Помнете Буново, за да я има България!

Помнете Буново, за да я има България!

Петър ХАДЖИЕВ

Тъжен, много тъжен е денят 9 март в бъл­гар­с­ката история.Тази дата е белязана от една бомба, която преди 32 години избухна в бър­зия влак Бургас-София. Адс­ката машина е заложена в купето за майки с деца от протур­ски терористи. Бом­бата е с часов­ников механизъм, който трябва да се задейс­тва при нав­лизането на влака в тунела “Гълъбец“ след гара Буново в посока София. Там паниката и лип­сата на дос­татъчно въз­дух биха довели до въз­можно най-голям брой жер­тви. Така терорис­тите Елин Маджаров (Емин Мех­медали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Геор­гиев (Саафет Реджеб) са искали да накажат бъл­гар­с­ката дър­жава, че им е сменила имената. Влакът обаче закъс­нява с две минути и взривът избухва на гарата, а не в тунела, където е било планирано.Три дни дни по-късно БТА излъчва след­ното съоб­щение: „Железопътна злополука. На 9 март т. г. в района на гара Буново в 21 часа и 40 минути е станал инцидент с вагон номер 5 на бър­зия влак № 326 по линията Бургас-София. Загинали са 7 души и са ранени 9. Комисия от специалисти раз­с­ледва причините за злополуката.” Същата вечер на 9 март 1985 г., половин час по-късно, избухва и оставена на гар­дероб бомба в кафе-сладкарницата на хотел “Сливен“ в Сливен, като при взрива са ранени 14 души. Имената на невив­ните жер­тви, загинали от бом­бата на протур­с­ките терористи на гара Буново са: Георги Цветанов (на 12 години), Стефан Атанасов (на 13 години), Райна Бозукова (на 64 години), Яворка Пет­рова (на 38 години), Емил Николов (на 40 години), Николай Ген­ков (на 64 години) и Стилиян Иванов (на 60 години). Тежко ранените при взрива са Мирияна Пет­рова (14), Бонка Най­денова (15), Христо Бен­ков (60), Верка Ган­кова (54), Василка Най­денова (45), Марин Недял­ков (44), Василка Недял­кова (40), Метка Василева (38) и Венета Цанова (35). Тези обик­новени бъл­гар­ски граж­дани нямат никаква вина за смяната на имената на бъл­гар­с­ките турци, както се оправ­дават за бом­бите тримата терористи, преди да ги раз­с­т­релят.

Бомби обаче избух­ват и през 1984 г., когато още не е започ­нал Въз­родител­ния процес. Между 1980 и 1987 г. в Бъл­гария са извър­шени множес­тво опасни терорис­тични акции, включително саботажи срещу рекол­тата и сел­с­кото стопан­с­тво, опити за отравяне на питей­ната вода, жп катас­т­рофи, взривяване на язовирни стени, палежи на гори. А само за периода 19841987 година у нас са раз­к­рити 42 нелегални протур­ски групи, които работят срещу Бъл­гария. Така, впрочем, е било винаги след Освобож­дението. Такава е истината и тя трябва да се знае и помни.

В пър­вите години на демок­рацията в с. Трънак, Руен­ско бе пос­тавена плоча на чешма, на която на тур­ски език бяха изписани имената на тримата терористи, които се въз­х­валяваха като… борци за свобода! Намери се обаче един дос­тоен бъл­гар­ски прокурор Емил Хрис­тов, който заяви: „Не мога да допусна в моя съдебен окръг да има плоча с имената на терористи!“, след което тя бе премах­ната.

Днес на фасадата на гара Буново има плоча, която напомня за тъж­ния 9 март на 1985 година. А преди десет години бе въз­диг­ната 7-метрова монумен­тална скул­п­турна ком­позиция в памет на жер­т­вите на атентата.Тъжното на вчераш­ния трагичен ден бе, че политиците пред­почетоха да водят предиз­борни битки, вместо да положат стрък цвете и се пок­лонят пред паметта на невинно загиналите, заб­равяйки, че за да я има и утре България,трябва да пом­ним Буново!