Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря21022018

Брой 37, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.58495 BGN1 GBP = 2.2183 BGN1 CHF = 1.69527 BGN
Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Отиде си строителят на модерна София Петър Междуречки

Отиде си строителят на модерна София Петър Междуречки

Отиде си строителят на модерна София Петър Междуречки

Дипломатът с три висши образования се превърна в един от най-успешните кметове на София в нейната история

На 13 февруари след тежко боледуване почина Петър Междуречки – дипломат, първият български посланик в Бон след установяване на дипломатически отношения с ФРГ и последният в ГДР преди обединението с Федералната република. Той ще остане в българската история като един от най-успешните и дългогодишни кметове на София в периода между 1978 до 1986 година. 

Петър Междуречки е роден на 2 май 1934 г. в Гоце Делчев в семейството на Александър и Мара Междуречки. Дядо му Гоце Междуречки е деец на ВМОРО и произхожда от Междурек, Кукушко.  Родителите му са активни антифашисти, арестувани и съдени заедно с великия поет Никола Вапцаров.

Петър Междуречки е член е на БКП от 1965 г. През 1957 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет, а след това икономика в Германия. 

Междуречки завършва и международни отношения в Москва през 1965 г. След това работи като аташе и трети секретар. 

От 1968 г. е завеждащ стокообмена при търговското представителство на България във ФРГ. През 1971 г. става старши инструктор в отдел “Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП

Между 19741978 г. е посланик на България във ФРГ. Като такъв прокарва отношенията на България със Западна Германия в икономическата и културната сфера. Той, отличният познавач на немския език и култура, бе личен приятел на водещи немски политици, интелектуалци и бизнесмени. Като такъв организира техни визити в България, както и посещения на Тодор Живков в Бон. През 2012 година за нашия вестник той опроверга внушението, че едва ли не преди 1989-а сме били в международна изолация: „Аз бях първият посланик на страната ни след установяването на дипломатически отношения с ФРГ през 1973 г. т.е. започвах почти от нулата. Като посланик установих контакти с ръководството на всички големи концерни като „Круп”, „Тисен”, „Бош”; „Сименс” и други. Контакти бяха установени и с някои от ръководителите на големите банки, както и с политическия елит на ФРГ като Вили Бранд (канцлер, лидер на ГСДП, президент на Социнтерна), Хелмут Шмит (канцлер от 19741982 г.), Херберт Венер (дългогодишен парлментарен лидер на ГСДП), Хелмут Кол (лидер на ХДС, канцлер от 19821998 г.), Ханс-Дитрих Геншер (външен министър от 19741992 г.), Валтер Шел (президент на Германия от 19741979 г.), Щраус (дългогодишен премиер на Бавария, кандидат за канцлер) и много други забележителни държавници от онова време. Според мен тези хора нямат аналог на днешно време. С по-голяма част от тях Тодор Живков имаше лични контакти, а със Щраус и проф. Цан, ръководител на „Даймлер-бенц” даже доверителни връзки. За установяване на близки контакти на Живков с икономическия и политическия елит на Германия, много помогна и едноседмичното му посещение през 1975 г. в Западна Германия, както и посещенията на повечето от изброените по-горе лица в България. Паметни ще останат за мен думите, които Живков ми каза на четири очи в края на посещението си: „Петре, от това, което видях тук през тази една седмица разбрах, че сме изостанали, десетки, а в някои области и стотици години от немците. Те са взели и реализирали това, за което аз само говоря, а именно приложението на научно-техническия прогрес в живота. Ако не вземем веднага коренни мерки и не променим някои базисни правила, особено в областта на икономиката, онзи социализъм ще се сгромоляса.”. Тогава Междуречки допълни: „Разбира се, нашите отношения с ФРГ не се развиваха само в икономическата и политическата сфера. Силно развитие имаше в духовните ни връзки, особено в областта на музиката. Фурор предизвикваха изложбите на тракийското изкуство и българските икони. Установени бяха контакти между редица научни институти на двете страни”.

Когато през 1978 г. е поканен за кмет на София от тогавашния партиен и държавен глава, поръчението е да приложи немския опит в развитието на София.

През 1986 г. за кратко е първи заместник-председател на Комитета за държавен и народен контрол, а от 1986 до 1990 г. е посланик на България в ГДР, като такъв е последният ни представител в Източна Германия до обединението на страната.

След промените от 10 ноември 1989 г. се пенсионира, но остава активен член на БСП. Избиран е в ръководството на столичната организация, бе дългогодишен лидер на Движението на ветераните на БСП в София, бе активист на организациите на бившите дипломати.

През 1976 е избран за кандидат-член, а от 19811989 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител два мандата.

По време на кметския мандат на Петър Междуречки

За времето от 1978 г. до 1986 г. в рамките на мандата му в Общината в столицата бяха построени около 120 000 жилища, 40 детски градини и толкова училища, поликлиники, магазини, нови зелени площи, началото на Южния парк, булевардите „България” и „Иван Вазов”, редица спортни площадки и др. Бяха направени и нови трамвайни трасета, метробазата в Обеля, също така беше разработена схемата на метрото, която по-късно беше своеволно, частично изменена. Корона на възможностите на столичната архитектура, самоотвержения труд на строителите, както и таланта на художници и склуптори беше великолепния Национален дворец на културата. С отстраняването на Сточна гара „Перловец”, старото ЖП училище и казармите на 6-ти полк, центърът на София бе отворен към Витоша. Преместена беше и зоологическата градина, като на нейно място се планираше изграждането на Националния исторически музей. За ЗЕМЯ той сподели: „Това беше време на творчески подем, което се отнася и за развитието на духовната сфера, науката, театралното изкуство и други. — Като мисъл, проектът за зелените клинове в София е прокаран още 1938 г. от арх. Мусман. Това е една стара идея, но след това обогатена от архитектите на София. По мое време се осъществи само първата част от проекта за зелени клинове в София. Това е пространството от Южен парк 12 и частично Южен парк 3. Това е пространството около НДК, което минава около реката и пътя на бул. „България” и отива на юг, където сега се намира хотел „Хилтън”. Беше абсолютно забранено да се строи там, това трябваше да е парк, както и построеният срещу хотел „Хемус” мол. Освен това има два огромни паркинга, а те са в противовес, с това, което възнамерявахме да правим. Пространството от НДК до плувен басейн „Спартак” беше първата част на Южен парк. Втората част стигаше чак до Околовръстен път, като минаваше под него и след това се обединяваше с ботаническата градина. Тя също бе подготвена, но след това порязана от ръководствата, които дойдоха в т. нар. демократично време”. С тъга тогава строителят на модерна София припомни, че всички тези идеи и проекти бяха погребани от новите „демократични” общинари на София.

Въпреки всичките тези успехи Петър Междуречки никога не се самоизтъкваше, както обичат да правят днешни властимащи. Но той до края на дните си остана страстен борец за историческата истина, срещу опитите за фалшифициране на историята на съзиданието на социалната държава.

Петър Междуречки бе патриот, който до последно се вълнуваше от съдбата на България, която искаше да прегърне от прозореца на дома си, където прекара последните си години. През 2014 г. в интервю за нашия вестник на въпрос дали България след 1989 г. можеше да се развива по друг начин, той убедено каза: „Да, можеше. И това ни сочеше примера на Испания. Там, основните политически сили- леви и десни, въпреки, че водеха 30-годишна братоубийствена война проявиха историческа мъдрост и подписаха политическо примирие, с което да се концентрират националните сили на страната, и да си решат нейните основни проблеми. Но вместо това в последвалите години, в страната ни се завихриха жестоки конфронтации, пропити от примитивизъм”, с тъга сподели големият дипломат и дъжавник.

Беше искрен и добър приятел и чест гост на редакцията на ЗЕМЯ, неговите думи, че нашият вестник е глътка въздух в омърсената от омраза и разруха действителност, за нас бе висока чест и мотивация. Интервютата, статиите и позициите, които периодично ни предлагаше за печат бяха пример за аналитично мислене, огромна обща култура и човешки опит, на мироглед на истински държавник. Петър Междуречки бе пламенен идеалист на социалистическата идея, каквито се срещат все по-рядко.

Поклон пред светлата му памет! 

От издателите и колектива на ЗЕМЯ