Експерт: Радев и Тръмп си приличат по кратките и ясни послания

Експерт: Радев и Тръмп си приличат по кратките и ясни послания

Ако въпросите от референдума се превърнат в изборни правила, това ще е унижение за България, категоричен е политологът Димитър Димитров

Основ­ната поука, както от избора на Тръмп, така и от избора на Радев, е че крат­ките и категорични пос­лания имат огромно предим­с­тво в драматично променената медийна среда, комен­тира в интервю за Аген­ция „Фокус“ политологът Димитър Димит­ров. „Избирателите със средни поз­навателни въз­мож­ности и интерес към политиката са склонни да реагират емоционално на етикети като „стена“(по границата с Мек­сико), да „пресушим Вашин­г­тон­с­кото блато“ (на коруп­цията) или дори „тази ужасна жена“ (за Хилъри Клин­тън) нап­равиха до голяма степен кам­панията на Тръмп успешна“, посочи той. „В общия случай период от 10 години активно присъс­т­вие в политиката води до изхабяване и на пар­тиите и на лицата, с които те се раз­поз­нават. Нови лица е условно понятие, под нови трябва да раз­бираме политически дебютанти“, посочи политологът и допълни, че чарът на новите лица се крие във въз­мож­ността те да бъдат опаковани в оптимис­тични пос­лания. „Поз­натите лица винаги ще се изп­равят пред прос­тич­кия въп­рос, защо не го нап­равихте досега. Следва обяс­нителен режим, в който изначално няма място за оптимизъм“, уточни Димитър Димит­ров. Според него след като бяха вър­нати всички ман­дати за със­тавяне на правител­с­тво кризата е психологическа или криза на преживяването на политиката. „Без съм­нение, тя дава допъл­нителен шанс на услов­ните нови лица. Ако целият политически раз­говор се „върти“ около кризисни преживявания, все върху някой ще се стовари отговор­ност за тях­ното предиз­вик­ване“, каза още политологът. Относно резул­татите от референ­дума и пос­лед­валата реак­ция на политичес­ките пар­тии, Димит­ров изрази надежда, че фор­мулиров­ката от въп­роса, зададен в референ­дума, никога няма да се превърне в дейс­т­ващи изборни правила. „Против­ното ще е унизително за Бъл­гария“, смята политологът. „Кол­кото до въз­мож­ните промени — те би тряб­вало да се договорят между основ­ните пар­тии. Нещо като римейк на Кръг­лата маса от 1990 година, или ако пред­почитате, преос­новаване на бъл­гар­с­ката демок­рация“, посочи той. „От тех­ническа гледна точка е необ­ходимо съг­ласие по въп­роса какво рав­нище на под­к­репа, нап­ример 36, 40 или 44 процента от дейс­т­вител­ните гласове е границата, след която ще е дос­татъчно вероятно една листа да получи пар­ламен­тарно мнозин­с­тво от 120 ман­дата“, обясни политологът и допълни, че избирател­ната сис­тема би била смесена, с преоб­ладаващ брой едноман­датни райони. „Фор­мулиров­ката от въп­роса в референ­дума поз­волява да се пос­тигат свръх-мнозинства, от как­вито която и да е от същес­т­вуващите пар­тии има „спешна“ пот­реб­ност“, комен­тира Димитър Димит­ров. Според него популис­т­ката вълна, която залива Европа и САЩ, у нас се е „опред­метила“ като референ­дум за мажоритар­ната избирателна сис­тема.