Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Чет13122018

Брой 240, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.72381 BGN1 GBP = 2.16989 BGN1 CHF = 1.73297 BGN
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) МАКЕДОНИЗМЪТ НА АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ В НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК

МАКЕДОНИЗМЪТ НА АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ В НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК

МАКЕДОНИЗМЪТ НА АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ В НАЧАЛОТО НА 20 ВЕК

Петър Петров *

Отбелязването на трагичната дата 9 юни, 13 юни- денят на убийството на Александър Стамболийски, както и развитията от последните часове свързани с името на Бившата югославска република Македония, закономeрно ни връщат към корените на на явлението „македонизъм“

Сред ранните обзорни съчинения по Македонския въпрос , не бива да се пропуска и брошурата на Александър Цанков „Македонският въпрос и Балканският съюз“ Книгата е отпечатана през 1906г., в а от увода й става ясно, че е завършена в Мюнхен на 6 февруари 1905г.

До 2014 г., брошурата е почти некоментирана от българските историци. През 2008г., обаче, тя е издадена в Скопие, като в послесловието проф. Цанков е обявен за „пророк“ /на македонизма/.

Младият тогава — в началото на 20 век, Албександър Цанков се изживява като изразител на общобългарско гледище по македонския въпрос. Вярно е, че предупреждава, че в брошурата изразява лично мнение. Според разбиранията на наскоро завършилия образованието си Цанков, всички балкански държавици имат завоевателни стремежи спрямо Македония. Затова слага в кавички изразът „национално обединеие“ Става дума именно за българското национално обединение. Дамва си сметка, че на мнозина неговото съчинение „няма да се хареса“. Твърди, че се ръководи от „обективност и безпристрастие“. Цанков пръв в тази брошура употребява израза „македонски народ“ с едно твърде неясно значение. Това е първата творба на Александър Цанков. В началото той уточнява, че „архивите по този въпрос са недостъпни“. /!?!/ Посочва, че много от сведенията си е взел от „някои живи и активни дейци по македонските работи“. Ако се има предвид, че в този период е общувал с представители на „широките социалисти“, то вероятните му източници стават малко по ясни. Ето една оценка на Григор Василев, член на партията на „широките“ до 1914г.: „Първото възражение в соцалистическите редове, което чух подир една реч по македонския въпрос бе че социалдемокрацията не бива да се занимава с един такъв „колониален въпрос на българската буржоазия“…

Цанков разработва темата по странен начин. Говори за „българите, с които македонците са толкова близки“. След няколко страници, обаче попадаме на израза „християнското българско население“. И накрая стига до извода „живота на тоя поробен македонски народ е невъзможен“. Това са истинските причини за движението, а не някакви си изкуствено подклаждани смутове, от страна на българската,

Първата глава е озаглавена „Причини за движението“. Цанков говори за за „Българите“, с които македонцинте са толкова близко“. Сиреч, подчертава, че са нещо различно. Но няколко старници по нататък, употребява словосъчетанието „християнско българско население“. В завършека на на главата заявява: „животът на тоя поробен македонски народ е невъзможен… Това са същинските причини, за движението , а не някакви изкуствено подклаждани смутове от страна на българската, сръбската, гръцката или ромънската пропаганда, както често пъти обича да се изразява лукавата европейска дипломация.“ Що се отнася до „европейската дипломация“, донесенията и телеграмите на нейните представители в Македония говорят за българска пропаганда„ за българско население и за българско революционно движение…

Втората глава е наречена „Кратка история на Македонските комитети у нас и Македонския въпрос в България и Сърбия“. След като припомня, че Македония е дял от Санстефанска България и че в нейните граници се е създавала свободна Македония, коментира: „След Съединението от 1885г., идеята за освобождение на поробените още крлаища и стремлението за обединение продължават да движат умовете. Следват нападки срещу четническата дейност на Върховния комитет… /Цанков не употребява словосъчетанието „върховен комитет“, нито термина „върховизъм“/- „организирането на разни чети и пропагандирането на панбългаризма, отсам и оттатък Рила и Родопите“. Употребата на термина „панбългаризъм“, изкован по образец на термина „пангерманизъм“ или „панславизъм“, е употребен като синоми на „шовинизъм“. Все в този противобългарски дух, Цанков твърди, че след председателстовото на Йосиф Ковачев,/на ВМОРО/, „съвършено ясно се проявява завоевателната политика, която провеждат сички сетнешни комитети в България“/т.е, Върховния македоно-одрински комитет. Според Цанков, генерал Иван Цончев, „подема предначертаната от предшествениците му завоевателна политика“/!/. Определя генерала като „най жестокия преследвач на вътрешните дейци, чийто единчеък грях бе , че те преследавт по други национални идеали“. Цанков изкуствено противопоставя двете родолюбиви организации — Вътрешната и Върховната.Чиста инсинуация е разсъждението: „Вътрешните ратници за свободата на Македония, които добре познават обществените отношения на населяващите Македония народности, чужди на всички ония фалшиви и пагубни завоевателни стремежи на българските, сръбските или гръцките правителства, които намират добър проводник на на своите домогвания, в организации като тая на Цончева и нему подобни комитети в България, на тая Атанацковчина или на шовинистическото дружество Свети Сава в Сърбия и цялата оная организирана шовинистическа сръбска пропаганда в Кралството и в Македония.“ Излиза, според Цанков, че Върховния комитет е някаква шовинистическа организация. В заключение, Александър Цанков обвинява отново българската държавна дейност /“политика“/, че от Македонския въпрос е направила един чисто шовинистически български въпрос. Определя емигрантите от македонските земи, като „фактор“ който „безспорно поощрява завоевателните политики“ на балканските държави. Изложението е изтъкано от противоречия, но в него преобладават противобългарските тежнения.

В Петата глава „Съдбата на Македония и на балканските държавици“ Цанков отново заклеймява „българската завоевателна политика спрямо Македония“. Възкликва „Явно е колко фалшиви са нашите — български, сръбски и гръцки претенции спрямо Македония“. За да надмогне западното — немско и източното — руско влияние — подчертаното — от Цанков/ той препоръчва „да направишм от Македония не един български, сръбски или гръцки въпрос , а една общокултурна кауза за свободата на една поробена нация“. Цанков, който умозрително чертае „македонска нация, две страници по нататък, отново говори за „българите в Македония“.

В Шеста глава „Югославянски или Балкански съюз“ се споменава за „наш сроден народ, какъвто е македонският“. Попадаме и на друг любопитен израз: „малки народи, както са балканските, между които най-паче македонският…“. И съвсем шокиращи заявления, като „Ние и днес имаме пример в Македония, гдето българи и власи, задружно, рамо до рамо се борят против общия враг.“

Да обобщим: книгата е изтъкана от противоречия. Тя просто е объркана. Авторът се люшка между конструкции, като „балканските славяни — българи, сърби и македонци“, паралелно — „един елемент, какъвто е славянският — предимно българите и сърбите.“ И веднага след това, порицава „българските войводи и дейци, които са правили пакости на македонското дело, било като са му предавали шовинистичен отенък, било като са шпионствали и предателствали пред турската власт“.

Съчинението на Цанков се появява три години след книгата на Кръсте Мисирков „За македонцките работи“. За разлика от македонизмът на Мисирков, който възниква като че ли в чужда среда, македонизмът на Цанков изглежда като породен на българска почва.

Интересно е, че когато излиза пространен откъс от книгата на Цанков в Македоно-одрински преглед, /идеен орган на ВМОРО/, текста там не поражда някакви особени възражения.

През 1907г. Цанков напуска БРСДП /ш.с./ и с това неговият „социалистически период“ приключва.

През 1953 година в мемоарната си книга „БЪЛГАРИЯ В БУРНО ВРЕМЕ“, Александър Цанков коменитра македонсисткото си писание.

През петдесетте години дебютирах в българската политическа публицистика с брошурата „Македонският въпрос и Балканската федерация“. След едни, доста объркани пояснения, заключава „ Той, /Тито/ иска да създаде някаква неизвестна досега македонска нация“. Александър Цанков удобно забравя за личния си принос в тази спекулация.


историк

Икономика

Спорт

Ливърпул ликува на “Анфийлд“ и изхвърли Наполи

Ливърпул победи гостуващия Наполи с 1:0 в последния им мач от група “C“ и като втори в крайното класиране продължава към 1/8-финалите на…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Зимната ръж подобрява добива

Зимната ръж подобрява добива

Зимната ръж, използвана като покривна култура в сеитбооборота на царевица и соя, увеличава реколтата от соя за 8 години и от царевица за 2 г…

Прочети още:

Loading...