Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря20112019

Брой 225, Година XXX

            Валута: 1 USD = 1.76567 BGN ↓ 1 GBP = 2.28557 BGN ↓ 1 CHF = 1.78143 BGN ↓
Back Вие сте тук:Начало Земеделие (2) Агрореформи могат да се правят само от реформирани хора

Агрореформи могат да се правят само от реформирани хора

Агрореформи могат да се правят само от реформирани хора

Въвеждането на модела на регулираното от държавата социално пазарно стопанство не търпи отлагане

Пазарното стопанство е икономически строй съществуващ от векове и е без алтернатива., докато централизираното планово стопанство е само в периода от 1917 до 1989 година. Основните различия между тях са формите на собственост, съответно – частна и държавна. При свободното пазарно стопанство търговията и конкуренцията стават без намеса на държавата, което означава, че пазара е саморегулиращ и се прави тогава, когато липсва заплахата от монополни формирования, които да пречат на цялата икономика и извличат ползи само за себе си. При регулираното от държавата пазарно стопанство тя се намесва непрекъснато в икономиката, докато бъдат отстранени причините водещи до унищожаване на пазара, едни от които са монополните структури, картелните споразумения и други несъвършенства да пречат на конкуренцията. Социалното пазарно стопанство е една от формите на регулираната пазарна икономика при която може да се постигне преразпределение на част от нарастването на доходите по пътя на социалната политика.

Докога с прехода към пазарни поземлени отношения?

Преходът към пазарна икономика у нас след 1989 г. имаше повече разрушителен, отколкото градивен характер за разлика от бившите соцстрани, които нямат нашите проблеми. Известно е, че след грешно извършената поземлена реформа е унищожена голяма част от сградното имущество и изклани голяма част от животните. Ликвидирано из основи е всичко заварено със знанието на държавата, вместо тя да упражни правото си да регулира и контролира поземлените отношения. Ролята на държавата има първостепенно значение за промяна към по-доброто и за продължителността и качеството на извършваните промени. Едно сравнение между различните икономически системи у нас, показва че в условията на пазарно стопанство в периода 1900-1912 г. България се развива прогресивно 22 г. след Освобождението и се нарежда на първо място на Балканите по икономически растеж и на трето място в Европа по износ на пшеница на глава от населението, а износа е в пъти по-голям от вноса, което и днес е мечта на всяка държава. В периода 1958-1970 г. земеделското производство у нас е балансирано по производството, преработката и пласмента 14 години след 1944 г. Днес обаче от 1989 г. насам вече в продължение на 26 години все още не сме влезли в синхрон с европейската аграрна политика по редица показатели. В търсене на изход от това състояние ние стигаме до извода, че ако продължаваме да се намираме в условията на свободното пазарно стопанство, трудностите със сигурност ще продължат да се множат. Затова ние считаме, че извършването на бърза и качествена промяна може да се постигне като вземем и приложим примерът с Германия използван още преди 70 години непосредствено след Втората световна война, когато благодарение на проф. Л. Ерхард, министър на финансите тогава с известната негова концепция „Благоденствие за всички“, наречен баща на Германското икономическо чудо изправя на крака за кратко време страната си с неговата социална пазарна икономика, регулирана от държавата.

Ролята на държавата ни е да създаде условия за правилно функциониране на пазарното стопанство. Аргументите, които дават основание държавата да въведе новият модел на пазарно стопанство са, че:

-Земята е най-напред Национално богатство и след това собственост на отделните членове на обществото. Така че държавата е тази, която е в правото си да се разпорежда с това имущество като регулира и контролира поземлените отношения чрез професионално управление, така както постъпват в западно-европейските страни.

-България е земеделска страна, което подпомага бързото излизане от криза, така както през 30-те години САЩ излизат от криза чрез възстановяване на земеделието, в западна Европа след войната чрез провеждане на аграрни реформи и в Китай след извършване на поземлени реформи успява само за три години (1980-1983) двойно да увеличи земеделското производство.

Мотивите за необходимостта от промяна на сегашния модел са: непреструктурираните поземлени отношения поради слабото ни аграрно законодателство; липсата на балансирано секторно и структурно развитие на земеделското производство; непреструктурираните земеделски производствени структури в производствено, организационно-стопанско, интеграционно и управленско отношения; липсата на пазарни структури; непреструктурираното аграрно образование и информационно-съветническо обслужване на земеделските стопани и съвсем слабата ангажираност на общините, което води до изоставащи селски райони с влошена инфраструктура, висока безработица и продължаваща миграция на младите хора.

Много са нерешените проблеми, но ние ще разгледаме само част от тях, които имат най-голямо значение за възхода на земеделието ни като посочим възможните им решения, а те са:

-Спешно приемане на закон за наследяване на земеделските имоти, с които да се преустанови раздробяването им при наследяването, продажбите и други сделки чрез наследяване в идеални граници поравно между всички наследници с нотариално договорно споразумение или вдигане на прага под който да не се разрешава разделянето на имота. Такава е практиката в европейските страни, докато у нас непрекъснато говорим за комасация, а в същото време продължава нейното раздробяване.

-Изменения и допълнения към Закона за арендата и арендните отношения, с който да се прекрати голямото разнообразие от типови договори. Държавата да разработи типови договори за различните райони на страната с определяне на минимално-максималния размер на рентата в зависимост от получаваните средни добиви в отделните райони, каквато е практиката из Европа.

-Приемане на закон за браншовите организации, с който да се сложи ред в тяхното създаване, защото се нароиха безброй такива, от които няма полза.

-Приемане на Закон за земеделското производство („земеделски кодекс“), с който да се регламентира с подробности статута на земеделските стопанства и ще служи като основа при разработване на програми, стратегии, планове и всички други елементи на възпроизводствения процес в земеделието.

Промени са нужни и в образователната политика.Професионалното образование има нужда от преструктуриране, като практическото обучение премине от 1/3 на 2/3 от целият курс на подготовка, а докато то се преструктурира да се осигурят „писани технологии“ за всички видове производства на стопаните. Важен момент е и преструктуриране на ефективността на информационното и съветническо обслужване. Сега преобладаващата част от земеделските производители не са добре информирани за ОСП и пазарите, както и за мерките по Програмата за развитие на селските райони. А провежданата информационна кампания на МЗХ е скъпа и недостатъчно ефективна макар че за провеждането й се харчат много пари. За подобряване на информацията активно участие трябва да вземат общините чрез разпространяване на изнесените материали на тези семинари чрез селските кметове до всеки стопанин срещу подпис.

Производствената политика също се нуждае от промени.Назряла е нуждата от извършване на ново териториално райониране на отделните производства в зависимост от конкретните условия и разнообразяване на растениевъдното и животновъдно производство. Създаването на фермерски кооперативи е пътят за премахване на силното монополно влияние на преработвателните и търговски фирми. Време е от полагащите се субсидии на площ от ЕС да се премине към субсидиране на площ и на реализирана продукция в съотношение 1:1, както и да се промени субсидията на глава млечна крава, независимо от млечността й. Държавата трябва да прехвърли част от своите управленски права в земеделието пряко на общините. С такова управление ще се засили ролята на общините, които ще поемат регулаторни и контролни функции. Без тяхната намеса не може да има селска икономика и социална политика. Приемане на закон за създаване на земеделски камари в земеделското производство по подобие на напредналите страни не търпи отлагане. У нас са създадени камари за всички професионални общности с изключение само на земеделието.

Европеизация на земеделието без реформи е невъзможна

Ако отправим поглед върху състоянието на различните сектори и производствени структури в земеделието ще видим, че най-близо до европейските изисквания се намират арендаторските стопанства, птицевъдните и свиневъдни комплекси в страната. Тези три категории стопанства са европеизирани в болшинството си, докато останалите стопанства по наше мнение са частично европеизирани. Истинското европейско развитие на земеделието ни изисква и истинска пазарна икономика. За да влезем в ритъм с него са необходими: нов подход в земеделската ни политика и ново мислене на земеделските ни дейци. С други думи, агрореформи могат да се правят само от реформирани хора Липсват истински реформи в селекцията на преживните животни за повишаване на нейното ниво. Каква селекция правим след като субсидиите на глава са еднакви, независимо от тяхната млечна продуктивност? Поради липсата на закон за браншовите организации правим много асоциации за всяка порода, вместо да създадем фермерски кооперативи и интегрираме производството с преработването и пласмента, за да нормализираме пазарните цени на млечните продукти диктувани от монополните структури.

Социалната политика

Създаването на трудова заетост като основа на социалния модел на пазарното стопанство и в земеделието е в пряка връзка със степента на нарастване на производителността на труда. Възможните начини за намаляване на безработицата са свързани с въвеждане на изпитания и у нас класически Акорден модел на земеделско производство в личните дворове на селското население със съдействието на държавата, общините и големите земеделски стопанства по определени схеми на договаряне. Другият път е създаване на производствени сдружения за стопанисване на част от земите на ДПФ и ОПФ като социална форма на производство с дългосрочни договори.

Наблюдавайки произтичащите у нас социално-икономически процеси с кризи в развитие на земеделието и селските райони, ние намираме за необходимо да предложим нашите собствени позиции, насочени към промяна на съществуващото положение за постигане на по-стабилно развитие на земеделското производство. А това може да стане реален факт само ако:

-Държавата да наложи твърдо волята си и въведе модела на регулираното от нея социално пазарно стопанство, вместо въведеният досега модел на свободното, саморегулиращо се пазарно стопанство, при който всеки прави каквото си иска.

- Да се въведе класическия подход „отдолу-нагоре“ широко прилаган в развитите страни за постигане на по-голяма демократичност в управлението чрез допитване до областните администрации и браншовите организации.

-Да се извърши преструктуриране на нерешените структурни и социални проблеми посочени в тази статия.

-Да се приеме закон за създаване на земеделски камари по подобие на другите държави, които да служат като посредник и партньор между земеделските стопанства и Министерството на земеделието.

-Нормализиране на нарушеното равновесие в производството между отделните подотрасли чрез извършване на ново териториално райониране на отделните видове производства в зависимост от конкретните природни и други условия.

Да не забравяме, че земеделието е било и ще продължи да бъде приоритет – но не само заради съществуващите традиции, а и заради голямото му участие в подпомагане развитието на националната икономика и създаване на трудова заетост.

Димитър НИКОЛОВ

Николай ИВАНОВ,

ветерани в земеделското производство, гр. Добрич

България

Икономика

Догодина всеки българин ще плати средно по 6 689 лв. за харчове на държавата

Догодина всеки българин ще плати средно по 6 689 лв. за харчове на държавата

Местните данъци и такси ще растат, общините нямали пари, прогнозират анализатори

През 2020 г. държавата ще похарчи 47 милиарда лева, което ра...

Прочети още:

Loading...

Култура

Спорт

Свят