Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет16112018

Брой 221, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.73144 BGN1 GBP = 2.24684 BGN1 CHF = 1.71639 BGN
Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Държавните ни мъже заслужават почит и уважение

Държавните ни мъже заслужават почит и уважение

Професор Иван Сакарев обичаше до болка родното си Добринище, Пиринския край и България, към която има големи заслуги

Петър ХАДЖИЕВ

Преди дни пътувах до родното си Добринище. Пролет е и все се намира работа в градината. Не знам за какво отворих дума, навярно да попитам за последните новини, а комшията Благо ми сподели, че съвсем наскоро погребали Иван Сакарев. Починал в София, но преди това пожелал прахът му да бъде положен до неговите родители на гробищата в Добринище. ”Никой от властта не дойде го изпрати”, тъжно каза комшията. А Иван Сакарев бе първият и засега единствен добринищанин, заемал министерски пост, при това — близо десет години по времето на социализма. И което е по-важното — остави следа от своето министерстване, което даде шанс на Добринище да се говори за него като привлекателен център за зимен и летен туризъм.

Иван Сакарев е роден на 3 декември 1933 година. Моят баща ми е разказвал за него, че е бил много прилежен и трудолюбив ученик, израснал в много мизерия. Такива са били и повечето негови връстници в онези времена. След средното си образование завършва през 1957 г. Висшият инженерно-строителен институт. После започва работа в окръжната строителна организация в Благоевград. От 1961 година започва научната му кариера като асистент, главен асистент и доцент във ВИСИ. Кандидат на техническите науки става през 1968, а по-късно и професор. Работи като сътрудник в отдел “Промишленост и транспорт“ на ЦК на БКП. Директор на Научноизследователския институт към Главно управление на пътищата. После партията го връща на работа в родния Пирински край, където през 1974 г. става секретар на Окръжния комитет на БКП. През лятото на 1976 г. е избран за първи секретар на ОК на БКП в Благоевград, което си бе повод за гордост за Добринище, че местен човек е издигнат на такъв висок партиен пост. Дотогава обикновено беличани бяха „абонирани” за първия секретар, а жестока битка водеха и селищата от двете страни на Пирина. Спомням си като юноша как кандидати за първи секретар на окръга не можаха да простят на Иван Сакарев, че той е предпочетен да води партията. Малко след като Иван Сакарев замина за София, където на 12 май 1977 г. бе избран за министър на строителството и строителните материали в правителството на Станко Тодоров, една нощ в Добринище изчезна… сградата на автогарата, която бе и почивен дом на транспортните работници. Намираше се на края на селото, както тогава се водеше Добринище, на пътя за град Гоце Делчев. Хубава и красива представителна сграда. По онова време взеха да правят околовръстния път, за да не влизат колите в селото. След като Сакарев си тръгна от окръга, човекът след него „преценил”, че сградата трябва да се събори, защото била на опасен завой. Местните хора разбраха, че предстои да се бута автогарата и се вдигнаха на протест. Това обаче не попречи за една нощ сградата да бъде съборена, за да не се прекърши волята на партийния функционер, който така и не можа да се примири, че Иван Сакарев преди него е станал първи секретар. Случваха се такива истории и в онова време. А опасният завой и днес си е много опазен, макар че „жертваха” заради него голяма многоетажна сграда.

От 18 юни 1981 г. до 4 януари 1984 г. Сакарев е министър на строителството и архитектурата в правителството на Гриша Филипов, а от януари 1984 г. до януари 1986 г. е първи зам.-министър на строителството и селищното устройство, с ранг на министър пак в правителството на Гриша Филипов. Кандидат-член на ЦК на БКП е от 1976 до 1978, а след това до 1986 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител в VІІІ-то Народно събрание от 19811986. След напускането на министерския пост е ректор на Висшия инженерно-строителен институт за времето от 1987 до 1990 година. В научната му кариера като професор има написани няколко книги като автор и съавтор: “Организация на пътното и железопътното строителство“ –1975, “Ръководство по организация на строителството“-1976, Организация на строителството»-1977, “Календарно планиране на строителството“-1979, “Планиране на комплексната организация в пътното строителство“- 1980, “Технология,организация и механизация на монтажните работи в мостовото строителство“-1981.

На няколко пъти съм се срещал с Иван Сакарев, като първата бе на 6 ноември 1980 г. По повод присъждането на научната степен „професор” той покани в министрския си кабинет на „Дондуков”, където днес е президенството, група земляци от Добринище, живеещи в София. По това време със сестра ми бяхме студенти, та се бе сетил да покани и нас, защото се познаваше много добре с баща ни. Влизах за първи път в живота си в министерство, за първи път прекрачвах министерска врата. Очаквах да видя някаква помпозност, а кабинетът на министър Сакарев най-обикновен и скромен — голямо писалище, заседателна маса и диван с две кресла. Та тогава той каза на своите земляци, че иска да остави на Добринище модерен хотел и въжена линия до хижа „Безбог”, които да поставят началото на зимния туризъм в родното ни място. „Докато аз съм министър, ще направя всичко възможно това да стане”, каза той тогава. И наистина изпълни обещанието си. Но в годините на демокрацията модерният хотел в центъра на Добринище и въжената линия бяха продадени за безпари, защото принадлежаха на „Почивно дело” към профсъюзите и по скалъпен закон тяхното имущество бе разпродадено. Малцина обаче днес в Добринище знаят кой постави началото на туризма, а заслугата е на единственият засега министър от родното ни място.

С бай Иван Сакарев за последно се видях на 24 май 2004 г., когато училището в Добринище празнува 150 години от създаването си. Поговорихме за времената, в които живеем и той не скри огорчението си от разграбването на България.Тогава си дадохме дума, че непременно ще се видим, за да ми разкаже той за своя живот и професионални пътища, но срещата поради една или друга причина така и не стана, най-вече по моя вина. Все не намерих време да срещна този забележително скромен и добър човек, какъвто бе Иван Сакарев. И затова тъжно ми стана, когато разбрах, че след тежко боледуване е напуснал земният ни свят, а още по-тъжно ми стана, че държавната власт в лицето на МРРБ и местната — в лицето на община Банско не направиха жест поне да го изпратят достойно и с почит към свършеното от него като министър и като учен в години, в които бяха съградени две Българии. Професор Иван Сакарев остави видима следа в икономическото развитие на България, която той обичаше до болка, както обичаше родното си Добринище и Пиринския край! Почивай в мир, земляко бай Иване!