Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Чет15112018

Брой 221, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.73144 BGN1 GBP = 2.24684 BGN1 CHF = 1.71639 BGN
Back Вие сте тук:Начало Оттук оттам Смел борец срещу фашизма, достоен български генерал

Смел борец срещу фашизма, достоен български генерал

Навършват се 115 години от рождението и 20 години от смъртта на ген. Демир Борачев

Демир Димитров Борачев е роден на 23 февруари 1910 година в с.Николаевка, община Суворово, Варненска област. Член е на Комсомола от 1928 година, а на БКП – от 1931 година. Като студент в Шуменския учителски институт през 19311933 г. е секретар на окръжния комитет на Добруджанския младежки съюз, на окръжния комитет на ДРО /Добруджанска революционна организация/ и член на Комисията по националностите при ОК на БКП. От есента на 1932 година е сътрудник на военната комисия на ОК на партията, а от началото на 1933 г. до минаването си в нелегалност през март същата година е секретар на БОНСС в Института. Арестуван е през май 1933 година и е осъден на смърт по шуменската военна конспирация. В затворите на монархо-фашистката власт прекарва осем години – до май 1941 година.

След освобождаването му от затвора е секретар на варненския селски партиен район, а след 22 юни 1941 г. като нелегален е член на военната комисия при окръжния комитет на партията. Партизанин е от май 1942 година – командир и политкомисар на партизанска чета „Народна дума” в Коджа балкан. От 1942 г. е член на окръжния комитет на партията и върши нелегална организационна работа, като ръководи създаването на Варненската партизанска чета. От създаването й през юли 1943 г. до 9 септември 1944 г. е политкомисар на Х-та Варненска въстаническа оперативна зона. Два пъти задочно е осъден на смърт.

От 9.9.1944 година е член на Бюрото на окръжния и областния комитети на партията и на областния комитет на Отечествения фронт, командир на народната гвардия и Народната милиция във Варненски окръг и областта. Участва в първия период на Отечествената война като помощник-командир /политкомисар/ на 4-та Преславска дивизия. След фронта отново е на партийна и организационна работа във Варна. Завършил е Висшите академични курсове „Выстрел” и Висшата академия на Генералния щаб на Съветската армия „К.Е.Ворошилов” в СССР. Преминава през всички командни длъжности в БНА – командир на полк, на дивизия, на отделен корпус, командващ армия. Бил е заместник-началник на Генералния щаб на БНА, завеждал е отдел „Административни органи” на ЦК на БКП. Военната си служба завършва като заместник и първи заместник-министър на вътрешните работи, където е отговарял за мобилизационната готовност и за войските на Министерството. Има войнско звание „генерал-полковник”. Той е единственият български генерал, завършил пълния курс на Софийската духовна семинария, където получава солидна обща култура и езикова подготовка.

От октомври 1973 г. е избран за заместник-председател на обществени начала на Националния съвет на Отечествения фронт.

Избран е за кандидат-член на ЦК на БКП на VІІ-я конгрес на партията, а за член на ЦК е избиран от VІІІ-я до ХІІІ-я конгреси на партията. Народен представител е бил четири мандата.

Удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд”, награден е с четири ордена „Георги Димитров”, два ордена „Народна република България” – І степен, много други български ордени и медали, съветските бойни ордени „Красное знамя” и „Красная звезда”, съветски и на други страни ордени и медали.

Демир Борачев почина на 18 януари 1995 година.

Приживе Демир Борачев написа три книги. Бяха издадени книгите „Бойци”, разказваща за нелегалната борба срещу монархо-фашизма в България и „Пълномощници на партията” – за неговото и на другите помощник-командири в 4 Преславска дивизия участие в първата фаза на Отечествената война. Предстои да бъде издадена третата му книга „Една изповед…”, отнасяща се за периода 9.9.1944 г. – 1994 година.

За идеята работехме до пълно изтощение

Откъси от книгата „Една изповед” на ген. Демир Борачев

След 9 септември 1944 г. дните и нощите се оказаха не по-малко напрегнати от онези преди тази историческа дата. Разликата беше в това, че всички борци бяхме свободни и не се мержелееше на всяка крачка полицейска или жандармерийска засада. Работехме до пълно изтощение. Като член на бюрата на окръжния и областния комитети на партията и завеждащ военните отдели на областните комитети на партията и Отечествения фронт, командир на гвардията и народната милиция, бях в непрекъснато движение – срещи с поделенията на народната армия, военно-морския флот и гвардейците във Варна, Шумен, Разград… И дойде решението на ЦК да замина на фронта като помощник-командир на 4-та преславска дивизия под куршумите, мините, снарядите на хитлеристите в тежките боеве за Равна Дубрава, Ниш, Прокупле, Куршумлия, Подуево, Прищина, Вучи трън, Косовска Митровица заедно с облечените във войнишки шинели родни хора – бойци и командири, когато дните и нощите тъй се вплитаха, че се губеше границата между тях… И от февруари 1945г. на обществено-политическа партийна работа във Варна, когато продължаваше вплитането на дните и нощите като в годините на въоръжената антифашистка борба, като на фронта. Обикалях Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Попово, Омуртаг… Дългът ме зовеше, както зовеше всички патриоти… Изпълних решението на ЦК на партията да стана кадрови военен… Учоба… Командир на полк… Пак учоба… Командир на дивизия… Пак учоба… Заместник-началник на Генералния щаб… Командващ армия… Завеждащ военно-административния отдел на ЦК на партията… Заместник-министър по войските на МВР… Първи заместник-министър на вътрешните работи, когато МВР беше разделено на КДС и МВР… Непрекъсната работа за повишаване на националната сигурност на Родината!… И след пенсионирането със същия темп работа в Националния съвет на Отечествения фронт като негов заместник-председател на обществени начала 14 години – без възнаграждение по моя молба… Като народен представител в Пето, Шесто, Седмо и Осмо народно събрание в родния камчийски партизански край, в Провадия, във Варна – срещи, срещи с близките на сърцето ми хора, на които съм се стремял да помагам… Този период от живота и дейността си считам за продължение при нови условия на затворническия живот в хладните килии и ледените карцери на фашистките затвори с туберкулозен процес и на постоянно дебнещото ме дуло на царско-фашистката власт в периода на въоръжената борба… За народа, за Родината съм се трудил рамо до рамо с бойните другари, с всички антифашисти отдавах и продължавам да отдавам силите си…

През годините след победния Септември имах щастието да се докосна до великана на революционната мисъл и революционното дело Георги Димитров! Да работя с бойни другари – командири в Септемврийското въстание през 1923 година, бивши политзатворници, партизански командири и политкомисари, каквито бяха Георги Дамянов, Боян Българанов, Димитър Димов, Йордан Катранджиев, Младен Стоянов, Петър Панчевски, Иван Кинов, Борис Копчев и още много, които се запазиха до последния си дъх чисти и последователни революционни дейци! Но животът и работата ми като военен и партиен деец ме сблъскаха и с хора, които се съблазниха от властта, а някои деградираха!… И все пак честните членове и последователи на нашата партия са много, много повече!…

Този период беше и е време на сблъсъци с хора с различни съдби и характери, с безкористни дейци и бойци на Благоево-Димитровската ни партия и от друга страна с хора, обичащи преди всичко себе си – кариеристи, страхливци, конюнктурщици, които на и след 10 ноември 1989 година скъсаха или захвърлиха партийните си книжки!…

Като дългогодишен член на Централния комитет видях, че много неща на върха в партията са оставали скрити от нас…

Видях как властта разяжда като ръжда онези ръководни другари, на които не достига сиво вещество, т.е. не им достига партийна закалка! И от довчерашни равни по затворническа килия и карцер или по бойна дейност във въоръжената антифашистка борба или даже с по-малък, много по-малък или никакъв тогава актив, постепенно загубват партийния ориентир и правилно или случайно издигнати започват да се държат високомерно, забравят, че са земни същества – превръщат се в хора, които гледат на своите бойни другари от „орлова висота”… Някои стигнаха до най-грубо потъпкване на партийния морал и до нямащо измерения лицемерие!..

…Аз, както в ония дни и месеци, когато по няколко пъти на ден садистът-ключар се провикваше към нас – осъдените на смърт политзатворници: „Довечера ще ви бесим!”, не паднах духом, твърдо вярвам и сега, че ще издържим този изпит! Обезателно ще го издържим! Това го доказва с цялата си история нашата партия! Тя, заедно с прогресивните сили в България, при новата обстановка, с нови форми на работа се явява главният гарант за извеждането на трудовите хора от мизерията!… Главен гарант за националната сигурност на Родината ни!…