Двама фермери работят земята в Лесово, другите 16 само чертаят

Двама фермери работят земята в Лесово, другите 16 само чертаят

Сегашната система на субсидиране силно изкривява агробизнеса в България и лишава от подкрепа тези, които действително се нуждаят от нея, казва земеделецът Борислав Петков

„Ако в близост до границата с Турция, в землището на елховското село Лесово стане пожар, единствените земеделски производители, които реално обработват земите и биха се притекли на помощ при гасенето, защото имат техника, са само двама. Останалите 16 ползватели на земя заявяват субсидии и само чертаят и тази практика се прилага в немалка част от землищата в страната - особено такива като в Странджа, включени в графата „необлагодетелствани райони“. Това Борислав Петков, един от двамата фермери в Лесово, за който сегашната система на субсидиране силно изкривява агробизнеса в България и лишава от подкрепа тези, които действително се нуждаят от нея.

На 25 юли тази година министерството на земеделието ще организира първата официална среща с браншовите организации от сектора, където ще се дискутира бъдещата Обща селскостопанска политика след 2020 г. (ОСП 2020-2027), на фона на ефектите от досегашното субсидиране, отразени в SWOT-анализа, подготвен от държавните институции. По този повод Синор.БГ потърси за коментар Борислав Петков, който освен земеделски производител и агроном, е бил и председател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя и има дълбок поглед върху проблемите в бранша.

-Г-н Петков, вие сте един от малцината в страната, които се обявяват срещу европейското и национално подпомагане. Защо сте срещу субсидиите?

-За мен земеделието не е просто да наемеш земя, да я засееш и да получаваш субсидии. И това се знае от всички колеги, започнали този бизнес веднага след 1989 г., когато подкрепата на държавата беше почти символична. Да, европейското подпомагане върна хората на полето, но пропуските в начина на прилагане на субсидиите силно изкривиха бизнеса. Когато наех първата земя в Лесово, вече бяхме влезли в Европейския съюз, но първите две години аз не кандидатствах за субсидии, защото само почиствах терените и не беше редно да чертая земя, която не се обработва. Днес, както се вижда, има земеделци с техника, които работят, и други – които само чертаят – и всички се водим земеделски производители.

На фона на цялото земеделие в България от регистрираните 105 хиляди земеделски производители за кампания 2019 г., които са подали заявления за подпомагане по директните плащания, като човек от кухнята мога да ви кажа, че около 35-40 хиляди са хора, които само знаят къде е земеделската служба, знаят какво и как да начертаят, така че да получат максимума. И нищо повече. Включително и в Лесово има хора, които отиват в земеделската служба и казват, че искат „споразумения за определен блок, защото там имало НАТУРА, имало опазване на орел като изчезващ вид и какво ли още не“. Лично аз, който познавам качеството на земята на дадения блок, никога не съм се интересувал от тези възможности за субсидии и не съм кандидатствал, докато служителите от службата не ми го кажат. Но моята философия е да правя земеделие, за да опазя земята, и да получа реколта със задоволителни резултати. Защото всеки фермер работи за добра продажба на земеделска продукция, която да храни хората, а не да „чертае земя за субсидии“.

Колко са тези, които чертаят, без да произвеждат нищо в това землище?

В това село произвеждаме само двама души – аз и един колега с животновъдство, който обработва земята за фуражи. Останалите 16 ползватели на земя в Лесово само заявяват субсидии и чертаят. Не мислете, че съм против тези хора, те нищо не са ми направили. Но защо системата им позволява те да не се занимават със селско стопанство и да получават европодпомагане..? Ако това е философията на подпомагането в България, нека да го правим, но не виждам смисъла, защото, ако утре спрат бутончето със субсидиите в земеделието от Евросъюза, тогава какво правим..? И колко стопанства от тези 105 хиляди заявени сега няма да ги има – никой не може да отговори на този въпрос.

Същото е и с белите петна. Цяла зима в министерството гледат регистрите, означават белите петна и после се правят едни фалшиви договори за тези площи. И този проблем си върви от години, а може да се реши, но никой не го прави. В същото време ние двамата земеделци от Лесово, които обработваме земята в землището, сме най-проверяваните – при нас идват и от охраната на труда, и от Разплащателна агенция, и от НАП. Няма лошо, нека да си извършват контрола. Но се получава така, че миналата година съм имал 6 проверки - и то с проверка на проверката. Заради донос срещу мен. Но когато получаваш 300-400 килограма добив от декар, икономически разчетената рента, която можеш да си позволиш да дадеш, е 15% от добива. А онзи, който не работи земята, но получава 80 лева субсидия от декар субсидия заради НАТУРИ и други схеми по директните плащания - той може да си позволи и 30 лева рента, защото останалите 50 лева са му чиста печалба. Той няма машини или други разходи като нормалните фермер и затова се изкривява и пазарът на ренти. Просто, хората като него са взели няколко парцела от няколко землища, получават субсидии и това им е бизнесът. На него това му носи пари, въпреки че не работи земята и не изкарва продукт за пазара. Ако това е земеделие и в бъдеще продължаваме да го толерираме, така да бъде. Но мисля, че в Европа няма дълго да го търпят.

-Вие лично кандидатствал ли сте за европроекти?

-Не съм участвал в нито една европейска програма, с изключение на директните плащания. Не приемам философията на програмата за развитие на селските райони ПРСР, защото първо трябва да готвиш един проект, в който трябва да напишеш един куп глупости, за да изпълниш критериите, измислени от едни чиновници. И второ, защото в голяма част от случаите тези критерии са неизпълними. Не можеш 5 години да сееш една и съща култура, защото така казали от управляващия орган на ПРСР. Всеки фермер ще ви каже, че сее дадената култура, ако има пазар и търсене за нея, за да получи печалба.

Имам колега, който спечели проект с изискване в продължение на пет години да отглежда кориандър. Извинявайте, но за последните три години цената на кориандъра се срина до 30 стотинки за килограм – при тази цена защо да го гледа? И после чиновниците заключават, че проектът не отговарял на критериите – как да се получи при тези неадекватни правила?

Същото е и с изискванията, ако искаш да кандидатстваш за техника. Не искам да купувам техника, за която чиновникът трябва да ми казва какво мога и какво не мога да правя с нея. Та нали аз я изплащам с моите приходи. Всяко стопанство функционира благодарение на взети мениджърски решения в определени ситуации. Не можеш за пет години напред да изпълняваш едни и същи изисквания. Именно затова и никога няма да кандидатствам за подобно подпомагане.

Интервю на Екатерина Стоилова