Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед24062018

Брой 122, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.69512 BGN1 GBP = 2.23856 BGN1 CHF = 1.70131 BGN
Back Вие сте тук:Начало Юбилей (2) Откровения от преди 38 години

Откровения от преди 38 години

Имам посоките на моята земя

Каз­ват, че моето родно село Елеш­ница е побяг­нало от талазите на връх­литащото роб­с­тво в далечно време от самия бряг на Места и е пус­нало дъл­боки корени в топ­лата шепа до полите на Родопите.И днес расте и живее чрез тези здрави бъл­гар­ски корени.Пази ги.Колко причуд­ливи неща се виж­дат от тая шепа земя, закътана на завет. Как причуд–

ливи бяха те в нощите и дните на моето дет­с­тво и юношес­тво, когато през тях­ната проз­рач­ност изг­ряваше света в очите ми. Уж само до полите на Родопите, а си имахме всички планини околов­ръст. Имаме ги и сега. Чрез тях порас­нах бързо. Те ни вдъх­наха вяра. От тях пих за първи път самочув­с­т­вие. По тех­ните посоки обик­нах моята родина –Бъл­гария. И най-важното — чрез отразената от тях свет­лина запюбих слън­цето и свободата. Защото ги почув­с­т­вувах за първи път чрез високите им чела, по които в моето въоб­ражение не грееше пог­ледът на слън­цето, а плам­тяха звезди. После оприличавах челата на вър­ховете по Рипа и Пирин планина с челата на тукаш­ните орли — Яне,

Гоце, Даме. А когато написах пър­вото си съчинение в бед­ната ни къщица под съсух­рения пог­лед на кан­дил­цето и моята незаб­равима учителка Старирадева ми каза, че трябва много да чета, за да стигна до тази неуловима свет­лина — поезията, когато по-късно сър­цето ми докос­наха изгарящите и нежни лъчи от стиховете на Вап­царов, челото на Вих­рен, най-високия връх над моя живот, беше звез­дата на човека и поета, роден на няколко километра рт моето село, отта тък Места. Роден, расъл и засукал пътеки и пътища по земята

ни — за радостта и за свободата на хората.

Вече бър­зах, невъз­дър­жано бър­зах и до Бан­ско, и до самия него. Нямаше го, раз­каз­ваха ни бащи и близки как Коле Вап­царов потънал в някакъв тунел в София, под­гонен от пушечен

огън, и как изгорял в него. Мър­тъв бил, а духът му из тия планини и най-вече из Пирин

живее. Почув­с­т­вувах го за първи път, когато пътеката от моето родно село прегази Ме–

ста, изкачи се по „Дьбовец“ и ме отведе през средата на лятото из улиците на Бан­ско. Как ечеше вечерта из тъм­ната стена на Пирин! Как пееше после и как се засмя сут­ринта под аления пог­лед на Вих­рен ! Усетих — всичко това е величието, което засукал с май­чиното мляко мал­кият Кольо. За да израсне после до висините на самата планина, на най-ви–

сокия й връх.

Тази височина, тази недости жимост почув­с­т­вувах за първи

път в един от най-щастливите ми ученически дни на 1952 го–

дина, когато в гр. Раз­лог дой­доха високи гости. Между тях един като него, като самия Вап­царов, бе дошъл да се прек­лони пред без­с­мър­тието му на човек и поет. Кубин­с­кият поет Николас Гилен дойде в най– южния край на Бъл­гария, за да извести на света, че и тя има световен поет, своя гор­дост — Вап­царов, комуто бе присъдена Меж­дународ­ната на града на мира. Бях на стъпки от трибуната. Видях и неговото

обвет­рено лице, и заб­радената с кърпа глава на баба Елена, под чиято сянка блещукаха умните й очи. В миг само улових лъч от слън­цето в тях. Беше лъч от май­чината й обич, раз­жарила се сега двойно.

Тя, сър­деч­ната и богата на думи и вяра жена, ме доб­лижи в след­ните години до Никола Вап­царов. Свет­лината, блик­нала от стиховете му, бе докос­нала, бе нах­лула в мис­лите и душата ми, но тя ме отведе с топла ръка по кал­дъръмения двор в неговия, в тех­ния дом, където и до днес, само че вече със сес­тра му Райна, присядаме на дълга раз­думка. Раз­думка за времето, за човека, за земята, за щас­тието. Тол­кова близък с неж­ността си, с непоколебимостта си, със своите уроци по поезия ми стана в ония години през времето. Та до ден днешен. Уроци, уроци… Светли, истин­ски. А така далечен, така недос­тижим като нашата планина, като нашия Вих­рен бе в началото. Сега имам пътищата. Имам посоките на моята земя. Като човек и като поет. Имам свет­лината, от която изг­рява всеки ден усмив­ката на моята родина. И свет­лината на неговата поезия. Лъч от нея пул­сира в моето твор­чес­тво. Защото той е във високото небе на поезията на Бъл­гария като звезда, която ме озарява. Той е в мен, до лявата ми гръд, в самото ми сърце. Показва ми без­г­решно вяр­ната посока на кръвта, на чув­с­т­вата, на обичта към стих и бащина стряха. И дъл­гата, топ­лота посока на обич към съвет­с­ката земя. Защото чрез неговите стихове

се докос­нах до огром­ното обаяние на Маяков­ски, сам с образа на звезда. За да имам днес

самочув­с­т­вие като поет, слън­чева радост като човек. И гор­дост, че мога да приседна на

камък или под дърво там, в шепата, дето е моята Елеш­ница, и да слушам гласа на Бъл–

гария чрез ромона на водите, чрез шепота на лис­тата, чрез песен­ния ек или бун­тов­ните

вет­рове на Пирина. Всъщ­ност — да слушам без­с­мър­т­ния, слън­чевия глас на Никола Йон ков Вап­царов.

Петър АНДАСАРОВ,

сп. Славяни, ноем­ври 1979 г.

България

Икономика

Култура

Пос­рещ­нахме Бога – Слънце с орфически ритуал

С танц на жриците, след­ван от ритуално факелно шес­т­вие до светилището на богинята Кибела на Зайчи връх, премина пос­рещането на Бога — Слънце…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Испания надви Иран с мъка и късмет

Испания надви Иран с мъка и къс­мет

„Ла Фурия” записа победа номер 400 в историята си

Отборът на Испания записа много трудна победа с 1:0 над Иран в среща от група В на свет…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Дочакахме и чума да мори овцете

Дочакахме и чума да мори овцете

Близо 320 хиляди птици пък ще бъдат унищожени заради грипа, установен във ферма край Добрич

За първи път у нас е отк­рита чума по овцете.Болес…

Прочети още:

Loading...