Късно е за лозунги, г-н премиер!

Премиерът Бойко Борисов се въз­мутил на бан­дит­с­ката приватизация, на раз­г­раб­ването и наряз­ването за скрап на цели отрасли и тях­ното уникално оборуд­ване. Раз­биването на ТКЗС и приватизацията на индус­т­рията по времето на СДС и Филип Димит­ров и Иван Кос­тов бяха далаверата на ХХ век. Бойко Борисов призна и очевид­ността, че по времето на социализма страната ни бе с модерна, раз­вита и високотех­нологична индус­т­рия, осигуряваща всеобща заетост и мащабни вън­шни пазари. По мнение на хора от управ­лението преди 1990 г. страната ни попиля чрез продажба на без­ценица и лошо управ­ление в час­тни ръце (а дър­жавата била лош стопанин?!) близо 100 милиарда народно богат­с­тво. А голяма част от нея можеше да бъде запазена за новите условия. Именно раз­рухата и приватизацията ни превър­наха в най-бедната страна в Европа! Но не е ли малко къс­ничко за гнева Ви, г-н премиер?! Борисов като главен сек­ретар на МВР, кмет и премиер от 16 години той има лос­товете да се противопос­тави и да търси наказания за прес­тъп­ната приватизация – кон­к­ретно и като цяло. Ако искаше…Но той като кмет и премиер имаше на два пъти управ­лен­ска коалиция с преките нас­лед­ници на Иван Кос­тов от Снята коалиция и Рефор­матор­с­кия блок. Мълча си, и когато вид­ният приватизатор от 90-те Иво Прокопиев му бе пред­ложил (по неговото соб­с­т­вено приз­нание от 2016 г.) няколко минис­три, сред които Дян­ков, Плев­нелиев и Трай­ков. Мълча, и когато през фев­руари 2013-а стотици хиляди бяха на улиците в отчаян протест срещу дик­тата на монополите. Нали и ЕРП-тата бяха раз­дър­жавени по същата прес­тъпна фор­мула на дес­ните неолиберали. Мълчи, и когато с помощта на негови минис­три, едрият биз­нес търси начин да лик­видира и мал­кия остатък от социални права. А за нас остава да помис­лим дали след приватизацията не е на дневен ред новата далавера на века, на ХХI-и век, която най-добре личи в пороч­ния модел на „суджук-гейт”. А тя е в паралел­ната дър­жава, в която ГЕРБ раз­п­ределя пор­циите за „наши” хора, а всички други копаем в дъното на бед­ността?

Теофан Гер­манов