Колко очакват колапс на цивилизацията ни?

Симеон Николов

От „Клуб 24 май”

Тези дни във Франция се появиха резултатите от едно изследване, проведено през октомври 2019 г. в 5 държави: Франция, Великобритания, Германия, Италия, САЩ, относно представите в десния и левия спектър за предстоящ срив /колапс/ в обществото.  Какво ще бъде поведението на хората? Ще следват ли солидарния принцип като в извънредна ситуация, или всеки ще спасява самостоятелно себе си и близките си, като ще оцелеят най–силните? В основата на идеята очевидно е въпросът на Jared Diamond от книгата му „Колапс” от 2005 г.: „Защо обществата оцеляват или загиват?“ Мнението, че „цивилизацията, която познаваме, ще се срине през следващите години” споделят 71% от италианците, 65% от французите, 56% от британците, 52% от американците и 39% от немците. В Германия привържениците на крайно дясната „Алтернатива за Германия” са по–убедени от левите в предстоящ колапс на цивилизацията ни – 57% срещу 47%. В управляващите ХДС/ХСС този процент е 31, а при социалдемократите – само 23%. Във Франция привържениците на левите /76%/, тези на десните  /74%/ и дори на консервативните /71%/ не се отличават много едни от други. Единствено в партията на президента Макрон тези очаквания се споделят само от 39% от хората. Във възрастово отношение е показателно, че в Италия например 83% от вярващите в колапс на цивилизацията са сред по–младите от 35 години, докато във Франция по–високият процент е сред хората над 65 годишна възраст. В зависимост от образованието се оказва, че 73% от тези, които нямат висше образование вярват в теорията за срив на цивилизацията. По отношение на срока, в който ще настъпи очакваният срив – 20 години, най–големи песимисти се оказват французите – в този срок вярват 35% от тях, следвани от италианците −  29%, немците – 22%, американците – 19%. Вероятното обяснение е в пословичния песимизъм на французите. Изследването очертава и очакваните сценарии, като се прави разлика между  привържениците на обяснението, че причините са в „заплахата от климатичното затопляне и консуматорските тенденции” или в „неконтролираната миграция и граждански войни”. В Германия и Франция, съответно 17 % и 15% вярват, че неконтролираната миграция ще е причината, докато в САЩ само 7% твърдят това. В останалите страни вярват, че климатичното затопляне и прекомерните консуматорски тенденции ще са в основата на причините за срива, като процентът на защитаващите тази теза се движи от 27% във Франция до 36% във Великобритания. Гражданска война, съответно ескалация на напрежението като причини за колапс  очакват 15% от американците и 14% от немците и французите. Представите за обществото след колапса във Франция  се очертават в две групи. В електората на десните и крайно десните партии най–често се среща сценария за белязано от стрес общество, в което активността на човека ще е насочена към собствено оцеляване. Другият сценарий е на «общество, което ще може да се задоволява със скромни средства, да се върне към селското стопанство, а в   консуматорската сфера да се ограничи до най–важните нужди». Изнесени са още много данни, които дават повод за сериозен размисъл и изводи. Смущаващ обаче е високият процент на споделящите апокалиптични представи за бъдещето на част от западноевропейските общества. Ниският процент на такива очаквания в Германия например може да се обясни със стабилната икономическа ситуация. Симптомите на разпад на обществените очаквания в други страни вероятно се дължи на загуба на доверието в политическата система, отчуждението на управляващите елити от проблемите на хората,  а сред партийните привърженици – в сериозния обрат, който настъпи в някои партии и изземването на инициативата от нововъзникнали десни такива. Основна причина и в двата случая обаче е хаотичното състояние на света и очакваната промяна на световния ред. Съмнително е обаче, дали използваната методика на изследването води до реалистични резултати. В основата са заложени ограничен кръг опасения от днешни и очаквани заплахи, но техният действителен спектър е много по–широк и това е видно от някои други изследвания с далеч по–реалистични резултати.