Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед24062018

Брой 122, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.69512 BGN1 GBP = 2.23856 BGN1 CHF = 1.70131 BGN
Back Вие сте тук:Начало Писма (2) НАУЧНИ ЛАВРИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ

НАУЧНИ ЛАВРИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ

Преди няколко дни учас­т­ник в мрежата на фейс­бук написа, че Вис­шето воен­номор­ско училище „Никола Йон­ков Вап­царов” ще присъди почет­ното звание док­тор хонорис кауза на бив­шия премиер Симеон Сак­с­кобур­гот­ски. Приех съоб­щението като без­в­кусна шега но, все пак, поз­въних в Училището за дос­товерна инфор­мация. Оказа се, че това е реално решение на Академич­ния съвет. Датата на церемонията се уточ­нявала с царя в оставка. Раз­бира се, обичайна прак­тика е вис­шите училища да правят подобни жес­тове на приз­нател­ност за научни пос­тижения и зас­луги към свои колеги от други универ­ситети и инс­титуции, както и към видни общес­т­веници и дър­жав­ници от чуж­бина. Но през цялата ми 64 годишна прак­тика на моряк и 8 годиш­ното ми битие като начал­ник на същото това Мор­ско училище не можах да отк­рия и следа от зас­луга на бив­шия цар без цар­с­тво към воен­номор­с­ката наука и към бъл­гар­с­кото корабоп­лаване. Тогава защо се прави тази показна церемония? Очевидно няма нищо общо с науката! Може би подобно пред­ложение се е родило в полум­рака на някоя масон­ска ложа или в свет­лите кабинети на рекон­к­вис­тадорите на бъл­гар­с­ката монар­хия и на рес­тав­раторите на едно минало, белязало страната ни със съюз с фашизма и национална катас­т­рофа. Допус­кам, че този непос­тижим за здравия разум жест се прави и с мъл­чаливата благос­ловия на влас­тите.

В Мор­с­кото училище извисява ръст памет­ник на пат­рона му, великият поет и антифашист Никола Вап­царов. Любопитно е дали организаторите на този тър­жес­т­вен акт ще пред­ложат на новоиз­печения „док­тор хонорис кауза“ да се пок­лони пред памет­ника на поета, убит с под­писа на неговия баща. Чувам гласове: „Той не носи вина за баща си”. Така е, но ако Симеон Сак­с­кобур­гот­ски приема да се кичи с лав­рови венци от Мор­с­кото училище е длъжен да осъди убийс­т­вото на пат­рона на училището. Тогава всичко би било по мес­тата си. Мис­лите ли, че подобна хипотеза е въз­можна?

Сега не е модерно да си бъл­гар­ски антифашист. Други имена – мрачни и оцапани с народ­ната кръв — въз­к­ръс­ват от небитието и са издъл­бани на плочите пред НДК, на тях влас­тимащите и гран­товите антикомунис­тки, рес­тав­раторите и потом­ците на фашис­т­ките палачи, кадят тамян. Те пос­тепенно се прев­ръщат в герои на нашето недав­нашно минало и претен­денти за бъдещето, докато антифашис­тите и ветераните от Отечес­т­вената война са унизени и заб­равени. В този мръсен поток науч­ната и образователна инс­титуция Висше воен­номор­ско училище няма място! То е инс­титуция на бъл­гар­щината, а не инс­т­румент на рес­тав­рацията и поле на политикан­с­т­вото! То носи името на Никола Вап­царов и трябва винаги да е на висотата му!

Ще си поз­воля да приведа думите на анг­лийс­кия поет и преводач на Вап­царов Питър Тем­пест: “В някогаш­ното жилище на поета, на ул. “Ангел Кън­чев” 37, съм виж­дал стар, овех­тял будил­ник, който е събуж­дал Никола Вап­царов всеки ден за черна и без­пощадна работа. Нека неговият будил­ник пак заз­въни силно и високо, за да държи будно нашето съз­нание на писатели и борци за мир и щас­тие на човечес­т­вото.”

О. з. Кон­т­раад­мирал Румен Попов, о.з. кон­т­раад­мирал:

бивш начал­ник на ВВМУ, випус­к­ник на 48 Вап­царов­ски випуск,

дарен с това име от май­ката на поета на 23 юли 1953 г.