Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед18112018

Брой 221, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.73006 BGN1 GBP = 2.21323 BGN1 CHF = 1.72092 BGN
Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Генерал Димитър Стоянов – живот по пътя на идеала

Генерал Димитър Стоянов – живот по пътя на идеала

Генерал Димитър Стоянов – живот по пътя на идеала

Той ръководеше МВР 15 години, системата помни това време като най-градивното и плодотворното в своята история

На 7 ноември Димитър Стоянов, комсомолски и партиен функционер, министър на вътрешните работи от април 1973г. до декември 1988 г. щеше да направи 90 години. Повечето от неговите съратници си отидоха от този свят. Те успяха преди 15 години, 4 години след неговата кончина, да издадат книга със спомени за него озаглавена „Димитър Стоянов по пътя на идеала”, в която изразиха своето уважение и преклонение към своя министър. Сега остава ние, по-младите негови служители да си спомняме за него. През цялата ми служба в органите на МВР –от 1970 до 1992 г. съм се срещал с него само на едно събиране на малка група от служители с него. Но познавам духа, който той внесе в министерството, знаех резултатите от неговата работа като ръководител и това ми дава основание сега да изразя своето мнение за него и да изкажа преклонението си пред паметта му.

Генерал-полковник Димитър Стоянов оглавяваше миистерството на вътрешните работи в продължение на 15 години и половина. Той дойде в министерството след дългогодишна организационна работа в Димитровския комунистически младежки съюз като секретар на неговия Централен комитет и в БКП като секретар и първи секретар на Окръжния комитет във Велико Търново, а също като народен представител и кандидат-член на ЦК на БКП. Той е министърът, който най-дълго е ръководил това министерство в следосвобожденска България. След него са Георги Цанков – 9 години, Дико Диков – 8 години и Стефан Стамболов – 7 години. Дори и този факт показва, че той е имал качества, които са успели да го задържат толкова години начело на това отговорно министерство. Отчитам и друг факт, че той е имал късмета да стои начело на министерството през едни от най-плодотворните за българския народ години на съвременна България. Това са 70-те и 80-те години, когато България бурно се развиваше и успя да се нареди сред 30-те страни в света с най-добри икономически показатели. Нямам намерение да вадя статистически данни от развитието на България от Освобождението до наши дни, за да доказвам, че това са години не само на бързо икономическо и духовно развитие на българския народ, но и на непрекъснато повишаване на неговото благоденствие. Вече от позициите на близо 30-те години на прехода може още по уверено да се каже, че това са най-проспериращите за България години. Именно в условията на този икономически, духовен и културен подем ръководеното от Димитър Стоянов министерство изпълняваше, и то по един изключително успешен начин, основните задачи по защитата на националната сигурност и обществения ред. Ще посоча някои факти.

През този период политическото ни разузнаване в рамките на

Първо главно управление се превръща в съвременна и модерна разузнавателна служба

, която е готова да изпълнява и най-трудните задачи, които времето поставя. Изявяват се с пълна сила възможностите на структурите на разузнаването в Центъра и зад граница да събират информация, която да подпомага държавното ръководство в провежданата от него външна политика. Външнополитическото ни разузнаване се оформя като един от най-важните източници на информация за държавното ни ръководство. За това важна роля има доверието в него и разбирането, че всяко пренебрегване на разузнаването е погрешно. Същевременно разузнаването е било готово да провежда активни мероприятия за подкрепа на България в нейната политика зад граница, да я защити от нападки, да пропагандира успехите на малка България. Според едно проучване направено от израелските специални служби българското политическо разузнаване по своята ефективност се нарежда в първата десетка на разузнавателните служби в света по това време.

МВР подпомагаше най-ефективно икономическото развитие на България

и изигра важна роля за повишаване благоденствието на българския народ през този период. Това съдействие на МВР се осъществяваше и от разузнаването, и от контраразузнаването и от милицията. Именно по времето на Димитър Стоянов, през 1980г., в рамките на Първо главно управление, се създаде управление Научно техническо разузнаване (НТР). Основната задача поставена пред него бе да подпомага развитието на българската промишленост, селско стопанство, наука и техника като ги снабдява с достиженията на развитите страни в тези области. За тази цел то, преодолявайки наложените по това време ембаргови правила на КОКОМ, се добира и доставя оборудване и документация за онези производства, които, според тогавашната стратегия, имат решаващо значение за икономиката на България и формират значителна част от националния ни доход — изчислителна техника, микроелектроника, телекомуникации, производство на прецизни машини, производство на свръхчисти материали и химикали, фармация, микробиология, военна промишленост. За периода 19811989г.,по оценка на потребителите,

НТР е спестило на държавата около 900 млн. долара

, които е трябвало да се похарчат, ако технологиите се закупуват. През 1985г. България е номер едно сред страните от бившия социалистически лагер по износ на електронно-изчислителна техника. НТР осигурява чрез своята резидентура в Япония технология и оборудване за производство на магнитни дискове в ДЗУ, каквото в страните от социалистическия лагер няма. В началото на 80-те години фармацевтичния завод в Разград е реконструиран и се превръща в завод за антибиотици благодарение на пълната проектна документация осигурена от научно техническото разузнаване. То оказва значителна помощ и в развитието и разцвета на битовата химия в България и открива пътя на българските химици към масовото производство на перилни препарати. Събраната информация от НТР запазва своето значение и досега. Все още има заводи и предприятия, които работят успешно благодарение на получената от него информация. В някои оценки на западни специалисти се говори, че българското научно — техническо разузнаване от този период по ефективност се нарежда след разузнаванията на САЩ, Съветския съюз и Израел. Пак по времето на Димитър Стоянов се създаде още една мощна структура, която имаше за основа цел да защитава икономическата сигурност в страната и да подпомага нейното икономическо развитие . Това бе икономическото управление ( известно още като управление ІV), което от 1986г. действа в рамките на Второ главно управление. Да споменем и ефективната дейност на икономическата милиция, която разкриваше и предотвратяваше престъпления в областта на икономиката. Към това трябва да прибавим и дейността на

Шесто управление, което съвместно с други поделения на контраразузнаването и милицията пресичаше всякакви опит за корупция

сред отговорни длъжностни лица.

По времето на Димитър Стоянов МВР се включи по най-ефективен начин в стремежа на нашето общество за проспериращо духовно и културно развитие. В рамките на Първо главно управление се изгражда отдел ХІV, занимаващ се с културно – историческо разузнаване, който издирва и придобива документи и материали свързани с историята на българската държава, а също организира пропагандирането на българската история в съседни и по-далечни страни. В управление се изгражда специално звено за опазване на културно-историческите паметници и ценности и недопускане нелегалното им изнасяне зад граница. В рамките на своите възможности МВР подпомогна и честването на 1300 годишнината от създаването на българската държава.

По негово време се създава изключително ефектива котраразузнавателна служба, владееща до съвършество средствата, методите и формите на контраразузнавателната дейност.Това бяха годините на Студената война, когато недоверието между съседни и по-далечни страни се изразяваше в шпионска и друга вредителска дейност. Българското контраразузнаване добре познаваше чуждите разузнавателни служби и техните резидентурни групи работещи срещу България. Имаше добри агентурни и оперативно-технически позиции в чужди посолства, консулства, търговски представителства, агенции, международни организации, за които се знаеше, че се използват като прикритие за шпионска дейност. Стреми се да не допусне използването на туристическия, културния, научния, спортния обмен за събиране на разузнавателна информация за страната ни. Контраразузнавателните служби са способни да провеждат и най-сложните технически мероприятия за подслушване и наблюдение на техните обекти. Не само в рамките на социалистическата общност, но и противниковите специалисти в областта на шпионажа признават, че в България е изградена добра в професионално отношение контраразузнавателна машина, с възможност да разкрива и неутрализира всякакви опити за провеждане на шпионска дейност. Десетки са шпионите на Турция и Гърция и други страни, разкрити през този период.

По времето на Димитър Стоянов, МВР се справяше успешно с най-важната задача, която обществото поставяше пред него – да разкрива, предотвратява и пресича престъпления и нарушения срещу националната сигурност и обществения ред. Нека сега политолози, социолози, изследователи да сравнят престъпността по времето на тези 15 години, когато Димитър Стоянов ръководеше министерството на вътрешните работи, с които искате 15 години от т.н. преход. Сравнението е невъзможно. Всички показатели са в негова полза.

По това време за организирана престъпност въобще не можеше да се говори.

Престъпления като отвличания с цел откуп, поръчкови убийства, трафик на хора не бяха известни. Тогава в страната имаше около 250 наркомани, водени на строг отчет в милицията, а сега са стотици хиляди. Всеки опит за корупция, включително и по високите етажи на властта се пресичаше безмилостно. Нямаше ги тези ежедневни убийства, кражби, изнасилвания, измами, които сега притесняват българското население и с които почти привикнахме да живеем. Чужденците, които посещаваха България, освен на красотата на природата ни, на безплатното здравеопазване и образование ни завиждаха за това, че живеем без да познаваме ежедневния страх от престъпления. Дори и по време на така противоречивия и драматичен възродителен процес МВР осигури сигурността, обществения ред и спокойствие в страната и не допусна масови безредици, ексцесии и насилие, към които имаха склонност отделни екстремистки настроени лица от средите на българските турци. То разкри бързо авторите на терористичните актове в Пловдив и Варна през 1984г. и във влака на гара Буново през 1985г., своевременно осуети десетки други опити за терористично-диверсионни актове и по този начин не допусна разрастването на терористична вълна в страната.Това беше време не само на ниска престъпност, но и на висока разкриваемост на престъпленията, особено на тежките. И което бе по-важното, на бързо и справедливо наказание на тези, които пристъпваха законите на страната. За това важна роля изигра създаването към МВР през 1979г. на Главно следствено управление, в което работеха опитни служители с юридическо образование. През този период се хвърлиха много усилия и за повишаване ефективността на пътната полиция. Благодарение на взетите мерки пътните произшествия рязко намаляха и смъртността по пътя стигна изключително ниско ниво.

За всичко това определени заслуги има и ръководителят на МВР през този период. От моите позиции виждам няколко неща, които го издигнаха не само като

авторитетен и уважаван ръководител на министертвото, но и като най-успешния ръководител на МВР в съвременна България.

Той превърна професионализма в работата на министерството в най-необходимото условие за успешна борба с престъпността, независимо каква е тя — шпионство, тероризъм, убийства, кражби. За тази цел той заложи на първо място на приемствеността. Той запази старите кадри, с богат опит, знаещи и можещи. Същевременно продължи процеса на назначаване на млади хора, с висше образование, владеещи чужди езици, преминали солидна специална подготовка. Това съчетание позволяваше тези млади хора по-бързо да навлязат в работата и се оформят като добри оперативни работници. Измежду тях започнаха да се издигат и ръководните кадри в министерството. Вероятно тази идея за приемствеността / и може би неговите пристрастия към историята/ го накараха да започне създаването на музеи на МВР в центъра и по места и да се пишат историите на отделните поделения на МВР.

Димитър Стоянав издигна на ново равнище информационно-аналитичната работа в министерството. В тези звена започнаха да се привличат най-добрите оперативни работници, хора с научни степени и звания, умеещи да прилагат съвременните методи на анализ. Той съсредоточи цялата дейност по това направление в специално създадено Централно информационно организационно управление. Въведе компютърното обслужване в системата и информационните фондове на министерството започнаха да се систематизират в автоматизирани информационни системи. Вървеше се към създаването на интегрална автоматизирана система, която да обедини отделните системи на поделенията на МВР.

Имаше определена слабост към науката и техниката. Създадоха се няколко нови и се модернизираха съществуващите вече научни институти и центрове. Имаше стремеж да се влагат в оперативно-издирвателната дейност на министерството най-новите постижения от областта на науката и техниката. В тези институти израстнаха и много научни кадри на министерството.

Димитър Стоянов обръщаше голямо внимание на подготовката и обучението на бъдещите и на младите служители на МВР.

Успя да превърне висшата специална школа на МВР във Висш институт на МВР

, в които обучаваните курсанти получаваха висше юридическо или инженерно образование. Отделиха се средства за изграждане на модерен учебен корпус на института. Създаде се специален издателски отдел, издаваха се монографии, учебници, списания. Млади преподаватели и оперативни работници започнаха да защитават дисертации, да се хабилитират. Радееше за това оперативни работници да имат научни степени и звания.

Към всичко това трябва да споменем грижите, които се полагаха за служителите на министерството. По негово време се построиха няколко жилищни квартали специално за служители на министерството, като се обръщаше особено внимание да получават жилища многодетните семейства. Построиха се няколко почивни станции за тях, модернизира се специализираната болница на министерството.

Димитър Стоянов държеше на строгото спазване на законността, на законите на страната от служителите на министерството. По негова инициатива се приеха няколко нормативни актове, които регулираха дейността на Държавна сигурност, милицията и пропивопожарната охрана, на следствието и затворите и т.н.

Вероятно той е имал и други положителни управленски, организационни и лични качества, за да се задържи толкова години начело на МВР. Факт е, че той е един от малцината министри на МВР, които си отидоха от него без провали, без изпращане в „заслужена пенсия“, без назначаване на някаква синекурна работа. Още докато бе министър той стана член на ЦК на БКП (1976 г.) и кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП (януари 1984 г.). От министерството той отиде на по-висша държавна и партийна работа – стана член на Държавния съвет, на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Там го и завари 10 ноември 1989г. Много несправедливи хули и клевети се казаха по негов адрес след настъпилите промени в страната.

Опитаха се да го съдят по повод възродителния процес. Той запази мъдро мълчание.

Неговата защита във връзка с процеса беше книгата му „Заплахата. Великодържавният национализъм и разузнаването на Турция против България”, която издаде през 1997г. и в която разказва за опасностите за националата сигурност на България от проявите на турския и протурския национализъм. Започна да пише книга за своя живот и дейност, за годините прекарани начело на МВР и в държавната и партийна йерархия, за настъпилите събития след 10 ноември. Смъртта го изпревари …

Питам се сега, дали не си отиде преждевременно от този свят, защото посрещна тежко обвиненията и клеветите, които се казаха по негов адрес след промените настъпили в България. И които той не заслужаваше. Но той запази уважението и почитта на всички онези, които го познаваха. Сред тях е и огромния колектив от служители на МВР, които министър Стоянов ръководеше през тези години.

Проф.дикн, о. з. подп. Бончо Асенов