Госпожо Цачева, малко покаяние няма да Ви навреди

Госпожо Цачева, малко покаяние няма да Ви навреди

През последните дни прочетох и чух, че г-жа Цачева се е заканила да не позволи на никой да поставя в устата й думи , които не е изричала. Питам я, за кои думи става въпрос ? Ако има предвид цитираната от нея в края на дебата с Румен Радев мисъл на Бърнард Шоу за социалиста, аз наистина се изненадвам от нахалството й.

Наблюдавах дебата и не видях никого около нея, който да поставя думите на британския писател в устата й. В чужда уста човек може да сложи храна, но думи никой на никого не може да сложи.

Думите са продукт на мисловната дейност на човека. Казани веднъж, те не могат да се върнат назад. Всички , които бяха пред телевизорите сутринта на 20 октомври тази година чуха , че цитирайки Б.Шоу г-жа Цачева обиди стотици хиляди социалисти в България, в т.ч. и мен, определяйки ни като безмозъчни същества. При това тя цитира Шоу с такъв патос, че лично аз останах с убеждението, че мисълта не и е хрумнала в момента, а е била подбрана предварително с помощта и на съветници, с цел Цачева да се хареса на поддръжниците си и да уязви голяма част от социалистите и симпатизантите на Румен Радев. И вместо да се засрами и извини, г-жа Цачева се прави на обидена, че я коментират. Всъщност нейните думи прозвучаха като обида за много честни и достойни хора.

Цачева сгафи. И тя се усети веднага на секундата , в която господин Радев възрази на думите й. Позволи си даже да ни заблуди, заявявайки, че се е пошегувала. Но шегата не се получи, не беше и така приета от хората. Аз питам, с шеги и закачки, унижаващи достойнството на хората ли трябва да си служи един кандидат за президент на Република България.

Всеки може да допусне грешка в изказа си. Нормално е обаче, да я осмисли, да се извини и да си извлече съответна поука, за да не я повтаря. Сигурно, ако си признае чистосърдечно, хората ще му простят. Затова и отправям следния призив към г-жа Цачева: Покайте се г-жо Цачева. Покаянието е християнска и човешка ценност и добродетел.

Иван Грозданов

*Авторът е член на БКП и БСП от 1964 г.