Да не забравяме уроците на войната и на победата

Да не забравяме уроците на войната и на победата

България винаги е била и си остава „Държава на Духа“, въпреки огромните външни усилия този Дух да бъде сринат. А този български дух нямаше да се запази през през вековете без руската любов и пролятата руска кръв

В Плов­див при памет­ника на Альоша, сим­волизиращ друж­бата между бъл­гар­с­кия и рус­кия народ, се със­тоя чес­т­ване на Деня на победата. То бе проведено по инициатива и под пат­ронажа на Георги Гер­гов — почетен кон­сул на Русия за Плов­див и региона. Почетни гости на събитието бяха пос­ланикът на Русия Н. Пр. Анатолий Макаров, пос­ланиците на Казах­с­тан Н. Пр. Темир­тай Избас­тин и на Армения Н. Пр. Армен Сар­г­сян.

ЗЕМЯ пуб­ликува словото, което произ­несе пред­седателят на Форум „България-Русия“ проф. Свет­лана Шарен­кова.

Уважаеми граж­дани на Плов­див, скъпи ветерани,

Ваши пресъз­ходител­с­тва!

Чес­тит ден на Победата, чес­тит 9 май!

Днес всички прог­ресивни народи отбеляз­ват 72 години от Великата Победа във Втората световна война — най-страшната война в историята на човечес­т­вото.

В Деня на победата ние отдаваме почитта си към загиналите, пок­ланяме се пред паметта на героите, сразили хит­лерофашизма.

Днес, отбеляз­вайки тази свещенна дата, ние за пореден път осъз­ваваме цялата мащаб­ност на Победата над нацизма, гор­деем се, че нашите бащи и деди са преодолели и унищожили тази тъмна сила.

Хит­леровата аван­тюра стана ужасен урок за целия свят. Тогава, през 30-те години на XX век, прос­ветена Европа не прозря смър­т­ната зап­лаха, която носеше идеологията на нацизма. И днес след 72 години историята отново ни пос­тавя пред изпитание. Отново прояви на фашизъм шес­т­ват по улиците на Европа.

Победата ни завеща девиза „Никой не е заб­равен, нищо не е заб­равено!“. Но днес с тревога виж­даме как някои политици заб­равят уроците. Трябва да пом­ним ужасите на вой­ната и да опазим мира, да пресечем опитите за милитаризация на Европа и за съз­даване на нови раз­делителни линии между Запада и Изтока.

Правят се опити за съз­даване на еднополюсен свят, за насаж­дане на блоково мис­лене. Тава прави света все по неус­той­чив, с десетки регионални кризи.

Ако днес народите и тех­ните лидери не въз­с­тановят базовите прин­ципи на меж­дународ­ното сът­руд­ничес­тво, изс­т­радани и пос­тиг­нати след Втората световна война, човечес­т­вото може да се окаже изп­равено пред Пос­лед­ната световна война.Затова трябва да пом­ним този ден и Победата, която дойде с цената на десетки милиона човешки живота!

Най-жестокия удар пое Съвет­с­кият Съюз.

Между 22 юни 1941 и 9 май 1945 година рус­кият народ и другите народи на Съвет­с­кия съюз извър­вяха огромен и тежък път във Велика отечес­т­вена война — път на мъки и лишения, на героизъм и саможер­тва, на човеч­ност и солидар­ност.

Извър­вяха този път с дос­тойн­с­тво и мъжес­тво,

в жес­токите боеве под Мос­ква и Сталин­г­рад, на Кур­с­ката дъга и Днепър, умираха от студ и глад в непокорения Ленин­г­рад, воюваха на фронта и в тила, в окупация и в нелегал­ност.

Величав е под­вигът на съвет­с­кия народ и непобедимата Чер­вена армия. Ненад­минатият пат­риотизам на съвет­с­кия човек и великата саможер­тва спон­танно родиха в пър­вите дни на вой­ната вдъх­новени произ­ведения.

Поетич­ният призив на Лебедев-Кумач “Свещен­ная война“, съз­даден на 22 юни 1941 г., отпечатан на 23-ти във вес­т­ник “Правда“, а на 24-ти Хор „Алек­сан­д­ров“ изп­раща от Киев­с­ката гара влаковете заминаващи на фронта с песента:

Вставай, страна огром­ная,

вставай на смер­т­ный бой,

с фашис­т­кой силой тем­ною,

с прок­лятою ордой!

Пусть ярость благород­ная

вскипает, как волна!

Идет война народ­ная,

Свещен­ная война…

И днес нас­т­ръх­ваме още от пър­вите акорди на тази песен — тол­кова мощна е ней­ната енер­гия, волята за свобода и справед­ливост.

Без под­вига на съвет­с­кия народ Европа и светът нямаше да бъдат същите.

Победата над фашизма за всеки чес­тен човек е светъл праз­ник на хуманизма

, на вярата, че човеш­кият разум е по-силен от насилието и смъртта. Да сме живи, да бъдем част от цивилизовано общес­тво, да имаме семейс­тво и деца — ние дъл­жим именно на Великата победа, която милионите бойци и борци от раз­лични страни на Европа и света пос­тиг­наха в бит­ката с кафявата чума на фашизма и нацизма.

Нап­равиха го, вдъх­новени от примера на рус­кия народ, на народите на СССР. Начело с тях антифашис­тите във всички поробени, окупирани и под­чинени дър­жави нап­рег­наха до краен предел своите морални и физически сили, за да учас­т­ват в една велика борба.

Народите на Европа и света дъл­жат своята благодар­ност и на другите дър­жави от Антихит­лерис­т­ката коалиция. Сред тях бяха хиляди бъл­гари антифашисти и почти 1 милион воини от Бъл­гар­с­ката армия. Не случайно коман­д­ващият бъл­гар­с­ката армия бе поканен на парада на Победата в Мос­ква през 1945 г.

Това е приз­нание за ролята на Бъл­гария в решител­ната битка срещу фашизма. Със своя под­виг бъл­гар­с­ките герои зас­лужиха мяс­тото на Бъл­гария в освободена Европа.

И днес ние, тех­ните нас­лед­ници, сме дъл­жни да пазим свято истината, да даваме отпор на фал­шификациите и лъжите за причините, харак­тера, и резул­татите от победата над фашизма. А истината е една —

цената на Победата бе огромна, 27 милиона живота бяха дадени за нея от една-единствена дър­жава — от Съюза на съвет­с­ките социалис­тически репуб­лики.

Да не заб­равяме, че без Деня на Победата!

Днес нямаше да отбеляз­ваме 9 май и като Ден на Европа!

И ние, бъл­гарите да не поз­воляваме да ни раз­делят!

Защото Бъл­гария винаги е била и си остава „Дър­жава на Духа“, въп­реки огром­ните вън­шни усилия този Дух да бъде сринат. А този бъл­гар­ски дух нямаше да се запази през през вековете без рус­ката любов и пролятата руска кръв.

Да сведем глава пред свет­лата памет на героите пад­нали в бит­ката срещу фашизма!

Вечна слава на тези, които не се вър­наха от вой­ната!

Да пом­ним! Да бъдем дос­тойни за тях­ната саможер­тва!

Слава на героите!

С Днем победы!