Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет14122018

Брой 241, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.72002 BGN1 GBP = 2.17682 BGN1 CHF = 1.73282 BGN
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Политиката по доходите има социална алтернатива

Политиката по доходите има социална алтернатива

Политиката по доходите има социална алтернатива

Проф. Иван Ангелов

*Със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ

Около 70% от българските домакинства получават по-малко доходи на член от семейството от необходимите за издръжка. Близо 40% от домакинствата имат доход на член от семейството под прага на бедност.. В България има масово недохранване на децата и възрастните. Сега в мизерия живеят 3540% от българите, а в бедност и на границата на бедността около 6570%. В охолство живеят 57% от населението. На милионите българи им тежи оскотяващата бедност, всеобщата несправедливост, чувството за изоставеност и безперспективност. Отвратени са от безнаказаната престъпност и корупцията. В България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост! Това подкопава дълбоко националното ни самочувствие и личното ни достоинство.

Всеки средно грамотен човек знае, че решението на днешните ни тежки социално-икономически проблеми е в ускорения догонващ икономически растеж от 89% в продължение на 1015 и повече години. Това обаче изисква огромни многомилиардни инвестиции, тотална структурна и технологична модернизация на икономиката, квалификация и преквалификация на 34 милиона души, висока производителност и конкурентоспособност,рязко подобрение в работата на институциите, форсирано развитие и модернизация на здравеопазването, образованието, науката и иновациите, съвременна инфраструктура, ограничаване на престъпността и корупцията и много време. Вече 2530 години властите не създават нито една от изброените предпоставки за преодоляване на бедността.

А милионите бедстващи българи, заблуждавани вече три десетилетия, че България ще се превърне в Балканска Швейцария, не могат да чакат още 1015 или повече години докато икономиката живне. Ако изобщо живне! Те искат макар и скромно подобрение, но още днес. Това означава още през тази и следващите 23 години. Чудеса в икономиката обаче няма!

Впрочем, нищо ново. Ние го знаем отдавна и бием тревога за това. Изглежда са ни чули в МВФ във Вашингтон, но не и в София. Нито българските власти, които продължават да провеждат безотговорна икономическа и финансова политика. Нито българският бизнес, който от много години потиска доходите на стотици хиляди хора. Дори възразява срещу мизерните минимални заплати, като ги смята за „много високи” и оспорва начина на тяхното определяне. Воюва срещу възнаграждението за прослужени години, което смята за незаслужено, и т.н. С всичко това принуждава стотици хиляди високо и средно квалифицирани работници, инженери, лекари и други специалисти да напускат България. А сега, поради недостига на такъв персонал, настояваше и постигна облекчаване на вноса на евтина работна ръка от трети страни извън ЕС. И властите отново се подчиниха сервилно, като увеличиха от 10% на 35% допустимия максимум за наемане на такива чужденци във фирмите

Главна краткосрочна цел на икономическата и на социалната политика на всяко българско правителство трябва да бъде НАЧАЛО НА СКРОМНО ПОДОБРЕНИЕ в живота на хората, което да се почувства към края на 2019 и през 20202021 година. Такова скромно, но спешно подобрение може да се постигне само чрез съществена промяна в разпределителните и преразпределителните отношения. Или казано по-популярно – чрез политиката по доходите и с данъчната политика.

Противниците на данъчната реформа твърдят, че по този начин не може да се подобри животът на най-бедните. Вярна е само една малка част от него – че не може да се подобри радикално. Предимството на този подход е, че макар и скромно, то може да се постигне бързо – до една-две години. Това ще стане чрез умерено преместване на данъчното бреме от бедните и средните слоеве, както е сега у нас, към заможните и богатите, както е в Западна Европа. То е достатъчно ясно, за да бъде разбрано от пръв поглед, но противниците на данъчната реформа не са заинтересовани от него.

Друг изход няма. През последните 29 години е натрупана огромна несправедливост в обществения организъм, че се налага бърза хирургическа намеса. Без такава намеса може да се стигне до остри социални конфликти.

Поголовно ниските доходи са в основата на масовото недохранване. В тази връзка е важно да се знае, че през 2017 г. индивидуалното потребление у нас е 68,3% от БВП, т.е главна негова съставка. Наистина, у нас не умират от глад хора по улиците, както е в Африка и Азия, но поради постоянно недохранване нашите хора са полуздрави. По-често боледуват, особено от трудно лечими най-опасни болести. Смъртността ни е най-висока в ЕС, продължителността на живота – най-ниска, възрастовата структура на населението – най-неблагоприятна. Въздържат се да създават семейства и да раждат деца, защото не могат да ги отгледат и образоват с мизерните си доходи. Нямат нормален достъп до здравно обслужване и лекарства, особено в селата.

Такава е житейската картина в България сега, която наричаме демографска криза. Положението може бързо, макар и само частично, да се смекчи с помощта на бърза промяна в доходната и данъчната политика.

Някои политици, либерални икономисти и работодатели твърдят, че ниските доходи могат да се увеличат и доходното неравенство да се преодлее само чрез икономическия растеж, повишаване квалификацията на персонала и ограничаване на мързела на работещите. Тази категория самозабравили се хора обикновено твърдят, че бедните са бедни, защото са мързеливи. Този примитивен, пещерно реакционен възглед е неспособен да обясни растящата бедност и неравенство в България, в Европа и по света. По тяхната мракобесна логика в света живеят няколко милиарда мързеливци.

Човечеството е изправено пред гигантски промени, поради растящото неравенство между бедни и богати.

Числата за неравенството са шокиращи. На това обърна внимание наскоро и генералният директор на МВФ г-жа Кристин Лагард. Те присъстват постоянно през последните години и в дневния ред на дискусиите в Давос — Швейцария. Неравенство, което може да предизвика невиждани по мащаби глобални социални сътресения, ако не се вземат спешни мерки за неговото туширане. Защото търпението на унизените няма да е безкрайно!

Препоръчаното от мен преразпределение на доходите е драматично, но все пак е едно скромно начало, в контекста на някои непреодолими ограничители у нас, в Европа и по света. Независимо от това, повече не може да се отлага! Трябва да се действа още от 20192020 г! Политиците ще допуснат поредната груба грешка ако продължават да си затварят очите пред жестоките реалности на днешна България. А и на южните и източните региони на Европа.

Известно е, че във всички държави по света БВП се използва като мерило за произведените материални и духовни блага. Така е и в Европа и в България. Въпреки някои слабости на този показател, по-добър за практически цели засега няма.

Известно е също, че тези блага са произведени от всички заети в общественото производство. Отношението между стойността на произведените блага и броя на заетите, дава представа за производителността на съвокупния работник в България. Така е и в другите европейски страни. Ако вместо броя на заетите, който по-трудно се определя, използваме броя на населението, установяваме, че произведеният БВП на човек от населението у нас сега е 49% от същата средна величина в ЕС. Това ни съобщава официалната статистика.

Логично е нашият съвокупен работник да получава толкова или приблизително толкова по-малък доход от европейския си колега, колкото по-ниска е неговата производителност, т. е. около 4550% от неговия доход. Средните доходи на един работещ в България обаче са 2325% от средните в ЕС. Дори и да са около 30%, това е доста по-малко, отколкото предполага неговата производителност, в сравнение с европейската. Макар и измерена по този груб начин.

За да сме сигурни нека анализираме структурата на БВП по елементи на добавената стойност у нас и в ЕС. Делът на така наречените компенсации на наетите, (заплати и социално-осигурителни вноски) по официални данни у нас е около 40% от БВП. Средното в ЕС е 47,4%, а в някои страни членки достига 52,9%. Ако доходите бяха съпоставими с производителността нашият дял на компенсацията на наетите трябваше да е съпоставим със средния в ЕС, т. е. два пъти по-нисък, а не четири пъти. 

И понеже става дума за нещо много важно, нека проверим как се е променяло производството и заплащането у нас от 1990 г. до сега. Ако проследим изменението на производството и на заплатите у нас по съпоставими цени от 1990 г. до сега, установяваме, че производството изпреварва силно растежа на заплатите. С други думи, производителността на труда расте доста по-бързо от средната работна заплата.

В продължение на 2526 години българският бизнес постъпваше непочтено, меко казано, спрямо наемния труд, като потискаше прираста на заплатите далеч под прираста на БВП. Той се опитва да го прави и сега. Както казах, недаденото трябва да се даде, макар и със закъснение, чрез форсирано повишение на заплатите през следващите години над производителността. Друг начин няма. Аргументът досега беше, че около 70% от работещите по света получавали по-малко от нашите работници. Това е, меко казано, некомпетентно сравнение. Дори ако допуснем, че е вярно за средните доходи в Африка, Близкия и Средния Изток, Южна и Източна Азия, Карибския регион, части от Латинска Америка и други региони.

Но ние живеем и работим в Европа, а не в тези региони. 

След като прецени, под обществен натиск, че този произвол не може да продължава безкрайно, бизнесът започна напоследък да напомня за връзката между производителност и заплати и да настоява заплатите да не нарастват по-бързо от производителността. Това е начин да се предотврати ускореното изпреварващо годишно повишение на реалната заплата с 1315% през следващите години и да се ограничи до 23-4%, колкото е нормалното трайно нарастване на производителността на труда в страни като нашата. То би означавало удължаване до безкрайност на периода за сближаване на доходите и производителността с тези в ЕС

Причините за масовата емиграция от България през последните 2025 години са много, но главната е липсата на работа и ниското заплащане у нас. През тези години по неофициални оценки около 1,52,0 млн. българи направиха този избор. Пак по неофициални данни поне около един милион души са работоспособни и то високо и средно квалифицирани работници, инженери, лекари, програмисти, агрономи и други специалисти.

Правилно ли е българската държава да позволи такава гигантска демографска рокада? Не само че е погрешно. Това би било недопустим произвол, дори подигравка със живота на стотици хиляди хора и с техните близки!

Решението е в създаването на подходящи икономически и социални условия за затихване на емиграцията и за постепенно завръщане на част от емигриралите по тяхна собствена воля. Най-ефикасният инструмент е ускореното повишаване на заплатите в България.

Същото важи и за пенсиите.

Трайното потискане на доходите създава социална несправедливост, а тя поражда социално напрежение и конфликти. Това е нежелателно за обществото като цяло и за наемния труд, но вреди и на самия бизнес. Бизнесът също се нуждае от социална стабилност и от спокойствие в обществото. 

България е страната с най-ниска средна месечна заплата в ЕС. Това личи от таблица 1:

Таблица 1. Средни заплати в някои страни от ЕС

в евро

|Страни |Бруто |Нето |

|Европейски съюз |– |1508 |

|България |519 |406 |

|Румъния |724 |524 |

|Литва |793 |618 |

|Латвия |836 |615 |

|Словакия |901 |692 |

|Унгария |922 |613 |

|Полша |944 |670 |

|Чехия |1008 |750 |

|Хърватска |1022 |750 |

|Естония |1119 |902 |

|Гърция |1127 |947 |

|Португалия |1187 |984 |

|Словения |1687 |1087 |

|Испания |2143 |1718 |

Източник: Евростат

Както посочих по-горе, средната заплата у нас по паритетни стандарти е значително по-ниска, отколкото би трябвало да е при настоящото съотношение между производителността на труда у нас и в ЕС. През следващите годининашите реални заплати трябва да растат ежегодно с 1315%, за да се компенсира изоставането.При 1050 лв брутна месечна заплата в 2017 г., тя следва да нараства със 130150 лв. всяка следваща година и да достигне около 5000 лв в 2040 г. (виж таблица 2.).

Таблица 2. Средна месечна заплата

лева

|Години |Средна заплата |

|2016 |960 |

|2017 |1050 |

|2018 |1200 |

|2020 |1500 |

|2025 |2250 |

|2030 |3200 |

|2040 |5000 |

Източник: Собствени оценки

Някои хора може да си помислят, че подобно повишение на заплатите ще срине конкурентоспособността на нашата икономика. За същата опасност ни предупреждават често от МВФ и Световната банка. Това обаче не е вярно! Първо, производителността на труда у нас през следващите две десетилетия следва да нараства с около 10% средногодишно. Второ, както посочих по-горе, компенсацията на наетите у нас е около 40% от БВП по елементи на доходите, при 47,4% средно в ЕС. Измерена чрез националния доход, компенсацията на наетите у нас е била 43,6% през 2017 г., което е много по-ниско от другите европейски страни. Освен на по-ниската производителност, това е резултат и на дългогодишното потискане на доходите у нас. Доходите в България не са били и не могат да бъдат ограничители на конкурентоспособността в обозримото бъдеще.

България е страната и с най-ниски пенсии в ЕС

 – значително по-ниски от това, на което следва да са при нашето равнище на развитие и многократно по-ниски в номинално изражение от развитите западноевропейски страни. За преодоляване на това изоставане е необходимо ускорено нарастване и на пенсиите. То трябва да започне още от втората половина на 2019 г – с повишение на средната реална месечна пенсия от 1 юли с 50 лв. Повишението на месечната пенсия през 20192040 г. следва да бъде далеч по-висок, а не с 45 лева или с 3,8% (което означава 1,9% средногодишно), както предвижда правителството от 1 юли 2018 г. Средната пенсия за трудов стаж от 360 лв. в 2017 г., следва да достигне около 2600 лв към 2040 г. (виж таблица 3.).

Таблица 3. Средна месечна пенсия

лева

|Години |Средна пенсия |

|2016 |330 |

|2017 |360 |

|2018 |420 |

|2020 |570 |

|2025 |950 |

|2030 |1440 |

|2040 |2600 |

Източник: Собствени оценки

През 2017 г. средната месечна пенсия е била 34% от средната работна заплата. Според тези оценки през 2020 г. тя ще достигне 38%, в 2030 г. 45% и в 2040 г. 52%. Това съотношение между пенсия и заплата е по-рационално и съответства на европейската практика.

Общото стопанско оживление ще активизира производството, износа и заетостта в цялата икономика, ще увеличи доходите на физическите лица и печалбите на компаниите. Това пък ще увеличи постъпленията в бюджета от преки и косвени данъци и ще повиши потенциала на държавата да разширява финансирането на важни обществени програми. При тази икономически освежена обстановка е възможно, дори желателно, през следващите години да навлезем в режим на здравословна инфлация до 2,02,5%, каквато се толерира и от Европейската централна банка.

Политиката на доходите у нас е несправедлива. За характера на тази политика може да се съди по разпределението на новата стойност между труда и капитала (т.е. между заплати и печалби) и по равнището на данъчното облагане (това, което мобилизира държавата с данъците и това, което оставя на работодателите). Те намират обобщен израз в дела на държавните приходи и разходи в консолидирания бюджет. Този дял у нас е около 3536%, а ако се вземат само данъчните приходи – под 30%, при 48,5% средно в ЕС.

Зад ниските проценти в България се крие траен стремеж на властите да оставят преобладаващата част от новосъздадената стойност на предприемачите и да ощетяват работещите, интелигенцията, младите хора, дребния бизнес, пенсионерите. Това изостря доходното неравенство в продължение на много години. То се оказа възможно поради икономическата агресивност на капитала в България, пословичната търпимост, на българите и липсата на активни синдикати и неподкупни политически партии, които да ги поведат в защита на фундаменталните им интереси.

Справедливото заплащане е и важен фактор за задържане на специалистите и квалифицираните работници у нас.  Както посочих по-горе, по приблизителни оценки около 1 млн. българи в работоспособна възраст са емигрирали в другите европейски страни и извън тях. Преобладаващата част са високо и средно квалифициран персонал. Предприемчиви млади и хора на средна възраст. Дори след катастрофални войни през миналия век, не сме губили такъв човешки капитал. Тази загуба има катастрофален характер. Независимо от значителните парични трансфери, които работещите в чужбина българи правят на свои близки у нас. Някои наши специалисти оценяват, че това изтичане на човешки капитал ни струва над 100 млрд. щатски долара.

Отливът на квалифицирана работна сила е един от преките деструктивни резултати от потискането на доходите. И свързаното с това искане да се облекчи привличането на работници и специалисти от трети страни (Украйна, Молдова, Грузия, Виетнам и други). Сами си създаваме сложна ситуация. Поддържаме ниски заплати на нашите квалифицирани работници и специалисти и ги принуждаваме да напуснат България. А сега търсим заместници от други страни, при много повече рискове и неизвестни.

С предлаганите от мен промени ще спадне делът на печалбата (и на степента на експлоатация) и ще нарастне делът на труда (заплатите) в разпределението на новосъздадената брутна стойност. Това ще доведе до чувствително повишение на средната работна заплата.

Освен по средната заплата, за бедността в една страна може да се съди и по минималната заплата. Защото средната заплата често пъти е подвеждаща. Тя може да расте не в резултат на подобрение на общото благосъстояние, а на рязко повишение на доходите на заможните и богатите (1520% от населението), при неизменно и дори намаляващо равнище на доходите на бедните и средните слоеве (останалите 8085%). Това се случва често у нас през последните десетилетия. По данни на Евростат България е с най-ниската минимална месечна заплата в ЕС през последните години (виж таблица 4.)

Таблица 4. Минимални заплати в някои страни

от ЕС.- в евро

|Страни |Минимална заплата |

|България |235 |

|Румъния |320 |

|Латвия |380 |

|Литва |380 |

|Чехия, |407 |

|Унгария |412 |

|Хърватска |433 |

|Словакия |435 |

|Полша |453 |

|Естония |470 |

|Португалия |650 |

|Гърция |684 |

|Словения |805 |

|Испания |826 |

|Франция |1480 |

|Германия |1498 |

Източник: Евростат

България беше единствената страна в ЕС с минимална заплата под 300 евро. А българският бизнес възразява дори и против тази заплата, понеже била „много висока”.

България се нуждае от нова политика на разпределението и преразпределението: Освен че трябва да се повишава общото равнище на доходите, финансовото бреме на данъчните и други плащания трябва да се премества постепенно от бедните и средни слоеве, както е сега, към заможните и богатите, както е в Европа. Това е и справедливо, защото е балансиран подход в отношението към труда и капитала, към който всяко българско правителство трябва да се придържа през следващите години и десетилетия.

Крещяща е потребността от ограничаване на голямото доходно неравенство.Както е известно, то се измерва с коефициента Джини. Колкото по-висок е той, толкова по-голямо е неравенството (виж таблица 5.).

Таблица 5. Коефициенти Джини

след социалните трансфери

|Страни |Коефициенти |

|Европейски съюз |31,0 |

|България |38,0 |

|Румъния |37,4 |

|Литва |37,9 |

|Словакия |23,7 |

|Норвегия |23,9 |

|Словения |24,5 |

|Чехия |25,0 |

|Швеция |25,2 |

|Финландия |25,2 |

|Холандия |26,7 |

|Австрия |27,2 |

|Унгария |28,2 |

|Франция |29,2 |

|Германия |30,1 |

|Хърватска |30,6 |

|Полша |30,6 |

Източник: Евростат

В момента коефициентът превишава 40,0. Към 2030 г. България трябва да се стреми към коефициент на Джини около 24,025,0, каквото е сегашното равнище в Чехия, Словакия и Словения. Той трябва да бъде запазен и дори намален до 21,022,0 към 2040 г.

Същото се потвърждава и с друг надежден измерител на доходното разслоение – съотношението между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението. Средното в ЕС през 2017 г. е било 5,1 пъти. България е рекордьор с 8,2 пъти, а в Чехия и Словения е най-ниско – около 3,5 пъти. Доходното разслоение между най-бедните и най-богатите 20% в България расте с ускорен темп през последните години. При 6,1 пъти в 2012 г. достигна 8,2 пъти в 2017 г. Като имаме предвид, че богатите хора у нас масово не регистрират важна част от доходите си, тази разлика вероятно е над 10 пъти.

Съчетаването на масова бедност едновременно с остро доходно неравенство формира социалната мизерия. Наличието на голямо доходно неравенство при масова бедност е много болезнено. Защото, едно е да си беден в Норвегия, Швеция или Швейцария, друго е да си беден в България или Литва. Това умножава и изостря до нетърпимост нашата социална мизерия. Големият въпрос е – до кога народът ще я търпи?

С предлаганите от мен промени ще спадне делът на печалбата (и на средното равнище на експлоатация) и ще нарастне делът на труда (заплатите) в разпределението на брутната новосъздадена стойност. Ще бъде леко смекчена дългогодишната социална мизерия на нашия народ. Дано правителствата и бизнесът пристъпят към тези мерки преди да е избухнала социалната експлозия! А тя се задава на хоризонта, въпреки пословичното покорно търпение на българите!

България

Икономика

Култура

Спорт

Байерн взе нужната точка след драма в Амстердам

Байерн завърши зрелищно 3:3 при визитата си на Аякс в Амстердам и финишира първи в група „Е“ на Шампионската лига. И двата тима приключи…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Няма тестове за АЧС! Държавата посочи коя фирма да ги достави за 1 395 916 лв. без обществена поръчка

Няма тестове за АЧС! Държавата посочи коя фирма да ги достави за 1 395 916 лв. без обществена поръчка

В момента липсват диагностикуми за изследване на болестта Африканска чума по свинете (АЧС), обяви доц. д-р Емилия Радева Иванова, директор н…

Прочети още:

Loading...