Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Чет16072020

Брой 133, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.71941 BGN ↓ 1 GBP = 2.15452 BGN ↓ 1 CHF = 1.82942 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Да усетиш истинския вкус на хляба

Да усетиш истинския вкус на хляба

Откъс от повестта „Сами срещу слънцето” от Павел Бебов

И тази утрин на селския площад под кичестите липи

бяха насядали десетина старци. Техните разговори винаги

бяха интересни. Като се започнеше от акранските години и

се стигне до днешните горещи места на планетата. Меж-

дународните събития тук се бистреха и се вземаха „най-

точните решения'. Всеки от старците или редовно четеше

вестници, или слушаше тия, дето редовно ги четат и най-

вече не пропускаха новините. Сядаха скупчени на пейката

и с часове си приказваха, дорде се сетят, че бабите са ги

изпратили нещо да купят от магазините, и че и днес като

вчера и оня ден ще закъснеят. Рипват тогава чевръсто и

припряно си тръгват към къщи. В такива случаи си знаят, че

сол ще им се трие на главите, ама с годините тая сол вече

не беше така солена, понасяше се. Но нали пък политиката

не бяха я изпуснали и днес,

Та и в тая августовска утрин едни от редовните посети-

тели се бяха събрали и говореха за това, което бяха чули

вчера в новините по телевизията. По едно време довтаса

и бай Гоцо.

Бистрите ли я, бистрите ли я пущината? - поздрави

той и се намести на една от пейките.

Бай Гоцо беше дълги години овчар. Сега орташки по

постановлението за самозадоволяването заедно с още не-

колцина като него ходеха да пасат двайсет-трийсет овце.

Бистрете я, ама няма да е лошо и един поход да на-

правим към блоковете. Да видите па там какви чудеса има.

Сума ти сражения можем да спечелим.

Ти пак някакви зевзеклъци си намислил - прекъсна

го дядо Гърмен, най-възрастният, известен като познавач

на световната политика. - Та кажи какво толкова има там

за гледане.

Нали слушате по радиоуредбата съобщенията кой

какво бил обрал, как предсрочно всичко тая есен щяло да

отиде в хамбарите и във фабриките?

Че не е ли вярно? - побърза да му възрази дядо Гър-

мен.

Абе, не за това ти приказвам. И на мене ми се иска

да я свършат работата преди да са паднали дъждовете. Но

за друго ми е думата. Това царевично зърно, дето остана

по нивите, него кой ще обере? Помните ли през лятото как-

во направихме, та да помогнем? Нищо! И сега - пак нищо!

Седим и оправяме от наше село положението в Корея и в

Сирия. А защо и ние не се притечем на помощ? Ама ни е

по-леко тук на пейките да си седим и да си приказваме.

Хайде и ти. Ние също сме дали. Дошло е време да си

починем - обади се мустакат старец.

Така, както спореха, не забелязаха, че бай Георги се

беше приближил до тях и внимателно ги слуша.

А, ето те и тебе - пръв го забеляза дядо Гърмен. -

Началство, май и ние трябва да се запишем в армията като

доброволци, за да я ликвидираме тазгодишната есенна

хала.

На драго сърце ще ви приема, стига да сте още юна-

ци - засмя се бай Георги.

Да ти кажа - продължи дядо Гоцо, - гледам ги мла-

дите, като фурия са. И все пак има нещо, за което ме боли.

Сърцето ми се стяга. Повечето от тях още не са усетили

истинския вкус на хляба. Ей така, да знаят да го ценят Като

го хванеш комата, топъл, още дими от фурната, така да те

опари, че пръстите да те заболят. Но хубаво да ти стане от

тая болка, щото опеченият хляб е твое дело - ти си гледал

житото, прибирал си го, брашно си млял. И тогава най-ще

ти е сладък. Работата не е само там в някаква си норма,

някаква машина, която са хванали като вран кон. Затова

и някои толкова не му придирят дали по земята жито и ца-

ревица ще се сипе. Затова и като минавам през полето,

като гледам как се валят кочани с жълто зърно, идва ми да

заплача.

То е, защото вече има много - обади се друг. - Но

не им връзвай толкова кусур на младите, Гоцо. Млади са,

кръвта им сега ври. Луди глави са, но полека-лека ще улег-

нат

За улягане - ще улегнат, но любовта към земята ня-

маш ли я в сърцето си, загубена е тя - не се даваше дядо

Гоцо.

- Абе, бай Георги, аз отдавна си мисля. Що ние не на-

правим една пенсионерска бригада, която да обира това,

дето по блоковете остава. Така хем някаква работа ще

свършим, хем и полза ще има от нас, хем няма само на

пенсиите да лежим. Пък и бабите по-малко ще ни се карат.

Помислете, нямам нищо против. Вярвам, че и Стоян

ще склони.

Ще помислим, но и вие не си затваряйте очите пред

тия безобразия, които на много места се вършат на полето.

Ти ходил ли си скоро там?

-Че как мислиш?

Добре де, вярвам ти, че си ходил. Тогава сигурно си

видял, че я няма навсякъде истинската грижа за земята.

Това дето расте по нивите, да не е на Аллаха, бе, Георге?

Пак е наше.

Прав си, прав си. Ще трябва да я видим тази работа

- закани се бай Георги. - Но и вие, като видите нещо - каз-

вайте. Иначе не се кахърете ^ себе си. Досега не сте дали

малко. Оттук насетне - колкото можете.

Абе, ти какво смяташ, че ние в тоя зор ще стоим със

скръстени ръце и няма да помагаме! Ще помагаме и още

как - рече дядо Гърмен. - Ще ни накараш да ги ударим в

земята някои от по-младите. Само да успеем да ги задър-

жим при нас. Че то, както са хукнали към градищата...

-Там е майсторлъка - рече бай Георги. - Да ги убедим

да останат. Инак и те са прави понякога да искат повече.

Прави са зер - додаде дядо Гърмен. - Нявга така се

нахвърляме върху тях, че и аз го правя, а забравяме ние

кви сме били в лудите ни години. Навремето що щуротии

бяха...

Повечето от останалите се съгласиха с него. Бай Геор-

ги ги слушаше и мислеше, че в техните критични и прис-

трастни понякога оценки има и много истина. Вървеше в

обедния пек той и си мислеше колко много работи още им

предстоят и колко много въпроси сам трябваше да реши.

Силите само да не го напуснат. Инак ще им намери отгово-

ра - хората от селата ще влязат в пътя, и тия от Гориново

и от Дъгата ще вземат повече да мислят за общото. И ре-

колтата ще я приберат без загуби и навреме. И старите ще

помагат. Вярваше им. Знаеше какво могат. Че през тия го-

дини, които отлетяха от началото нали и основите полага-

ха, и градяха нагоре, и знаеше как се радваха и на първите

и на днешните успехи.


Тази вечер щеше да има събрание в Гориново. Работи-

те там продължаваха да кретат и Стоян смяташе да постави

въпроса ребром - ей така, открито, хората да кажат какво

мислят. Председателят седеше в кабинета си и се мъче-

ше да си представи как ще протече събранието. Мислеше

за целия комплекс, където работите вървяха сравнително

добре, мислеше и за това, че и в Дъгата, и в Гориново, а

това бе горе-долу една пета от землището, все още нещо

куцаше. Коя бе причината? Дали само в тамошните хора?

Но Стоян вече сам се бе убедил - и те знаеха как добре да

работят земята. Тогава? Ръководителите? Дълго време там

не можеха да намерят добри ръководители. Това - едно на

ръка. Но честно пред себе си председателят признаваше,

че не са им помагали достатъчно. И други съмнения имаше

Стоян. Не се ли събраха при него в центъра на комплекса

най-кадърните и по тоя начин долу селата се обезглавява-