Вестник Земя

    Коопмедия            ЦКС
НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря22112017

Брой 226, Година XXVII

            Валута: 1 USD = 1.66908 BGN1 GBP = 2.21003 BGN1 CHF = 1.68012 BGN
Back Вие сте тук:Начало Земеделие (2) За българското земеделие – предсмъртна агония или…

За българското земеделие – предсмъртна агония или…

За българското земеделие – предсмъртна агония или…

Нещата стремглаво си вървят към ликвидация на малкия и среден агро бизнес, а от там и на българското село

В наше село кучета не лаят

и дори петли не кукуригат.

Хора в него вече не живеят

и дечица весел глъч не вдигат.

Няма кой за стряха да милее

и в огнище въгленче не тлее.

Село мое, село опустело,

някога животът в теб кипял е…“

Клуб НЛО

В материал на Дойче Веле от преди седмица – две, светът чете за наближаващата кончина на българското село. В материала е проследен смъртоносния процес на методично унищожение на селото от 50-те години, през периода на социализъм, а и днес, нещата не само не се подобряват, но и стремително вървят към пълния крах. 

Ако преди десетилетия стопанството е преминало във владение на държавата, посредством терор и насилствено изземане на земя, добитък и техника от ръцете на земеделци и фермери, то днес, под заблудата, че Европа дава мило и драго във вид на субсидии, българското село се обезлюдява и изнемогва от невъзможност да докаже, че има заслужено място в европейската, че и национална агро картина. Пазара на селскостопанска продукция става все по-недружелюбно място за родния производител. Най-вече за дребния и малък, който вече явно получава солидни дози пренебрежение от едромащабните си колеги.

В изявления наскоро представители на едрия бизнес определиха малките и средни стопани като нерентабилни и незаслужаващи финансиране. Привидни доскорошни защитници на родното, очевидно възнамеряват да “засмучат“ всички браншови организации и да станат еднолични техни представители, разбира се с цел да допълнят сметките си за “черните дни“, които при настоящата политика към селското стопанство ще настъпят със сигурност. 

В обсъждането на бъдещата Обща Селскостопанска политика, която ще работи след 2020 год. глас надигат от всички сектори на жизненоважния стопански отрасъл. Зад фасона на национално защитничество, прозира не друго, а защита на лични и корпоративни интереси. 

Недоумение предизвиква отсъствието на “гласът народен“. Той мълчи, дали от неразбиране, дали от нежелание да разбере. 

Младите хора все по-често не откриват смисъл да започнат земеделски бизнес. Съвсем ясни са причините, напълно опорочена представа, ниски доходи, липса на авторитет, който те да последват и да се развиват като земеделци и фермери. Дори да не обръщаме очи към света, нека споменем, че Европа ще залага на иновацията, на новаторството в аграрната си политика, а това са качества на младежкия ум, желание и труд.

Очевидно е, че това в България няма да се случи, защото селскостопанския бизнес не е в приоритетните речи на нито една власт в последните десетилетия. Добрите практики, постиженията и видимия икономически напредък, въпреки управата на нашата страна, са напълно невидими за сметка на протестите, броженията и силното безпокойство от “спиране на кранчето“ след две години. И не говорим за онези, чиито лица вече до болка са познати, които стоят на държавната трапеза като постоянно присъствие, без да са донесли поне от “кумова срама“ нещо на нейната покривка. 

Става дума за стопани, които въпреки жестоката преса на политическата алчност и паразитизъм, работят и то по “онези“ стандарти. Почти всички са успели да се отърсят от зависимостта на “регламента“. До някъде е разбираемо защо стоят в сянка. Та нали ако се разчуе, че се справят, веднага ще бъдат нападнати от “държавната глутница“ с лавина от нормативи и пр. Ще последва логичното – край на бизнеса или… Няма да продължа, няма и да спомена имената на хората, които работят добре в селското стопанство, от съображения за тяхното бизнес здраве. 

Дойдоха напоследък и дългоочакваните чуждестранни търговци на добитък. Както се казва “дю̀шеш“. Обаче отново въпроса е – за кого? Натиснати  от изключително затормозяваща политика, фермерите започнаха масово да продават части или в цялост стадата си. Хора, които с години са влагали труд и надежди, задържайки се в българското село, чрез животновъдство, сега ще могат съвсем спокойно да продават… на безценица. Не прилича ли и това на заложена мина, която най-после българският фермер настъпи!? 

Ще гърмят още мини – във фирми за био сертифициране, във внезапната поява на фатални заразни болести по птици и животни, слухове за отрови и антибиотици…  

Нещата стремглаво си вървят към ликвидация на малкия и среден агро бизнес, а от там и на българското село. 

Защо!? Защото “големите“, които всъщност са едни кредитни явления, отказващи дори да връщат даденото им от държавния фонд (николихвени кредити в големи размери, които не се обслужват с години), те ще поемат ангажимента да докажат рентабилността на тази ликвидация, предавайки най-спокойно държавния интерес, обричайки на мизерия десетки хиляди земеделски производители.  Думата ПОМИНЪК не съществува за модерния “голям“. В същото време ще настоява да получава суровина на безценица,  ще изтръпва от повишаване на минималната работна заплата, защото “О, трябва да плащам осигуровки…“, ще отсрочва поети задължения. След това ще прави постоянни опити да върне порядките на феодалното, отдавна отминало в цивилизацията, време. Всичко това ще стане със защитата на напълно неадекватна за България и нейните възможности, селскостопанска политика в бъдеще време.

Вбесяващо е Дойче Веле да виждат, а ние не. Сърди се целокупния на определения, които поставят под съмнение интелекта и способността му да се адаптира към съвременните, иновативни и ефективни практики. Отказва да се съпротивлява аргументирано, да проумее, че не само телевизорите са станали плоски, а всичко в света се е изменило, и за да не го “гъбаркат“ трябва да мисли и действа с подобаващо самочувствие, когато става дума за личния му бизнес. Оставени на убеждението, че всичко им е бащиния, властимащите никога няма да променят надменния си, високомерен поглед над случващото се в подножието им.

Коментарът е провокиран от повсеместното влошаване на селскостопанския климат, във всички сектори на отрасъла, без изключение.

Иван Димитров

България

Икономика

Култура

Спорт

Григор пред CNN: Горд съм, че съм българин

Григор пред CNN: Горд съм, че съм българин

Играх за моята страна, заяви 26-годишният Димитров

Григор Димитров гостува в студиото на медийния гигант CNN след впечатляващия си и историче…

Прочети още:

Loading...

Свят