношения. Средата за сигур­ност става неясна и рис­кована.

В петият сценарий се твърди, че е въз­с­тановена биполяр­ността в света. Два антигонис­тични блока продъл­жават да тър­гуват, но се отдалечават един от друт в политиката, светог­леда и кул­турата си. Светът е раз­делен на Западен – САЩ и Европа и Източен – Китай и Русия. Нарас­тва кон­курен­цията за природни ресурси. Икономичес­кият обмен и интереси пред­пазва преминаването към големи военни кон­ф­ликти. Зависимостта на някои източно–европейски страни от суровини ги тласка в обятията на Русия. 

Шес­тият сценарий е най–лошият и описва един раз­падащ се ЕС и един­с­т­вената водеща сила САЩ се опитва нап­разно да се противопос­тави на ерозията на светов­ния ред. Там се появяват  пър­вите приз­наци на икономическо потъване и отдалечаване от светов­ната политика. Страната, която има значителен принос в предиз­вик­ването на тази ерозия се пред­с­тавя като еднис­т­вената , която й се противопос­тавя. В цялото изложение на гер­ман­с­ките автори се срещат неп­рекъс­нато твър­дения, които пораж­дат асоциацията, че този документ сякаш е писан в неокон­сер­вативен тинк–танк в САЩ, а не в Бер­лин.    

В американ­с­ките и гер­ман­ски прог­нози, макар и правени с раз­лични цели и  актуал­ност,  има съв­падения в очак­ванията за слаб икономически ръст, за ускорено тех­нологиното раз­витие на света и пос­лед­с­т­вията от него, за нарас­т­ване на рис­кът от кон­ф­ликти и др.  

Някои тен­ден­ции се пот­вър­ж­дават от изс­лед­вания във Великоб­ритания за „Света през 2050 г. – промени в глобал­ната икономика” с тази раз­лика, че там има по–голяма кон­к­ретика. Така нап­ример, прави впечат­ление прог­нозата за икономичес­кото раз­витие на европейс­ките страни: Италия от 12 място по икономическо раз­витие изос­тава на 21 място през 2050 г, Испания – от 16–то на 26–то място, Полша – от 23–то на 30–то, Гер­мания–  от  5–то на 9–то, Фран­ция от 10–то само на 12–то. Русия запазва 6–то място през 2016г, 2030 г. и 2050 г.  Оказва се, че Тур­ция няма да влезе в десят­ката на раз­витите икономики, както меч­таеше Ердоган, но все пак се прид­вижва от 14–то няа 11–то място. Най–големите „скокове” нап­ред ще покажат Виет­нам – от 32–ро на 20–то място, Филипините– от 28 на 19–то място и Нигерия– от 22 на 14–то място. Реалис­тична и съв­падаща с други е прог­нозата за пър­вите десет икономики в света през 2050 г. : 1. Китай, 2. Индия, 3. САЩ, 4. Индонезия, 5. Бразилия, 6. Русия, 7. Мек­сико, 8. Япония, 9. Гер­мания, 10. Великоб­ритания.

В преоб­ладаващите негативни сценарий, освежени тук там с посоч­ване на хипотетични шан­сове, отсъс­т­ват Бал­каните, което е голяма грешка на авторите на всички раз­работки. В плаващите пясъци на геополитически промени Бъл­гария  би тряб­вало да определя гъв­каво своите крат­кос­рочни и сред­нос­рочни позиции и отс­тоява по–силно национал­ните си интереси, което увеличава шан­совете й за оцеляване, както препоръч­ват авторите на американ­с­ката раз­работка. И тук въп­росът въобще не е в смяна на необ­ратимата на този етап основна ориен­тация на страната към ЕС и НАТО, как­вото е един­с­т­веното въз­ражение на политици и екс­перти, отк­лоняващи дис­кусията към тази тема поради пълна нес­пособ­ност да определят наши бъл­гар­ски приоритети и посочат пол­зите и недос­татъците от определена вън­ш­нополитическа, икономическа и отб­ранителна политика. Вредата от тях е, че всеки опит да нап­равиш смис­лено пред­ложение до ЕС и НАТО е заливано от това гръмог­ласно мал­цин­с­тво с помия от обвинения в русофил­с­тво, антиев­р­попей­щина и какво ли не още за да прик­рият праз­нотата на своите виж­дания или сляпото изпъл­нение на чужди поръчки.

Рис­кът за Бъл­гария е поради слаба актив­ност и липса на соб­с­т­вен почерк във вън­ш­ната политика, под­чиняване на чужди интереси, да изпадне в периферията на ЕС, а също и  в периферията на една бъдеща отб­ранителна политика на същия, поради безот­говор­ното занемаряване на отб­ранител­ния си потен­циал и под­копаване със завидна доза невежес­тво на  един от основ­ните стъл­бове на дър­жав­ността – отб­раната.

Ком­п­ромисите в отношенията с Тур­ция, за която предуп­реж­дават в раз­работ­ката на ЦРУ, също внасят същес­т­вен риск за бъдещо религиозно и икономическо под­чинение на вън­шна сила.

В период на изчер­п­ваща се за съжаление солидар­ност на европейс­ките страни, една от мал­ките въз­мож­ности за ней­ната мобилизация е именно общата европейска отб­рана, от която вече изос­таваме, защото не можем да предос­тавим адек­ватни сили като Румъния, Чехия и др. страни.

Раз­читайки на солидар­ност без да се зас­т­раховаме,  допус­каме да бъдем изолирани от енер­гий­ните коридори,  предос­тавяме на съседи стратегичес­ката инициатива за тран­с­пор­т­ните коридори (Гър­ция), изос­тавяйки приети вече и изгодни за Бъл­гария в посока Запад­ните Бал­кани, допус­каме като „рав­ноп­равен член” на ЕС да се вземат решения за приемане на бежанци без оглед на горна граница, което пред­с­тои да се утвърди до края на ноем­ври, лековерно се включ­ваме в инициативи с отк­рита и приз­ната цел да бъдем буферна зона в бъдещи военни дейс­т­вия с Русия, т.е. фрон­тови дър­жави.

Неком­петен­т­ността на политици и екс­перти да отк­рият подобен риск и в инициатива като тази за т.н. „Триморие” (от Бал­тика до Бъл­гария), въп­реки фор­мулираните още преди три години от Атлан­тичес­кия съвет и през миналата година от  близ­ката до ЦРУ на САЩ „Страт­фор” дейс­т­вителни цели, и въп­реки очер­таващият се провал на заложеното в нея енер­гийно сът­руд­ничес­тво поради нереалис­тични очак­вания за дос­тавки на скъпия втеч­нен газ от САЩ, довели вече до разочарования на някои бал­тийски страни, както и упреците на Гер­мания, Фран­ция и Италия да не съз­даваме „Източен ЕС” като прег­рада за раз­витие на отношенията с Русия, идват да покажат, че всичко това не обещава нищо добро за страната ни. 

Същев­ременно Бъл­гария пропуска въз­мож­носта да играе по–голяма роля в Чер­номор­с­кия регион, но не като военна сила. Мъл­чим пред шанса за обединяване усилията във високите тех­нологии  и иновациите, което ни препоръч­ват и в гор­ните стратегически визии за раз­витие на света до 20352050 г., но пред­лагаме военни  бази и воен­номор­ски флотилии. Тър­сим враг, вместо да след­ваме мотото на ЮНЕСКО „Да изг­радим мира в умовете на хората”.

Под­гот­вяният в момента проект за актуализирана Стратегия за национална сигур­ност показва, че сегаш­ния политически и екс­пер­тен екип не е в със­тояние да анализира вярно реал­ните зап­лахи, нито да преведе страната през очак­ваните бурни събития. Необ­ходимо е най–после да имаме своя национална док­т­рина, да нап­равим пълен прег­лед на сек­тора за сигур­ност, да укрепим финан­сово и кад­рово разуз­навател­ните служби  и да изберем елит, който може да реализира интелиген­тно и национално отговорно визията, която ще бъде заложена в док­т­рината и стратегията.

Симеон Николов

От сайта „Епицен­тър”

България

Въп­реки реп­ликите между пат­риотите Каракачанов обяви: Коалицията ще се запази

Естес­т­вено, че Обединените пат­риоти ще бъдат Обединени. Това заяви в кулоарите на пар­ламента минис­търът на отб­раната Красимир Каракачанов, к…

Прочети още:

Loading...

Икономика

Жътвата на есенниците изостава

Жът­вата на есен­ниците изос­тава

Пад­налите валежи въз­п­репят­с­т­ваха жът­вата на някой есенни кул­тури в страната. Пуб­ликувани оператив­ните данни на екс­перти на МЗХГ към 12.07.20

Прочети още:

Loading...

Култура

Представят спасените бойни знамена на Българската армия

Пред­с­тавят спасените бойни знамена на Бъл­гар­с­ката армия

Изложбата в националния военнисторически музей се посвещава на 140 години от създаването на Българската армия и 100 години от края на Първат...

Прочети още:

Loading...

Спорт

Loading...

Свят

Земеделие

Чумата продължава да мори стадо след стадо

Чумата продъл­жава да мори стадо след стадо

Вторично огнище пламна в гр.Болярово, има заповед животните да бъдат ликвидирани

Със заповед на изпъл­нител­ния дирек­тор на Бъл­гар­с­ката аген­ция…

Прочети още:

Loading...