Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пон21052018

Брой 98, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.65678 BGN1 GBP = 2.23907 BGN1 CHF = 1.65482 BGN
Back Вие сте тук:Начало Писма (2) ЧУВСТВА И МИСЛИ НА ВЕТЕРАНА

ЧУВСТВА И МИСЛИ НА ВЕТЕРАНА

ЧУВСТВА И МИСЛИ НА ВЕТЕРАНА

Разказ на Борис Гърнев от Пловдив за вълненията и емоциите му от присъствието на Парада на победата в Москва

Получих покана за парада в Мос­ква още на 20 март. Приех поканата с въл­нение! Онзи час, онзи ден бе за мен цяло изпитание — за мен, за рода ми, за приятелите ми! Пос­ледва поредица от въп­роси — имаш ли сили за подобен полет? Рис­ковано е!…

- Сили имам, нищо страшно няма. Заминавам! — спокойно и уверено отговорих.

Цели два месеца под­готовка и раз­говори за Мос­ква и никаква вест за деня, за часа на излета… Все такава неиз­вес­т­ност до 6 май, до дена на „Храб­ростта“. В този ден на „Храб­ростта“ пак раз­говарях с ветераните в града на тепетата кога ще летя към Мос­ква.

- Вероятно утре– отговарям.

Интуицията ми, пред­положенията ми излязоха верни.

На 7 май бяхме изп­ратени с пред­седателя на Съюза на ветераните от вой­ните в Бъл­гария — доцент док­тор Иван Сечанов от сек­ретаря на Облас­т­ния управителен съвет в Плов­див Петър Пан­дур­ски и генерал Драгоев. Двамата изп­ращачи ни предадоха на летището в прег­ръд­ката на генерал Лазаров и Христо Маринов — пред­седател на фон­дация.

Граб­наха багажите ни, хванаха ни под ръка, поведоха ни към Мос­ква. С тези млади семоот­вер­жени потомци в Съюза на ветераните се срещаме за пръв път и никога няма да ги заб­равим. За мен и двамата потомци — Лазаров и Маринов — са внуци — небесен дар.

Ето я Мос­ква! Моята „огнена звезда“. Четири дни тук слушах само: „С праз­ником!“ и „Спасибо!“.

Мос­ква, слов­ните й деца аплодираха всеки белоб­рад и белокос ветеран от антифашис­т­ката война срещу нашес­т­веника през 19411945 година.

Белоб­радите бяхме малко, много малко!

Един от тях бях аз — орачът от Лиш­бяхово (Илин­ден), Нев­рокоп­ско, от Пирин­ска Македония, заедно с врача от Чир­пан­ско. Двама сме — врача и орача!

Бавно крача с бас­тун­чето си към Чер­вения площад по улица „Альонка“

, а до мен е врачът. Зад нас са Лазаров и Маринов от фон­дацията. Крачим по праз­нично украсената „Альонка“ сред шпалир от „самодиви“ — под­б­рани красиви мос­ков­ски девой­чета с пилотки на челата си, онези пилотки на незаб­равимите младог­вар­дейци, на Олег Кошевой, пилотки на леген­дарни младог­вар­дейци от +Чер­вената армия“.

По цялото протежение на улица „Альонка“ ангелог­ласни девойки ни аплодираха със слова и много цветя.

- Спасибо, спасибо…

Така е туп­тяло сър­цето в гър­дите ми, когато отб­ранявахме хребета на „Чер­вена шума“ пред река Пчиня през ноем­ври на 1944 година, а също и когато прев­зехме Скопие на 14 ноем­ври. Тогава бях на 23 години. Сега, когато съм пред Чер­вения площад на Мос­ква нав­лязох в 97-мата си годишна въз­раст. Тогава бях пред Вар­дар, днес съм в Мос­ква. И там и тук, и тогава и сега сър­цето ми издържа, защото пред мен е светов­ният цен­тър на мира, защото рус­кото „Спасибо“ облива сър­цето ми с бал­сам.

Ето го Чер­вения площад и Кремъл­с­ката стена, препъл­нени от праз­нично облечени хора. Това са гос­тите на праз­ника, поканени от „без­мър­т­ния полк“ по повод 73 години от 9 май 1945 година.

Чер­веният площад ни пос­рещна с шатра, извози ни до деветия сек­тор в точ­ното време, на точ­ното място. Гора от камери и фоторепор­тери ни следят.

Мос­ква аплодира опъл­чен­ците от Хай­душ­кия бал­кан, от земята на Ботев и Лев­ски.

До парад­ния час остават минути. Нови самодиви с пилотки на челата прииж­дат откъм „Альонка“, хванати ръка за ръка, като на хоро в една права редица крачат и под­с­качат в ритъма на „Катюша“. Истин­ски венец за праз­ника откъм Кремъл­с­ката стена.

Още един такъв венец откъм палата на ГУМ. Двата живи венеца от самодиви са шпалири на воен­ния парад. Главозамай­ваща панорама! Парад на световна победа от две световни войни. Пър­вата световна завърши без победител. Един­с­т­веният победител преди сто години бяха „Чер­вените ескад­рони“ на Будьони, на Мос­ква, въз­пяти от пролетар­с­кия поет — бъл­гарин от Македон­ско — Смир­нен­ски.

Ескад­роните на Смир­нен­ски днес са превъп­латени в мощна сила, благос­ловена от небето, превъп­латени в „без­с­мър­тен полк“, който вразумява безум­ните световни нар­комани.

Парадът на хора и тех­ника премина за два часа. „Без­с­мър­т­ният полк“ като пъл­новодна река от хора с гим­нас­тьорки с пилотки на челата се носеше из площада от пладне до след залез слънце.

Рус­кият „без­с­мър­тен полк“ се появи и в Плов­див.

За него прочетох във вес­т­ник „Марица“ на страница 10 — „День победъй“. Редове написани от Росен Саръмов под над­с­лов „Положиха бъл­гар­с­кия флаг до рус­кия под Альоша“. И в още градове в Бъл­гария улиците бяха изпъл­нени с потомци от Съюза на ветераните от вой­ните, неуморимите борци за световен мир, за живот в ново време, в нова цивилизация.

В началото преди сто години бяха „Чер­вените ескад­рони“ на Будьони. Днес видяхме без­с­мър­т­ния полк на Мос­ква.

Преди сто години пороч­ната Антанта на Европа срещу похода на Будьони не успя и светов­ните нар­комани днес няма да успеят срещу „без­с­мър­т­ния полк“.

Времето на големите армии с тежко смър­тоносно оръжие без­въз­в­ратно отминава. На обединена Европа днес са й нужни обединени умове като Вол­тер, Ломоносов, Глад­с­тон, Тол­с­той, Лейди Стръг­форд и Мер­сия Маг­дер­мот.

Врачът и орачът от светов­ната война, че от миналото светът ще вземе жаравата, а не пепелта. Надяваме се, че светът на кул­тур­ното сърев­нование между народите ще замени потос­мукач­ната кон­курен­ция на милиар­дерите и с Вап­царов­ска вяра в човека ще пос­рещ­нем божес­т­вената правда в света.

Такава е меч­тата на народите от петте кон­тинента.

Дядо Борис Симеонов Гър­нев

от дом „Илин­ден“ в село Бой­ково, Плов­див­ско