Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед19112017

Брой 223, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.66157 BGN1 GBP = 2.19305 BGN1 CHF = 1.67365 BGN
Back Вие сте тук:Начало Юбилей (2) Откровения от преди 38 години

Откровения от преди 38 години

Имам посоките на моята земя

Казват, че моето родно село Елешница е побягнало от талазите на връхлитащото робство в далечно време от самия бряг на Места и е пуснало дълбоки корени в топлата шепа до полите на Родопите.И днес расте и живее чрез тези здрави български корени.Пази ги.Колко причудливи неща се виждат от тая шепа земя, закътана на завет. Как причуд-

ливи бяха те в нощите и дните на моето детство и юношество, когато през тяхната прозрачност изгряваше света в очите ми. Уж само до полите на Родопите, а си имахме всички планини околовръст. Имаме ги и сега. Чрез тях пораснах бързо. Те ни вдъхнаха вяра. От тях пих за първи път самочувствие. По техните посоки обикнах моята родина -България. И най-важното — чрез отразената от тях светлина запюбих слънцето и свободата. Защото ги почувствувах за първи път чрез високите им чела, по които в моето въображение не грееше погледът на слънцето, а пламтяха звезди. После оприличавах челата на върховете по Рипа и Пирин планина с челата на тукашните орли — Яне,

Гоце, Даме. А когато написах първото си съчинение в бедната ни къщица под съсухрения поглед на кандилцето и моята незабравима учителка Старирадева ми каза, че трябва много да чета, за да стигна до тази неуловима светлина — поезията, когато по-късно сърцето ми докоснаха изгарящите и нежни лъчи от стиховете на Вапцаров, челото на Вихрен, най-високия връх над моя живот, беше звездата на човека и поета, роден на няколко километра рт моето село, отта тък Места. Роден, расъл и засукал пътеки и пътища по земята

ни — за радостта и за свободата на хората.

Вече бързах, невъздържано бързах и до Банско, и до самия него. Нямаше го, разказваха ни бащи и близки как Коле Вапцаров потънал в някакъв тунел в София, подгонен от пушечен

огън, и как изгорял в него. Мъртъв бил, а духът му из тия планини и най-вече из Пирин

живее. Почувствувах го за първи път, когато пътеката от моето родно село прегази Ме-

ста, изкачи се по „Дьбовец“ и ме отведе през средата на лятото из улиците на Банско. Как ечеше вечерта из тъмната стена на Пирин! Как пееше после и как се засмя сутринта под аления поглед на Вихрен ! Усетих — всичко това е величието, което засукал с майчиното мляко малкият Кольо. За да израсне после до висините на самата планина, на най-ви-

сокия й връх.

Тази височина, тази недости жимост почувствувах за първи

път в един от най-щастливите ми ученически дни на 1952 го-

дина, когато в гр. Разлог дойдоха високи гости. Между тях един като него, като самия Вапцаров, бе дошъл да се преклони пред безсмъртието му на човек и поет. Кубинският поет Николас Гилен дойде в най- южния край на България, за да извести на света, че и тя има световен поет, своя гордост — Вапцаров, комуто бе присъдена Международната на града на мира. Бях на стъпки от трибуната. Видях и неговото

обветрено лице, и забрадената с кърпа глава на баба Елена, под чиято сянка блещукаха умните й очи. В миг само улових лъч от слънцето в тях. Беше лъч от майчината й обич, разжарила се сега двойно.

Тя, сърдечната и богата на думи и вяра жена, ме доближи в следните години до Никола Вапцаров. Светлината, бликнала от стиховете му, бе докоснала, бе нахлула в мислите и душата ми, но тя ме отведе с топла ръка по калдъръмения двор в неговия, в техния дом, където и до днес, само че вече със сестра му Райна, присядаме на дълга раздумка. Раздумка за времето, за човека, за земята, за щастието. Толкова близък с нежността си, с непоколебимостта си, със своите уроци по поезия ми стана в ония години през времето. Та до ден днешен. Уроци, уроци… Светли, истински. А така далечен, така недостижим като нашата планина, като нашия Вихрен бе в началото. Сега имам пътищата. Имам посоките на моята земя. Като човек и като поет. Имам светлината, от която изгрява всеки ден усмивката на моята родина. И светлината на неговата поезия. Лъч от нея пулсира в моето творчество. Защото той е във високото небе на поезията на България като звезда, която ме озарява. Той е в мен, до лявата ми гръд, в самото ми сърце. Показва ми безгрешно вярната посока на кръвта, на чувствата, на обичта към стих и бащина стряха. И дългата, топлота посока на обич към съветската земя. Защото чрез неговите стихове

се докоснах до огромното обаяние на Маяковски, сам с образа на звезда. За да имам днес

самочувствие като поет, слънчева радост като човек. И гордост, че мога да приседна на

камък или под дърво там, в шепата, дето е моята Елешница, и да слушам гласа на Бъл-

гария чрез ромона на водите, чрез шепота на листата, чрез песенния ек или бунтовните

ветрове на Пирина. Всъщност — да слушам безсмъртния, слънчевия глас на Никола Йон ков Вапцаров.

Петър АНДАСАРОВ,

сп. Славяни, ноември 1979 г.

България

Икономика

Култура

Виртуозите на Виенската филхармония свирят у нас

Виртуозите на Виенската филхармония свирят у нас

Росини и Паганини, Шуберт звучат в зала „България”

Нова среща с Виенските филхармоници предлага Софийската филхармония.

Вторият концерт от цик…

Прочети още:

Loading...

Спорт

И в Лондон питат Димитров за Маша

И в Лондон питат Димитров за Маша

Григор Димитров, който постигна втората си победа на финалния Мастърс в Лондон — 6:0, 6:2 над Давид Гофен, сподели, че е останал мно…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие