Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пон25062018

Брой 124, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.67911 BGN1 GBP = 2.23108 BGN1 CHF = 1.69571 BGN
Back Вие сте тук:Начало Позиция (2) Една земя ни е родила

Една земя ни е родила

Една земя ни е родила

Сега Ние - и християни, и мюсюлмани, и всички етноси, сме в състояние да дадем исторически урок на всички, които си въобразяват, че имат историческото право да ни надзирават и направляват

Раж­дането на обединител­ния пат­риотизъм на бъл­гар­ска земя в демок­ратични условия е уникален културно-исторически и политически феномен.

Правя дъл­бок пок­лон пред паметта на Апос­тола на Свободата — Васил Лев­ски, защото това, което искам да кажа са къл­нове от семената, които той е посял в поч­вата на общата ни душев­ност.

Този Обединителен пат­риотизъм същес­т­вено се отличава от европейски и регионални национализми по това, че не издига етнонацията като самоцел или като основополагащо условие за кон­солидиращите процеси в общес­т­вото. Върху тази основа са въз­ник­нали класичес­ките национални дър­жави.

Бъл­гар­с­кият Обединяващ пат­риотизъм в днеш­ното актуално политическо време се базира предимно на необ­ходимостта от Заед­ност на раз­личието, а не на елиминиране или на унифициране на другостта и раз­личието в „нароченото гърне“ на етнонацията и на монолит­ната национална дър­жава.

И за този политически процесинг са налице вън­шни и вът­решни обс­тоятел­с­тва и фак­тори:

Вън­ш­ният свят, от който сме част и ние, е динамичен и нес­табилен. Свидетели сме на геополитическо раз­мес­т­ване на традиционни плас­тове на влас­товата сис­тема в планетарен мащаб. Това със­тояние на глобал­ното политическо време съз­дава чув­с­тво на несигур­ност и тревож­ност.

Обс­тоятел­с­т­вата и мотивиращите фак­тори във вът­реш­ния ни свят са свър­зани с над­г­радени проб­леми във връзка с продъл­жител­ният труден Преход, който излишно пар­тизира и пар­целизира пуб­лич­ното политическо прос­т­ран­с­тво. Лип­сата на кон­сен­сус по основ­ните приоритети на страната и хаотич­ната смяна на елитите е една от основ­ните причини сега да плащаме висока социал­ната цена с нисък стан­дарт, бед­ност и шан­тав популизъм.

Раз­витието на общес­т­веното съз­нание и самосъз­нание, и в час­т­ност на национал­ното самосъз­нание, не беше проек­тирано върху динамиката на национал­ните интереси. Опцията на визията за бъдещето на Бъл­гария имаше за хоризонт включ­ването ни в НАТО и в ЕС. Раз­бира се, това беше правил­ната стратегия и тя беше реализирана.

Но свръхочак­ванията за полагаема ефек­тив­ност се отразиха негативно върху цен­нос­т­ния фун­дамент и дей­нос­т­ния мотив на Национал­ното Самосъз­нание.

В ежед­невна кон­сумация понятий­ното словосъчетание „Национално Самосъз­нание“ е абс­т­рак­тно клише, изпол­з­вано предимно за комер­сиални политически цели на част от елита на страната.

В тази щекот­лива тематизация понятийно-категориалният терен е много хлъз­гав. За това аз изхож­дам от раз­бирането, че дъл­бин­ният носител на граж­дан­с­кото съз­нание и самосъз­нание е „работещо“ Национално Самосъз­нание. Защото е защитен механизъм на Цялото при кризи и критични ситуации за страната. С други думи, е политическа методология за опред­метяване на граж­дан­с­кото самосъз­нание в живота от позицията на национал­ните интереси.

Затова стратегичес­кото проек­тиране на мат­рицата на Национал­ното Самосъз­нание е пред­наз­начено да нап­рав­лява въз­п­риятието, мис­ленето и оценъчно-избирателната ни способ­ност да избираме какво е добро или зло за общес­т­вото и дър­жавата не само от гледна точка на нас­тоящето, но и в историческа пер­с­пек­тива.

Това е по-сложен и трудоемък под­ход, защото пред­полага: визия за раз­витието на света и на региона, както и поливариан­тно моделиране на раз­лич­ните геополитически тар­гети от позицията на устой­чивото раз­витие на бъл­гар­с­ките национални интереси.

През пос­лед­ните няколко десетилетия често съм си задавал въп­роса: Защо пронационалис­тич­ните фор­мации нямат прецизно дефинирано понятие за най-важния им инс­т­румент за „събуж­дане“, „въз­дейс­т­вие“ и „ насоч­ване“ на обединител­ната национална енер­гия във фор­мулата „Национално Самосъз­нание“?!

Дори в пър­вите години на прехода лан­сирах идеята за необ­ходимостта от “ умерен и интелиген­тен бъл­гар­ски национализъм“, който фак­тически е част от тъканта на национал­ното самосъз­нание на всички европейски страни. За голямо съжаление не бях раз­б­ран… А сега Съд­бата чука на вратата…

Европейс­ките и регионал­ните национализми се основават на пикови ситуации в Историята, т.е. в миналото, и са кодирани за допом­п­ване на архетип­ната памет за въз­ход, или на травми от историческо снижаване или падение.

И едното и другото водят до раз­деление, противопос­тавяне и тър­сене на исторически реванш, особено на Бал­каните.

Това, което наб­людавам в предиз­бор­ните профили на раз­лич­ните политически пар­тии, меко казано, ме озадачава, смущава и притес­нява.

В ЕС трудно може да се намери обособена или значима територия, която да не е „бивша“ на близки или на по– далечни съседи. За Бал­каните да не говорим…

Тогава за какво става въп­рос? За правото на пър­вия, или за правото на пос­лед­ния?

Или за правото на временно пребивавал на определена територия, съоб­разно политичес­ките катак­лизми, или на кап­ризите на историчес­кото време?

Ако това изчан­чено раз­биране се превърне във водещ политически прин­цип за въз­с­тановяване на „бив­шите владения“, със сигур­ност светов­ният ред отива към пълен раз­пад.

Бъл­гар­с­ката дър­жав­ност започва от хан Аспарух. А правото на пос­лед­ния е модер­ната бъл­гар­ска дър­жава, член на ЕС

Аз съм граж­данин на тази дър­жава и изборът ми е категоричен, защото е дъл­боко мотивиран. И всеки опит за назидание, или за претен­ция към моята дър­жава — като „бивша територия“, засяга моето национално самосъз­нание и визията ми за бъдещето.

Никой не може да си припише права за подобно мис­лене и поведение!!!

Ако подобна претен­ция е право на по-силния, историята ни учи, че ран­г­лис­тата не е кон­с­тан­тна величина. Защото тя самата поражда соб­с­т­веното си отрицание в лицето на стената на плача, но впос­лед­с­т­вие и на Заед­ността като противодейс­т­вие на причината…

В кон­к­рет­ния случай на всеки би тряб­вало да му е ясно, че натис­кът, рекетът, принудата и зап­лахите целят въз­с­тановяване и „ демок­ратично“ легитимиране на неоос­манизма.

Играта е ва банк!!! За мен няма да е изненада, ако има тран­с­фер на кон­ф­лик­т­ност и кон­ф­рон­тация на Бал­каните и в Европа.

Защото на 16.04.2017 в съседна Тур­ция имат референ­дум за преоб­разуване на Кемалис­тка Репуб­лика Тур­ция в Сул­танат. Безумие. Но е факт…

И сега Ние — и хрис­тияни, и мюсюл­мани, и всички етноси, сме в със­тояние да дадем исторически урок на всички, които си въоб­разяват, че имат историчес­кото право да ни над­зирават и нап­рав­ляват.

Всеки от нас трябва да се определи като нап­рави своя вът­решен избор. Всеки от нас трябва да преживее своя исторически катар­зис. Иначе за със­тоянието „ раз­к­рачен стоеж“ се плаща много висока екзис­тен­циална цена, и то поколения наред…

В това виж­дам силата на раж­дането на Обединяващия пат­риотизъм. Рядък феномен е, защото се събужда само, когато има обща опас­ност за Цялото!

Няма как да се преборим с бед­ността, нис­кия жиз­нен стан­дарт и отсъс­т­вието на готов­ност за взаимно доверие, ако в душите ни бушуват раз­рушител­ните енер­гии на разединението, противопос­тавянето и омразата!

Една Земя ни е родила, една Земя ни храни, утешава и раз­вива. Една Земя ни съз­дава проб­леми, ако не я обг­риж­ваме Заедно. Нека да й се доверим! Земята ни е по-древна и по-мъдра от всички нас, които изпол­з­ваме благата й. И точно в това е жилавостта на

 Национал­ното самосъз­нание във времето.

Съз­навайки, че времето е в Нас, нека да покажем на света, че и Ние сме във Времето!

С обич и заг­риженост:

 

Ахмед Доган

Чет­вър­тък, 16 Март 2017 г.

Икономика

Култура

Спорт

Свят

Земеделие

САРА с мрачни прогнози за житото

САРА с мрачни прог­нози за житото

Пшеницата от новата реколта може да поевтинее до 232 лв. за тон, а средните добиви да падат със 17 %

С около 18% ще намалеят през 2018 година…

Прочети още:

Loading...