Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Вт25092018

Брой 183, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.66326 BGN1 GBP = 2.18773 BGN1 CHF = 1.74192 BGN
Back Вие сте тук:Начало Писма (2) Промените в България – от лошо към по-лошо

Промените в България – от лошо към по-лошо

Промените в България – от лошо към по-лошо

Управлението върви от скандал в скандал, коалицията все повече прилича на брак по сметка

Обявената през 1987 г. „гласност и перестройка” изигра лоша шега в Съветския съюз и България. Мнозина от партийните ръководители и интелигенцията прегърнаха свободата на словото и очакваха реформите на икономиката да донесат „промяната”. Оказа се, че перестройката не се състоя, но тя стана причина да рухне както СССР, така и българската икономика чрез нейната приватизация и разгром след 10 ноември 1989 година.

Михаил Горбачов се опита да коригира социализма с „повече демокрация” и с лозунга за „гласност” да начертае бъдещето на социализма, като го освободи от идеологическите изкривявания. Тази гласност го смъкна от президентската власт и той изчезна на Запад. Тодор Живков реши да се сниши пред задалата се от Север политическа буря и побърза да върне стопанските предприятия в ръцете на работниците, но беше принуден да предаде кормилото на властта на перестройчици и новоизлюпени „демократи”. Това даде възможност на „борците за промяна” да ликвидират социализма, а с него – и икономическото, социалното и духовното благополучие, на което се радвахме преди 1989 година.

Започва се с гражданско неподчинение от 1990 г., отначало седяща стачка, а след това палатков лагер, разположен на площад 9 септември (сега Александър І) между президентството и Археологическия музей. Лагерът наброяваше около 300 постоянни обитатели, живеещи вече в „града на истината”, който си имаше кмет, общинска управа и даже… храм, ръководени от СДС. Това бяха писатели, артисти, преподаватели във ВУЗ и научни работници, студенти и пенсионери, но привечер се стичаха много хора. На 4 юли „гражданите на истината”се вдигнаха на митинг с искане за оставка на Петър Младенов и съд за Тодор Живков. Президентът Младенов се опита да успокои протестиращите, но без успех. Той се оттегли от властта на 6 юли 1990 г., след като активистът на СДС28 години по-късно – на протурската ДОСТ на Лютви Местан) Евгени Михайлов манипулира фразата „Да дойдат танковете”, вместо „Да дойде Станко”. Градът на „истината” е развален в нощта на 26 срещу 27 август след опожаряването на Партийния дом.

Социалдемократът Андрей Луканов – преди 10 ноември кандидат-член на Политбюро на БКП и вицепремиер при Живков, а след това ръководител на две правителства, разрушава социалистическата икономика с внесения отвън доклад на крайните неолиберали и пазарни фундаменталисти Ран и Ът. Тази програма стана основа за прехода, в който бяха отнети социалните постижения на предишната държава, беше разпродадена и унищожена българската индустрия, беше разбито родното земеделие. Подучени от Горбачов, новите властимащи пратиха в затвора държавника Тодор Живков, но не му отнеха уважението на голяма част от обикновените хора, които оцениха и грешките, но и постиженията му за това народът да живее спокойно, предвидимо и социално осигурено.

Политикът и философ Александър Лилов с огорчение ще заяви: „Комунистическите партии и техните ръководства в Съветския съюз и в Източна Европа не загубиха главите си във физическия смисъл, но загубиха много повече. Настъпиха разруха и реставрация. Бог умря и всичко стана възможно. Задълго и в широки обществени кръгове се установи представата за нас като за чудовища, което не се оказа така маловажно нито в обществен, нито в морален план. Още по-лошо е, че за социализма започна да се мисли не като за напредък, не дори като за светла утопия, а като за лъжа, авантюра, исторически нонсенс. Горко на нас, социалистите!”

Така беше в началото преди 28 години. Днес бивши комунисти-ренегати, в лицето на Бойко Борисов, Цецка Цачева и други, разрушават останалата от социализма икономика, „преработват” с корумпирани сделки завареното образование, здравеопазване, система за отдих и туризъм, доходи, защита на природата и съмнително продават стратегическото за националната ни сигурност дружество ЧЕЗ на лица, които са, меко казано, спорни и слабо познати в енергетиката. Днешната разрушителна власт на ГЕРБ се държи на косъм от Обединените патриоти.

Острите разногласия в управляващата коалиция по различни въпроси довеждат до размяната на обидни реплики пред медиите между лидерите на партиите, влизащи в нея. Волен Сидеров е гневен, че не влиза в работата на Валери Симеонов да тича по телевизиите и да разсъждава върху работата на управляващата коалиция, непрекъснато да менторства, да командва какво трябва да се случва навсякъде – това изобщо не е правилно. Сидеров е категоричен, че е време двамата вицепремиери от Обединените патриоти да се борят за общите си цели и изпълняват предизборната си програма за доходите на българите, за изправянето на икономиката и бизнеса, за вдигането на минималната заплата до прага на бедността – 321 лв. Неотдавна той призна, че депутатите не работят в парламентарната зала, че разчистват лични сметки и обвини Цветанов в комунистически прийоми за налагане на дневен ред и саморазправа. Противоречията между патриотите се засилват от ден на ден, съюзът им с ГЕРБ изглежда все повече като брак по сметка.

Ерозията в коалиционното управление продължава и скоро ще се прекъсне тънката нишка, която все още го поддържа.

Докато никой не знае какво върши другия, ГЕРБ си провежда отделна политика, противоречаща на Обединените патриоти. Така им дошло на управляващите да теглят заедно кола, но един дърпа напред, други назад, а трети нагоре, а всеки към себе си. Колата, според приказката народна, си стои още там.

Дано скоро се намери политическа сила, която да дръпне тази кола в правилната посока на социалната държава и се обърне с лице към социализма.

Никола Чолаков, Горна Оряховица