С какво прегрешихме пред България?

С какво прегрешихме пред България?

Несъвършения и антинароден закон за досиетата работи за разделянето и озлоблението на народа, той трябва да бъде незабавно отменен

Вече над двадесет години работи така наречената комисия по досиетата. В тази връзка през 1977 г., аз като бивш щатен служител на МВР, получих кад­ровото си досие. Тогава бях дирек­тор на Гор­ско стопан­с­тво — Етрополе. През 2008 г. отново получих досието си. Реших да отговоря и им изп­ратих след­ното писмо:

До Пред­седателя

На КРДОП­Б­Г­Д­С­Р­С­БНА

Към № КИ-К-0859616.09.2008 г.

Решение № 47

УВАЖАЕМИ ГОС­ПОДА,

Получих пис­мото Ви под гор­ния номер. Както е прието, когато човек получи писмо, следва да отговори. В случая е необ­ходимо да Ви отговоря и за да Ви улесня за по-нататъшната Ви без­полезна работа. Освен, че съм бил дирек­тор на Дър­жавно гор­ско стопан­с­тво (не на лес­ничейс­тво), аз бях осем години общин­ски съвет­ник към общината в гр. Правец — до 1998 г. Това също е пред­мет на закона. Щом като моята особа пред­с­тав­лява интерес за Вас, ще Ви съобщя и някои под­роб­ности от биог­рафията си!

Бил съм четен и дружинен коман­дир в организация „Сеп­тем­в­рийче“ при училището в Правец до 1949 г. Тогава бяхме гладни и боси. На общес­т­вени начала съм имал след­ната дей­ност: Сек­ретар на ППО на БКП при гор­ско стопан­с­тво гр. Етрополе;

Дълги години пред­седател на Проф­комитета при същото стопан­с­тво; Завър­шил съм и съот­вет­ните школи за тези дей­ности;

Отряд­ник и коман­дир на Доб­ровол­чески отряд при стопан­с­т­вото; Пред­седател на ДОСО;

Нещатен автокон­т­рольор към РУ Етрополе; Съдебен заседател общо 40 години към районни и окръжни съдилища;

Общин­ски съвет­ник — общо 16 години; Извън­щатен служител на МВР след 10 ноем­ври 1989 г.

Трудовият ми стаж е 50 години в гор­с­кия сек­тор и МВР и то само в Бъл­гария. Наг­раж­даван съм с много дър­жавни наг­ради и съм удос­тоен със званието „Зас­лужил лесовъд“. Не съм съден и осъж­дан.

Сега аз и хората, които ме поз­нават, си задаваме въп­роса: „Какво е моето прег­решение? За какво ме анатемос­вате? Ясно е, че несъвър­шения и антинароден закон Ви задъл­жава да работите за раз­делянето и озлоб­лението на народа. Задъл­жава Ви да хар­чите милиони лева за без­полезна работа, когато много деца и въз­рас­тни се нуж­даят от здравна и социална помощ. Не знам дали се сещате, че един ден Вашата без­полезна дей­ност и дей­ността на тези, които са Ви наз­начили, ще бъде анатемос­вана по същия начин.

Ние, въз­рас­т­ните, си отиваме, пък Вие, младите, как­вото си пос­телете, на това ще лег­нете. Вижда ми се обаче, че пос­телята, която гот­вите, е грапава и бод­лива.

Извинете ме за отк­ровеността.

Гр. Правец

25.09.2008 г.

С уважение и поз­д­рав: Христо Василев Хрис­тов

Нямаше реак­ция на пис­мото ми. За новата 2017 година отново получих досието си — за трети път. Сега не съм никакъв и не знам какъв е поводът. Вероятно тази комисия, след като похарчи десетки милиона лева, е изчер­пала ресурса си. Сега, за да същес­т­вува, започва да пов­таря и пот­ретва пис­мата, които изп­раща.

Дано отговор­ните фак­тори от Народ­ното съб­рание се сезират и прек­ратят паразит­ната й дей­ност.

Христо Василев Хрис­тов — РЕФЕРЕНТА