Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Съб21072018

Брой 142, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.68781 BGN1 GBP = 2.19023 BGN1 CHF = 1.68287 BGN
Back Вие сте тук:Начало Земеделие (2) За българското земеделие – предсмъртна агония или…

За българското земеделие – предсмъртна агония или…

За българското земеделие – предсмъртна агония или…

Нещата стремглаво си вървят към ликвидация на малкия и среден агро бизнес, а от там и на българското село

В наше село кучета не лаят

и дори петли не кукуригат.

Хора в него вече не живеят

и дечица весел глъч не вдигат.

Няма кой за стряха да милее

и в огнище въг­ленче не тлее.

Село мое, село опус­тело,

някога животът в теб кипял е…“

Клуб НЛО

В материал на Дойче Веле от преди сед­мица – две, светът чете за наб­лижаващата кон­чина на бъл­гар­с­кото село. В материала е прос­леден смър­тонос­ния процес на методично унищожение на селото от 50-те години, през периода на социализъм, а и днес, нещата не само не се подоб­ряват, но и стремително вър­вят към пъл­ния крах. 

Ако преди десетилетия стопан­с­т­вото е преминало във владение на дър­жавата, пос­ред­с­т­вом терор и насил­с­т­вено изземане на земя, добитък и тех­ника от ръцете на земеделци и фер­мери, то днес, под заб­лудата, че Европа дава мило и драго във вид на суб­сидии, бъл­гар­с­кото село се обез­людява и изнемогва от невъз­мож­ност да докаже, че има зас­лужено място в европейс­ката, че и национална агро кар­тина. Пазара на сел­с­кос­топан­ска продук­ция става все по-недружелюбно място за род­ния произ­водител. Най-вече за дреб­ния и малък, който вече явно получава солидни дози пренеб­режение от едромащаб­ните си колеги.

В изяв­ления нас­коро пред­с­тавители на едрия биз­нес определиха мал­ките и средни стопани като нерен­табилни и незас­лужаващи финан­сиране. Привидни дос­корошни защит­ници на род­ното, очевидно въз­намеряват да “зас­мучат“ всички бран­шови организации и да станат еднолични техни пред­с­тавители, раз­бира се с цел да допъл­нят смет­ките си за “чер­ните дни“, които при нас­тоящата политика към сел­с­кото стопан­с­тво ще нас­тъпят със сигур­ност. 

В обсъж­дането на бъдещата Обща Сел­с­кос­топан­ска политика, която ще работи след 2020 год. глас надигат от всички сек­тори на жиз­неноваж­ния стопан­ски отрасъл. Зад фасона на национално защит­ничес­тво, прозира не друго, а защита на лични и кор­поративни интереси. 

Недоумение предиз­виква отсъс­т­вието на “гласът народен“. Той мълчи, дали от нераз­биране, дали от нежелание да раз­бере. 

Младите хора все по-често не отк­риват смисъл да започ­нат земедел­ски биз­нес. Съв­сем ясни са причините, напълно опорочена пред­с­тава, ниски доходи, липса на авторитет, който те да пос­лед­ват и да се раз­виват като земеделци и фер­мери. Дори да не обръщаме очи към света, нека споменем, че Европа ще залага на иновацията, на новатор­с­т­вото в аграр­ната си политика, а това са качес­тва на младеж­кия ум, желание и труд.

Очевидно е, че това в Бъл­гария няма да се случи, защото сел­с­кос­топан­с­кия биз­нес не е в приоритет­ните речи на нито една власт в пос­лед­ните десетилетия. Доб­рите прак­тики, пос­тиженията и видимия икономически нап­редък, въп­реки управата на нашата страна, са напълно невидими за сметка на протес­тите, броженията и сил­ното без­покойс­тво от “спиране на кран­чето“ след две години. И не говорим за онези, чиито лица вече до болка са поз­нати, които стоят на дър­жав­ната трапеза като пос­тоянно присъс­т­вие, без да са донесли поне от “кумова срама“ нещо на ней­ната пок­ривка. 

Става дума за стопани, които въп­реки жес­токата преса на политичес­ката алч­ност и паразитизъм, работят и то по “онези“ стан­дарти. Почти всички са успели да се отър­сят от зависимостта на “рег­ламента“. До някъде е раз­бираемо защо стоят в сянка. Та нали ако се раз­чуе, че се справят, вед­нага ще бъдат напад­нати от “дър­жав­ната глут­ница“ с лавина от нор­мативи и пр. Ще пос­ледва логич­ното – край на биз­неса или… Няма да продължа, няма и да спомена имената на хората, които работят добре в сел­с­кото стопан­с­тво, от съоб­ражения за тях­ното биз­нес здраве. 

Дой­доха напос­ледък и дъл­гоочак­ваните чуж­дес­т­ранни тър­говци на добитък. Както се казва “дю̀шеш“. Обаче отново въп­роса е – за кого? Натис­нати  от изк­лючително затор­мозяваща политика, фер­мерите започ­наха масово да продават части или в цялост стадата си. Хора, които с години са влагали труд и надежди, задър­жайки се в бъл­гар­с­кото село, чрез живот­новъд­с­тво, сега ще могат съв­сем спокойно да продават… на без­ценица. Не прилича ли и това на заложена мина, която най-после бъл­гар­с­кият фер­мер нас­тъпи!? 

Ще гър­мят още мини – във фирми за био сер­тифициране, във внезап­ната поява на фатални заразни болести по птици и животни, слухове за отрови и антибиотици…  

Нещата стрем­г­лаво си вър­вят към лик­видация на мал­кия и среден агро биз­нес, а от там и на бъл­гар­с­кото село. 

Защо!? Защото “големите“, които всъщ­ност са едни кредитни явления, отказ­ващи дори да връщат даденото им от дър­жав­ния фонд (николих­вени кредити в големи раз­мери, които не се обс­луж­ват с години), те ще поемат ангажимента да докажат рен­табил­ността на тази лик­видация, предавайки най-спокойно дър­жав­ния интерес, обричайки на мизерия десетки хиляди земедел­ски произ­водители.  Думата ПОМИНЪК не същес­т­вува за модер­ния “голям“. В същото време ще нас­тоява да получава суровина на без­ценица,  ще изт­ръпва от повишаване на минимал­ната работна зап­лата, защото “О, трябва да плащам осигуровки…“, ще отс­рочва поети задъл­жения. След това ще прави пос­тоянни опити да върне поряд­ките на феодал­ното, отдавна отминало в цивилизацията, време. Всичко това ще стане със защитата на напълно неадек­ватна за Бъл­гария и ней­ните въз­мож­ности, сел­с­кос­топан­ска политика в бъдеще време.

Вбесяващо е Дойче Веле да виж­дат, а ние не. Сърди се целокуп­ния на определения, които пос­тавят под съм­нение интелекта и способ­ността му да се адап­тира към съв­ремен­ните, иновативни и ефек­тивни прак­тики. Отказва да се съп­ротив­лява аргумен­тирано, да проумее, че не само телевизорите са станали плоски, а всичко в света се е изменило, и за да не го “гъбар­кат“ трябва да мисли и дейс­тва с подобаващо самочув­с­т­вие, когато става дума за лич­ния му биз­нес. Оставени на убеж­дението, че всичко им е бащиния, влас­тимащите никога няма да променят над­мен­ния си, високомерен пог­лед над случ­ващото се в под­ножието им.

Комен­тарът е провокиран от пов­семес­т­ното влошаване на сел­с­кос­топан­с­кия климат, във всички сек­тори на отрасъла, без изк­лючение.

Иван Димит­ров

България

Въп­реки реп­ликите между пат­риотите Каракачанов обяви: Коалицията ще се запази

Естес­т­вено, че Обединените пат­риоти ще бъдат Обединени. Това заяви в кулоарите на пар­ламента минис­търът на отб­раната Красимир Каракачанов, к…

Прочети още:

Loading...

Икономика

Жътвата на есенниците изостава

Жът­вата на есен­ниците изос­тава

Пад­налите валежи въз­п­репят­с­т­ваха жът­вата на някой есенни кул­тури в страната. Пуб­ликувани оператив­ните данни на екс­перти на МЗХГ към 12.07.20

Прочети още:

Loading...

Култура

Представят спасените бойни знамена на Българската армия

Пред­с­тавят спасените бойни знамена на Бъл­гар­с­ката армия

Изложбата в националния военнисторически музей се посвещава на 140 години от създаването на Българската армия и 100 години от края на Първат...

Прочети още:

Loading...

Спорт

Loading...

Свят