Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пон21052018

Брой 98, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.66016 BGN1 GBP = 2.23971 BGN1 CHF = 1.66128 BGN
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Либералният “глайхшалтунг” и Истанбулската конвенция

Либералният “глайхшалтунг” и Истанбулската конвенция

Либералният “глайхшалтунг” и Истанбулската конвенция

Дебатът по ратификацията е само повод за големия раз­говор за това какво общес­тво искаме да бъдем. Какво искаме да учат децата ни в училище. Къде е мяс­тото на хрис­тиян­с­т­вото и другите религии. Кои са цен­нос­тите, традициите и целите, които ни обединяват. Трябва да защитим начина си на живот, правата и дос­тойн­с­т­вото на всички

Gleichschaltung. Този грубоват нем­ски тер­мин, произ­насян “глайх­шал­тунг”, обоз­начава целенасочената тоталитарна политика на „унификация“ на гер­ман­с­кото общес­тво, провеж­дана от национал-социалистите на Хит­лер. Унификация, която е тряб­вало да доведе до фор­мирането на „новия човек”, прок­ламиран от нацис­т­ката док­т­рина – с „правилни“ цен­ности, унифор­мени идеи и убеж­дения, „съвър­шен“ ант­ропологически. Как? Чрез радикално социално инженер­с­тво, промиване на мозъци, установяване на политически корек­тна тер­минология и инк­риминиране на другомис­лието. За всеки крив­нал от унификацията – зак­лей­мяване и терор. За справяне с инакомис­лието и расовите раз­личия, въвеж­дат и т.нар. „заповед за пред­пазен арест“ (Schutzhaft) – арес­туване без съдебна сан­к­ция и изп­ращане в специални инс­титуции (кон­цен­т­рационни лагери) на лица заради „неп­равилно“ мис­лене или „неп­равилна“ расова иден­тич­ност с цел „да бъдат опазени от справед­ливия народен гняв“ на вече унифицираното население…

Да припомня, че не говоря за кам­панията #MeToo или за все по-разширяващия се периметър на „полицията на мисълта“ в днешно време, а за национал-социалистическия режим и хит­лерова Гер­мания.

Днес обаче виж­даме белезите на един либерален Gleichschaltung. Защото либерализ­мът, който в продъл­жение на столетие беше док­т­рина на свободата, правата на човека и дър­жав­ната ненамеса, отх­вър­ляйки потис­нически политически, икономически и социо-културни модели, беше изк­ривен през пос­лед­ното десетилетие. Произ­веде екс­к­т­ремис­тко политическо течение, което под мас­ката на „човешки права“ (а всъщ­ност въп­реки тях!) и чрез без­жалос­тно социално инженер­с­тво (дъл­боко анти-либерално) се стреми да произ­веде „нов човек“.

Съз­дателят на този „нов човек“, тех­ният „бог“, е дър­жавата, която трябва с дек­рети да бърка в душите на хората, да им казва какво да мис­лят и как да говорят, да криминализира инакомис­лието, да раз­мие естес­т­вените раз­лики между мъжете и жените, да обез­цър­кви общес­т­вото, да анихилира семейс­т­вото и традицията, претопи национал­ните иден­тич­ности… Пренапис­ват се книги и национални химни, цен­зурират се класически произ­ведения, заличават се фил­мови образи, за да бъде унифицирано не само нас­тоящето и бъдещето, а и миналото. Глайх­шал­тунг.

 

Докато се раз­мие и дър­жавата, за да остане над­национал­ното правител­с­тво, излъч­вано не от народите, а от „изб­раните“. Не, не е антиутопия, а идеалът на неолиберал­ния глобализъм. Няма дър­жави, има глобален пазар. Няма граж­дани, а „клиенти“ и „пот­ребители“. Няма полови раз­личия, има полова неут­рал­ност.

 

Полът е въп­рос на личен избор, а не генетична препод­п­ределеност. Всичко това трябва да бъде дър­жавно нор­мирано и индок­т­ринирано у под­рас­т­ващите от ранно дет­с­тво. Биологич­ният пол е пър­вобитна измиш­льотина, която остарялото мис­лене на нес­вобод­ните роби на природата „приписва при раж­дане“. Биологични окови, които трябва да бъдат раз­късани, за да може човек сам да се проек­тира като мъж, жена или как­вото друго реши извън тази примитивна бинар­ност. И затова не трябва да има „той и тя“, а нещо друго. Не трябва да има майка и татко, а „родител 1“ и „родител 2“. На децата трябва да бъде сис­темно втъл­пявано от дет­с­ката градина, че могат да си нап­равят операция за смяна на пола, стига само да решат; че няма мом­чешко и момичешко, а без­полова унификация. Дори Гос­под Бог, за онези илитерати, които вяр­ват в него, не е от мъжки род, а е полово неут­рален… Мал­цин­с­т­веният стереотип на едно мал­цин­с­тво (тран­с­джен­дър) в мал­цин­с­т­вото (ЛГБТИ) трябва да бъде установен като общовалидна социална норма и наложен на всички останали. 

Това са в резюме някои от политичес­ките пос­тулати на

джендър-идеологията, която в раз­рез с науч­ните методи, твърди, че не биологията, а лич­ната самоиден­тификация определя пола.

Писах за това преди месец в анализ за „Гласове“, под заг­лавие „Джен­дър“ е абсур­дна идеология, домаш­ното насилие – отв­ратителна реал­ност“, въвеж­дайки понятието джендър-идеология може би за първи път в бъл­гар­с­кия пуб­личен дис­курс по повод на под­вод­ните камъни в т.нар. Истан­бул­ска кон­вен­ция. Не съм измис­лил топ­лата вода, раз­бира се, тъй като бор­бата с политичес­кия дневен ред на джендър-идеолозите тече от близо две десетилетия в много дър­жави – от САЩ и Южна Америка, та чак до Европа. У нас се сблъс­кахме с това едва сега.

Всъщ­ност, това е вул­гаризирано продъл­жение на левичар­с­кия атеис­тичен екс­зис­тен­циализъм на пок­лониците на маоизма и китайс­ката кул­турна революция Жан Пол Сар­тър и съп­ругата му Симон Дьо Бовоар, който за извес­тно време се беше превър­нал в мода през 6070-те години на миналия век. Същес­т­вуването пред­хожда същ­ността. Човек се ражда без същ­ност, без проект. Сам проек­тира себе си чрез изборите, които прави. Няма Бог и Съз­дател, човекът е „бог“ и трябва да се самоизоб­рети, пос­тулира Сартр. 

Изк­ривявайки тази пос­тановка, джендър-идеологията отиде още по-нататък – генетиката е без значение, свободата на избор на пол е над всичко. И не само това – тази идеология трябва да се превърне в общовалидна социална норма и да бъде индок­т­ринирана от дър­жавата. Щом едно мал­цин­с­тво – нап­ример транс­сек­суал­ните – иска полова неут­рал­ност в общес­т­вото, то всички жени трябва потис­нат своята жен­ска иден­тич­ност вместо да се гор­деят с нея, и да приемат да бъдат третирани от дър­жавата като „бременни хора“, а не като „бременни жени“. Или пък всички мъже и жени трябва да се съг­ласят да изпол­з­ват общи тоалетни и съб­лекални с хора, чиито вън­шни полови белези са на противополож­ния пол, само защото те се изживяват на психическо ниво като нещо друго. И прочие.

В някои дър­жави (Канада, Великоб­ритания) тази идеология вече е тран­с­фор­мирана в дър­жавна политика.

В САЩ и повечето дър­жави от Европа и Южна Америка опитите продъл­жават, на този етап, слава Богу, неус­пешно.

В дебатите по кон­вен­цията и от двете страни на „барикадата“ се чуват и отк­ровени глупости, и грозни край­ности. Факт. Но в случая ще говоря за позицията на без­к­ритич­ните привър­женици на т.нар. Истан­бул­с­ката кон­вен­ция, които упорито бягат от същ­ността на проб­лема. Затова ще си поз­воля за пореден път да го обобщя. Вярно е, че въп­рос­ната кон­вен­ция не въвежда изрично гореописаната джендър-идеология, която откъсва биологичен от социален пол. Проб­лемът обаче е, че не я отх­върля изрично. Както е нап­равено, нап­ример, в Рим­с­кия статут на Меж­дународ­ния наказателен съд. В съчетание с целенасочено широките  фор­мулировки за пола в Истан­бул­с­ката кон­вен­ция и с обс­тоятел­с­т­вото, че джендър-идеологията е въз­диг­ната в дър­жавна политика в някои общес­тва, пов­диг­натите въп­роси, опасения и въз­ражения срещу тази кон­вен­ция са напълно легитимни. Защото нищо в нея не пречи тя да бъде превър­ната утре в знаме на пъл­зящото установяване на джендър-идеологията у нас.

В интерес на истината, още когато писах за първи път по темата, очак­вах, че без­к­ритич­ните привър­женици на Истан­бул­с­ката кон­вен­ция ще потър­сят разумни отговори на пов­диганите от всички страни, от интелек­туал­ния и научен елит на Бъл­гария, въп­роси. Самозаб­луж­давах се, че те ще вник­нат в дъл­бочината на проб­лема и ще се опитат да фор­мулират кон­к­ретни гаран­ции, че джендър-идеологията няма място в кон­вен­цията. Колко съм бил наивен!

Вместо аргументи, чухме дад­зибао — „няма мър­дане“. И фанатизъм от типа “това е така, защото е така”.

Нак­рая, лип­сата на аргументи замениха с пропаган­дни клишета, кон­цен­т­рирани в две опорни точки: който е срещу кон­вен­цията е „за“ насилието, „против“ рав­ноп­равието на мъжете, жените и на сек­суал­ните мал­цин­с­тва. Тол­коз. Аксиома. 

Без­к­ритич­ните привър­женици на Истан­бул­с­ката кон­вен­ция отказ­ват да дис­кутират, а неудоб­ните факти и въп­росите, на които нямат отговори без­церемонно игнорират. Като някакви жур­налис­тки, които ярос­тно злос­ловиха срещу Емил Кош­луков, че раз­п­рос­т­ранил инфор­мация за скан­дални стан­дарти за сек­суално образование на Светов­ната здравна организация, изпол­з­вани в Гер­мания. Те не били намерили нищо за инфор­миране на децата от 0 до 4 годишна въз­раст за дет­с­ката мас­тур­бация, а на тий­нейджърите – за смяна на пола. Когато им посочиш кон­к­рет­ната страница, на която го пише, се правят, че не чуват. И понеже „чукча е писател, а не читател“, продъл­жават да пишат злобни пас­к­вили, в които невежес­т­вено заб­луж­дават общес­т­вото, че нямало такова нещо. Интелек­туален провин­циализъм и банална ароган­т­ност? Не само! Пропаганда на промити мозъци. Продукт на либерал­ния „глайх­шал­тунг“. Те не дис­кутират, те дек­ретират. Не се коригират, когато не знаят, допус­нат неточ­ност или грешка – те поучават и назидават от пос­ледна инс­тан­ция (да им се чудиш отгоре на какво!). 

Опор­ките, че щом въз­разяваш на Истан­бул­с­ката кон­вен­ция, значи автоматично се „женом­разец“ и „хомофоб“, раз­бира се, са дъл­боко несъс­тоятелни!

Никой не въз­разява срещу рав­ноп­равието, бор­бата с насилието

и зачитането на правата и дос­тойн­с­т­вото на жените и на ЛГБТИ хората. Защото никое човешко същес­тво не трябва да бъде жер­тва на насилие, а общес­т­вото трябва да се бори с това отв­ратително явление. 

Никой от критиците на Истан­бул­с­ката кон­вен­ция не въз­разява също срещу раз­бирането за социално прояв­ление и социална над­с­т­ройка (джен­дър), които са нераз­ривно свър­зани с генетично определения пол. Едва ли някой си помисля да отрече социал­ната роля на жената като майка или на мъжа като баща. Самото изучаване на социал­ните роли на двата пола, мъжки и жен­ски, е легитимно научно течение, което е свър­зано с класичес­ката борба за пос­тигане на рав­ноп­равие на жените в съв­ремен­ното общес­тво. 

Въз­разява се обаче категорично срещу ненауч­ната идеологема, че социал­ният пол е откъс­нат от биологич­ния и това трябва да стане дър­жавна политика.

Това е ненаучна девиация, появила се през пос­лед­ните две десетилетия. В това се със­тои проб­лемът!

Защото науката по без­съм­нен и научно необорим досега начин е доказала, че полът е въп­рос един­с­т­вено и само на биология. Хората се раж­дат или мъже, или жени, което е генетично кодирано във всяка клетка на организма. Наличието на аномалии е изк­лючително рядко изк­лючение (хер­маф­родитизъм, син­д­ромите на Суайер и на Льо Шапел), което няма общо с правилото, че полът на един човек е един и същ на генетично ниво от раж­дането до смъртта. При тези аномалии по прин­цип има нужда от терапев­тична и хирур­гическа намеса. Но ние говорим за нор­мата, а не за изк­лючението. Никакви хор­монални или оперативни намеси не могат сами по себе си да променят пола.

Що се отнася до джен­дъра, т.е. социал­ния пол, когато едно лице се самовъз­п­риема, като нещо раз­лично от пола, който е закодиран в тялото му, това е въп­рос на психическо със­тояние. Съв­ремен­ната психиат­рия го класифицира като “полова дис­фория”. Никой не се ражда „в чуждо тяло“ и това не е биологично предоп­ределено. Дори авторитетна академична инс­титуция в САЩ като „Джонс Хоп­кинс“, която през 60-те години беше пър­воп­роходец в хирур­гич­ната смяна пола, през 1979 г. прек­рати тази прог­рама, защото установи, че такава намеса не помага за подоб­ряване на психич­ното със­тояние на пожелалите „смяна на пола“ и ръс­тът на самоубийс­т­вата сред тях е много по-голям, откол­кото сред тези, които не са се под­ложили на подобна интер­вен­ция. 

Назоваването на такива обек­тивни факти, или най-малкото на това преоб­ладаващо виж­дане в днеш­ната наука, не е „тран­с­фобия“.  Нито пък има нещо общо със сек­суал­ната ориен­тация на мъжете и жените, която може да е хетеро-, хомо-, или бисек­суална и не трябва да бъде основание за дис­к­риминация. Да си против джендър-идеологията съв­сем не означава, че под­к­репяш насилието срещу ЛГБТИ хората. Означава, че си против това екс­перимен­тирането с човеш­ките тела и психика, което не се налага от генетични аномалии, а е поради личен избор, да се прев­ръща в общовалидна социална норма. Против това, на децата да се втъл­пява от ранна въз­раст, че могат да си сменят пола, ако решат. 

Пом­ните ли знаменитият филм „Клетка за птици“ с Робин Уилямс? Тази холивуд­ска лента сим­волично бележи епохата, когато нуж­дата от рав­ноп­равие на сек­суал­ните мал­цин­с­тва, които не трябва да бъдат прес­лед­вани, дис­к­риминирани и унизявани заради своя начин на живот, будеше не само сим­патия, но и стана норма на свобода и толеран­т­ност в демок­ратич­ните общес­тва. Същото може да се каже за всички усилия за израв­няване на третирането на жените и мъжете в общес­т­вото, рав­ното зап­лащане и прочие демок­ратични каузи. 

Проб­лемът днес е, че две мал­цин­с­тва в мал­цин­с­т­вата – агресив­ните феминис­тки и част от тран­с­джен­дър активис­тите излязоха от бор­бата за рав­ноп­равие

и се заеха да наложат своите мал­цин­с­т­вени стереотипи и раз­бирания като общовалидна норма в общес­т­вото.

Опит­ват се да го правят на национално ниво в редица дър­жави. Правят го и на меж­дународно рав­нище в ООН, УНИЦЕФ, ЕС, Съвета на Европа. Изх­вър­лят на бунището фун­дамен­тал­ният прин­цип, че правата на лич­ността свър­ш­ват там, където започ­ват правата на другите.

Те вяр­ват, че всеки сам си избира пол, следователно всички трябва да вяр­ват в това. И не само да вяр­ват, но и да прис­пособят начина си на живот и въз­питанието на децата към това. Всичко останало трябва да бъде заб­ранено, стиг­матизирано и даже криминализирано. Да бъде зак­лей­мено като „език на омразата“ без оглед на това, че „език на омразата“ е само този, който насъс­ква към насилие и дис­к­риминация спрямо кон­к­ретни групи, а не този, с който се изразява отношение към спорни въп­роси в общес­т­вото или се назовават обек­тивни факти от типа „Дядо Коледа е съз­даден като бял човек“. 

Но трябва да сме наясно, че Истан­бул­с­ката кон­вен­ция е само повод за големия раз­говор за това какво общес­тво искаме да бъдем. Какво искаме да учат децата на Бъл­гария в училище. Къде е мяс­тото на хрис­тиян­с­т­вото и другите религии в общес­т­вото. Кои са цен­нос­тите, традициите и целите, които ни обединяват.

Трябва да започ­нем този раз­говор, за да не допус­нем либерал­ния “глайх­шал­тунг” и да защитим начина си на живот, правата и дос­тойн­с­т­вото на всички – и на мнозин­с­т­вото, и на мал­цин­с­т­вата; и на „традицион­ните“, и на „нет­радицион­ните“. 

Масовата общес­т­вена реак­ция към сен­ките, които прозират иззад Истан­бул­с­ката кон­вен­ция е обнадеж­даваща, че този раз­говор пред­с­тои. И най-вероятно няма да се води на брюк­сел­ски, а дад­зибаото „няма мър­дане“ ще бъде изос­тавено. Както подобава на едно зряло и прос­ветено общес­тво.

Д-р Борис­лав Цеков

Юрист

От сайта „Гласове”

България

Икономика

Loading...

Култура

Спорт

Черно море на бараж за Лига Европа

Черно море на бараж за Лига Европа

Треньорът на Бруно Акрапович остава, категоричен е собственикът на Локомотив (Пд)

Черно море измъкна 2:2 при гос­туването на Локомотив (Пл…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Бунт на розопроизводителите

Бунт на розоп­роиз­водителите

Изкупната цена са срина тотално, дестилериите дават по 1,60 за килограм набран цвят

Розоп­роиз­водители блокираха в ран­ния съботен ден пътя към…

Прочети още:

Loading...