Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет16112018

Брой 221, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.73144 BGN1 GBP = 2.24684 BGN1 CHF = 1.71639 BGN
Back Вие сте тук:Начало Юбилей (2) ЕПОХИТЕ И ВЕТРОВЕТЕ В ЕДИН ЖИВОТ

ЕПОХИТЕ И ВЕТРОВЕТЕ В ЕДИН ЖИВОТ

ЕПОХИТЕ И ВЕТРОВЕТЕ В ЕДИН ЖИВОТ

Партизанинът, офицерът, общественикът генерал Стефан Цолов навърши 90 години

Генерал-майорът от запаса Стефан Цолов навърши 90 години. Както сам той казва: “При фашизма трудно оцелях, скъпо платих с цената на 30 убити от близкото ми обкръжение, от които 22 загинаха пред очите ми. При социализма трудно защитих истината и достойнството си. Най-трудно ми е сега при тъй наречената днешна “демокрация“…“ Той е партизанин от отряд “Георги Бенковски“, доброволец на фронта в състава на Втора българска армия, командир на гранична застава, заместник командващ Гранични войски, заместник-директор на Народната милиция.

Столичният клуб “Граничари“ към Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва е инициатор на честването на 90 годишнината на генерал Стефан Цолов, което ще се състои днес в сградата на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. На тържеството ще бъде представена книгата “Старият албум или Уроците на генерал Стефан Цолов“, чийто автор е полк. Киро Киров. Сякаш тази книга казва: “Чуйте опита от един достолепен живот от почти недостижимите 90 години, чуйте епохите и ветровете на съдбата в една богата биография“.

“Генерал Цолов преминава през няколко епохи. В едната той е селско, будно момче, в другата — борец на правда, в третата — строител и защитник на България. С последната епоха, в която всички живеем, той няма да се примири.“ — пише проф. Владко Иванов.

Журналистът Янчо Таков казва: “Човекът, който от 90 години е истински българин — още съвсем млад подчинява живота си на най-хуманната идея — идеята за справедливост, свобода и братство между хората. Тази своя кауза Стефан Цолов ще защитава не само на думи — едва 19 годишен води първия си неравен бой с българския фашизъм. 6 май 1944 г. — Ратица. Четирима срещу 70! Ранен е, оцелява… В гората край Брусен през горещия юнски следобед смъртта идва отново при него. Пак остава жив. След тази битка ще я среща неведнъж, но съдбата му е отредила друго — дълъг, труден и достоен живот. След победата над българския фашизъм заминава доброволец на фронта и там среща отново старата позната. След края на войната, пазейки границите на България — нови срещи със смъртта. После работа в ръководството на гранични войски, после тежки дни и нощи в МВР. Достига най-старшото военно звание. Стефан Цолов е истински български генерал. Генерали в България — дал Господ. Особено в последните години… Но като Стефан Цолов са малко. За разлика от някои свои колеги той не смени каузата, не предаде идеите на живота си, остана верен на клетвата, дадена пред знамето на България. При разговорите с него винаги ме е изумявала точната преценка за ставащото по света и у нас, тревогата му за “новия фашизъм“. Фашизмът не е толкова идеология, колкото практика на “демократични“ държави. Сега България има демократични управници, скоро ще има още чужди военни бази, които ние ще плащаме и чак след това ще чакаме “Шеврон“ да ни освободи от шистовия газ в Добруджа, така както Дънди прешъс ни освобождава от златото на България. Напук на тези “добри“ новини генерал Стефан Цолов започва последна декада от своя личен век в добра форма. Да е жив и здрав!“

Моите другари бяха обикновени хора, но с величав дух

Откъс от книгата „Старият албум или уроците на ген. Стефан Цолов“

И днес ветеранът отчетливо си спомня фактите, свързани с провеждането на първата акция на партизанския отряд “Георги Бенковски“ от Червенобрежкия оперативен район и с разстрела на 19 антифашисти от бившата Тетевенска околия.

Началото на април 1944 г. В Червенобрежкия оперативен район с ръководител Пеко Таков е извършена мобилизация на антифашистките сили. Народът се вдига доброволно на борба срещу фашизма. Полицията започва масови арести на всички заподозрени. Гони учениците от училищата и превръща тези храмове на духовността в място, от което звучат писъците на изтезавани хора. Особено през нощите. Ябланската прогимназия е превърната в щаб на жандармерията и агентите на полицията.

За силния размах тогава на партизанското движение, ветеранът днес си спомня:

- Хванаха горите голи, боси, гладни, млади и стари, мъже, жени, опитни и неопитни, с оръжие и без оръжие (баба Тонка с тояжка), кой с каквото намери и както намери да се бори с фашизма, партийни и безпартийни, българи, евреи… — НАРОД! Разнородна маса, принудена, но силно вдъхновена от идеята за борбата с фашизма и защитата на българската държава!

Днес, от дистанцията на отлетелите десетилетия, моят събеседник си спомня с огромна любов и преклонение за тримата застреляни от ябланската полиция антифашисти от бедняшкото село Шумнене, Тетевенско — Петко Цанов, Начко Йотов и Васил Кръстев. На един от Великденските празници — 21 април 1944 г.! След арестуването им, те са жестоко пребити, без да издадат никого.

Преди това същия ден двама агенти на полицията (Вълчан и Кунчевски) са инструктирани от началника на полицията в Тетевен Йордан Гатев (родом от днешния град Ябланица) какво да правят с шумненци… Засилен експорт от полицаи повежда тримата арестанти пеша към местността Мажиловец. На чешмичката при баира един полицай от Ябланица, вече разбрал, че нещата вървят към разстрел, под предлог, че отива да пие вода, се отклонява от останалите, скрива се в гората и не участва в разстрела. Групата полицаи, водени от двамата убийци — Вълчан и Кунчевски, се качва на хребета, където по команда на агентите са разстреляни тримата шумненци — Петко, Начко и Васил. По фашистки маниер, без съд, без присъда. Затова, че не споделят фашистката идеология. Без да имат каквито и да е граждански провинения.

- Научих за разстрела на моите съселяни след седмица, когато бях в района на врачанското село Кирилово. Там беше временният сборен пункт на отряда и от куриерите научавахме за зачестилите престъпления на фашизма — мъчения, издевателства, изнасилвания, грабежи; за ужасяващите инквизиции над млади и стари, над жени и деца, за поруганата чест на хората, за зверските разстрели… Мъчно ми беше и за тримата. Васил беше по-стар от баща ми, Начко — също. Те бяха от друго поколение и аз с тях не съм работил. Но Петко беше останал в съзнанието ми като здрав, силен, въздържан човек с красива осанка и непреклонен дух в борбата… Тогава не знаехме всичко — както за милионите задушени в газовите камери в Европа от фашистите, така и за другите им чудовищни зверства по света.

Днес на Мажиловец скромен паметник скръбно напомня за тримата разстреляни комунисти, ятаци и антифашисти.

- Те бяха обикновени бедни хора, но с величав дух и нравствена чистота, с различно гражданско образование, но и тримата успешно завършиха Академията на живота и получиха диплома с почетното звание и професия — ЧОВЕК! — това казва днес моят събеседник. И със силно развълнуван глас бащински напътства младото поколение: За човеците — поклон и вечна памет!

Нека да повторим: “Те бяха обикновени хора“ — така най-кратко Стефан Цолов описва загиналите за България в борбата против фашизма трима свои земляци — Васил Кръстев (роден през 1884 г.), Начко Йотов (роден през 1892 г.) и Петко Цанов (роден през 1915 г.). Разстреляни от фашистката полиция без съд и присъда сутринта на 21 април 1944 г. (Великден!) в местността Мажиловец. Потомци на смели българи, борили се за освобождението ни от турско робство. Верни на борбите за социални правдини, като ятаци активно подпомагали свалянето на фашистката власт; честни, скромни и всеотдайни…

Затова винаги, когато има възможност, вече десетилетия подред господин Цолов поднася китка свежи цветя на лобното място на зверски разстреляните Петко, Начко и бай Васил.

Каре:

Екипът на ЗЕМЯ се присъединява към поздравите по повод юбилея на ген. Цолов. Той е приятел на нашия вестник, наш верен читател, но и наш ценен съветник, защото мненията, критиките и препоръките му винаги са на място. Казани са откровено и по войнишки.

Генералът е изживял достоен живот, с който може само да се гордее — дал е своята дан в битката с фашизма, пазил е българските граници, бил е ръководен кадър в органите, борещи се с престъпността и корупцията. Но най-ценното, е че и днес — на тази почетна възраст — генералът не се е отдал на почивка.

Уникална е активната обществена дейност и инициативност на генерала — той е верен радетел на приятелските отношения с братска Русия, участва активно в работата по закрила на войнишките паметници и на паметниците на антифашистката съпротива.

Неизчерпаема и завидна е енергията на генерал Цолов, както и неговата идейна убеденост.

От такива българи днес се нуждаем силно!

Желаем на ген. Цолов още дълги години живот, крепко здраве и сили!

От издателите и екипа на ЗЕМЯ

България

Икономика

Култура

Представят новата книга на Тодор Коруев

Представят новата книга на Тодор Коруев

Новата книга на Тодор Коруев „Още животописи“ (Издателство „Захарий Стоянов“) ще бъде представена на 19 ноември (понеделник) от 17.30 ч. в л…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Димитър Бербатов: Още не съм готов да ръководя българския футбол

Димитър Бербатов: Още не съм готов да ръководя българския футбол

Бербо сподели какво мисли за това - дали е готов за ново предизвикателство

“Аз имам много амбиции, свързани с различни неща. Да ръководиш цел…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие