Художествената галерия в Горна Оряховица отбеляза 140-годишнината от рождението на Недялко Каранешев

Голяма придобивка за художес­т­вената и музикална кул­тура в Горна Оряховица е отк­ритата през 1975 година нова сграда, пред­наз­начена за Град­ска художес­т­вена галерия, чието начало е пос­тавено през 1905 год. от худож­ника Недялко Кон­с­тан­тинов Каранешев (18771964). Няколко години по-късно той я премес­тва във Велико Тър­ново, преоб­разувайки я в Дом за кул­тура и изкус­тво.

Недялко Каранешев е роден на 16 фев­руари 1877 г Израс­тва в годините след Освобож­дението под строгия пог­лед на своя баща Кон­с­тан­тин, извес­тен бъл­гар­ски пат­риот и въз­рож­денец. Бъдещият худож­ник учи в гим­назиите в Горна Оряховица и Велико Тър­ново. След като се дип­ломира през 18961897 г. в Сев­лиев­с­ката гим­назия, Каранешев продъл­жава да учител­с­т­вува в с. Стрелец, обучавайки ученици и въз­рас­тни, освен на изкус­тво и история, още и как да се пред­паз­ват от раз­рас­т­ваща се епидемия. Именно тогава за помощ Каранешев се обръща към Великотър­нов­с­кия мит­рополит Климент (Васил Друмев). Тази среща е съд­бовна за младия учител. Опоз­нал дар­бата на Каранешев, мит­рополит Климент иска да го прати в Санкт-Петербургската академия на своя соб­с­т­вена изд­ръжка. Младият учител отказва. Тогава Климент пише писмо до минис­търа на Народ­ното прос­вещение Иван Вазов с молба “да го вземе под своето високо пок­ровител­с­тво“. По това време Недялко пол­зва богатата лична биб­лиотека на мит­рополит Климент, който му дава препоръка за пос­тъп­ване в Дър­жав­ното рисувално училище в столицата. Под­к­репя го и гор­нооряхов­с­кото поборническо-опълченско дружес­тво “Шипка“. След кон­курс между 80 кан­дидати той е приет за студент през 1898 г. Кон­кур­с­ната му работа — изящно изписана ръка – се пази и днес в ателието му. Негови преподаватели са Ив. Мър­к­вичка (дирек­тор на училишето), А. Митов, Н. Кожухаров. Тех­ните лек­ции често посещава княз Фер­динанд. През 1902 г. Недялко Каранешев завър­шва пъл­ния курс на обучение в Дър­жав­ното рисувателно училище. Рисува кар­тината “Граф Игнатиев със семейс­т­вого си“, която според неговите спомени е била изложена на гара Горна Оряховица през 19361937 г.

Недялко Кон­с­тан­тинов още като студент започва да учи италиан­ски и френ­ски език. Меч­тата му да усъвър­шен­с­тва изоб­разител­ното изкус­тво в Академията на изящ­ните изкус­тва във Флорен­ция се сбъдва с помощта на бъдещия му тъст-заможен гор­нооряхов­чанин, баща на годеницата му Савка Дог­рама­джиева. Във Флорен­ция Каранешев учи при извес­т­ния худож­ник и педагог Джовани Фотори и рисува прек­расни копия на творби от Леонардо, Рубенс, Тициан. Днес кар­тини, излезли изпод чет­ката на Недялко Каранешев, притежава галерия “Уфици“ във Флоренци, великотър­нов­с­ката художес­т­вена галерия и др. Нас­лед­с­т­вото на Каранешев включва още и стихове, както и историческо изс­лед­ване за Пет­ропав­лов­с­кия манастир.Известни са и други културно-исторически прояви на талан­т­ливия художник-галерист. През 1908 г. в Габ­рово е излят пър­вият брон­зов бюст на Чар­дафон Велики по склуп­турен проект на Недялко Каранешев и Стефан Ковачев. Един от близ­ките приятели на Хрис­тина Мор­фова, той в качес­т­вото си на пред­седател на Дома на изкус­т­вото и кул­турата във В.Търново, кани меж­дународно извес­т­ната оперна певица Мор­фова да изнесе на 13 април 1934 г. благот­ворителен кон­церт в полза на турис­тичес­кото дружес­тво “Трапезица”. Извес­т­ният великотър­нов­ски худож­ник и краевед, както са позовават за Н. Каранешев други автори, през 1942 год. записва спомена на попин­с­кия свещеник Димитър Василев, че през 1971 г. Васил Лев­ски, укрит под слама в кола с големи ритли, пътуваща от Варна до Доб­рич, се озовал при своя приятел и съчув­с­т­веник Недялко от с. Попино, с когото обмис­лят план как Лев­ски да изнесе отвъд Дунава парите, съб­рани от Делиор­мана.

По повод 80-годишния юбилей и за своята дъл­гогодишна народополезна дей­ност Недялко Каранешев е удос­тоен с орден “Кирил и Методий – І степен” и му е уредена голяма художес­т­вена изложба с негови творби във В.Търново през 1957 г. Слово произ­насят професорите Дечко Узунов и Веселин Стоянов. В поз­д­равител­ния адрес на СБХ го наричат “худож­ник по професия и историк по сърце”.

Недялко Каранешев напуска зем­ния си път на 10 март 1964 г. Галерията в Горна Оряховица носи името му от края на 2009 г., като въз­с­тановява неговото кул­турно нас­лед­с­тво в областта на изоб­разител­ното и музикално изкус­тво. Съз­дадена преди 112 години, днес Град­с­ката художес­т­вена галерия, освен периодич­ните изложби на творби по изоб­разително и фотог­раф­ско изкус­тво, предос­тавя своите зали за музикални изяви на дет­ски и въз­рас­тни със­тави, сред които са извес­т­ните в страната и извън нея дет­ска вокална фор­мация “Патиланци” и хор “Славян­ско един­с­тво”. Особено въл­нуващо протича отк­риването на изложби под съп­ровод на пиано и майс­тор­с­кото изпъл­нение на цигуларя-горнооряховчанин, живеещ във Варна, Вик­тор Котенко, специализирал за учас­тие в подобен вид изложби и свирещ в Монте Карло.

Двадесет и пет години уред­ник на Град­с­ката Художес­т­вена галерия “Недялко Каранешев” беше художникът-живописец Кирил Ирин­чев. Той е кръс­т­ник на галерията и автор на пор­т­рета на Недялко Каранешев.

По негова инициатива Галерията придобива нова струк­тура, в която фун­к­ционират три зали: голяма – за периодични изложби и кон­церти, две по-малки, от които едната съх­ранява пос­тоян­ния фонд на галерията, а другата – изложба на кар­тините на членовете на ГОАРТ – сдружение от 12 гор­нооряхов­ски худож­ници, под­дър­жащи и рпаз­виващи художествено-творческите традиции, пос­тавени от Недялко Кон­с­тан­тинов в началото на 20 век.

Тези дни беше отбелязана 140-годишнината от неговото рож­дение с кар­тини, съз­дадени от неговата ръка.

Никола Чолаков, Горна Оряховица