Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Пет22092017

Брой 183, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.62891 BGN1 GBP = 2.20549 BGN1 CHF = 1.696 BGN
Back Вие сте тук:Начало Юбилей (2) Откровения от преди 38 години

Откровения от преди 38 години

Имам посоките на моята земя

Казват, че моето родно село Елешница е побягнало от талазите на връхлитащото робство в далечно време от самия бряг на Места и е пуснало дълбоки корени в топлата шепа до полите на Родопите.И днес расте и живее чрез тези здрави български корени.Пази ги.Колко причудливи неща се виждат от тая шепа земя, закътана на завет. Как причуд-

ливи бяха те в нощите и дните на моето детство и юношество, когато през тяхната прозрачност изгряваше света в очите ми. Уж само до полите на Родопите, а си имахме всички планини околовръст. Имаме ги и сега. Чрез тях пораснах бързо. Те ни вдъхнаха вяра. От тях пих за първи път самочувствие. По техните посоки обикнах моята родина -България. И най-важното — чрез отразената от тях светлина запюбих слънцето и свободата. Защото ги почувствувах за първи път чрез високите им чела, по които в моето въображение не грееше погледът на слънцето, а пламтяха звезди. После оприличавах челата на върховете по Рипа и Пирин планина с челата на тукашните орли — Яне,

Гоце, Даме. А когато написах първото си съчинение в бедната ни къщица под съсухрения поглед на кандилцето и моята незабравима учителка Старирадева ми каза, че трябва много да чета, за да стигна до тази неуловима светлина — поезията, когато по-късно сърцето ми докоснаха изгарящите и нежни лъчи от стиховете на Вапцаров, челото на Вихрен, най-високия връх над моя живот, беше звездата на човека и поета, роден на няколко километра рт моето село, отта тък Места. Роден, расъл и засукал пътеки и пътища по земята

ни — за радостта и за свободата на хората.

Вече бързах, невъздържано бързах и до Банско, и до самия него. Нямаше го, разказваха ни бащи и близки как Коле Вапцаров потънал в някакъв тунел в София, подгонен от пушечен

огън, и как изгорял в него. Мъртъв бил, а духът му из тия планини и най-вече из Пирин

живее. Почувствувах го за първи път, когато пътеката от моето родно село прегази Ме-

ста, изкачи се по „Дьбовец“ и ме отведе през средата на лятото из улиците на Банско. Как ечеше вечерта из тъмната стена на Пирин! Как пееше после и как се засмя сутринта под аления поглед на Вихрен ! Усетих — всичко това е величието, което засукал с майчиното мляко малкият Кольо. За да израсне после до висините на самата планина, на най-ви-

сокия й връх.

Тази височина, тази недости жимост почувствувах за първи

път в един от най-щастливите ми ученически дни на 1952 го-

дина, когато в гр. Разлог дойдоха високи гости. Между тях един като него, като самия Вапцаров, бе дошъл да се преклони пред безсмъртието му на човек и поет. Кубинският поет Николас Гилен дойде в най- южния край на България, за да извести на света, че и тя има световен поет, своя гордост — Вапцаров, комуто бе присъдена Международната на града на мира. Бях на стъпки от трибуната. Видях и неговото

обветрено лице, и забрадената с кърпа глава на баба Елена, под чиято сянка блещукаха умните й очи. В миг само улових лъч от слънцето в тях. Беше лъч от майчината й обич, разжарила се сега двойно.

Тя, сърдечната и богата на думи и вяра жена, ме доближи в следните години до Никола Вапцаров. Светлината, бликнала от стиховете му, бе докоснала, бе нахлула в мислите и душата ми, но тя ме отведе с топла ръка по калдъръмения двор в неговия, в техния дом, където и до днес, само че вече със сестра му Райна, присядаме на дълга раздумка. Раздумка за времето, за човека, за земята, за щастието. Толкова близък с нежността си, с непоколебимостта си, със своите уроци по поезия ми стана в ония години през времето. Та до ден днешен. Уроци, уроци… Светли, истински. А така далечен, така недостижим като нашата планина, като нашия Вихрен бе в началото. Сега имам пътищата. Имам посоките на моята земя. Като човек и като поет. Имам светлината, от която изгрява всеки ден усмивката на моята родина. И светлината на неговата поезия. Лъч от нея пулсира в моето творчество. Защото той е във високото небе на поезията на България като звезда, която ме озарява. Той е в мен, до лявата ми гръд, в самото ми сърце. Показва ми безгрешно вярната посока на кръвта, на чувствата, на обичта към стих и бащина стряха. И дългата, топлота посока на обич към съветската земя. Защото чрез неговите стихове

се докоснах до огромното обаяние на Маяковски, сам с образа на звезда. За да имам днес

самочувствие като поет, слънчева радост като човек. И гордост, че мога да приседна на

камък или под дърво там, в шепата, дето е моята Елешница, и да слушам гласа на Бъл-

гария чрез ромона на водите, чрез шепота на листата, чрез песенния ек или бунтовните

ветрове на Пирина. Всъщност — да слушам безсмъртния, слънчевия глас на Никола Йон ков Вапцаров.

Петър АНДАСАРОВ,

сп. Славяни, ноември 1979 г.

България

Икономика

Култура

Спорт

Лестър изхвърли Ливърпул от Купата на Лигата

Лестър изхвърли Ливърпул от Купата на Лигата

Ливърпул отпадна още в третия кръг на турнира за Купата на Лигата, след като загуби с 0:2 при визитата си на Лестър и за четвърта поредн…

Прочети още:

Loading...

Свят

Земеделие

Гърци търсят у нас магарешко мляко, дават €300 за литър

Гърци търсят у нас магарешко мляко, дават €300 за литър

Гърци търсят от наши фермери в Източните Родопи магарешко мляко, като предлагат по 300 евро за литър. Предлагане обаче почти няма. „Животнов…

Прочети още:

Loading...