Експерт: Радев и Тръмп си приличат по кратките и ясни послания

Експерт: Радев и Тръмп си приличат по кратките и ясни послания

Ако въпросите от референдума се превърнат в изборни правила, това ще е унижение за България, категоричен е политологът Димитър Димитров

Основната поука, както от избора на Тръмп, така и от избора на Радев, е че кратките и категорични послания имат огромно предимство в драматично променената медийна среда, коментира в интервю за Агенция „Фокус“ политологът Димитър Димитров. „Избирателите със средни познавателни възможности и интерес към политиката са склонни да реагират емоционално на етикети като „стена“(по границата с Мексико), да „пресушим Вашингтонското блато“ (на корупцията) или дори „тази ужасна жена“ (за Хилъри Клинтън) направиха до голяма степен кампанията на Тръмп успешна“, посочи той. „В общия случай период от 10 години активно присъствие в политиката води до изхабяване и на партиите и на лицата, с които те се разпознават. Нови лица е условно понятие, под нови трябва да разбираме политически дебютанти“, посочи политологът и допълни, че чарът на новите лица се крие във възможността те да бъдат опаковани в оптимистични послания. „Познатите лица винаги ще се изправят пред простичкия въпрос, защо не го направихте досега. Следва обяснителен режим, в който изначално няма място за оптимизъм“, уточни Димитър Димитров. Според него след като бяха върнати всички мандати за съставяне на правителство кризата е психологическа или криза на преживяването на политиката. „Без съмнение, тя дава допълнителен шанс на условните нови лица. Ако целият политически разговор се „върти“ около кризисни преживявания, все върху някой ще се стовари отговорност за тяхното предизвикване“, каза още политологът. Относно резултатите от референдума и последвалата реакция на политическите партии, Димитров изрази надежда, че формулировката от въпроса, зададен в референдума, никога няма да се превърне в действащи изборни правила. „Противното ще е унизително за България“, смята политологът. „Колкото до възможните промени — те би трябвало да се договорят между основните партии. Нещо като римейк на Кръглата маса от 1990 година, или ако предпочитате, преосноваване на българската демокрация“, посочи той. „От техническа гледна точка е необходимо съгласие по въпроса какво равнище на подкрепа, например 36, 40 или 44 процента от действителните гласове е границата, след която ще е достатъчно вероятно една листа да получи парламентарно мнозинство от 120 мандата“, обясни политологът и допълни, че избирателната система би била смесена, с преобладаващ брой едномандатни райони. „Формулировката от въпроса в референдума позволява да се постигат свръх-мнозинства, от каквито която и да е от съществуващите партии има „спешна“ потребност“, коментира Димитър Димитров. Според него популистката вълна, която залива Европа и САЩ, у нас се е „опредметила“ като референдум за мажоритарната избирателна система.