Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед19052019

Брой 93, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.74581 BGN ↓ 1 GBP = 2.23618 BGN ↓ 1 CHF = 1.7299 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Напусна ни изключителната Виолета Гиндева

Напусна ни изключителната Виолета Гиндева

Напусна ни изключителната Виолета Гиндева

Напусна ни голямата българска актриса Виолета Гиндева.

Тя си отиде на 72-годишна възраст след кратко боледуване, съобщиха в неделя от Народния театър “Иван Вазов“. 

“С огромна мъка ви съобщаваме, че днес след кратко боледуване ни напусна прекрасната актриса от трупата на Народния театър Виолета Гиндева...Нямаме думи, за да изразим обичта и преклонението си към нея, и тъгата от загубата...Светъл път! Обичаме те завинаги и благодарим!“, се посочва в съобщението на театъра. 

Ще запомним Виолета Гиндева като най-обичаните лица на българското кино и театър, преподавател, но преди всичко като човек с непоклатим дух, устоял на повратностите на времето. 

Виолета Гиндева е родена на 14 юни 1946 г. в Сливен. Дъщеря е на професора по философия Панайот Гиндев. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ през 1968 г.

Играе в Драматичен театър “Сава Огнянов“ Русе (1968 – 1969), Народен театър “Иван Вазов“ (1969 – 1971), Театър “София“ (1971 – 1974), Народен театър “Иван Вазов“ (1974 – 1993), Нов драматичен театър “Сълза и смях“ (от 1994).

Партнира на Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев в “Черните ангели“ на режисьора Въло Радев през 1970 г. Първообраз на героинята ѝ е Виолета Якова.

През 1975 г. се снима в “Сватбите на Йоан Асен“ заедно със Стефан Данаилов, Апостол Карамитев и Коста Цонев. В “Чичо Кръстник“ на режисьора Стефан Димитров партнира отново на Коста Цонев, а също и на Стефан Мавродиев и Катя Паскалева (1988 г.).

В периода 2003-2007 г. е заместник-кмет на Пазарджик.

От 2008 г. насам вече ръководи своя първи самостоятелен клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски“ с асистент Михаил Ботевски.

Актрисата Виолета Гиндева бе носител на наградата Заслужил артист (1977), Народен артист (1984), Орден “Кирил и Методий“ и други отличия.

Ето какво споделя Виолета Гиндева пред някои от българските медии:

„Мечтаех да играя Жулиета, а сега ми остава дойката... Ще ми се обаче да споделя за една несбъдната роля - на Офелия. Помня как бях начинаеща актриса в Народния театър. Апостол Карамитев ме настига на улицата. Крачеше с едни големи, интензивни крачки. “Чудесно, че те виждам!“ - изненада ме в гръб. - Започваме “Хамлет“ с Моис Бениеш и искам ти да си Офелия!“ Как само се зарадвах! И питам кога ще е премиерата. Отговаря ми той, а аз: “Но все пак трябва да родя в края на януари.“ Той ме поглежда и вика: “Колко ти трябва да излезеш на сцена след раждането? Почваш гимнастика и идваш!“ Но Бениеш почина и Апостол не изигра тогава Хамлет, нито аз - Офелия. А как репетирахме, какво измислихме за нероденото си дете... Мечта ми беше.“ – в. „Труд“

„Може би за някого пътуването от град на град е потискащо. Но това е моята професия. Вероятно заради това всички актьори – и мъжете, и жените - са големи домошари. Обичат семейството, обичат домашния уют, мъжете актьори обичат да готвят, дори и да подреждат дома. А за мен домът, притегателното място е там, където са моите деца, всичко останало е временно. Човек навсякъде може да си създаде убежище, но според мен то не е пълно, ако децата му не са в него.“ – сп. „За хората“

„Актьорите продължават да са държавни чиновници. Младите актьори имат ограничен брой театри, където да развиват своя потенциал и талант, а да се упражнява професията е изключително трудно.“ – радио „Дарик“

През 1993 г. от Народния театър ме уволни директорът Васил Стефанов. Тогава открито се обявих против пенсионирането на големите ни актьори, въпреки че аз самата бях на 46 години - далече от тази възраст. В света няма такъв феномен “пенсиониран артист“. Играят, докато имат сили, докато са здрави и са на крака, докато публиката ги иска. Като бях в Америка, гледах последния сериал с Джейн Фонда, която играе като фурия, независимо че не вижда, краката я болят, всичко това е вкарано в ролята й, и е блестяща! Та тогава Васил Стефанов ме остави без работа, а бях самотна майка с две деца. Това беше една “синя“ метла на тогавашните управляващи, а той е искал да се натегне. Дори на борсата за безработни се бяха обадили да не ме приемат!

По време ва снимките на филма “Сватбите на Йоан Асен“ много неочаквано за всички ни, Апостол /Карамитев/ си отиде. Единствен, който е знаел за заболяването му, рак на бъбреците, е бил режисьорът на филма Вили Цанков. Никой друг от екипа не подозираше, че има такова нещо, а и Апостол не даде в нито един момент някакъв сигнал, че има здравословен проблем. Прекратихме снимките след погребението. Взе се решение от режисьора, ролята на Йоан-Асен Втори да продължи да изпълнява Коста Цонев. Аз го знаех това, всички го знаеха. Но така се получи, че първите снимки с Коста след погребението на Апостол, бяха на сцената, когато трябваше моята героиня, ромейката Ирина, втората съпруга на българския цар, дадена от баща си Теодор Комнин като дипломатически подарък, да бъде въведена в тронната зала, в която Йоан Асен Втори я чака. Дори ние с Апостол бяхме репетирали тази сцена и той беше предложил много интересно решение. Отивам на снимките, гримираха ме, облякоха ме и влязох в декора. Видях висок мъжки силует, застанал при един прозорец с гръб към мен, облечен в дрехите на царя! Със същата наметка, със същата коса, със същата корона, които познавах... Без да се усетя, извиках спонтанно:“Апостоле!“ Всички се вкамениха! Мъжът се обърна и ... вместо черните очи на Апостол, видях сините очи на Коста. Разплаках се!.. Разтече се грим, докато ме изчистят, докато ме гримират отново... След това се извинявах на Коста. Защото това беше ужасно от моя страна, защото в този момент аз трябваше да го подкрепя, на него никак не му е било лесно... Мал шанс беше, че Апостол не можа да си завърши филма, но... животът е това, което се случва, докато ние си правим планове – от ДИР.БГ

По материали в интернет.