България в многополюсния свят

България в многополюсния свят

Академично слово на д-р Светлана Шаренкова при удостояването й с научното звание „Почетен професор“ на УниБИТ

На 22 декем­ври 2016 г. Академич­ният съвет на Универ­ситета по биб­лиотекоз­нание и инфор­мационни тех­нологии (УниБИТ) като взе пред­вид зас­лугите й за утвър­ж­даване отношенията между Бъл­гария и Русия в духов­ната, кул­тур­ната и образовател­ната сфера и изк­лючител­ния й принос за утвър­ж­даване на меж­дународ­ния авторитет на нашата Алма матер удос­тои д-р Свет­лана Шарен­кова с почет­ното научно звание „Professor Honoris Causa“. На 12 април т.г. в сградата на Рек­тората на УниБИТ в присъс­т­вието на рек­тора проф. Стоян Ден­чев, на преподаватели, док­торанти и студенти, се със­тоя церемония по връч­ване на регалиите, съпът­с­т­ващи званието почетен професор. В съот­вет­с­т­вие с веков­ната академична традиция проф. Шарен­кова произ­несе академично слово, което ЗЕМЯ пуб­ликува.

Уважаеми колеги от Академич­ния съвет,

Уважаеми г-н Рек­тор проф. Ден­чев,

Благодаря Ви за оказаната чест да бъда изб­рана за „почетен професор“ на Универ­ситета по биб­лиотекоз­нание и инфор­мационни тех­нологии — едно от най-динамично раз­виващите се висши училища в Бъл­гария.

Уверявам Ви, че за мен това е изк­лючителна гор­дост, но и голяма отговор­ност пред Вас, пред колегите и преди всичко пред нашите студенти.

От няколко години преподавам в Универ­ситета дис­цип­лината „Геополитика и цивилизационни модели“. Тази дис­ц­п­лина днес е особено актуална, защото живеем във време, в което се извър­шва глобална тран­с­фор­мация. Светът от еднополюсен пос­тепенно се прев­ръща в многополюсен. На мяс­тото за претен­диращия за всеоб­х­ват­ност либерален модел, наречен даже от някого „вър­хът или краят на историята“ днес се фор­мират раз­лични цивилизационни модели.

Бъл­гария е лоялен член на ЕС и НАТО, но като корени, традиции и история ние принад­лежим към славянско-православния цивилизационен модел. Това означава, че трябва да раз­виваме праг­матични отношения не само с Вашин­г­тон и Брюк­сел, но и с Мос­ква, Пекин и Анкара.

Българо-руските отношения са дъл­боки и многоп­лас­тови, и те трябва да заемат своето „специално“ място в кон­так­тите на нашата страна с останалия свят. Те са всеоб­х­ватни и са свър­зани с етничес­ките, политичес­ките, икономичес­ките, кул­тур­ните и религиозни връзки между двата народа.

Водят началото си още от VI век, когато южните и източ­ните славяни, бъдещите бъл­гари и руси, са в своя пред­дър­жавен период. След­ват актив­ните кон­такти през епохата на добре организараната дър­жав­ност на Пър­вата бъл­гар­ска дър­жава и на Киев­ска Русь. Дълги години между тях има обща граница, благодарение на която, наред с етничес­ката и езикова близост, се под­дър­жат интен­зивни кон­такти във всички общес­т­вени области.

Изк­лючително важна е ролята на Сред­новековна Бъл­гария като цен­тър на славян­с­ката пис­меност, под чието влияние въз­никва сред­новеков­ната руска книж­нина и духов­ност и се раз­вива хрис­тиян­с­т­вото.

Този многовековен активен духовен и дър­жавен обмен води до изг­раж­дането в бъл­гар­с­кото национално съз­нание в периода на Осман­с­кото владичес­тво на нов образ на Русия. Или както е по-известен в народ­ното твор­чес­тво образът на „Дядо Иван“, който ще дойде от Изток, за да ни освободи.

Всички знаем за Руско-турската освободителна война и изпит­ваме дъл­бока благодар­ност към Русия. Благодарни сме й, защото след тази война, Бъл­гария се зав­ръща на политичес­ката карта на Европа и получава — своята национална свобода.

Сложни са взамоот­ношенията между Бъл­гария и Русия през XX в., защото се намират под влиянието на раз­лични геополитически интереси. Но днес, повече от чет­върт век след демок­ратич­ните промени в Бъл­гария, може да се нап­рави историчес­ката рав­нос­метка, че когато Бъл­гария е била в добри отношения с Русия, тя е имала своите вър­хове, свър­зани с пос­тигането на национален суверенитет през XIX век и изг­раж­дането на социална дър­жава през XX век. А когато Бъл­гария се присъединява към военни и политически блокове срещу Русия, резул­татът за Бъл­гария са национални катас­т­рофи.

Затова всички ние, и бъл­гари и руси, трябва да се учим от историята си.

Глобализ­мът днес освен пол­зите и вредите, които носи на човечес­т­вото, притежава един удивителен феномен. Глобализацията не можа да изт­рие раз­личията между народите, нап­ротив, тя предиз­вика процеса на въз­раж­дане, на тър­сене и утвър­ж­даване на национал­ната иден­тич­ност. Народите започ­наха да се връщат към своя кул­турен и цивилизационен код. В този процес особена роля има нашият Универ­ситет, приз­ван да съх­ранява и раз­вива бъл­гар­с­ката духов­ност.

Нап­ред науката е слънце“!