Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Съб23062018

Брой 122, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.69512 BGN1 GBP = 2.23856 BGN1 CHF = 1.70131 BGN
Back Вие сте тук:Начало Писма (2) Промените в България – от лошо към по-лошо

Промените в България – от лошо към по-лошо

Промените в България – от лошо към по-лошо

Управлението върви от скандал в скандал, коалицията все повече прилича на брак по сметка

Обявената през 1987 г. „глас­ност и перес­т­ройка” изигра лоша шега в Съвет­с­кия съюз и Бъл­гария. Мнозина от пар­тий­ните ръководители и интелиген­цията прегър­наха свободата на словото и очак­ваха рефор­мите на икономиката да донесат „промяната”. Оказа се, че перес­т­рой­ката не се със­тоя, но тя стана причина да рухне както СССР, така и бъл­гар­с­ката икономика чрез ней­ната приватизация и раз­г­ром след 10 ноем­ври 1989 година.

Михаил Гор­бачов се опита да коригира социализма с „повече демок­рация” и с лозунга за „глас­ност” да начер­тае бъдещето на социализма, като го освободи от идеологичес­ките изк­ривявания. Тази глас­ност го смъкна от президен­т­с­ката власт и той изчезна на Запад. Тодор Жив­ков реши да се сниши пред задалата се от Север политическа буря и побърза да върне стопан­с­ките пред­п­риятия в ръцете на работ­ниците, но беше принуден да предаде кор­милото на властта на перес­т­рой­чици и новоиз­люпени „демок­рати”. Това даде въз­мож­ност на „бор­ците за промяна” да лик­видират социализма, а с него – и икономичес­кото, социал­ното и духов­ното благополучие, на което се рад­вахме преди 1989 година.

Започва се с граж­дан­ско непод­чинение от 1990 г., отначало седяща стачка, а след това палат­ков лагер, раз­положен на площад 9 сеп­тем­ври (сега Алек­сан­дър І) между президен­т­с­т­вото и Археологичес­кия музей. Лагерът наб­рояваше около 300 пос­тоянни обитатели, живеещи вече в „града на истината”, който си имаше кмет, общин­ска управа и даже… храм, ръководени от СДС. Това бяха писатели, артисти, преподаватели във ВУЗ и научни работ­ници, студенти и пен­сионери, но привечер се стичаха много хора. На 4 юли „граж­даните на истината”се вдиг­наха на митинг с искане за оставка на Петър Младенов и съд за Тодор Жив­ков. Президен­тът Младенов се опита да успокои протес­тиращите, но без успех. Той се оттегли от властта на 6 юли 1990 г., след като активис­тът на СДС28 години по-късно – на протур­с­ката ДОСТ на Лютви Мес­тан) Евгени Михай­лов манипулира фразата „Да дой­дат тан­ковете”, вместо „Да дойде Станко”. Градът на „истината” е раз­вален в нощта на 26 срещу 27 август след опожаряването на Пар­тий­ния дом.

Социал­демок­ратът Анд­рей Луканов – преди 10 ноем­ври кандидат-член на Полит­бюро на БКП и вицеп­ремиер при Жив­ков, а след това ръководител на две правител­с­тва, раз­рушава социалис­тичес­ката икономика с внесения отвън док­лад на край­ните неолиберали и пазарни фун­дамен­талисти Ран и Ът. Тази прог­рама стана основа за прехода, в който бяха отнети социал­ните пос­тижения на предиш­ната дър­жава, беше раз­п­родадена и унищожена бъл­гар­с­ката индус­т­рия, беше раз­бито род­ното земеделие. Подучени от Гор­бачов, новите влас­тимащи пратиха в зат­вора дър­жав­ника Тодор Жив­ков, но не му отнеха уважението на голяма част от обик­новените хора, които оцениха и греш­ките, но и пос­тиженията му за това народът да живее спокойно, пред­видимо и социално осигурено.

Политикът и философ Алек­сан­дър Лилов с огор­чение ще заяви: „Комунис­тичес­ките пар­тии и тех­ните ръковод­с­тва в Съвет­с­кия съюз и в Източна Европа не загубиха главите си във физичес­кия смисъл, но загубиха много повече. Нас­тъпиха раз­руха и рес­тав­рация. Бог умря и всичко стана въз­можно. Задълго и в широки общес­т­вени кръгове се установи пред­с­тавата за нас като за чудовища, което не се оказа така маловажно нито в общес­т­вен, нито в морален план. Още по-лошо е, че за социализма започна да се мисли не като за нап­редък, не дори като за светла утопия, а като за лъжа, аван­тюра, исторически нон­сенс. Горко на нас, социалис­тите!”

Така беше в началото преди 28 години. Днес бивши комунисти-ренегати, в лицето на Бойко Борисов, Цецка Цачева и други, раз­рушават останалата от социализма икономика, „преработ­ват” с корум­пирани сделки завареното образование, здравеопаз­ване, сис­тема за отдих и туризъм, доходи, защита на природата и съм­нително продават стратегичес­кото за национал­ната ни сигур­ност дружес­тво ЧЕЗ на лица, които са, меко казано, спорни и слабо поз­нати в енер­гетиката. Днеш­ната раз­рушителна власт на ГЕРБ се държи на косъм от Обединените пат­риоти.

Ост­рите раз­ног­ласия в управ­ляващата коалиция по раз­лични въп­роси довеж­дат до раз­мяната на обидни реп­лики пред медиите между лидерите на пар­тиите, влизащи в нея. Волен Сидеров е гневен, че не влиза в работата на Валери Симеонов да тича по телевизиите и да раз­съж­дава върху работата на управ­ляващата коалиция, неп­рекъс­нато да мен­тор­с­тва, да коман­два какво трябва да се случва нав­сякъде – това изобщо не е правилно. Сидеров е категоричен, че е време двамата вицеп­ремиери от Обединените пат­риоти да се борят за общите си цели и изпъл­няват предиз­бор­ната си прог­рама за доходите на бъл­гарите, за изп­равянето на икономиката и биз­неса, за вдигането на минимал­ната зап­лата до прага на бед­ността – 321 лв. Неот­давна той призна, че депутатите не работят в пар­ламен­тар­ната зала, че раз­чис­т­ват лични сметки и обвини Цветанов в комунис­тически прийоми за налагане на дневен ред и самораз­п­рава. Противоречията между пат­риотите се засил­ват от ден на ден, съюзът им с ГЕРБ изг­лежда все повече като брак по сметка.

Ерозията в коалицион­ното управ­ление продъл­жава и скоро ще се прекъсне тън­ката нишка, която все още го под­държа.

Докато никой не знае какво върши другия, ГЕРБ си провежда отделна политика, противоречаща на Обединените пат­риоти. Така им дошло на управ­ляващите да тег­лят заедно кола, но един дърпа нап­ред, други назад, а трети нагоре, а всеки към себе си. Колата, според приказ­ката народна, си стои още там.

Дано скоро се намери политическа сила, която да дръпне тази кола в правил­ната посока на социал­ната дър­жава и се обърне с лице към социализма.

Никола Чолаков, Горна Оряховица