Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед19052019

Брой 92, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.74581 BGN ↓ 1 GBP = 2.23618 BGN ↓ 1 CHF = 1.7299 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Политиката по доходите има социална алтернатива

Политиката по доходите има социална алтернатива

Политиката по доходите има социална алтернатива

Проф. Иван Ангелов

*Със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ

Около 70% от българските домакинства получават по-малко доходи на член от семейството от необходимите за издръжка. Близо 40% от домакинствата имат доход на член от семейството под прага на бедност.. В България има масово недохранване на децата и възрастните. Сега в мизерия живеят 35-40% от българите, а в бедност и на границата на бедността около 65-70%. В охолство живеят 5-7% от населението. На милионите българи им тежи оскотяващата бедност, всеобщата несправедливост, чувството за изоставеност и безперспективност. Отвратени са от безнаказаната престъпност и корупцията. В България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост! Това подкопава дълбоко националното ни самочувствие и личното ни достоинство.

Всеки средно грамотен човек знае, че решението на днешните ни тежки социално-икономически проблеми е в ускорения догонващ икономически растеж от 8-9% в продължение на 10-15 и повече години. Това обаче изисква огромни многомилиардни инвестиции, тотална структурна и технологична модернизация на икономиката, квалификация и преквалификация на 3-4 милиона души, висока производителност и конкурентоспособност,рязко подобрение в работата на институциите, форсирано развитие и модернизация на здравеопазването, образованието, науката и иновациите, съвременна инфраструктура, ограничаване на престъпността и корупцията и много време. Вече 25-30 години властите не създават нито една от изброените предпоставки за преодоляване на бедността.

А милионите бедстващи българи, заблуждавани вече три десетилетия, че България ще се превърне в Балканска Швейцария, не могат да чакат още 10-15 или повече години докато икономиката живне. Ако изобщо живне! Те искат макар и скромно подобрение, но още днес. Това означава още през тази и следващите 2-3 години. Чудеса в икономиката обаче няма!

Впрочем, нищо ново. Ние го знаем отдавна и бием тревога за това. Изглежда са ни чули в МВФ във Вашингтон, но не и в София. Нито българските власти, които продължават да провеждат безотговорна икономическа и финансова политика. Нито българският бизнес, който от много години потиска доходите на стотици хиляди хора. Дори възразява срещу мизерните минимални заплати, като ги смята за „много високи” и оспорва начина на тяхното определяне. Воюва срещу възнаграждението за прослужени години, което смята за незаслужено, и т.н. С всичко това принуждава стотици хиляди високо и средно квалифицирани работници, инженери, лекари и други специалисти да напускат България. А сега, поради недостига на такъв персонал, настояваше и постигна облекчаване на вноса на евтина работна ръка от трети страни извън ЕС. И властите отново се подчиниха сервилно, като увеличиха от 10% на 35% допустимия максимум за наемане на такива чужденци във фирмите

Главна краткосрочна цел на икономическата и на социалната политика на всяко българско правителство трябва да бъде НАЧАЛО НА СКРОМНО ПОДОБРЕНИЕ в живота на хората, което да се почувства към края на 2019 и през 2020-2021 година. Такова скромно, но спешно подобрение може да се постигне само чрез съществена промяна в разпределителните и преразпределителните отношения. Или казано по-популярно – чрез политиката по доходите и с данъчната политика.

Противниците на данъчната реформа твърдят, че по този начин не може да се подобри животът на най-бедните. Вярна е само една малка част от него – че не може да се подобри радикално. Предимството на този подход е, че макар и скромно, то може да се постигне бързо – до една-две години. Това ще стане чрез умерено преместване на данъчното бреме от бедните и средните слоеве, както е сега у нас, към заможните и богатите, както е в Западна Европа. То е достатъчно ясно, за да бъде разбрано от пръв поглед, но противниците на данъчната реформа не са заинтересовани от него.

Друг изход няма. През последните 29 години е натрупана огромна несправедливост в обществения организъм, че се налага бърза хирургическа намеса. Без такава намеса може да се стигне до остри социални конфликти.

Поголовно ниските доходи са в основата на масовото недохранване. В тази връзка е важно да се знае, че през 2017 г. индивидуалното потребление у нас е 68,3% от БВП, т.е главна негова съставка. Наистина, у нас не умират от глад хора по улиците, както е в Африка и Азия, но поради постоянно недохранване нашите хора са полуздрави. По-често боледуват, особено от трудно лечими най-опасни болести. Смъртността ни е най-висока в ЕС, продължителността на живота – най-ниска, възрастовата структура на населението – най-неблагоприятна. Въздържат се да създават семейства и да раждат деца, защото не могат да ги отгледат и образоват с мизерните си доходи. Нямат нормален достъп до здравно обслужване и лекарства, особено в селата.

Такава е житейската картина в България сега, която наричаме демографска криза. Положението може бързо, макар и само частично, да се смекчи с помощта на бърза промяна в доходната и данъчната политика.

Някои политици, либерални икономисти и работодатели твърдят, че ниските доходи могат да се увеличат и доходното неравенство да се преодлее само чрез икономическия растеж, повишаване квалификацията на персонала и ограничаване на мързела на работещите. Тази категория самозабравили се хора обикновено твърдят, че бедните са бедни, защото са мързеливи. Този примитивен, пещерно реакционен възглед е неспособен да обясни растящата бедност и неравенство в България, в Европа и по света. По тяхната мракобесна логика в света живеят няколко милиарда мързеливци.

Човечеството е изправено пред гигантски промени, поради растящото неравенство между бедни и богати.

Числата за неравенството са шокиращи. На това обърна внимание наскоро и генералният директор на МВФ г-жа Кристин Лагард. Те присъстват постоянно през последните години и в дневния ред на дискусиите в Давос - Швейцария. Неравенство, което може да предизвика невиждани по мащаби глобални социални сътресения, ако не се вземат спешни мерки за неговото туширане. Защото търпението на унизените няма да е безкрайно!

Препоръчаното от мен преразпределение на доходите е драматично, но все пак е едно скромно начало, в контекста на някои непреодолими ограничители у нас, в Европа и по света. Независимо от това, повече не може да се отлага! Трябва да се действа още от 2019-2020 г! Политиците ще допуснат поредната груба грешка ако продължават да си затварят очите пред жестоките реалности на днешна България. А и на южните и източните региони на Европа.

Известно е, че във всички държави по света БВП се използва като мерило за произведените материални и духовни блага. Така е и в Европа и в България. Въпреки някои слабости на този показател, по-добър за практически цели засега няма.

Известно е също, че тези блага са произведени от всички заети в общественото производство. Отношението между стойността на произведените блага и броя на заетите, дава представа за производителността на съвокупния работник в България. Така е и в другите европейски страни. Ако вместо броя на заетите, който по-трудно се определя, използваме броя на населението, установяваме, че произведеният БВП на човек от населението у нас сега е 49% от същата средна величина в ЕС. Това ни съобщава официалната статистика.

Логично е нашият съвокупен работник да получава толкова или приблизително толкова по-малък доход от европейския си колега, колкото по-ниска е неговата производителност, т. е. около 45-50% от неговия доход. Средните доходи на един работещ в България обаче са 23-25% от средните в ЕС. Дори и да са около 30%, това е доста по-малко, отколкото предполага неговата производителност, в сравнение с европейската. Макар и измерена по този груб начин.

За да сме сигурни нека анализираме структурата на БВП по елементи на добавената стойност у нас и в ЕС. Делът на така наречените компенсации на наетите, (заплати и социално-осигурителни вноски) по официални данни у нас е около 40% от БВП. Средното в ЕС е 47,4%, а в някои страни членки достига 52,9%. Ако доходите бяха съпоставими с производителността нашият дял на компенсацията на наетите трябваше да е съпоставим със средния в ЕС, т. е. два пъти по-нисък, а не четири пъти. 

И понеже става дума за нещо много важно, нека проверим как се е променяло производството и заплащането у нас от 1990 г. до сега. Ако проследим изменението на производството и на заплатите у нас по съпоставими цени от 1990 г. до сега, установяваме, че производството изпреварва силно растежа на заплатите. С други думи, производителността на труда расте доста по-бързо от средната работна заплата.

В продължение на 25-26 години българският бизнес постъпваше непочтено, меко казано, спрямо наемния труд, като потискаше прираста на заплатите далеч под прираста на БВП. Той се опитва да го прави и сега. Както казах, недаденото трябва да се даде, макар и със закъснение, чрез форсирано повишение на заплатите през следващите години над производителността. Друг начин няма. Аргументът досега беше, че около 70% от работещите по света получавали по-малко от нашите работници. Това е, меко казано, некомпетентно сравнение. Дори ако допуснем, че е вярно за средните доходи в Африка, Близкия и Средния Изток, Южна и Източна Азия, Карибския регион, части от Латинска Америка и други региони.

Но ние живеем и работим в Европа, а не в тези региони. 

След като прецени, под обществен натиск, че този произвол не може да продължава безкрайно, бизнесът започна напоследък да напомня за връзката между производителност и заплати и да настоява заплатите да не нарастват по-бързо от производителността. Това е начин да се предотврати ускореното изпреварващо годишно повишение на реалната заплата с 13-15% през следващите години и да се ограничи до 2-3-4%, колкото е нормалното трайно нарастване на производителността на труда в страни като нашата. То би означавало удължаване до безкрайност на периода за сближаване на доходите и производителността с тези в ЕС. 

Причините за масовата емиграция от България през последните 20-25 години са много, но главната е липсата на работа и ниското заплащане у нас. През тези години по неофициални оценки около 1,5-2,0 млн. българи направиха този избор. Пак по неофициални данни поне около един милион души са работоспособни и то високо и средно квалифицирани работници, инженери, лекари, програмисти, агрономи и други специалисти.

Правилно ли е българската държава да позволи такава гигантска демографска рокада? Не само че е погрешно. Това би било недопустим произвол, дори подигравка със живота на стотици хиляди хора и с техните близки!

Решението е в създаването на подходящи икономически и социални условия за затихване на емиграцията и за постепенно завръщане на част от емигриралите по тяхна собствена воля. Най-ефикасният инструмент е ускореното повишаване на заплатите в България.

Същото важи и за пенсиите.

Трайното потискане на доходите създава социална несправедливост, а тя поражда социално напрежение и конфликти. Това е нежелателно за обществото като цяло и за наемния труд, но вреди и на самия бизнес. Бизнесът също се нуждае от социална стабилност и от спокойствие в обществото. 

България е страната с най-ниска средна месечна заплата в ЕС. Това личи от таблица 1:

Таблица 1. Средни заплати в някои страни от ЕС

в евро

|Страни |Бруто |Нето |

|Европейски съюз |- |1508 |

|България |519 |406 |

|Румъния |724 |524 |

|Литва |793 |618 |

|Латвия |836 |615 |

|Словакия |901 |692 |

|Унгария |922 |613 |

|Полша |944 |670 |

|Чехия |1008 |750 |

|Хърватска |1022 |750 |

|Естония |1119 |902 |

|Гърция |1127 |947 |

|Португалия |1187 |984 |

|Словения |1687 |1087 |

|Испания |2143 |1718 |

Източник: Евростат

Както посочих по-горе, средната заплата у нас по паритетни стандарти е значително по-ниска, отколкото би трябвало да е при настоящото съотношение между производителността на труда у нас и в ЕС. През следващите годининашите реални заплати трябва да растат ежегодно с 13-15%, за да се компенсира изоставането.При 1050 лв брутна месечна заплата в 2017 г., тя следва да нараства със 130-150 лв. всяка следваща година и да достигне около 5000 лв в 2040 г. (виж таблица 2.).

Таблица 2. Средна месечна заплата

лева

|Години |Средна заплата |

|2016 |960 |

|2017 |1050 |

|2018 |1200 |

|2020 |1500 |

|2025 |2250 |

|2030 |3200 |

|2040 |5000 |

Източник: Собствени оценки

Някои хора може да си помислят, че подобно повишение на заплатите ще срине конкурентоспособността на нашата икономика. За същата опасност ни предупреждават често от МВФ и Световната банка. Това обаче не е вярно! Първо, производителността на труда у нас през следващите две десетилетия следва да нараства с около 10% средногодишно. Второ, както посочих по-горе, компенсацията на наетите у нас е около 40% от БВП по елементи на доходите, при 47,4% средно в ЕС. Измерена чрез националния доход, компенсацията на наетите у нас е била 43,6% през 2017 г., което е много по-ниско от другите европейски страни. Освен на по-ниската производителност, това е резултат и на дългогодишното потискане на доходите у нас. Доходите в България не са били и не могат да бъдат ограничители на конкурентоспособността в обозримото бъдеще.

България е страната и с най-ниски пенсии в ЕС

 – значително по-ниски от това, на което следва да са при нашето равнище на развитие и многократно по-ниски в номинално изражение от развитите западноевропейски страни. За преодоляване на това изоставане е необходимо ускорено нарастване и на пенсиите. То трябва да започне още от втората половина на 2019 г – с повишение на средната реална месечна пенсия от 1 юли с 50 лв. Повишението на месечната пенсия през 2019-2040 г. следва да бъде далеч по-висок, а не с 4-5 лева или с 3,8% (което означава 1,9% средногодишно), както предвижда правителството от 1 юли 2018 г. Средната пенсия за трудов стаж от 360 лв. в 2017 г., следва да достигне около 2600 лв към 2040 г. (виж таблица 3.).

Таблица 3. Средна месечна пенсия

лева

|Години |Средна пенсия |

|2016 |330 |

|2017 |360 |

|2018 |420 |

|2020 |570 |

|2025 |950 |

|2030 |1440 |

|2040 |2600 |

Източник: Собствени оценки

През 2017 г. средната месечна пенсия е била 34% от средната работна заплата. Според тези оценки през 2020 г. тя ще достигне 38%, в 2030 г. 45% и в 2040 г. 52%. Това съотношение между пенсия и заплата е по-рационално и съответства на европейската практика.

Общото стопанско оживление ще активизира производството, износа и заетостта в цялата икономика, ще увеличи доходите на физическите лица и печалбите на компаниите. Това пък ще увеличи постъпленията в бюджета от преки и косвени данъци и ще повиши потенциала на държавата да разширява финансирането на важни обществени програми. При тази икономически освежена обстановка е възможно, дори желателно, през следващите години да навлезем в режим на здравословна инфлация до 2,0-2,5%, каквато се толерира и от Европейската централна банка.

Политиката на доходите у нас е несправедлива. За характера на тази политика може да се съди по разпределението на новата стойност между труда и капитала (т.е. между заплати и печалби) и по равнището на данъчното облагане (това, което мобилизира държавата с данъците и това, което оставя на работодателите). Те намират обобщен израз в дела на държавните приходи и разходи в консолидирания бюджет. Този дял у нас е около 35-36%, а ако се вземат само данъчните приходи – под 30%, при 48,5% средно в ЕС.

Зад ниските проценти в България се крие траен стремеж на властите да оставят преобладаващата част от новосъздадената стойност на предприемачите и да ощетяват работещите, интелигенцията, младите хора, дребния бизнес, пенсионерите. Това изостря доходното неравенство в продължение на много години. То се оказа възможно поради икономическата агресивност на капитала в България, пословичната търпимост, на българите и липсата на активни синдикати и неподкупни политически партии, които да ги поведат в защита на фундаменталните им интереси.

Справедливото заплащане е и важен фактор за задържане на специалистите и квалифицираните работници у нас.  Както посочих по-горе, по приблизителни оценки около 1 млн. българи в работоспособна възраст са емигрирали в другите европейски страни и извън тях. Преобладаващата част са високо и средно квалифициран персонал. Предприемчиви млади и хора на средна възраст. Дори след катастрофални войни през миналия век, не сме губили такъв човешки капитал. Тази загуба има катастрофален характер. Независимо от значителните парични трансфери, които работещите в чужбина българи правят на свои близки у нас. Някои наши специалисти оценяват, че това изтичане на човешки капитал ни струва над 100 млрд. щатски долара.

Отливът на квалифицирана работна сила е един от преките деструктивни резултати от потискането на доходите. И свързаното с това искане да се облекчи привличането на работници и специалисти от трети страни (Украйна, Молдова, Грузия, Виетнам и други). Сами си създаваме сложна ситуация. Поддържаме ниски заплати на нашите квалифицирани работници и специалисти и ги принуждаваме да напуснат България. А сега търсим заместници от други страни, при много повече рискове и неизвестни.

С предлаганите от мен промени ще спадне делът на печалбата (и на степента на експлоатация) и ще нарастне делът на труда (заплатите) в разпределението на новосъздадената брутна стойност. Това ще доведе до чувствително повишение на средната работна заплата.

Освен по средната заплата, за бедността в една страна може да се съди и по минималната заплата. Защото средната заплата често пъти е подвеждаща. Тя може да расте не в резултат на подобрение на общото благосъстояние, а на рязко повишение на доходите на заможните и богатите (15-20% от населението), при неизменно и дори намаляващо равнище на доходите на бедните и средните слоеве (останалите 80-85%). Това се случва често у нас през последните десетилетия. По данни на Евростат България е с най-ниската минимална месечна заплата в ЕС през последните години (виж таблица 4.)

Таблица 4. Минимални заплати в някои страни

от ЕС.- в евро

|Страни |Минимална заплата |

|България |235 |

|Румъния |320 |

|Латвия |380 |

|Литва |380 |

|Чехия, |407 |

|Унгария |412 |

|Хърватска |433 |

|Словакия |435 |

|Полша |453 |

|Естония |470 |

|Португалия |650 |

|Гърция |684 |

|Словения |805 |

|Испания |826 |

|Франция |1480 |

|Германия |1498 |

Източник: Евростат

България беше единствената страна в ЕС с минимална заплата под 300 евро. А българският бизнес възразява дори и против тази заплата, понеже била „много висока”.

България се нуждае от нова политика на разпределението и преразпределението: Освен че трябва да се повишава общото равнище на доходите, финансовото бреме на данъчните и други плащания трябва да се премества постепенно от бедните и средни слоеве, както е сега, към заможните и богатите, както е в Европа. Това е и справедливо, защото е балансиран подход в отношението към труда и капитала, към който всяко българско правителство трябва да се придържа през следващите години и десетилетия.

Крещяща е потребността от ограничаване на голямото доходно неравенство.Както е известно, то се измерва с коефициента Джини. Колкото по-висок е той, толкова по-голямо е неравенството (виж таблица 5.).

Таблица 5. Коефициенти Джини

след социалните трансфери

|Страни |Коефициенти |

|Европейски съюз |31,0 |

|България |38,0 |

|Румъния |37,4 |

|Литва |37,9 |

|Словакия |23,7 |

|Норвегия |23,9 |

|Словения |24,5 |

|Чехия |25,0 |

|Швеция |25,2 |

|Финландия |25,2 |

|Холандия |26,7 |

|Австрия |27,2 |

|Унгария |28,2 |

|Франция |29,2 |

|Германия |30,1 |

|Хърватска |30,6 |

|Полша |30,6 |

Източник: Евростат

В момента коефициентът превишава 40,0. Към 2030 г. България трябва да се стреми към коефициент на Джини около 24,0-25,0, каквото е сегашното равнище в Чехия, Словакия и Словения. Той трябва да бъде запазен и дори намален до 21,0-22,0 към 2040 г.

Същото се потвърждава и с друг надежден измерител на доходното разслоение – съотношението между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението. Средното в ЕС през 2017 г. е било 5,1 пъти. България е рекордьор с 8,2 пъти, а в Чехия и Словения е най-ниско – около 3,5 пъти. Доходното разслоение между най-бедните и най-богатите 20% в България расте с ускорен темп през последните години. При 6,1 пъти в 2012 г. достигна 8,2 пъти в 2017 г. Като имаме предвид, че богатите хора у нас масово не регистрират важна част от доходите си, тази разлика вероятно е над 10 пъти.

Съчетаването на масова бедност едновременно с остро доходно неравенство формира социалната мизерия. Наличието на голямо доходно неравенство при масова бедност е много болезнено. Защото, едно е да си беден в Норвегия, Швеция или Швейцария, друго е да си беден в България или Литва. Това умножава и изостря до нетърпимост нашата социална мизерия. Големият въпрос е – до кога народът ще я търпи?

С предлаганите от мен промени ще спадне делът на печалбата (и на средното равнище на експлоатация) и ще нарастне делът на труда (заплатите) в разпределението на брутната новосъздадена стойност. Ще бъде леко смекчена дългогодишната социална мизерия на нашия народ. Дано правителствата и бизнесът пристъпят към тези мерки преди да е избухнала социалната експлозия! А тя се задава на хоризонта, въпреки пословичното покорно търпение на българите!

България

Икономика

Жените по-редовно плащат дълговете си от мъжете

Жените по-редовно плащат дълговете си от мъжете

Ако доскоро най-масовата група добри платци бяха на възраст 50-60 години, към момента тя се измества към по-младите - на 25-29 години

Дама на...

Прочети още:

Loading...

Култура

Спорт

Свят

Земеделие

Скъпотията не подмина и земеделието

Скъпотията не подмина и земеделието

Цените на производител в селското стопанство са се увеличили средно с 5,4% през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на мин...

Прочети още:

Loading...